Решение по дело №4602/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 237
Дата: 20 януари 2025 г.
Съдия: Добрина Петрова
Дело: 20243110104602
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Варна, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110104602 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от АПС Бета България ЕООД, ЕИК
*********, срещу К. П. Д. за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответника дължи следните парични вземания: сумата от 800 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит №205388/24.08.2018г., сключен между Сити Кеш ООД
и К. П. Д., като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“
ЕООД с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
дата 13.01.2022г., сумата от 87,88 лв., представляваща договорна лихва, за периода от
24.08.2018г. до 24.02.2019г., сумата от 133,95 лв., представляваща лихва за забава, считано от
24.02.2019г. до 15.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода
от подаване на заявлението - 19.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9245/2023г. на ВРС.
Ищецът твърди, че на 24.08.2018 година длъжникът К. П. Д., ЕГН: **********, е
сключил Договор за потребителски кредит № 205388 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на
който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски в по 244
лв. в срок до 24.02.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран
лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на
47.23 %.
Сключването на договора е в съответствие с изискванията на ЗПФУР, като
инициативата за встъпване в облигационното правоотношение е на ответника. Описва
конкретните действия по сключване на договора и изпращане на посочения от ответника
електронен адрес писма, покани, съобщения или други документи.
Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022г. „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано от
Приложение № към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от
него настоящ адрес на дата -година, както и със СМС на посочения от него телефонен
1
номер. Евентуално прави искане за надлежно връчването на уведомлението, извършено с
исковата молба. Твърди, че ответницата К. П. Д., не е изпълнил в срок задълженията си.
Претендира съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност
на исковете. Оспорва ответницата реално да е получила сумата от 800 лв., главница по
договора. Оспорва и К. Д. да е подписвала Договор за потребителски кредит № 205388 със
„Сити Кеш“ ООД, както и ОУ към него. Счита, че договорът съдържа и неравноправни
клаузи. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 9245/2023 г. на ВРС са издадени Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу К. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на кредитора
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№205388/24.08.2018г., сключен между Сити Кеш ООД и К. П. Д., като впоследствие
вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ********* по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 13.01.2022г., сумата от 87,88 лв.
/осемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва, за
периода от 24.08.2018г. до 24.02.2019г., сумата от 133,95 лв. /сто тридесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава, считано от 24.02.2019г. до
17.07.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на
заявлението - 19.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 51,46
лв. /петдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ - представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юк. възнаграждение,
съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Видно от представен по гр.д.№9245/23г. на ВРС Договор за паричен заем кредирект
№205388/24.08.2018г., сключен между Сити Кеш ООД и К. П. Д. по силата на който
ответницата следва да получи сумата от 800 лева, срещу което се съгласила да върне 6 броя
вноски в по 244 лв. в срок до 25.02.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в
размер на 47.23 %.
По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
13.01.2022г. между АПС Бета България ЕООД и Сити Кеш ООД и уведомление за цесия до
К. Д.,като липсват доказателства същото да й е връчено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.417от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.417 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Доказателствената тежест при исковете по чл.422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както
и по предявените осъдителни искове е такава, че ищецът следва да докаже, наличието на
валиден договорно правоотношение между него и ответника, изпълнение на задълженията
поети с договора – предоставяне на кредитна карта и отпускане на сумата по кредита в
посочения размер, настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, размер на
2
задълженията. Ответникът следва да докаже, че е извършено цялостно или частично
плащане, респективно, че е настъпила погасителна давност по отношение на цялата или част
от претендираната сума.
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да установи твърденията си в исковата молба, че е сключен Договор за
потребителски кредит №205388/24.08.2018г., сключен между Сити Кеш ООД и К. П. Д., като
впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК
********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 13.01.2022г.
и уведомяване на длъжника за извършената цесия; че е предоставена сумата на уговореният
заем, вземането е изискуемо, както и че размерите на сумите за лихва, вкл. мораторна са
претендираните.
Ищецът не доказа горепосочените факти.
Първо, по делото е представен договор за паричен заем Кредирект №
№205388/24.08.2018г., за които се твърди, че е сключен между Сити Кеш ООД и К. П. Д. по
електронен път по силата на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за
комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В
настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение е
представен неподписан документ – горепосочения договор за потребителски кредит, за
който по същество се твърди, че е потвърден от ответника.
Предвид направеното от ответницата оспорване, както да е получила сумата, така
и да е сключвала такъв договор, то в тежест на ищеца бе да докаже по пътя на пълно и
главно доказване съществуването на това договорно правоотношение.
По делото не се доказа възникването на валидно правоотношение, породено от
договор за паричен заем Кредирект № №205388/24.08.2018г. при общи условия, както се
твърди в исковата молба.
За установяване факта на предоставяне на дължимата по договора сума в обема,
съответстващ на претендираната цена по делото, съдът е назначил съдебно счетоводна
експертиза, за изпълнението на която ищецът не е внесъл определения от съда депозит и
същата е заличена. С оглед на което ищецът не доказа претенцията си по основание и
размер.
В тежест на ищеца по исковата молба е да докаже вземането си, поради направеното
3
оспорване на претенцията и с оглед на бездействието му, съдът намира, че при липса на
доказателства в подкрепа на претенцията му, същата следва да бъде оставена без уважение,
като недоказана.
Оттук следва, че предявените в настоящото производство установителни искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените в настоящото производството и това по чл.410 от ГПК разноски.
Доколкото липсват такива разноски, то и не се присъждат.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител адв. П. У., назначена с определение №7522 на ВРС за особен
представител на ответника К. П. Д. в размер на 400 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу К. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. искове за приемане
на установено в отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр.1,
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че ответника дължи сумата от 800 лв. /осемстотин лева/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №205388/24.08.2018г.,
сключен между Сити Кеш ООД и К. П. Д., като впоследствие вземането е прехвърлено в
полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 13.01.2022г., сумата от 87,88 лв. /осемдесет и седем лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва, за периода от 24.08.2018г. до
24.02.2019г., сумата от 133,95 лв. /сто тридесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава, считано от 24.02.2019г. до 17.07.2023г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 19.07.2023г., до
окончателното изплащане на задължението за които вземания са издадени Заповед № 4904 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9245/2023 г. по описа на
ВРС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. П. П. У. от ВАК, възнаграждение в размер на 400
лв. (четиристотин лева) за осъществено процесуално представителство, в качеството му на
особен представител на ответника, за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4