Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр. Русе, 21.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, 6 състав, в открито заседание на двадесет и девети август през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Елица
Димитрова
при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 307 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, подадена от А.Й.К. *** чрез пълномощник адв. П.Н. от
АК-Разград срещу ЗППАМ № РД-14-1984/05.06.2023г., издадена от директор на РД „
АА“-Русе , в частта ,с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) : по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" и ал. 2, т. З ЗАвП-временно отнемане на свидетелство за
правоуправление на МПС № *********, изд.на 12.11.2014г от Р Гърция на жалбоподателя А.Й.К. - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата се сочи, че същата е незаконосъобразна поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила – същата била
издадена след незадълбочена проверка и непълно изясняване на обстоятелствата.
Твърди се, че не е осъществявал обществен превоз на пътници,а оказал съдействие
на приятелки на база познанства и тъй като не му достигали финансови средства,
те му били заплатили част от горивото и лиценз за тази дейност не бил необходим
Иска се отмяна на заповедта в оспорената част.
В писмено становище процесуалния представител заявава, че не може
да подсигури поисканите свидетели поради неоказване на съдействие от страна на
жалбоподателя .Не се претендират разноски.
Ответникът – директор на РД "Автомобилна администрация"
гр. Русе – редовно призован, не се явява,липсва становище по жалбата
От фактическа страна
съдът установява следното:
На 04.06.2023 г. при извършване на проверка
за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни
актове и извършване на проверки за осъществяване на нерегламентиран превоз на
пътници от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с цел превантивно
осигуряване на безопасността на пътуващите, служителти при ответника К.И.Ц. - старши инспектор в Отдел „Контрол“ към Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” - Русе е установил, че на дата същата дата
04.06.2023 г. жалб. А.Й.К. извършва
обществен международен превоз (към момента на проверката шофира автомобила Форд Транзит рег № Р3130КС, кат.М 1 ,собственост
на трето лице К.И.К. ) на още 2 броя пътници – С.Б.А. и П.А.С.. Снети били
обяснения от пътуващите лица от които се
установило следното:
С.Б.А. декларирала ,че е дала 50 евро за
превоз за гориво за транспорт до Нидерландия
, а П.А.С., която била взета от автогара
Русе дала 20 евро за гориво
Прието е, че извършваният обществен
международен превоз на пътници е с маршрут от България до Нидерландия с
описания автомобил, собственост на К.И.К..
От
направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ се установило, че международният обществен превоз на пътници се
извършва без за моторното превозно средство да има издадено заверено копие към
лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни средства
към лиценз, издаден от МТС. Поради това е прието, че е налице основание за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
„а“ и т. 4, б. „б“ от ЗАвтП., като по отношение на първата приложена мярка
–временно спиране от движение на процесното МПС Форд Транзит рег № Р3130КС,
кат.М 1 ,собственост на трето лице К.И.К., съдът е постановил прекратително
определение ,влязло в сила.
Допълнително е изложено в мотивите на
обжалваната заповед, че прилагането на принудителна административна мярка по
чл. 106а, т. 4, буква „б“ от ЗАвтП в максимален срок е обусловено от факта, че
превозът, извършван от водача , се извършва срещу заплащане или икономическа
облага, без да са спазени нормативните изисквания за извършване на международен
обществен превоз на пътници. От събраните от пътуващите лица сведения има
достатъчно данни за извършвания превоз, както и за възмездност на същия, поради
което случаят не може да се квалифицира като „споделено пътуване“. Превозът на
пътници срещу заплащане от водач, който не отговаря на нормативните изисквания,
както и с МПС, което не е вписано в съответния лиценз, поражда потенциална
опасност за живота и здравето на пътуващите в него лица, като събраните
сведения доказват, че превозът не е еднократен и не може да се квалифицира като
споделено пътуване. Единственият начин за предотвратяване на тези опасни вредни
последици е временното отнемане на свидетелството за правоуправление на водача
в максимално предвидения по чл. 106а от закона срок от една година.
С тези мотиви са приложени принудителните
административни мерки спрямо двете лица, а именно:
На собственика на МПС е
приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1, във връзка е чл.
106а, ал. 7 от ЗАвтП - временно спиране от движение на моторно превозно
средство лек автомобил Форд Транзит с рег.№ Р 3130КС, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 (един) брой
табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация / извън
спора/
Със същата заповед на К. е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4,
б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година/ предмет на спора/.
С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото
е приложена Заповед №РД-01-553/23.11.2021 г. - на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", за оправомощените
длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а
от Закона за автомобилните превози, където в т. 7 е посочен Началник на
Областен отдел "Автомобилна администрация".
Приетите по делото писмени доказателства, представляващи
съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя
досежно истиността им.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях
фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните административни мерки
по чл. 106 и 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица. В случая заповедта, с която е приложена ПАМ,
е издадена от началник на Областния отдел "Автомобилна администрация"
– гр. Русе, овластен със заповед №РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да
прилага с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Следователно
мярката е наложена от материално и териториално компетентен орган, в условията
на позволена от закона делегация.
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена
форма, съдържа фактически и правни основания, както и мотиви, които
кореспондират помежду си. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност
на разпоредените мерки.
Съобр. чл. 91, ал. 3, т. 12 от специалния закон от ЗАвтП длъжностните
лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат право
да изискват сведения от присъстващите при извършването на проверките трети
лица.
Съобр. чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите
на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се
тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
По арг. от чл. 12 и 13 от Закона за администрацията длъжностно е
всяко лице, работещо на трудов договор или по служебно правоотношение в
съответната администрация.
Според чл. 93, т. 1, б. „а“ от ДР на НК "длъжностно
лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно,
временно или постоянно
служба в държавно
учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение.
Саморъчните сведения на трети лица са дадени пред компетентния
орган и са подписани от лицата, а съгласно трайната съдебна практика, липсват
процесуални пречки в хода на административното производство да се ползват
доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на друг закон, в
случая ЗАНН като в случая по делото е представен и акт за установяване на
административно нарушение , в който са
отразени същите констатации. Този АУАН представлява официален документ с
обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него
факти и обстоятелства (вж решение № 6557/20.06.2023 г. по адм. д. № 9493/2022
г. на ВАС).
Дори и тези сведения да не бяха приподписани от компетентно лице
същите са подписани от лицата, направили изявленията и имат характер на частни
свидетелстващи документи, ползващи се принципно с формална доказателствена сила
и се преценяват в съвкупност с оглед останалите доказателства по делото.
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП принудителните
административни мерки се прилагат за преустановяване на административни
нарушения по този закон.
Съобр. § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗАвтП "обществен превоз" е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство, а "превоз на пътници"
е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага.
Нарушенията са безспорно установени. От приобщените сведения се
установява, че макар към момента на превоза същият да не е бил заплатен от
пътуващите е налице уговорка за заплащането му, които изпълва законовата
хипотеза (виж решение № 6627/12.06.2023 г. по адм. д. № 1031/2023 г. , реш. №
11124/05.12.2022 г. по адм. д. № 3384/2022 г. и други на ВАС). В тази връзка
съдът не приема доводите, че е било налице изключението по чл. 6, ал. 3, т. 9
от ЗАвтП, нито това на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП, което касае превоз на товари,
а не на пътници.
По приложената хипотеза в т. 2 на заповедта е предвидено, че по
чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП временно се отнема
свидетелството за управление на водача до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година. Водачът е безспорно установен.
Мерките следва да се приложат или до изтичане на законоустановения
срок, или до произнасяне на въззивния съд с влязло в сила решение досежно
наличието на административно нарушение и респ. установяване на
законосъобразността на наложеното наказание. Формулировката "до
отстраняване на нарушението" не предполага такава, доколкото и
отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на
юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът
е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок –
"до отстраняване на нарушението". Вярно е, че същият е относително
определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща
допълнително конкретизиране. Напротив – моментът, до който ще действа мярката е
изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на
нарушението. Доколкото органът в случай на установено
такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на
обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на
срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до
преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на тяхното
действие. Без никакво значение за настоящия спор е дали в случая чрез
прилагането им е преустановен "случаен обществен превоз на пътник",
извършен еднократно и дали намерението на водача на автомобила е да извършва
такава дейност по занятие или не.
Изложени са съображения защо мерките са приложени в максималния срок,
поради което съдът намира, че административният орган и действал съобразно
оперативната си самостоятелност и законосъобразно е определил срока на
приложението.
По делото не са представени и доказателства за твърдените от
жалбоподателите положителни факти, които да оборват констатациите на
административния орган. Доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК изрично е
указана на страните в разпоредителното закрито заседание.
Безспорно установено е, че липсва лиценз за извършване на
обществен превоз в рамките на Общността, респ. и удостоверение за превоз на
пътници.
Заповедта е съобразна и на целта на закона. Превозът на пътници не
отговаря на нормативните изисквания и поражда потенциална опасност за живота и
здравето на пътуващите лица.
По тези съображения се налага извод за липса на основания по чл.
146 АПК за отмяна на обжалвания административен акт.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд - Русе, 6 ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.Й.К. *** чрез пълномощник адв. П.Н. от АК-Разград срещу
ЗППАМ № РД-14-1984/05.06.2023г., издадена от директор на РД „ АА“-Русе , в
частта ,с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) : по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" и ал. 2, т. З ЗАвП-временно отнемане на свидетелство за
правоуправление на МПС № *********, изд.на 12.11.2014г от Р Гърция на жалбоподателя А.Й.К. - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: