№ 120
гр. Габрово, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500046 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Теленор България”ЕАД, като
съгласно заявеното уточнение с молба вх.№642/23.02.2022г., се обжалва постановеното
разпореждане от 10.01.2022г. по ч.гр.д.№2/2022г. на РС-Трявна , с което е отхвърлено
заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в частта за
претендираното адвокатско възнаграждение в размер над 120лв. до размер на 180лв. – за
разликата от 60 .
В жалбата се излагат доводи за недопустимост на постановеното разпореждане,
поради липсата на законова възможност заповедният съд служебно да се произнася за
наличието на прекомерност относно претендираното от заявителя адвокатско
възнаграждение като разноски в заповедното производство. Излагат се и доводи за
незаконосъобразност на постановения с обжалваното разпореждане отказ за присъждане на
част от адвокатското възнаграждение от 60лв. –за частта над 120лв. до размер на
180лв.,предвид на това,че страната е представлявана от упълномощен адвокат и в тази
хипотеза възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.7 във вр. с ал.2,т.1 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая
претендирания от заявителя размер от 180лв. се явява минималния такъв с оглед стойността
на претендираните суми и начисления ДДС.
Прави се искане , заявено при евентуалност, да бъде обезсилено обжалваното
разпореждане , или да бъде отменено и се уважи искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в пълен размер – и на неприсъдената сума от 60лв.
Въззивният съд,като взе предвид наведените в жалбата твърдения и доказателствата
по делото ,прие за установено следното:
1
Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване
акт по чл.413,ал.2 ГПК и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане №8 от 10.01.2022г. по ч.гр.д.№2/2022г. на РС-
Трявна,с което от отхвърлено заявлението на „Теленор България”ЕАД гр.София за
издаване на заповед за изпълнение спрямо М. ГР. Т. в частта за сумата от 60лв. разноски за
адвокатски хонорар ,явяваща се разликата до 180лв. над уважената част от искането в
размер на 120лв. Заповедният съд е приел,че размерът от 180лв. за адвокатски хонорар, е
прекомерен , тъй като надвишава максималния размер на възнаграждението за правна
помощ по чл.27,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който е 120лв. За
разликата от 60лв., съдът е приел,че искането следва да се отхвърли.
Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.
От данните по делото се установява,че заявлението по чл.410 ГПК,по което е
образувано производството по ч.гр.д.№2/2022г. по описа на РС-Трявна ,след препращането
му по компетентност от ДРС, е подадено от „Теленор България „ЕАД чрез пълномощник
АД”Г. и П.”,представлявано от адв.В.Г., като извършеното упълномощаване е удостоверено
с представения към заявлението договор за правна защита и съдействие от 12.11.2021г./л.11/,
двустранно подписан. В него изрично е посочено,че е договорено възнаграждение от 180лв.
с включен ДДС, платимо в брой,която сума е внесена .
Сумата от 180лв. е претендирана да бъде присъдена от заповедния съд като
направени разноски за адвокатско възнаграждение ,което искане е заявено в заявлението по
чл.410 ГПК.
Обстоятелството,че заявителят „Теленор България”ЕАД е представляван в
заповедното производство от упълномощен адвокат, а не от юрисконсулт, не е съобразено
от заповедния съд и неправилно е приета за приложима разпоредбата на чл.27 от Наребата
за заплащане на правната помощ, а не чл.7,ал.7 от Наредба 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и че на етапа на който се нарима производството
,без изрично въведено възражение за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско
възнаграждение, незаконосъобразно съдът служебно е извършил такава преценка. Това
обуславя незаконосъобразност на обжалваното разпореждане ,а не недопустимост.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и се
постанови да се издаде заповед за изпълнение и за сумата над 120лв. до пълния претендиран
размер от 180лв. от заявителя Теленор България ЕАД – за разликата от 60лв. разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
На основание изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №8 от 10.01.2022г. по ч.гр.д.№2/2022г. на РС-Трявна, вместо
което постанови :
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора
„Теленор България”ЕАД, ЕИК130460283,, със седалище и адрес на управление гр.София
жк.Младост 4, Бизнес Парк София, ,сграда 6 срещу М. ГР. Т. ,ЕГН**********, от
гр.Плачковци ,ул............,общ.Трявна , обл.Габрово за разликата над присъдената сума от
120лв. за разноски за адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 180лв. –
за сумата от 60лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Трявна за издаване на заповедта за изпълнение
съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3