РЕШЕНИЕ
№ 23749
гр. София, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20241110171407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 124
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. Л. П., чрез адв. Н., против **********
осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000.00 лв., ведно със законната лихва от 20.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
неоснователното му привличане като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК по ДП
№ ***** г. по описа на РУ – *****, пр.пр. № ****** г. по описа на РП - ********, което
наказателно производство е частично прекратено с постановление за прекратяване от
03.05.2023 г., влязло в законна сила на 20.06.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че с
постановление от **** г. по ДП №*****г. по описа на РУ-*****, пр.пр. №***** г. по описа
на РП-********, бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. С
постановление от 03.05.2023 г. по ДП №***** г. наказателното производство, водено срещу
ищеца, било частично прекратено, като в постановлението било прието, че липсват
доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК от обвиняемия Б.
Л. П., като наказателното производство следва да продължи да се води срещу неизвестен
извършител. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното обвинение претърпял
неимуществени вреди в рамките на обичайните в подобни случаи негативни преживявания,
обусловени от провежданото производство, което е рефлектирало върху честта и
достойнството и обичайния му начин на живот. Поддържа, че от проведеното срещу него
наказателно преследване до прекратяването му с влязло в сила прекратително
постановление на прокурора, ищецът е понесъл неимуществени вреди, отговорна за които е
**********. Предвид изложеното и отчитайки обективни и субективни факти относно вида
на повдигнатото обвинение, извършените с участието на ищеца процесуални действия и
периода от време, в който същите били извършвани, личността на ищеца и възприемането от
него на случващото се, ищецът претендира заплащането на обезщетение в размер на 10 000
1
лева за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на постановлението за
частично прекратяване на наказателното производство – 20.06.2023 г. до окончателното
заплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът, чрез прокурор *******, оспорва предявения иск по основание, както и
ищецът да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди, които да са
резултат от противоправно поведение на органи на прокуратурата по ДП № ****г. по описа
на РУ-******, пр.пр. №***** г. по описа на РП-********. Поддържа, че исковата претенция
е неоснователна, доколкото постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца не било влязло в сила. Навежда твърдения, че воденото срещу
ищеца досъдебно производство било с ниска степен на интензивност, наказателното
производство срещу ищеца било продължило в рамките на разумния срок и е приключило
още в неговата досъдебна фаза. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди
като силно завишена и несъобразена с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Софийски районен съд, ГО, 171 състав, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
На 20.01.2022 г. с постановление на прокурор при районна прокуратура - ******** по
пр.пр. № 5****1 г., на основание чл. 212, ал. 1 НПК, било образувано досъдебно
производство № 22/2022 г. по описа на РУ-***, за това, че през месец октомври 2021 г. в гр.
***** с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал у
************** заблуждение, и с това им причинил имотна вреда в размер на 1 000.00 лева
– престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
С постановление от 03.08.2022 г., предявено на същата дата, Б. Л. П. бил привлечен в
качеството на обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, а именно за това, че
през месец октомври 2021 г. в гр. ****, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага, възбудил и поддържал у ************** заблуждение, и с това им причинил имотна
вреда в размер на 1 000.00 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Непосредствено след
предявяване на постановлението – на 03.08.2022 г., Б. Л. П. е бил разпитан в качеството му
на обвиняем.
С постановление от 03.08.2022 г. привлеченият в качеството на обвиняем Б. Л. П. бил
задържан в „Следствен арест“ гр. ***** за срок до 72 часа, считано от 17:00 часа на ****г. за
явяването му пред Районен съд – *****.
С постановление от 05.08.2022 г. прокурорът е отказал да внесе искане за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на ищеца, като Б. Л. П. е бил
освободен от Следствения арест в гр. *****. Със същото постановление на Б. Л. П. е
определена мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер от 400.00 лева, която е била внесена
на 08.08.2022 г.
С постановление от ****г. на прокурор при РП-******** е било частично прекратено
на основание чл. 199 вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК наказателното
производство по досъдебно производство № 22/2022 г. по описа на РУ - Свиленград, пр. пр.
№ 5205/2021 г. по описа на РП-********, водено срещу Б. Л. П. за престъпление по чл. 209,
ал. 1 НК, поради недоказаност на обвинението срещу Б. Л. П.. Със същото постановление е
отменена взетата по отношение на Б. Л. П. мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на
400.00 лева.
В хода на настоящото производство като свидетел по делото е разпитана ****** –
съпруга на ищеца, показанията на която съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК. От
показанията на свидетелката се установява, че знае мъжът й да е бил привличан в качеството
на обвиняем – това било в началото на месец август на 2022 г., когато Б. П. се обадил на
свидетелката ******и й казал, че са го задържали на границата, като по време на
телефонния разговор присъствал и малкият им син. Когато било образувано досъдебното
производство Б. П. не бил в ****, защото работел като шофьор в Италия, като при
2
проведения телефонен разговор ищецът бил доста притеснен. След като го пуснали от
ареста и се прибрал вкъщи, бил различен човек, знаел, че са го обвинили за нещо, което не
бил направил. Изпитвал срам от това, че са го видели колеги, тъй като преди е работил в
системата на МВР, стрес, безсъние, името му било опетнено. Свидетелят изяснява още, че
обвинението повлияло и на работата на ищеца, тъй като след обвинението П. бил уволнен и
трябвало да си търси нова работа, а освен това доста от приятелите му, след като разбрали,
започнали да го отбягват. Загубата на финансови средства оказало влияние и върху
семейството, тъй като имали кредити, а свидетелката се наложило да преустанови своя
бизнес. След повдигнатото му обвинение ищецът станал по-напрегнат, като след разговор
със свидетелката той й споделил, че съвестта му е чиста.
Разпитан в качеството на свидетел е и ******* Б.ов *******ов – бивш колега на
ищеца. В показанията си свидетелят разказва, че разбрал за задържането от жената на Б. П.
и му занесъл дрехи, когато го конвоирали в РУ-****. След като го пуснали от ареста, се
видели двамата, като П. бил видимо притеснен, понеже лицата, осъществявали конвоя го
познавали, било опетнено името му, изпитвал срам от колегите и от семейството си. От
показанията на свидетеля *******ов се установява, че обвинението е повлияло на работата
на П., като последният се наложило да си търси работа в друга фирма, имал финансови
проблеми и изпитвал притеснение какво ще кажат колегите му, ако един ден отново реши да
се върне в системата на МВР. Споделя, че част от приятелите на Б. П. се отдръпнали от него,
след като разбрали за обвинението, както и че ищецът го питал няколко пъти дали и той ще
се отдръпне от него както всички останали. Първите месеци ищецът бил доста притеснен и
изпитвал голям срам, но скоро не се е оплаквал да е изживявал случката вследствие от
повдигнатото му обвинение и впоследствие тези емоции отшумели.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ
ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да
е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/
образуваното наказателно производство да е било прекратено, поради това, че обвинението
не е доказано; 3/ да е претърпял вреда (вреди) и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени и имуществени последици
(вредите) да е налице причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения
фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от
ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед релевираните в исковата молба и отговора на исковата молба доводи,
настоящият съдебен състав изхожда от неоспореното положение, което се установява и от
доказателствата по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган – обвинение в
извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е било
прекратено, поради недоказаност на обвинение срещу Б. Л. П..
Спорните между страните въпроси са свързани с настъпването на твърдените
неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и твърдените неимуществени вреди и с размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав приема, че искът е доказан по основание. Безспорно е
между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че е налице незаконен акт
на правозащитен орган – по повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение е
постановено постановление за прекратяване на наказателното производство, което е
продължило близо една година, тъй като от доказателствата по делото е видно, че ищецът е
привлечен в качеството му на обвиняем на ****г., когато е съставено постановлението за
привличане на обвиняем, а наказателното производство е приключило спрямо ищеца на
*****г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, за което няма данни,
нито се твърди да е било обжалвано. Отговорността на ответника произтича от
законоустановените правомощия на прокурора да ръководи разследването и да осъществява
3
постоянен надзор за законосъобразното му провеждане, като обвинението следва да се
прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство
действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на
лицето предвид събраните доказателства – чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ
за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение. Анализът на събраните
доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на
обезщетяване от ответника *********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ,
поради което неоснователни се явяват оплакванията ответника *********** за липсата на
елементи от фактическия състав за претърпените неимуществени вреди.
Следва да бъде посочено, че при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, следва да се
има предвид, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е сред
актовете, които влизат в сила, тъй като дори и да не е обжалвано от обвиняемия или
пострадалия, респ. неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, съгласно чл. 243,
ал. 9 от НПК постановлението за прекратяване може служебно да бъде отменено от 5
прокурор от горестоящата прокуратура. Това означава, че стабилитетът на постановлението
за прекратяване на наказателното производство изисква то е да съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не е поискало
наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. По делото
не е спорно, че постановление от ****г. по досъдебно производство № ***/****г. по описа
на РУ-*****, пр. пр. № **** г. по описа на РП-******** е било съобщено на ищеца,
доколкото същото е представено към исковата молба. Дори и да се приеме, че
постановлението не е връчено редовно на ищеца, същевременно обаче именно ответникът
има задължение по закон своевременно да връчи постановлението на субектите по чл. 243,
ал. 4 НПК, поради което не може да черпи благоприятни последици от неправомерното си
поведение, избягвайки отговорността за вреди, поради което съдът приема, че
постановлението за прекратяване е влязло в сила. Отделно, върху постановлението е налице
отбелязване, че същото е влязло в законна сила на ***г.
Настоящият съдебен състав приема, че от незаконното повдигане на обвинение се
засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди –
неблагоприятно отражение върху психиката на човек, независимо от конкретната преценка,
която следва да бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди – чл. 52 ЗЗД.
В частност ищецът твърди, че в рамките на наказателното производство е претърпял
негативни психически емоции – душевно страдание, стрес, срам, унижение и опетнено име
от наказателното производство.
В разглеждания случай по-голямата част от претендираните и релевирани в исковата
молба вреди са установени въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите ******* и ******* Б.ов *******ов (които доказателствени средства са
стандартно използвани в исковия процес за доказване на подобни обстоятелства), от
показанията на които е видно, че повдигнатото обвинение е повлияло негативно на ищеца –
изпитвал проблеми със съня, бил доста притеснен за това как повдигнатото обвинение ще се
отрази на кариерата му и приятелските му отношения, бил много притеснен, изпитвал
чувство за срам и несправедливост.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
4
на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС), като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносни последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение, продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка
за неотклонение, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен
ищецът, наличието на разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата
за масова информация, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му
на живот и обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве,
психиката, контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото,
работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези обстоятелства, при определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване (в този смисъл Решение №
344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от
16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г.
на ВКС по гр. дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр.
дело № 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. дело №
2586/2018 г., ІV г. о., ГК).
За да определи размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобразява следните обстоятелства: установената
продължителност на наказателното преследване – близо една година - от привличането на
ищеца като обвиняем до прекратяване на наказателното производство; възрастта на ищеца –
38 г. към момента на повдигнатото му обвинение, като наказателното производство се е
провело по време, когато той е бил в активен етап от професионалното и личностното си
развитие; продължителността и интензивността на психическия дискомфорт, преживян от
ищеца, както и естественият страх от неоснователно осъждане, чистото му съдебно минало
(което означава, че той е посрещал по-тежко негативните последици от повдигнатото
обвинение); ограничаването на социалните му контакти, наложената мярка за неотклонение
„Гаранция“, тежестта на обвинението, както и обстоятелството, че ищецът е следвало да си
потърси нова работа.
От друга страна по делото не се установява негативните емоционални преживявания
на ищеца да са били с особено голям интензитет, да са повлияли върху неговото
здравословно състояние в по-висока от нормалното степен или възможността да работи, не
се установява повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение да е затруднило личния и
социалния му живот в степен по-висока от обичайната, нито физическото му състояние да се
е влошило. Настоящият съдебен състав съобразява и обстоятелството, че с оглед критериите
за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС, установени в практиката на Европейския съд по
правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на подсъдимия и поведение на
компетентните органи, в конкретния случай наказателното производство е приключило в
разумен срок, съпроводено с ниско ниво на ангажираност на ищеца с него.
В този смисъл и с оглед така приетото настоящият съдебен състав приема, че
размерът на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, който би
5
удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по
делото, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, следва да бъде определен на 2 000 лв. Постановлението за прекратяване е добило
стабилитет по отношение на ищеца на 20.06.2023г., поради което претенцията за присъждане
на законната лихва върху това обезщетение следва да бъде уважена считано от 20.06.2023г.
до окончателното изплащане на вземането. Присъждането на сума в по-висок размер от
посочената би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване. В останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е реализирал разноски в размер на 1 510 лв., от които 10 лв. – държавна такса
и 1 500 лв. - адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
поради което с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените
процесуалния действия, обстоятелството, че делото е приключило в рамките на едно открито
съдебно заседание, съдът намира, че същото следва да бъде в размер от 1 300.00 лева. С
оглед частичната основателност на исковата молба на ищеца следва да му бъде присъдена
сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 252 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА **********, гр. **** да заплати на Б. Л. П., ЕГН: ********** с адрес: гр.
****** ет. 1, ап. 1, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 2 000 лева (две
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Б. Л. П.
вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.
209, ал. 1 НК по досъдебно производство №****г. по описа на РУ – ****по пр.пр. № ******
г. на РП-********, за което наказателното производство е било прекратено с постановление
за прекратяване от 03.05.2023 г., ведно със законната лихва от ****г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над уважения размер от 2
000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА **********, гр. ****, да заплати на Б. Л. П., ЕГН: ********** с адрес:
гр.****** ет. 1, ап. 1, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
262.00 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6