Решение по гр. дело №4596/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 534
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20191720104596
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 534 / 5.3.2020г.                        05.03.2020г.                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                           ІX състав

На десети февруари                                                                     Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                                                   Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №04596 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Б.И.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, както следва:

-с правно основание  чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца,  в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 20.03.2018г., сключен с “УниКредит кънсюмър  Файненсинг“ЕАД, сумата от 1387,98лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***  от 31.07.2017г., сумата 231,18лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.08.2017г. до 20.03.2018г.;  сумата 105,80лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.08.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5540/01.11.2018г. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС.

-при условията на евентуалност при отхвърляне на главните искове, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца,  цесионер по Договор за цесия от 20.03.2018г., сключен с “УниКредит кънсюмър  Файненсинг“ЕАД, сумата от 1387,98лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***  от 31.07.2017г., сумата 231,18лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.08.2017г. до 20.03.2018г.;  сумата 215,66лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.08.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 05.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба- 05.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата

            В законоустановения срок ответникът Б.И.С. не е подал отговор.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът  намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.

По основателността:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба,  не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че искът, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми  е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

            Доколкото съдът намира за основателни главните искове, то и съдът не следва да се произнася по евентуално съединените искове.

             По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските направени и в  заповедното и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 429,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса, разноски за връчване на книжа и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производства.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове  на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Б.И.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца,  в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 20.03.2018г., сключен с “УниКредит кънсюмър  Файненсинг“ЕАД, сумата от 1387,98лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***  от 31.07.2017г., сумата 231,18лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.08.2017г. до 20.03.2018г.;  сумата 105,80лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.08.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5540/01.11.2018г. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА Б.И.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 429,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса, разноски за връчване на книжа и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производства.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ВРЪЩА ч.г.д.№***. по описа на ПРС на съответния състав на ПРС, като към делото се приложи и препис от настоящето решение.

ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните.

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: