Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Дарина Димитрова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3349 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 ал.1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда. Образувано е по искова молба на К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, Булстат 0000934421488, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №364, представлявано от Нели Вълева, в която е обективирано искане да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед №91/18.02.2019 г., на осн. чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „огняр“, на осн. чл. 344, ал.1, т.2 от КТ.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба се твърди, че по пощата на 22.02.2019 г. на ищеца е връчена заповед № 91 от 18.02.2019 год, с която се прекратява трудовият му договор за длъжността „огняр“ с ответното предприятие, издадена от директора на комплекса Нели Вълева, на основание член 325 ал 1 т 2 от Кодекса на труда. Твърди, с мотивите: че с решение на Варненския окръжен съд по възз.гр.д. № 1992/2018 г. било отменено неправилното решение на Варненския районен съд, 33 състав, постановено по гр. дело №1994/2018 год. и е отменено като незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 791/11.12.2017 год. от същата директорка, като със същото решение ищецът бил възстановен на работа, като му било присъдено обезщетение по член 225, ал.1 от КТ; че това решение е влязло в сила на 05.11.2018 г., след което делото е върнато на районния съд; че ответникът установил, че до ищеца няма връчено съобщение от ВРС за възможността в двуседмичен срок да заеме работата си; че е получил препис от решението и изпълнителен лист; че поискал от работодателя си с молба да му заплати дължимите суми по решението; че ищецът бил недобросъвестен, защото в двуседмичен срок не се е явил да заеме работата си.
Ищецът твърди, че и до днешна дата не е получавал съобщение от съда за възстановяването му на работа и възможността да заеме работата си в двуседмичен срок. Че не е получавал препис от Решение по гр.д.№1992/2018 г. на ВОС, което било получено от неговия процесуален представител, че не е подавал молба да му бъдат изплащани присъдените суми.
Твърди, че за да започне работа трябва да е включен в графика, което и до днешна дата не е направено.
В отговора ответникът оспорва предявения иск като изцяло неоснователен, като излага следната фактическа обстановка:
С решение № 1575/28.09.2018г., постановено по в.гр. дело№ 1992/2018г. на Окръжен съд - Варна било отменено Решение № 3440/20.07.2018 год., постановено по гр. дело № 1994/2018 год. на PC-Варна, вкл. и в частта му за разноските и вместо него било постановено решение, с което било признато за незаконно и било отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на К.Й.К., ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № 791/11.12.2017 год. на директора на „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ - ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис 1-ви“ № 364, с която заповед е прекратено трудовото правоотношение на К.Й.К. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ - „връщане на титуляр“ като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К.Й.К. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност - „Огняр“ в „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ - ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис 1-ви“ № 364. Решението на ВОС е влязло в законна сила на 5.11.2018г. и по аргумент на чл. 297 ГПК неговата сила на присъдено нещо трябва да бъде зачетена.
Делото било върнато на ВРС с писмо, изх. № 11966 от 14.11.2018г. на ВОС ведно с влязлото в сила решение № 1575/28.09.2018г., постановено по в.гр. дело № 1992/2018г., Окръжен съд - Варна.
Твърди, че по гр. дело № 1994/2018г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, 33 състав от К.Й.К. е подадена молба, вх. № 78668 от 28.11.2018г. за издаване на препис от съдебния акт и изпълнителен лист.
Сочи, че въз основа на влезлите в сила осъдителни диспозитиви на постановеното от ВОС решение, на К.Й.К., с платежно нареждане/вносна бележка от 11.12.2018г. е била изплатена сумата в размер на 2760.00 лева - дължимо обезщетение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 12.12.2017г. - 12.06.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба /09.02.2018г./ до окончателното й изплащане, а с платежно нареждане/вносна бележка от 21.12.2018г. на К.Й.К. била изплатена и сумата от 1 600.00
лева, представляваща разноски за двете инстанции, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Сочи, че по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.
Сочи, че тъй като в преклузивния двуседмичен срок от узнаването работникът не се е явил на работа трудовото му правоотношение било прекратено, на осн. чл. 325, т.2, предл.2 от Кодекса на труда, със Заповед № 91/18.02.2019г.
Твърди, че тъй като от съда не е изпращано съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ на ищеца, то срокът му за заемане на длъжността следва да тече от получаването на заверен препис от влязлото в сила решение чрез неговия процесуален представител, респ. от датата, на която са преведени по негова банкова сметка ***.
По отношение на направеното с исковата молба искане, на основание чл. 314, ал. 1 ГПК съдът да приеме за установено, че към 18.02.2019г. трудовият договор на ищеца с ответника е бил възстановен от съдебното решение по в.гр. дело № 1992/2018г. на ВОС, което е влязло в сила и не е било изпълнено, ответникът изрично заявява, че същото е неоснователно, тъй като подобни правомощия има единствено Инспекция по труда.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото и за процесуално представителство от юрисконсулт по чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно списък по чл.80 от ГПК:
В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители поддържат изразените от тях позиции по спора.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с Решение №
1575/28.09.2018г., постановено по в.гр. дело№ 1992/2018г. на Окръжен съд - Варна е отменено Решение № 3440/20.07.2018 год., постановено по гр. дело № 1994/2018 год. на PC-Варна, като вместо него е постановено решение, с което е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на К.Й.К., ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № 791/11.12.2017 год. на директора на „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ - ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис 1-ви“ № 364, с която заповед е прекратено трудовото правоотношение на К.Й.К., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ - „връщане на титуляр“ като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К.Й.К. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност - „Огняр“ в „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ - ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис 1-ви“ № 364; че Решението на ВОС е влязло в законна сила на 5.11.2018г.; че по гр. дело № 1994/2018г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, 33 състав от К.Й.К. е подадена молба, вх. № 78668 от 28.11.2018г. за издаване на препис от влязъл в законна сила съдебен акт и изпълнителен лист; че на 28.11.2018 г. процесуалният представител на К.К. е получил Изпълнителен лист и препис от Решение № 3440/20.07.2018 год., постановено по гр. дело № 1994/2018 год. на PC-Варна и Решение № 1575/28.09.2018г., постановено по в.гр. дело№ 1992/2018г. на Окръжен съд - Варна; че на К.Й.К., с платежно нареждане/вносна бележка от 11.12.2018г. е изплатена сумата в размер на 2760.00 лева - дължимо обезщетение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 12.12.2017г. - 12.06.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба /09.02.2018г./ до окончателното й изплащане; че с платежно нареждане/вносна бележка от 21.12.2018г. на К.Й.К. била изплатена и сумата от 1 600.00 лева, представляваща разноски за двете инстанции, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат; че ищецът е не е бил включен в графика за периода месец ноември 2018 г. – месец март 2019 г.; че работникът до момента не се е явил при работодателя да започне работа.
По делото са
приложени и приети и следните писмени доказателства: Заповед №91/18.02.2019 г. на Директор на КСУВХ „Гергана“ – ДСХ и ДПЛУФУ
– л.24; Известие за доставяне – л.25; Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на
сключване и дата на прекратяване – л.26; Заповед №791/11.12.2017 г. – л.27;
Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване 28.11.2017 г.– л.28; Трудов
договор №754/28.11.2017 г. – л.29; , Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на
сключване 31.05.2017 г. – л.30; Заповед №753/27.11.2017 г. – л.31; Допълнително
споразумение към трудов договор №522/10.08.2017 г. – л.32; Уведомление по
чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване 22.06.2017 г. – л.33; Допълнително
споразумение към трудов договор № 357/22.06.2017 г., Молба от К.Й.К. – л.35;
Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване 31.05.2017 г. – л.36; Заповед
№66668/22.06.2017 г.- л.37; Молба от К.Й.К. – л.38; Уведомление по чл.62, ал.5 КТ с дата на сключване 31.05.2017 г. с данни за основно трудово възнаграждение
– л.39;Трудов договор №327/31.05.2017 г. – л.40; Уведомление по чл.62, ал.5 КТ
с дата на сключване 31.05.2017 г. с данни за основно трудово възнаграждение –
л.41; Трудов договор №326/31.05.2017 г.
– л.42; Молба от К.Й.К. – л.43; Болничен лист №Е20176070717 – л.44; Болничен
лист №Е20176183373 – л.45; 3 броя фишове за работна заплата от м.06.2017 г.,
06.2017 г., 07.2017 г. – л.46; 3 броя фишове за работна заплата – от м.08.2017
г., от 09.2017 г. и от м.10.2017 г. – л.47; два броя фишове за работна заплата
– от м.11.2017г. и от м.12.2017 г. – л.48; Платежно нареждане от ЦКБ АД на
стойност 1 600.00 лева – л.49; Платежно нареждане от ЦКБ АД на стойност
944.56 лева – л.50; Уведомление до КСУВХ Гергана – ДСХ и ДПЛФУ, ответник по
гр.д.№1994/2018 г. по описа на ВРС, 33 състав – л.51-52; Решение по
в.гр.д.№1992/2018 г. по описа на ВОС – л.53-60; Заявление-отговор от К.Й.К. –
л.61; График за работно време огняри – м.03.2019 г.; м.02.2019 г., м.01.2019 г.
и м.12.2018 г. – л.62-65; пощенски плик – л.67;
По
делото е приложено гр.д.№1994/2018 г.
на ВРС, от което се
установя, че на ищеца
К.Й.К., не е изпращано
и съответно връчвано уведомление по чл. 345, ал.
1 от КТ.
Спорен между страните е въпросът, дали ищецът е узнал за съдържанието на съдебното решение и в частност, че следва в двуседмичен срок да се яви на работа, а ако е узнал, кой е началният момент на узнаването.
Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. В
константната си практика Върховният касационен съд на Република България приема, че че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение - от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение е, както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ, т. е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването – така решение № 440/10.06.2010 г. по гр. д. № 537/2009 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 361/21.12.2012 г по гр. д. № 105/2012 г. на III гр. отд. на ВКС, решение № 264/27.06.2011 г. по гр. д. № 1467/2010 г. на III гр. отд. на ВКС, решение № 298/28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на IV гр. отд. на ВКС и решение № 179/26.05.2014 г. по гр. д. № 7263/2013 г. на IV гр. отд. и др. Тази задължителна практика на ВКС се споделя и от настоящия състав.
В конкретния случай е безспорно, че до ищеца не е изпращано съобщение по реда на чл. 345, ал.1 от КТ. Спорен остава въпросът дали ищецът не е узнал по друг начин за решението, вкл. чрез получаването му в препис, съгласно цитирана по-горе съдебна практика.
В конкретния случай, видно от приложеното гр.д.№1994/2018
г. на ВРС
е, че ищецът не е получил лично съдебното решението, а то е получено от пълномощника му
– адв. Г. Трендафилова. По отношение дали
получаването на решението от пълномощник по делото може
да се счита
за лично връчване на работника на съобщение по смисъла на чл. 345, ал.1
от КТ съществува съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България,
съгласно която съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ не може да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на възстановения на заеманата преди уволнението длъжност работник, нито узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на работа от адвоката поставя начало на двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ /Решение № 440 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 537/2009 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева по чл. 290 ГПК.
Съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че за дата на узнаване следва да се приеме датата, на която по сметка на ищеца са били преведни, присъдените на ищеца суми с Решение
№ 1575/28.09.2018г., постановено по в.гр.
дело№ 1992/2018г. на Окръжен
съд – Варна доколкото същото не води автоматично
до узнаване за превода, нито
на основанието на което той
е направен, още по-малко пък
самото основание на превода, посочено
в преводното нареждане, може да се приеме
за узнаване на пълното съдържание
на съдебния акт, а от там и да се приеме, че е започнал да тече срокът по чл. 345, ал.1 от КТ.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че уволнението на К.Й.К.
извършено със Заповед № 91/18.02.2019г. на Директора
на Комплекс за социални услуги
за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, Булстат
0000934421488, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №364 - Нели
Вълева е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено,
а работникът да бъде възстановен
на работа.
На осн. чл. 87, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него разноски, съобразно с уважената част от иска. От ищеца са представени доказателства за направени разноски в размер на 300,00 лв. – заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (за заплащането на останалите договорени 300,00 лв. не са представени доказателства). Така на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300,00 лв.
На осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд
–Варна дължимата държавна такса за водене на настоящото производство в размер на
100,00 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед №91/18.02.2019 г., на осн. чл. 344, ал.1, т.1 от КТ на работодателя Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, Булстат 0000934421488, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №364, представлявано от директора - Нели Вълева, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание на чл.325, ал.1, т.2 КТ, във вр. с чл. 345, ал.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „огняр", в Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, Булстат 0000934421488, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №364, представлявано от директора - Нели Вълева.
ОСЪЖДА „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ“, Булстат
0000934421488, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №364, представлявано от директора - Нели Вълева ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ“, Булстат
0000934421488, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №364, представлявано от директора - Нели Вълева ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяване – 08.05.2019 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: