Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. , 10.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети април през две хиляди и
тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ ПЛАХОЙЧЕВА
при участието на секретар В.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3215 по описа за 2013г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
от Л.А.М. и И.С.И. с правно основание
чл.50 от СК, като са представили споразумение на по реда на чл.51 от СК.
В молбата се твърди, че
молителите са съпрузи по силата на граждански брак, сключен на 23.02.1980г.
Излага се, че от брака имат едно дете – вече пълнолетно. Молителите твърдят, че
са постигнали сериозно и непоколебимо, взаимно съгласие за прекратяване на
брака с развод. Предвид постигнатото между тях сериозно и непоколебимо съгласие
за развод и уреждането на всички лични и имуществени отношения помежду им за
след развода в писмено споразумение, молят съда да постанови решение, с което
да прекрати брака им, без да издирва мотивите за това, като утвърди
постигнатото споразумение в следния смисъл:
1. След прекратяването на
брака съпругата Л.А.М. ще продължи да носи предбрачното си фамилно име - М..
2. Семейното жилище,
находящо се в гр. , , собственост на дъщерята на страните, ще се ползва от
съпруга - И.С.И..
3. Нямат претенции за
издръжка един към друг.
4. По време на брака не са
придобивали недвижими имоти, които подлежат на подялба.
5. Движимите вещи придобити
по време на брака остават в съсобственост.
В съдебно заседание молителите
поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по
между им споразумение и молят за прекратяване на брака и утвърждаване на
споразумението.
Съдът прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от Удостоверение за сключен
граждански брак, молителите са сключили граждански брак на 23.02.1980г.
в Руската федерация, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №
214 от 11.04.2013г. от длъжностно лице по гражданско състояние в гр. .
Видно от Удостоверение за семейно
положение, страните са родители на ЕГН **********,
вече пълнолетна.
Съдът, след като взе предвид, че
двамата молители поддържат молбата си за развод, като решението им за това е
сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за
прекратяване на брака, и прецени, че постигнатото между тях споразумение
съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 51 от СК: изчерпателно е и
не противоречи на закона и на морала, намира че същото следва да бъде утвърдено
от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК.
На основание от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да се внесе от молителите
по равно.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ Л.А.М. ЕГН ********** и И.С.И.
ЕГН **********, сключен на 23.02.1980г.
в Руската федерация, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №
214 от 11.04.2013г. от длъжностно лице по гражданско състояние в гр. , по
взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.
Утвърждава постигнатото по реда на чл. 51 СК споразумение, както следва:
1. Ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. , , собственост на дъщерята на страните, след развода се предоставя на
И.С.И. ЕГН **********.
*. След развода Л.А.М. ЕГН ********** ще продължи да носи предбрачното си фамилно име - М..
3. Л.А.М. ЕГН ********** и И.С.И. ЕГН ********** заявяват,
че по време на брака не са придобили в режим на съпружеска имуществена общност
движими вещи, а придобитите движим вещи след развода остават в обикновена
съсобственост между тях.
4. Л.А.М.
ЕГН ********** и И.С.И. ЕГН ********** заявяват, че след прекратяване на брака
не си дължат издръжка.
ОСЪЖДА Л.А.М. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 6
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И.С.И. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 6
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: