№ 1178
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110103360 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Х. Д. Х. ЕГН
**********, с. Близнаци /Горен Близнак/, община Аврен, обл.Варна, ул. „**“
№ 15 срещу С. Б. Д. ЕГН ********** град Варна, ж.к. „**“ бл. *, вх. 24, ет. 4
ап. 37.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС
искане за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност през периода 2003г. – 2024г. на Жилищна сграда- еднофамилна, на
един етаж идентификатор № **, без посочена площ по предходен нотариален
акт, а съгласно кадастрална скица със застроена площ 103 кв.м както и
Селскостопанска сграда на един етаж, с идентификатор № **2 без посочена
площ по предходен нотариален акт, а съгласно кадастрална скица със
застроена площ 12 кв.метра, построени в ПИ с идентификатор № **по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **
06.03.2015г. на Изп. директор на СГКК, както и на 29 кв.м ид. части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** 06.03.2015г. на Изп.
директор на СГКК, находящи се в село Близнаци, община Аврен, област
Варна, местност „**" с административен адрес по кадастрална скица: ул."**"
1
№ 15, целият ПИ с площ от 1080 кв.метра по кадастрална скица, при граници
на ПИ имоти с идентификатори: **-**-**-*.В исковата молба са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
В исковата и уточняващата молби се твърди, че П. Т. Х.а е собственик
на дворно място с площ от 960 кв. метра, съставляващо парцел **-* в кв. 1 по
плана на с. Близнаци, заедно с къща и стопански постройки по силата на
договор за дарение от баща си Т. К. К., обективиран в нотариален акт № *, том
X, дело № */1980 г. на нотариус при Районен съд-Варна.
На 05.07.1981 г. ищецът и П. Т. Х.а са сключили граждански брак.
От 2001 г. ищецът и П. Х.а започнали да живеят в имота и извършвали
поетапни ремонти.
От 2003 г. Х. Х. започнал строителство на жилищна сграда като от
плевника, състоящ се от запазена каменна стена и съборени други стени и
навес, състоящ се от две запазени стени направил жилищна сграда, състояща
се от 2 големи стаи, кухня, спалня, коридор, излял плоча над тях.
През 2013 г. към вече съществуващата сграда от плевника изградил още
една голяма стая и баня-тоалетна и излял плоча над тях.
Жилищната сграда е с идентификатор ** със ЗП от 103 кв.м. и
селскостопанската сграда е с идентификатор **2. със ЗП от 12 кв.м.
От тогава до смъртта на П. ищецът и тя живели в тези сгради и те били
семейното им жилище.
Ищецът останал да живее там и след смъртта на П..
Ищецът твърди, че двете сгради са придобити от него по време на
брака му с П. Х.а в режим на СИО в периода 2003 г. - 2013 г. и са придобити по
давностно владение за периода 2003 г. - 2024 г., а от дворното място за
разликата от 960 кв. метра до 1** кв. метра - 58 кв. метра притежава 29 кв.
метра ид. части, придобити по давностно владение 2003 г. - 2024 г.
Твърди, че няма претенции към другите две сгради, находящи се в
поземления имот - сграда с идентификатор **3 и сграда с идентификатор **4.
Твърди, че през 2004 г. между П. Т. Х.а и дъщерите й Ж. Б. В. и С. Д.
било постигнато споразумение как ще бъдат разпределени сградите и
дворното място след смъртта на майката.
2
П. Х.а е продала на дъщеря си С. Д. описаните поземлен имот и сгради,
като сделката е обективирана в нотариален акт № 13, том III, peг. № ** дело №
*/** г. на Диана Стоянова-нотариус peг. № 192 на Нотариалната камара, с
район на действие-ВРС.
Твърди се, че ответницата последната не може да придобие имоти,
половината от които са негова собственост, и никой не може да прехвърли
повече права отколкото притежава.
Твърди, че отвеницата никога не е живяла в имота.
Твърди, че на 23.01.2024г. синът на ответницата го заплашвал да
напусне имота, спрял тока, сменил патрона на вратата и ищеца не могъл да
влезе в имота, като бил принуден да се върне да живее в гр.Варна.
Иска се уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отгово от ответната страна по делото.
В него се твърди, че предявения иск е недопустим и неоснователен.
Искът е недопустим, поради липса на правен интерес.
Не се спори между страните, че ищецът и П. Х.а са били с граждански
брак от 1981 г.
Не се спори, че С. Д. и дъщеря на П. Х.а.
Не спори, че П. Х.а е притежавала процесните имоти с
идентификатори с №№ ** ** **2, **4, **3.
Не се спори, че П. Х.а е придобила имотите по силата на договор за
дарение от баща си Т. К. К., обективиран в нотариален акт № *, том X, дело №
*/1980 г. на нотариус при Районен съд-Варна.
Не се спори между страните, че П. Х.а е продала на дъщеря си С. Д.
описаните поземлен имот и сгради, като сделката е обективирана в нотариален
акт № 13, том III, per. № ** дело № */** г. на Диана Стоянова-нотариус per. №
192 на Нотариалната камара, с район на действие-ВРС, вписан в СВ-Варна вх.
№ **, акт № 139, том *, дело № 14448/** г.
Оспорва, че Х. Х. е собственик на идеални части от поземления имот
и/или на построени в него сграда или идеални части от тях.
Оспорва, че Х. Х. е извършил ново строителство в поземления имот на
3
сграда с идентификатор ** и сграда с идентификатор **2.
При извършването на дарението дворното място е било застроена с
къща и стопански постройки. Тези сгради съществуват и в момента в
поземления имот.
Твърди, че за твърдяното строителство липсват строителни книжа,
поради което сградите не могат да бъдат придобити по давност.
Дори и да се докаже, че ищецът е извършил твърдените подобрения то
те са извършени в имота на П. Х.а, а не в имота на ответницата.
Твърди, че С. Д. е подпомагала финансово майка си П. Х.а. Х. Х. е
извършвал подобрения и това е било възможно на средствата, които е давала
С. Д. и с различните строителни материали, които е закупувала. Самият ищец
не е имал доходи, които да му позволяват да закупува материали и извършва
подобрения.
Влаганите средства в поддръжката и ремонта на сградите е бил за
създаването на необходимия жилищен комфорт.
В периода през 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. С. Д. е имала сметка в
„СЖ Експресбанк" клон Варна, по която е превеждала суми. Майка й П. Х.а е
притежавала пълномощно като периодично е теглела суми за издръжката си и
тази на Х. Х., както и за извършване на ремонтни работи.
П. Х.а също е имала банкова сметка в същата банка, по която сметка С.
Д. ежемесечно превеждала суми.
За периода от 15.04.2011 г. до 01.01.2017 г. С. Д. е превеждала на П. Х.а
всеки месец различни суми чрез MoneyDram за подпомагане на майка си и Х.
Х. и необходими ремонти за поддръжката на сградите.
Отделно от това С. Д. е давала на ръка на П. Х.а суми като са запазени
разписки за 2013 г. - 3100 лв., за 2014 г. - 3400 лв., за 2016 г.-4000 лв.
През периода 2012 г. - 2016 г. С. Д., освен паричните средства, е
закупувала и строителни материали за поддръжката и ремонта на сградите.
Х. не е влагал лични средства в поддръжката и ремонта.
Оспорва, че Х. Х. е извършил подобрения като собственик или като
лице владелец с намерение за придобие собствеността въз основа на
4
давностно владение.
Х. Х. е знаел за извършеното разпореждане с процесните имоти от П.
Х.а през 2016 г., но не го е оспорил.
Дворното място било с непроменена площ, като разминаването в
площта по документ за собственост и по скица се дължало да заснемането на
имота. Предвид действаща забрана в ЗТСУ и ЗУТ ищецът не можел да
придобие част от дворното място по давностно владение.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител подържа предявения иск на сочените в исковата молба
основания.
Ответницата чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан, по съображения, изложени в
отговора на исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за граждански брак от 05.06.1984 г. и Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № * том Х дело № */1980 г. на Нотариус при
ВРС се установява, че на 05.06.1981 г. ищецът и П. Т. Х.а сключват
граждански брак. На 26.12.1980г. Т. К. К., дарява на дъщеря си П. Т. Х.а
дворно място с площ от 960 кв. метра, съставляващо парцел **-* в кв. 1 по
плана на с. Близнаци, Варненска област заедно с къща и стопански постройки
като сделката е обективирана в договор за дарение от баща си Т. К. К.,
обективиран в нотариален акт № *, том X, дело № */1980 г. на нотариус при
Районен съд-Варна.
На **г. П. Х.а продава на дъщеря си С. Б. Д. поземлен имот с
идентификатор **по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Близнаци, община Аврен, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18- **-**
г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 20.10.2016 г., с адрес:
с. Близнаци, ул. ** № 15, местност „**“, община Аврен, област Варна, целият
5
с площ от 1** кв. метра, а по документ за собственост с площ от 960 кв.м.
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 29, квартал
1, парцел XI, при съседи: **-**-**-*, заедно с построените в него: сграда с
идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Близнаци, община Аврен, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18- **-**
г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 20.10.2016 г., със застроена
площ от 103 кв. метра, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, на
един етаж, номер по предходен план: няма; сграда с идентификатор **2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Близнаци, община Аврен,
област Варна, одобрени със Заповед N РД-18- **-** г. на ИД на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо сградата е от 20.10.2016 г., със застроена площ от 12 кв. метра, с
предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, номер по предходен
план: няма; сграда с идентификатор **3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Близнаци, община Аврен, област Варна,
одобрени със Заповед N РД-18-**-** г. на ИД на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от
20.10.2016 г., със настроена площ от 70 кв. метра, с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, на един етаж, номер по предходен план: няма; сграда с
идентификатор **4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Близнаци, община Аврен, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-**-**
г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 20.10.2016 г., със застроена
площ от 9 кв. метра, с предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж,
номер по предходен план: няма.
Продавачът П. Т. Х.а си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване и владение на поземления имот и сградите. Сделката е обективирана
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13 том III рег.№
3502 дело № * от ** г. на Нотариус Диана Стоянова, рег.№ 192 на НК и район
на действие ВРС.
От Препис-извлечение от акт за смърт на П. Х.а от 12.10.2023 г.,
Удостоверение за наследници на П. Т. Х.а се установява, че П. Т. Х.а е
починала на 12.10.2023г., като е оставила за наследници съпруга си Х. Д. Х. и
6
дъщерите си Ж. Б. В. и С. Б. Д..
От Нотариална покана рег.№ **/25.04.2** г. на Нотариус Полина
Миткова от П. Х.а, чрез Нотариус Полина Миткова, до С. Б. Д. се установява,
че П. Х.а поканила дъщеря си да уредят отношенията си по повод
извършената продажба на сграда с идентификатор **3, която Х.а не искала да
продава, а продала поради грешка, тъй като сградата била подобрена от
дъщеря й Ж. В..
От искова молба от 10.05.2** г. от П. Х.а срещу С. Д., ведно с
Уточняваща молба, Декларация за оттегляне на пълномощно от П. Х.а към С.
Д. се установява, че П. Х.а е подала искова молба срещу С. Д., по която е
образувано гр.д.6588/2**г. на РС Варна с искане за обявяване за унищожаеми,
в евентуалност за нищожни на процесната покупко-продажба, обективарана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13 том III рег.№
3502 дело № * от ** г. на Нотариус Диана Стоянова, рег.№ 192 на НК и район
на действие ВРС и на още една покупко-продажба на съседен имот с
идентификатор **. В молбата се навеждат твърдения, че процесните имоти
били лична собственост на П. Х.а, която била измамена от дъщеря си
ответницата по делото, за да й ги продаде. С декларация П. Х.а оттегля
пълномощното дадено на дъщеря си ответницата по делото.
От разписки от 01.08.2013 г. за 3100 лв., от 25.09.2014 г. за 3400 лв., от
06.10.2016 г. за 4000 лв. се установява, че П. Х.а е декларирала, че е получила
от С. Д. горепосочените суми за къщата в с.Близнаци. От приетата по делото
СГЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се
установява, че ръкописният текст „П. Т. Х.а” и подписите, положен в Разписки
от 01.08.2013 г.; 25.09.2014г. и 06.10.2016 г. за получени суми, са изпълнени от
П. Т. Х.а.
Ръкописният текст /без текста „П. Т. Х.а”/, в Разписки от 01.08.2013 г.;
25.09.2014г. и 06.10.2016 г. за получено суми, не е изпълнен от П. Т. Х.а.
От приобщената разписка от Х. Х. от 10.08.2022 г., се установява, че
ищецът е декларирал, че е получил сумата от 1000 лв. от С. Д. за закупуване
на дърва за отопление за него и П. Х.а за зимния сезон 2022 — 2023 г.
От Стокови разписки за закупени строителни материали – 10 бр. за
2012 г., 9 бр. за 2013 г., 2 бр. за 2016 г. се установява, че ответницата е
закупувала строителни материали от магазин в с.Близнаци през периода 2012г.
7
– 2013г. и през 2016г.
От Легализиран превод на хронология на транзакциите за периода от
15.04.2011 г. до 01.01.2017 г. от MoneyDram Peyment Systems, Полша се
установява, че ответницата е превеждала на П. Х.а почти всеки месец
различни суми в размер от 70 лири до 345 лири.
От Приходна квитанция от отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Аврен с № **/07.10.2016 г., 23.03.2017 г. и **/22.07.2021 г. се установява, че
ответницата е заплатила за периода 2011г. – 2016г. местните данъци и такси за
процесните имоти, както и за 2021г.
От копие от документите по преписка по УРИ 442000-*-** г от
Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна се установява, че преписката е
образувана по повод конфликт между ищеца и внук му Л. Я. – син на
ответницата, заради начина, по който Я. искал от ищеца да напусне
процесните сгради. Снети са обясненията на Я. и ищеца. На св.Я. е съставен
предупредителен протокол да не отправя закани и заплахи срещу ищеца.
Удостоверение от **2024 г., издадено от ОДМВР – Варна, Сектор
„Български документи за самоличност“, се установява, че С. Д. има
регистрирани, следните пътувания: излизане от РБ на 17.10.2014г., влизане в
РБ на 22.12.2014 г., влизане в РБ на 25.04.2015 г., излизане от РБ на 26.05.2015
г., излизане от РБ на 20.02.2016 г.
От писмо вх.№ 3485/14.01.2025 г., с предоставена информация от
СГКК гр. Варна по издаденото съдебно удостоверение, ведно с копие от
одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър се установява, че
процесните сгради с идентификатори ** и **2 са отразени в кадастралната
карта на урбанизираната територия на с.Близнаци, към момента на одобряване
на картата със Заповед РД-18-/06.03.2015г. на Изп. директор на СГКК като
след това не се извършвани изменения по отношение на тях.
От справка по лице от АВ се установява, че П. Х.а е извършвала
продажби на свои земеделски имоти през 2005г., 2009г., 2013г. Тя е имала
сключен договор за аренда на земеделски земи през 2002г.
От показанията на св.Д. – съсед на спорните имоти и познат на ищеца и
съпругата му, чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че познава процесните имоти. В дворното място имало стара къщичка, плевня
8
и дам. В къщичката до смъртта си живеели родителите на П. Х.а. П. дошла да
живее в с.Близнаци през 2003г. заедно със съпруга си ищеца по делото. С тях
живеела и дъщерята на ответницата, която била болна. Ищецът направил две
стаички и покрив, после направил още една стая, която била долепена до
другите две и на която също направил плоча покрив. П. и Х. живеели там до
смъртта на П.. Св.Д. не е виждал в мястото ответницата или синът й Л.. Х.
строял с помощта на св.Д.. Двамата ходили да работят в селото, който ги
повика като спечелените пари ищецът влагал в строителството. Понякога ги
викали за по 2-3 дена в седмицата или месеца, понякога за по 1 ден, като
получавали по 20 лева – 30 лева. П. не споделяла на св.Д. да е получавала
големи суми пари от ответницата. Строителните материали купували на
дребно.
Преди да построи стаите ищецът и съпругата му живеели в старата
къща. В дарения на П. имот имало навес и дам. П. се оплаквала, че
прехвърлила част от имотите на ответницата. Ищецът се оплакал на св.Д., че
докато съпругата му била жива ответницата му дала да подпише празен бял
лист и той го подписал.
От показанията на св.А. – познат и съсед на ответницата и на синът й
Л., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че той познава процесните
имоти от 1998г. Тогава в него имало две къщички, като втората имала 4 стени
и била прилепена до обора. Тя била с площ от коло 15 кв.м, а оборът с площ
около 12 кв.м. И двете постройки били с покрив. През 2006г. в имота правили
баня. Знае, че от 2005г. в имота заживели ищеца и съпругата му. Преди това те
живели в апартамента на ответницата. Св.А. е ходил заедно с Л., за да купува
строителни материали за имота, лепила, бои, шпакловка, за които ответницата
изпращала пари от Великобритания. Л. и ищеца правили ремонти по имота.
Ответницата често изпращала пари на майка си, както в нейна помощ, така и
за грижите, които тя полагала за болната й дъщеря.
От показанията на св.Я. – син на ответницата, които съдът кредитира
като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че знае, че майка му е изпращала на баба му П.
пари по MoneyGram, Western Union. П. Х.а имала пълномощно, даващо й
право да тегли неограничени средства от банковата сметка на ответницата.
9
Знае, че майка му е дала на баба му П. през 2013 година 3100 лв., през 2014
година 3000-3400 лв. през 2016 година 4000 лв. Ответницата работела извън
България. Във връзка с предаването на тези суми майка му дала на баба му да
се подпише на лист, че получава тези пари. На листа имало оформен текст,
баба му го прочела и се разписала. Текста бил написан от майка му. Баба му
написала само трите си имена и се разписала. Тези суми били за къщата.
Ответницата разбрала, че майка й не споделяла на ищеца, че е получавала тези
пари от ответницата.
Баба му и Х. първо живели в апартамент на ответницата от 2003г.
После се изместили в стопанските постройки, на които правили подобрения с
парите, които ответницата им пращала. Св.Я. участвал в леенето на бетона на
плочата, колоните, и правил изолацията около къщата. Поръчвал материали
от борсите около селото. Стопанските постройки преди ремонта
представлявали един голям дам, иззидан от камък, с покрив тип английски
Ищецът преградил една стена с блокчета и друга за коридор, блокчетата нили
закупени от св.Я.. След това била сложена дограма и отлята плоча. В едната
стая от 2013г. до 2017г. живеела дъщерята на ответницата, за която се грижела
баба П., за които грижи ответницата изпращала пари. Ответницата заплащала
тока и кабелната телевизия на баба П. до 2022г./2023г., давала пари за
поддръжката на имота и за чистенето на съседния имот, който също бил неин.
След смъртта на баба П. ищецът продължил да живее в имота като го
напуснал по свое решение.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС
искане за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност през периода 2003г. – 2024г. на Жилищна сграда- еднофамилна, на
един етаж идентификатор № **, без посочена площ по предходен нотариален
акт, а съгласно кадастрална скица със застроена площ 103 кв.м както и
Селскостопанска сграда на един етаж, с идентификатор № **2 без посочена
площ по предходен нотариален акт, а съгласно кадастрална скица със
застроена площ 12 кв.метра, построени в ПИ с идентификатор № **по
10
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
**06.03.2015г. на Изп. директор на СГКК, както и на 29 кв.м ид. части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед **06.03.2015г. на Изп.
директор на СГКК, находящи се в село Близнаци, община Аврен, област
Варна, местност „**" с административен адрес по кадастрална скица: ул."**"
№ 15, целият ПИ с площ от 1080 кв.метра по кадастрална скица, при граници
на ПИ имоти с идентификатори: **-**-**-*.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че: ищецът и П. Х.а са
били с граждански брак от 1981 г.; С. Д. е дъщеря на П. Х.а; П. Х.а е
придобила дворно място с площ от 960 кв. метра, съставляващо парцел XI-29
в кв. 1 по плана на с. Близнаци, заедно с къща и стопански постройки по
силата на договор за дарение от баща си Т. К. К., обективиран в нотариален
акт № *, том X, дело № */1980 г. на нотариус при Районен съд-Варна; П. Х.а е
продала на дъщеря си С. Д. процесните имоти и сгради, като сделката е
обективирана в нотариален акт № 13, том III, per. № ** дело № */** г. на
Диана Стоянова-нотариус per. № 192 на Нотариалната камара, с район на
действие-ВРС, вписан в СВ-Варна вх. № **, акт № 139, том *, дело №
14448/** г.
В тежест на ищеца е да докаже, че е извършил твърдяното от него в
исковата молба строителство на сгради през 2003г. и през 2013г., че от 2003г.
до смъртта на П. Х.а ищеца и съпругата му заедно са живели постройките,
като ищецът ги е владял със съзнанието, че е собственик на ½ ид. от тях и на
58 кв.м. ид.ч. от дворното място, че владението е било явно непрекъснато,
необезпокоявано, че владението на ищеца е било прекъснато през м.01.2024г.
чрез насилие, когато ищеца е бил изгонен от имота от сина ответницата.
В тежест на ответницата е да установи че е подпомагала финансово
майка си с пари и строителни материали, с които са построени процесните
сгради, че Х. Х. е знаел за извършеното разпореждане с процесните имоти от
П. Х.а през 2016 г.
Придобивната давност по чл.79 от ЗС е оригинерен способ за
придобиване собствеността върху даден имот или част от него в случай, че е
налице неговото явно, спокойно и непрекъснато владение в продължение на
10 години за недобросъвестното владение. Съобразно разпоредбата на чл.81
11
от ЗС владението се прекъсва, в случай, че не се осъществява за период повече
от 6 месеца. Освен прежде посочените предпоставки, които съставляват
corpus на владението, следва да е налице и animus - лицето упражняващо
владението да има съзнанието, че е собственик на веща, да я счита за своя, да
я владее за себе си.
По делото е безспорно, че процесните имоти – дворно място с площ
980 кв.м. в с.Близнаци, къща и селскостопански постройки са придобити от П.
Х.а чрез дарение от нейния баща на 26.12.1980г., преди да сключи брак с
ищеца и съставляват нейна лична собственост.
От показанията на св.Д., ценени от съда като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установи, че от 2003г. ищецът
и П. Х.а са заживели в старата къща като ищецът с помощта на св.Д. и с
помощта на св.Я. (установено от кредитираните показания на св.А. и св.Я.) е
започнал преустройство на стопанските постройки в жилищни такива.
Материалите за преустройството са закупувани най-вече със средства на
ответницата видно от приетите по делото стокови разписки, извадка от
парични преводи MoneyDram Peyment Systems, Полша и от показанията на
св.А. и св.Я.. Ищецът е закупувал материали според своите възможности с
пенсията си и полаган труд срещу заплащане в селото веднъж или няколко
пъти месечно,за което е получавал по 20/30 лева. Ищецът доказа с
показанията на всички разпитани по делото свидетели, че е поставил покривна
плоча на стопанските постройки, изградил е стени в тях за една от стаите и
коридор, поставена е дограма. Във дейностите по отливането на покривната
плоча, поставянето на дограмата е помагал и св.Я., който е направил и
изолацията отвън на стопанските постройки. Изградена е баня с тоалетна.
Преустройството е приключило окончателно през 2013г. Ищецът е живял в
процесните имоти и се е грижил за тях до м.01.2024г., когато ги е напуснал по
искане на ответницата и синът й. По делото не се събраха доказателства
напускането на имотите от ищеца да е извършено с насилие от св.Я. и
ответницата. В приобщената по делото преписка от 04 РУ Варна има данни за
конфликт между ищеца и св.Я. по повод спорните имоти, но не и за упражнено
насилие от св.Я. спрямо ищеца за напускането им.
Въпреки ползването на процесните имоти от ищеца и тяхното
подобрение той не доказа своето намерение за своене на имотите. В
12
показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели не се установи
ищецът да е твърдял и показвал, че счита част от тези имоти за свои. Напротив
установи се, че ищецът е приемал имотите като такива на съпругата си.
Поради това и лично П. Х.а през 2016г. се е разпоредила чрез продажба с
имотите в полза на дъщеря си ответницата по делото. Ищецът не твърди, че не
е знаел за тази сделка, която не е оспорил, а е следвало да направи в случай, че
се счита за собственик на имотите. В предявената искова молба от П. Х.а пред
РС Варна, по която е образувано гр.д.6588/2**г. самата П. Х.а навсякъде
заявява, че процесните имоти са нейна лична собственост, с които тя се е
разпоредила в полза на ответницата, никъде няма твърдения, че съсобственик
по давностно владение е и ответникът.
Поради гореизложените факти съдът приема, че преди подаване на
исковата молба ищецът не е обективирал по никакъв начин, намерението си,
че владее за себе си процесните имоти. С оглед на това ищецът е бил само
техен държател и не би могъл да придобие собствеността върху тях въз основа
на давностно владение.
Предвид горното предявените искове като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските
Страните са направили искане за присъждане на разноски, като според
изхода на делото такива се дължат само на ответницата. Претендираните
разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършването има са следните: 300 лева депозит СГЕ, 1800 лева адвокатско
възнаграждение. На ответницата следва да се присъдят разноски в размер на
2100 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.124 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 от ЗС от Х. Д. Х. ЕГН **********, с. Близнаци /Горен Близнак/,
община Аврен, обл.Варна, ул. „**“ № 15 срещу С. Б. Д. ЕГН ********** град
Варна, ж.к. „**“ бл. *, вх. 24, ет. 4 ап. 37 с искане за признаване на установено
в отношенията между страните, че Х. Д. Х. ЕГН ********** е собственик въз
13
основа на изтекла в негова полза придобивна давност през периода 2003г. –
2024г. на Жилищна сграда- еднофамилна, на един етаж идентификатор № **,
без посочена площ по предходен нотариален акт, а съгласно кадастрална скица
със застроена площ 103 кв.м както и Селскостопанска сграда на един етаж, с
идентификатор № **2 без посочена площ по предходен нотариален акт, а
съгласно кадастрална скица със застроена площ 12 кв.метра, построени в ПИ с
идентификатор № **по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед ** 06.03.2015г. на Изп. директор на СГКК, както и на 29
кв.м ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** 06.03.2015г. на Изп.
директор на СГКК, находящи се в село Близнаци, община Аврен, област
Варна, местност „**" с административен адрес по кадастрална скица: ул."**"
№ 15, целият ПИ с площ от 1080 кв.метра по кадастрална скица, при граници
на ПИ имоти с идентификатори: **-**-**-*.
ОСЪЖДА Х. Д. Х. ЕГН **********, с. Близнаци /Горен Близнак/,
община Аврен, обл.Варна, ул. „**“ № 15 да заплати на С. Б. Д. ЕГН
********** град Варна, ж.к. „**“, бл. *, вх. 24, ет. 4 ап. 37 сторените по делото
съдебно деловодни разноски в размер на 2100 лева, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14