Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Своге, 28.06.2019г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на  двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

          Председател : Надя Бакалова

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Бакалова гражданско дело № 741/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,  със седалище и адрес на управление:град София, бул.”Д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.,  против В.Ф.Г. ЕГН ********** ***.

С исковата си молба ищцовата страна е  предявила срещу ответника иск с  правно основание чл.422 от ГПК-за признаване за установено  съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.

 Предявеният иск е установителен – за признаване за  дължимо от ответницата на заплащане на:1.сумата от   404,40/четиристотин и четири лева и четиридесет стотинки/ лева, съставляваща главница- сума  по Запис на заповед, издаден на 04.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното заплащане; 2.325,00(триста двадесет и пет)лева –разноски, извършени от ищеца в заповедното производство.

В молбата се твърди, че на 04.06.2014г.в полза на „Изи Асет Мениджмънт”АД бил издаден запис на заповед от длъжника В.Ф.Г. – с падеж 27.08.2014г., като сумата по него останала неизплатена.Сочи се, че на 05.06.2016г.записа на заповед бил прехвърлен с джиро от „Изи Асет Мениджмънт”АД на заявителя „Агенция за събиране на вземания”ЕАД.

Твърди се, че ищцовата страна предприела събиране на вземанията си по реда на заповедното производство(чл.417 от ГПК)-била издадена заповед за изпълнение.

Ищецът е направил искане за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д.№  446/2016г.по описа на РС Своге.

На ответницата е предоставен срок за отговор съгласно чл.131 от ГПК и е постъпило възражение, в което се излагат твърдения за частично внесени суми, както и за затруднено здравословно  и материално състояние на ответницата.

В о.с.з.ищцовата страна не изпраща представител, изразява писмено становище, че поддържа исковите претенции.

В о.с.з.ответницата не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

                    Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 446/2016г. по описа на РС  Своге е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, но изпълнението по същата  е спряно, поради постъпило възражение от страна на В.Г..

По делото е назначена съдебно-счетоводна  експертиза, чието заключение съдът възприема като добросъвестно изготвено и което не беше оспорено от страните. Видно от заключението на вещото лице:Задължението на В.Г.  произтича от Договор за паричен заем № 2080004/04.06.2014г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт”АД.От общото задължение в размер на 462,64 лева, след приспадане на заплатени суми по погасителни вноски в размер на 101,70 лева, е останало задължение  от 360,94 лева.В периода от 16.08.2014г.-когато заемателката спряла да плаща погасителни вноски  и всички вземания били изискуеми изцяло и в пълен размер до 31.10.2017г./датата на предявяване на исковата молба/ дължимата законна лихва върху посоченото задължение е в размер на 117,54 лева.Съобразявайки правилото за неначисляване на лихва върху лихва, вещото лице констатира, че задължението на ответницата към ищеца изцяло е в размер на 397,94 лева.

На 04.06.2014г.ответницата сключила доовор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт”АД, на същата дата  е издаден запис на заповед с падеж 27.08.2014г., а на 05.06.2014г. записът на заповед е прехвърлен с джиро  от „Изи Асет Мениджмънт”АД на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД.

С получаване на исковата молба ответницата е известена за цедирането. 

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен до размера на главницата, установен от вещото лице, като същият следва да бъде уважен в тази част и отхвърлен в останалата.Претенциите за лихви имат акцесорен характер и следва да се уважат, относими към главница в размер на 397,94 лева.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от иска, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК -  в размер на 565,81/петстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/лв., представляващи ДТ, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт.

          Водим от горните мотиви, съдът

          Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ф.Г. ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,  със седалище и адрес на управление:град София, бул.”Д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда 1.сумата от   397,94/триста деветдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, съставляваща главница- сума  по Запис на заповед, издаден на 04.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното заплащане; 2.325,00(триста двадесет и пет)лева –разноски, извършени от ищеца в заповедното производство.ОТХВЪРЛЯ иска в частта с която се претендира  главница в  размер над 397,94/триста деветдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ лева.

ОСЪЖДА В.Ф.Г. ЕГН ********** *** да заплати на  „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,  със седалище и адрес на управление:град София, бул.”Д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда направените по делото разноски в размер на 565,81/петстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/  лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :