Р Е Ш Е Н И Е№367/8.7.2020г.
08.07.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На деветнадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря И. Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 92 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „НД Мениджмънт“ ООД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Т.Р.Х. –М., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС, а именно – сумата от 1210, 00 лв. – главница и сумата от 53,78 лв.-лихва за забава за периода 05.06.2019 г.до 11.11.2019 г., както и законната лихва, както и евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1210, 00 лв. -главница, в едно със законната лихва от датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че на 18.10.2018 год. между ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит , при спазване разпоредбите на закона за потребителски кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,представен предварително на ответника и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия кредит и предложение за сключване на договор за кредит,направено от ответника. Договора бил сключен за сумата в размер на 1920 лв. и влизал в сила с подписването му,като отпуснатата сума представлявала чистата стойност на кредита. Редът и условията за отпускането му се уреждали от самия договор и ОУ към него. С подписването на договора,кредитополучателя удостоверявал,че кредиторът го уведомил подробно за всички клаузи от този договор,съгласява се с тях,че желае договора да бъде сключен и с подписването му е получил договорената сума. Ответника следвало да върне същата,съгласно уговорените погасителни вноски и съставляващи изплащане на главницата по договора,при ГЛП 0%,като същия следвало да бъде изплатен на 32 седмични вноски,всяка в размер на 60 лв. Срока на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 05.06.2019 г. Кредитополучателя изплатил сумата в размер на 710 лв. по кредита,представляващи 12 непълни вноски,като неизплатения остатък бил в размер на 1210 лв.
В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника осъдителен иск само главница. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът не се явява и не се представлява. С депозирано становище заявява,че иска е неоснователен и недоказан,като се иска неговото отхвърляне.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последният в срока по чл.414 ГПК подал възражение,че не дължи изпълнение на вземането, в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за потребителски кредит № *** год., по силата на който кредитодателя „НД Мениджмънт“ООД е предал на заемателят с подписването на договора сумата от 1920,00 лв., като с договора страните са уговорили заемът да се погаси на 32 седмични вноски от по 60,00 лв.,с падежна дата 05.06.2019 г.,като първата вноска била платима на 31.10.2018 г. и такса за определяне степента на кредитния риск в размер на 132,80 лв.,като се заплащала еднократна комисионна за определяне на кредитния риск,начислена върху общия размер на кредита и при годишен процент на разходите по кредита от 49,32 %. Приложени са и ОУ към договора, погасителен план посочен в Приложение № 1,към договора за заем № *** год., искане за кредит от 18.10.2018 г. и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит приети и неоспорени от заемателя .
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по делото, че ищеца и ответника са били във валидни облигационни отношение по повод сключен договор за потребителски кредит. Получаването на сумата по уговорения в договора начин се установява от факта, че ответникът е заплатил част от уговорените вноски,като в тази насока възражението,че сумата не е получена е неоснователно.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответника,ревелирано в писмената защита, че договорът за заем е недействителен на осн. чл. 22 вр. с чл.10 ал.1, и чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК .
Процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК определен на 0 % олихвяване, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Необоснован е изводът на пълномощника на ответника, относно размера на шрифта на процесния договор, и че същият е такъв водещ до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. По делото не са събрани доказателства /липсва изслушана съдебно- почеркова или събедно- техническа експертиза/, от които да може да се направи категоричен извод, относно вида и размера на шрифта на договора, респ. че този шрифт е с размер по-малък от 12.
В случая е налице и погасителен план. Той е посочен в приложение № 1 към договора,неоспорен от ответника с точни дати за погасяване и с фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. В решение на Съда на ЕС по дело С-42/15 е прието, че чл. 10, пар. 2, букви "з" и "и" от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата, чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, пар. 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване н националната си правна уредба. Законът за потребителския кредит е транспонирал Директива 2008/48- пар. 2 от ДР на ЗПК, поради което съдът следва да съобрази практиката на Съда на ЕС по тази директива. Това означава, че не е необходимо погасителният план да съдържа такава разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. Що се отнася до погасителните вноски, чл.11, т.11 ЗПК предвижда, че договорът за кредит следва да съдържа на разбираем език условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния договор за потребителски кредит се съдържа на ясен и разбираем език размерът на месечната погасителната вноска- 60,00 лв.; броя на вноските – 32; периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; що се отнася до последователността на разпределение на вноските между неизплатени суми, тя се изисква когато лихвения процент не е фиксиран, докато в договора той е фиксиран -0 % годишен лихвен процент.
Също така неоснователно е възражението на пълномощника на ответника,че представения по делото договор за потребителски кредит не отговарял на изискванията на ЗПК,което било основание същия да бъде обявен за недействителен.При изследване на представения договор,както и от представените и приети писмени доказателства-ОУ към договора, погасителен план посочен в Приложение № 1,към договора за заем № *** год., искане за кредит от 18.10.2018 г. и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит безспорно се установява,че същите са подписани от страните и не са оспорени.
Пред изложеното, ЯРС приема че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по повод на процесния договор.
С оглед представените доказателства безспорно се установява, че Т.Р.Х.-М. е получил цялата сума по кредита, но е погасил само единадесет вноски и дванадесета непълна от същия, като след дванадесета вноска е спряла плащанията,като същевременно е настъпил крайния срок но договора с последната неплатена погасителна вноска на 05.06.2019 г.
Претендирана по делото главница от 1210,00 лв.,включва вноските които не са платени,като по делото липсват доказателства тези суми да са били заплатени от ответницата, поради което предявения установителен иск по отношение на главницата се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Относно лихвата за забава на основание чл.162 ГПК,съдът изчисли чрез електронен калкулатор за посочения период 05.06.2019 г. до 11.11.2019 г. върху неплатената главница в размер на 1210,00 лв.,като установи,че се равнява на сумата от 53,78 лв.,като иска следва да се уважи в пълен размер.
В обобщение, съдът намира претенцията за основателна. С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира иска за основателен и доказан,като същия следва да бъде уважен изцяло , а именно – 1210, 00 лв. – главница и 53, 78 лв. – обезщетение за забава.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по заявената евентуална претенция.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 325, 00 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 395,00 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Р.Х.-М., ЕГН **********, че дължи на « НД Мениджмънт» ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1210, 00 лв. -главница,представляващо дължимо и незаплатено задължение по договор за потребителски кредит № *** г., сумата от 53, 78 лв. – лихва за забава за периода 05.06.2019 г. до 11.11.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.Р.Х.-М., ЕГН ********** да заплати на « НД Мениджмънт» ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник , сумата от 325, 00 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 395,00 лв. – разноски за настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: