№ 4918
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Шейтанова
Членове:Йоанна Н. Станева
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20231100500788 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 10190 от 17.09.2022г., постановено по гр. дело № 42855/2021г. по описа
на СРС, 171-ви състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Е. Б. К., А. Г. Н., В. Г. М., Н. К. Н., искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че дължат при
условията на разделност следните суми: сумата от 1284,22 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 28.02.2019г., ведно
със законна лихва от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
252,38 лева за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., сумата от 14,81 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до
28.02.2019г., ведно със законна лихва от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 3,50 лева за периода от
03.03.2018г. до 12.02.2021г. Сумите се разпределят, както следва: за Е. Б. К.: сумата от 245,72
лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2017г. до м.02.2019г., ведно със законна лихва от 24.02.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 48,29 лева за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г.,
както и суми за дялово разпределение в размер на 2,83 лева- главница за периода от
м.01.2018г. до м.02.2019г., мораторна лихва в размер на 0,67 лева за периода от 03.03.2018г.
до 12.02.2021г.; за А. Г. Н.: сумата от 245,72 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.02.2019г., ведно със законна
1
лихва от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 48,29 лева за
периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., както и суми за дялово разпределение в размер на
2,83 лева- главница за периода от м.01.2018г. до м.02.2019г., мораторна лихва в размер на
0,67 лева за периода от 03.03.2018г. до 12.02.2021г.; за В. Г. М.: сумата 245,72 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до
м.02.2019г., ведно със законна лихва от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 48,29 лева за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., както и суми за
дялово разпределение в размер на 2,83 лева- главница за периода от м.01.2018г. до
м.02.2019г., мораторна лихва в размер на 0,67 лева за периода от 03.03.2018г. до 12.02.2021г.;
за Н. К. Н.: сумата от 547,09 лева, главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.02.2019г., ведно със законна лихва от
24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 107,51 лева за периода
от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., суми за дялово разпределение в размер на 6,32 лева, главница
за периода от м.01.2018г. до м.02.2019г., мораторна лихва в размер на 1,49 лева за периода от
03.03.2018г. до 12.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.03.2021г. по ч.гр.д.№ 10894/2021г. по описа на СРС, 171
състав. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. В. П. К. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и съдействие на ответника по делото Е. Б. К..
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата е посочено, че
неправилно и в противоречие с действителното фактическо и правно положение
първоинстанционният съд бил приел, че ответниците не били титуляри на вещни права
върху имота и не следвало да отговарят за задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД.
Поддържат, че още с исковата молба били представени множество доказателства за наличие
на облигационна връзка между ищеца и ответниците, които съдът бил допуснал, събрал, но
не бил обсъдил изцяло в мотивите си, което довело до постановяване на неправилно
съдебно решение. Съдът не се бил съобразил и с утвърдената практика, че клиент на
дружеството бил лице, на името на което била открита партида, било по негова изрична
молба или служебно съгласно разпоредбите на ЗЕ. Считат, че ответниците отговарят за
размера на цялото задължение. Твърдят, че партидата нямало как да бъде открита на името
на повече от един от членовете на семейството, но това не довеждало до извода, че клиент
на дружеството щял да бъде само лицето, което било подало заявление-декларация за
откриване на партида. Искането към съда е да уважи въззивната жалба и да отмени
решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
С молба от 14.10.2022г. „Топлофикация София“ ЕАД са посочили, че обжалват
Решение № 10190 от 17.10.2022г., постановено по гр. дело № 42855/2021г. по описа на СРС,
171-ви състав.
С молба от 15.05.2024г. „Топлофикация София“ ЕАД са посочили, че поддържат
въззивната жалба, тъй като решението на СРС било неправилно, незаконосъобразно и
2
необосновано. Искането към съда е да отмени решението и да уважи изцяло предявените от
дружеството претенции. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни- В. Г. М., Н. К. Н., А. Г. Н. и Е. Б. К..
На 08.05.2025г. са постъпили молби, наречени „искане“ от В. Г. М. и от А. Г. Н., с
които е поискано делото да бъде гледано в тяхно отсъствие. Посочено е, че решението на
СРС е правилно, основателно и законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач „Далсия Елвеко“ ООД /с предишно наименование „МХ Елвеко“ ООД/.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване на следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от
него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители на топлинна енергия през процесния период за процесния
имот; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
С оглед релевираните от ответниците възражения за изтекла погасителна давност /в
отговорите на исковата молба, подадени от В. М. и Е. К., както и във възраженията по чл.
414 ГПК, подадени от Е. К., В. М., Н. Н. и А. Н./ в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
3
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящия случай не се установяват.
В конкретния случай от приетия от СРС препис от Нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия
по ЗТСУ № 158, том пети, нот. дело № 958 от 1977г. се установява, че на 10.08.1977г. Г.Н.Н.
е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в
********, трети етаж, комплекс „Надежда“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения при застроена площ от 80,92 кв.м., заедно с 1,005 % идеални части от
общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи
на жилището: стълбище, Р.И И А., двор, ул. „Млада гвардия“.
Прието е удостоверение за наследници от 29.01.2014г., издадено от Столична община,
район Надежда, от което се установява, че Г.Н.Н. е починал на 04.03.2012г. и е оставил за
свои законни наследници- Н. К. Н. /съпруга/, Ю.Г.И. /дъщеря/, В. Г. М. /дъщеря/ и А. Г. Н.
/дъщеря/.
Приет е препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том Пети, рег.
№ 9584, дело № 635/2014г. на нотариус С.Т., рег. № 065 на Нотариалната камара, от който се
установява, че на 19.12.2014г. Ю.Г.И. е дарила на Е. Б. К. всичките притежавани от нея
идеални части, а именно 2400,25/12545 идеални части от следния недвижим имот:
апартамент № 6, представляващ съгласно схема на СГКК- гр. София самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.1386.2128.1.6, находящ се в гр. София, СО- район
********, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.1386.2128.
Приет е препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том първи,
рег. № 819, дело № 10 от 2019г. на нотариус В.К.-Т., рег. № 444 към КЧСИ, от който се
установява, че на 07.03.2019г. В. Г. М. е дарила на дъщеря си Й. М. М. собствените си
2400,25/12545 идеални части от следния съсобствен недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1386.2745.1.6 с адрес на имота: гр.
София, район Надежда, ж.к. ********, апартамент 6 с предназначение на самостоятелния
обект- жилище, апартамент.
От препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том
Първи, рег. № 823, дело № 11 от 2019г. на нотариус В.К.-Т., рег. № 444 към КЧСИ се
установява, че на 07.03.2019г. Е. Б. К. е продала на Й. М. М. собствените си 2400,25/12545
идеални части от следния съсобствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1386.2745.1.6 с адрес на имота: гр. София, район Надежда,
ж.к. ********, апартамент 6 с предназначение на самостоятелния обект- жилище,
апартамент, както и Н. К. Н. е продала на Й. М. М. собствените си 5344,25/12545 идеални
части от съсобствения им недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1386.2745.1.6 с адрес на имота: гр. София, район Надежда, ж.к.
4
********, ап. 6.
От приетия препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142,
том Първи, рег. № 4691, дело № 119 от 2019г. на нотариус Н.К., пом.нотариус по заместване
при нотариус В.К.-Т., рег. № 444 на нотариалната камара, се установява, че на 30.12.2019г. А.
Г. Н. е продала на Й. М. М. собствените си 2400,25/12545 идеални части от съсобствения им
недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1386.2745.1.6 с адрес на имота: гр. София, район Надежда, ж.к. ********, ап. 6.
Приет е препис от Решение № 504338 от 09.10.2018г., постановено по гр. дело №
37191/2015г. по описа на СРС, 57-ми състав, с което е изнесен на публична продан на
основание чл. 348 ГПК следния допуснат до делба недвижим имот: апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, Първа част, в жилищна сграда блок стар №
********, построена върху държавна земя, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения, със застроена площ от 80,92 кв.м. при съседи: стълбище, Р.И И А.,
двор, ул. Млада гвардия, и съставляващо имот с идентификатор № 68134.1386.2745.1.6
съгласно Заповед № РД- 18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи
на същия етаж: 68134.1386.245.1.7, под обекта: 68134.1386.2745.1.3, над обекта:
68134.1386.2745.1.9, заедно с прилежащото му избено помещение № 10, при съседи:
коридор, Т.И. С., двор, заедно с 1,005 % идеални части от общите части на сградата и
толкова от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса на стойност
742 лева, като получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите
съобразно дяловете им, а именно: за Е. Б. К.- 2400,25/12545 идеални части; за Н. К. Н.-
5344,25/12545 идеални части; за В. Г. М.- 2400,25/12545 идеални части и за А. Г. Н.-
2400,25/12545 идеални части. Видно от положения върху решението печат същото е влязло в
сила на 14.11.2018г.
Прието е писмо от Столична община, район Надежда с изх. № 10-7000-4/1 от
22.05.2015г., в което е посочено, че ж.к. ********, микрорайон бл. 12 и ж.к. ******** са
номера на един и същи блок.
Така от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
категоричен начин, че процесният имот за процесния период е бил съсобствен между
страните. В този смисъл същият е бил придобит от общия им наследодател- Г.Н.Н., като
след неговата смърт през 04.03.2012г. е бил наследен от наследниците му по закон- Н. Н.,
Ю.И., В. М. и А. Н.. Преди процесния период /на 19.12.2014г./ Ю.И. се е разпоредила с
притежаваните от нея идеални части от процесния апартамент в полза на Е. К. по силата на
гореописания договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 56, том Пети, рег. № 9584, дело № 635/2014г. по описа на нотариус С.Т.. Видно от
приетия препис от Решение № 504338 от 09.10.2018г., постановено по гр. дело №
37191/2015г. по описа на СРС, 57-ми състав процесният апартамент е бил съсобствен между
ответниците като е посочено, че Е. К. притежава- 2400,25/12545 идеални части; Н. Н.-
5344,25/12545 идеални части; В. М.- 2400,25/12545 идеални части, а А. Н.- 2400,25/12545
идеални части, колкото е посочил и въззивникът-ищец „Топлофикация София“ ЕАД в
5
заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба. Предвид гореизложеното ответниците са
били съсобственици в процесния имот за процесния период като същите са се разпоредили с
притежаваните от тях идеални части в апартамента в полза на Й. М. след края на процесния
период /02.2019г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия от 2016г. на
„Топлофикация София“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на клиент -
физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по
чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал. 1,
продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на
жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът
открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от
удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна
енергия – в случая наследодателят на ответниците- Георги Николов, неговите наследници,
явяващи се съсобственици на процесния топлоснабден имот, могат по постигнато между тях
писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане страна по облигационното
правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и
писмено споразумение между тях. Клаузите на чл. 63 от ОУ са в съответствие и при зачитане
на договорната свобода на страните, установена в чл. 9 ЗЗД, като в този смисъл е и
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на ВКС по т.дело № 2/2017г.
Само в хипотезата при която от наследниците на починалия не е изявена изрична воля кой
от тях да е страна по правоотношението, следва да намери приложение общото правило,
установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в частност качество потребител да имат всички наследници
на починалия потребител на топлинна енергия съобразно наследствените им дялове. В този
смисъл и Решение № 700 от 24.01.2020г. по в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС.
В настоящия случай по делото не се твърди, респ. не са ангажирани доказателства
някои от съсобствениците да е подавал молба-декларация, респ. останалите съсобственици
да са изразили съгласие партидата да бъде прехвърлена на него. С оглед на което всички
съсобственици отговарят за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред
„Топлофикация София“ ЕАД за процесния имот за процесния период съобразно
притежаваните от тях идеални части в съсобствеността.
Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.
1 от ЗЕ, въззивният съд приема, че през процесния период между „Топлофикация София“
ЕАД и ответниците са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от
ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото
6
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно,
установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и
ответниците за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците дължат заплащане на
стойността на ползваната услуга.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че изводът на СРС за
липса на облигационна връзка между страните за процесния период е неправилен и не е
съобразен с приетата по делото доказателствена съвкупност. От приетото от
първоинстанционния съд експертно заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че собствениците в сградата на адрес: гр. София, ж.к. ******** на
Общо събрание са приели решение за преминаване към индивидуално измерване и
разпределяне на разходите на топлинна енергия за отопление и топла вода, като услугата
„топлинно счетоводство“ е била възложена на „МХ Елвеко“ ООД, което било извършило
отчети на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода в СЕС след края на
всеки отоплителен сезон. Експертът е посочил, че за отоплителен сезон 2017г./2018г. бил
извършен редовен отчет на 09.05.2018г., а за отоплителен сезон 2018г./2019г. бил извършен
редовен отчет на 12.05.2019г. От заключението се установява, че за процесния период в
имота не е била начислявана топлинна енергия за отопление, а само за битово горещо
водоснабдяване за един обитател по норма за разход. Вещото лице е уточнило, че от
представения списък на живущите с отразени пълни отопляеми обеми на имотите в
сградата, съставен при присъединяването й към топлопреносната мрежа, било видно, че
пълният отопляем обем на ап. 6 бил 207 куб.м. Начислената топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация за имота била в зависимост от пълния отопляем обем- 207 куб.м.
Общата фактурирана сума била в размер на 1260,98 лева за периода от 05.2017г. до 04.2019г.
Вещото лице е посочило, че „Топлофикация София“ ЕАД е извършвала ежемесечни отчети
на топломера, монтиран в абонатната станция, както и че дяловото разпределение било
извършено в съответствие с нормативната уредба. Фирмата, извършваща дяловото
разпределение, била подала изравнителни сметки, както следва: за периода от 05.2017г. до
04.2018г. сума за доплащане в размер на 259,18 лева; за периода от 05.2018г. до 04.2019г.
сума за възстановяване в размер на 75,50 лева. Експертът е посочил, че за процесния период
сумата за потребена топлинна енергия била 1444,66 лева /1260,98 лева, прогнозно начислени
+ 183,68 лева, сума за доплащане/. От заключението се установява, че за сметка на
„Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно се отчислявали технологични разходи за АС в
размер съгласно данни за подгревателите от производител и според нормативните
разпоредби. Топломерът, монтиран в абонатната станция, бил преминал метрологични
проверки съобразно изискванията на закона за измерванията.
Предвид гореизложеното доставката на топлинна енергия за процесния период и
имот се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. В частност от
приетите документи от третото лице-помагач и от заключението на съдебно-техническата
7
експертиза. Следва да бъде посочено, че приетото заключение съответства на изложеното в
отговора на исковата молба, подаден от ответника В. М., че в процесния имот не е била
ползвана, респ. начислявана топлинна енергия за отопление, а само за битово горещо
водоснабдяване за един обитател по норма за разход.
От приетата ССчЕ се установява, че неизплатената сума за топлинна енергия е в
размер на 1284,21 лева, формирана, както следва: 1260,98 лева /прогнозно начислена
топлинна енергия + 183,66 лева, резултат от изравнителни сметки/- 160,43 лева, корекция по
рекламация/.
По отношение на цената на доставена топлинната енергия вещите лица са дали почти
идентични стойности като разликата се получава след извършеното от счетоводителя
приспадане на корекцията по рекламация в размер на 160,43 лева. Поради което въззивният
съд намира, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот и
период е в размер на 1284,21 лева, формирана както следва 1444,64 лева – 160,43 лева.
С оглед на гореизложеното по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че за процесния период ответниците са били в облигационни правоотношения за
процесния имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер
от 1284,21 лева.
На следващо място от приетите от СРС документи, в частност Протокол от 16.09.2002г.
на Общо събрание на етажните собственици на етажна собственост на адрес: гр. София, ж.к.
********, Договор с рег. индекс У- № 87 от 20.05.2015г., сключен между „Топлофикация
София“ ЕАД и „МХ Елвеко“ ООД, както и от документите, постъпили от третото лице-
помагач, се установява, че дяловото разпределение е възложено на „МХ Елвеко“ ООД. От
представените от третото лице-помагач документи се установява и че за процесния имот е
било извършвано отчитане на дяловото разпределение на топлинна енергия като приетите
протоколи за отчет на уреди за процесния имот за отоплителни периоди 2017/2018г. и
2018/2019г. са подписани от клиент- л. 93 от делото. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи
условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази
услуга на топлопреносното предприятие. С оглед на което основателна е претенцията за
цена на услугата дялово разпределение за сумата от общо 14,81 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
8
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, като размерът на начислената
мораторна лихва не е бил оспорен, а и се установява от приетата ССчЕ, поради което съдът
приема, че същият е 252,38 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените срещу ответниците искове за
сумата от общо 3,50 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 03.03.2018г. до 12.02.2021г. са неоснователни и правилно са били отхвърлени от
СРС.
На последно място, относно релевираното от ответниците своевременно възражение за
изтекла погасителна давност съдът намира следното.
При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Изравнителният резултат за обхванатите от давността месеци се установява по
размер едва след приключване на съответния отоплителен период и вземането за него става
изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за плащане на общата фактура.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
9
в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /24.02.2021г./ са били погасени по давност вземанията за периода от 05.2017г.
до 10.2017г. включително, доколкото вземането за месец октомври 2017г. е станало
изискуемо на 14.12.2017г. с изтичане на 45-дневния срок, считано от 01.11.2017г. и
тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.12.2020г., но след добавяне на 2
месеца и 7 дни, през които давност не е текла, давността е изтекла на 21.02.2021г. /т.е. преди
заявлението по чл. 410 ГПК/. Вземанията за м.11.2017г. и за всички следващи месеци не са
погасени по давност.
Настоящият съдебен състав изчисли размера на погасените по давност суми,
използвайки заключението на вещото лице-счетоводител и приложението към него, на
сумата от 173,60 лева. Така непогасените по давност вземания са в размер на 1110,61 лева
/1284,21- 173,60/.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК няма погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г.
до 12.02.2021г. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до
погасяване и на произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали
давността за лихвата е изтекла. Съдът изчисли на основание чл. 162 ГПК пропорционално
дължимата мораторна лихва върху непогасената по давност част от вземането за цена на
топлинна енергия на сумата от 218,26 лева.
На последно място, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /24.02.2021г./
не е налице погасено по давност вземане за цена на услугата дялово разпределение. Както
беше посочено по-горе, в общите условия на ищцовото дружество не е уреден падеж на това
задължение, поради което давността за месечните вземания започва да тече от тяхното
възникване. Вземането за м.01.2018г. е станало изискуемо на 01.02.2018г. и давността за него
е следвало да изтече на 01.02.2021г.- преди датата на подаване на заявлението, но след
добавяне на 2 месеца и 7 дни, през които давност не е текла, се установява, че не са налице
погасени по давност вземания за цена на услуга дялово разпределение.
Предвид гореизложеното предявените искове за цена на доставена топлинна енергия са
основателни за сумата от общо 1110,61 лева за периода от 01.11.2017г. до 28.02.2019г., от
която сума Н. Н. отговаря за 473,13 лева, а Е. К., В. М. и А. Н. за по 212,49 лева. По
отношение на мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия исковете са
основателни до сумата от 218,26 лева, за която сума Н. Н. отговаря за 92,98 лева, а Е. К., В.
М. и А. Н. за по 41,76 лева. По отношение на цената на услугата дялово разпределение
исковете са основателни изцяло за сумата от 14,81 лева за периода от 01.01.2018г. до
28.02.2019г., за която сума Н. Н. отговаря за 6,30 лева, а Е. К., В. М. и А. Н. за по 2,83 лева.
10
С оглед на гореизложеното при достигане на различни правни изводи, в изпълнение на
правомощията си по чл. 271, ал. 1, предл. 3 ГПК, въззивният съд следва да отмени
първоинстанционното решение в частите, с които са били отхвърлени исковете на
„Топлофикация София“ ЕАД за сумата от общо 1110,61 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в процесния имот за периода от 01.11.2017г. до 28.02.2019г., за
сумата от общо 218,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
12.02.2021г.; за цената на услуга дялово разпределение в размер на 14,81 лева за периода от
01.01.2018г. до 28.02.2019г. и вместо него да бъде постановено друго решение, с което
исковете в гореописаните части бъдат уважени.
Решението в останалата част, с която исковете са отхвърлени за разликата над
горепосочените размери и периоди, като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски в производството имат и двете страни. В
заповедното производство „Топлофикация София“ ЕАД е сторила разноски в общ размер от
81,10 лева /31,10 лева, държавна такса и 50 лева, възнаграждение за юрисконсулт/. С оглед
уважената част от исковете, в полза на въззивника следва да се присъдят разноски в
заповедното производство в размер от 70,08 лева. В първоинстанционното производство
ищецът е сторил разноски в общ размер от 531,10 лева /31,10 лева, държавна такса, 500 лева,
депозит за СТЕ и ССчЕ/, както и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева, тоест
общо 631,10 лева. С оглед уважената част от исковете в полза на „Топлофикация София“
ЕАД следва да се присъдят разноски пред СРС в размер от 545,37 лева.
Пред въззивната инстанция „Топлофикация София“ ЕАД е сторила разноски за
държавна такса в размер от 200 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева,
тоест общо 300 лева. С оглед уважената част от исковете в полза на „Топлофикация София“
ЕАД следва да се присъдят разноски пред СГС в размер от 259,24 лева.
Ответниците не са сторили разноски в заповедното производство, както и във
въззивното производство. Пред СРС Е. К. е била защитавана безплатно от адв. К., на която е
било присъдено възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
в размер на 300 лева. С оглед отхвърлената част от исковете адв. К. има право на
възнаграждение в размер от 40,76 лева. С оглед на което решението на СРС следва да бъде
отменено и в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. К.
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Е. К. над сумата от 40,76
лева.
С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10190 от 17.09.2022г., постановено по гр. дело № 42855/2021г.
по описа на СРС, 171-ви състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Б. К., А. Г. Н., В. Г. М. и Н. К. Н. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че дължат при условията на разделност следните суми:
сумата от 1110,61 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в следния
топлоснабден имот- ап. 6, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за
периода от 01.11.2017г. до 28.02.2019г., сумата от 218,26 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., сумата от 14,81 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2019г., както и В
ЧАСТТА, с която е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. В. П. К. сумата
над 40,76 лева до присъдения размер от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на Е. Б. К. по делото, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Б. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, бул. „******** III“ № ********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
сумата от 212,49 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в следния
топлоснабден имот- ап. 6, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за
периода от 01.11.2017г. до 28.02.2019г., сумата от 41,76 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., сумата от 2,83 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците от 24.02.2021г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 11.03.2021г. по ч.гр. дело № 10894/2021г. по описа на СРС, 171-ви състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Г. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап. 8, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от
212,49 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в следния топлоснабден
имот- ап. 6, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за периода от
01.11.2017г. до 28.02.2019г., сумата от 41,76 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., сумата от 2,83 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците от 24.02.2021г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 11.03.2021г. по ч.гр. дело № 10894/2021г. по описа на СРС, 171-ви състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
12
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от
212,49 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в следния топлоснабден
имот- ап. 6, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за периода от
01.11.2017г. до 28.02.2019г., сумата от 41,76 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., сумата от 2,83 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците от 24.02.2021г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 11.03.2021г. по ч.гр. дело № 10894/2021г. по описа на СРС, 171-ви състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. К. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от
473,13 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в следния топлоснабден
имот- ап. 6, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за периода от
01.11.2017г. до 28.02.2019г., сумата от 92,98 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., сумата от 6,30 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците от 24.02.2021г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 11.03.2021г. по ч.гр. дело № 10894/2021г. по описа на СРС, 171-ви състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10190 от 17.09.2022г., постановено по гр. дело №
42855/2021г. по описа на СРС, 171-ви състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „******** III“ №
********, А. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап. 8, В. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „******** и Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ******** ап. 6, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 70,08 лева, представляваща разноски в заповедното производство;
сумата от 545,37 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство и
сумата от 259,24 лева, представляваща разноски във въззивното производство съразмерно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач- "Далсия Елвеко"
ООД, на страната на "Топлофикация София" ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14