РЕШЕНИЕ
№ 2797
гр. Бургас, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120105350 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Хепи Карп
2015“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище гр. .........., срещу „Юросолт“ ЕООД,
ЕИК ........., със седалище гр. Бургас, с която претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер от 9214,24 лева, представляваща
неплатен остатък от главницата от 11 214,24 лева по Фактура №
......../31.01.2025 год., издадена на основание договор за превоз на товар, ведно
с обезщетение в размер на законната лихва върху процесната остатъчна
главница, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Искът за законна лихва е уточнен в проведеното по делото на
11.12.2025 год. открито съдебно заседание.
В исковата молба са изложени следните фактически и правни
твърдения: страните са били обвързани от търговско правоотношение, по
силата на което през периода 24-29.01.2025 год. ищецът е извършил
транспортна услуга за ответника – превоз на товар (сол) от Пристанище
Бургас до с. ........, Община ........., и до склад в гр. Бургас; за престацията си
ищецът е издал Фактура № ........../31.01.2025 год., на стойност 11 214,24 лева,
от която на 20.02.2025 год. ответникът е платил част – 2000 лева; остатъкът от
9214,24 лева не е погасен, въпреки обещанията на длъжника.
1
Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си;
претендира присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 367 и чл. 372, ал.
1, ТЗ.
Ответникът не е изразил становище по делото, не е направил искания
по доказателствата.
В проведеното по делото на 11.12.2025 год. открито съдебно заседание
ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение по спора, на
основание чл. 238 и 239, ГПК.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че страните са били обвързани с неформален
търговски договор за превоз на товар – сол, по силата на който, в качеството
си на изпълнител-превозвач, е престирал надлежно и е превозил товара от
Пристанище Бургас до с. ......., Община ........, и до склад в гр. Бургас. Ищецът
твърди, че за престацията си е издал процесната фактура, а изпълнената от
него работа по договора е била приета без забележки от ответника, в
качеството на възложител. Ищецът признава неизгодния за себе си факт, че
контрахентът му е извършил частично плащане по фактурата – с 2000 лева.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените
обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на
неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани
обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно
основателни с оглед представените и неоспорени писмени доказателства –
фактура и платежно нареждане, за извършено от ответника частично плащане
по фактурата (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК). В този смисъл съдът счита, че са
налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване
на предявените главни и акцесорни искове, без да мотивира съдебния акт по
същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.
Делото не съдържа доказателства за извършено частично или пълно
плащане по дължимия остатък от главницата, или за друг валиден способ за
погасяване на паричното задължение, поради което главният иск е
2
основателен и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва
за забава, начиная от подаване на исковата молба – 18.07.2025 год., до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид пълното уважаване на претенциите, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в общ размер от
1568,57 лева, представляваща сбор от платените държавна такса и адвокатско
възнаграждение (чл. 78, ал. 1 и чл. 81, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Юросолт“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление гр. .........на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на
„Хепи Карп 2015“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
.........., сума в размер от 9214,24 лева, представляваща неплатен остатък от
главницата от 11 214,24 лева по Фактура № 202/31.01.2025 год., издадена на
основание договор за превоз на сол от Пристанище Бургас до с. ....., Община
.........., и до гр. Бургас, ведно със законната лихва върху главницата от 9214,24
лева, начиная от подаване на исковата молба – 18.07.2025 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Юросолт“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление гр. ...........на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Хепи
Карп 2015“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. .........,
деловодни разноски в размер от 1568,57 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца – IBAN: ............
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК; защитата
срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3