Р Е Ш Е Н И Е  № 160

В ИМЕТО НА НАРОДА

      гр. ПЛОВДИВ  12.06.2020 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от дванадесети юни през две хиляди и двадесета година , в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА

като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг. дело № 604 описа на  ПАС за 2018 г., намери следното:

   Производство по чл.250 от ГПК.

   По делото е постановено съдебно решение №14 от 08.01.2019 г., срещу което е подадена касационна жалба и е образувано касационно производство – т.д.№1345/2019 на ВКС,Търговска колегия.

   С определение №64 от 23.03.2020 г. по т.д.№1345/2019 г. ВКС е изпратил делото за провеждане на производство по чл.247 от ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение. С решение №134 от 13.04.2020 г. е отстранена грешката, като е постановен диспозитив относно дължимостта на сумата 85 549,10 евро.

   Постъпила е молба  от адвокат Е.И. в качеството и на процесуален пълномощник на Н.Д.В., Е. ЕООД, Е. ЕООД, Е.Г. ЕООД, Х.Е.П.  ЕООД, с която се моли да се допълни решение №134 от 13.04.2020 г. в частта му за разноските. Счита, че с решението се потвърждава първоинстанционното решение за дължимостта на възнаградителна лихва  до сумата от 85 549,10 евро  до пълния заявен размер за сумата от 92 729,05 евро и доколкото се  оставя без уважение частично въззивната жалба с вх.№36 201 от 29.11.2018 г., то има право на разноски за отхвърлената част.

   Ответникът Ю. Б. АД, като правоприемник на Б.П.Б. АД, е представил отговор, в който моли да не се уважава така постъпилата молба по подробно изложени съображения.

   Апелативният съд, след като разгледа делото и данните в него, намери за установено следното:

   Предмет на разглеждане е молбата за изменение на решение №134 от 13.04.2020 г., с което се отстранява очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение, като е постановен диспозитив по т.нар.първа въззивна жалба с вх.№ 33552/07.11.2018 г.  Същата се отнася до дължимостта на възнаградителна лихва  от 85 549,10 евро, като жалбоподателите считат, че не се дължи. Не е уважена от въззивния съд и първоинстанционното решение е потвърдено.

   Втората въззивна жалба с вх.№36201 от 29.11.2018 г. е от жалбоподателя  Б.П.Б. АД  и е срещу решението в отхвърлителната му част. Същата е уважена в т.число и за възнаградителната лихва, като е призната за установена дължимостта на сумата - разликата над  85 549,10 евро до  92 729,05 евро.

   При така установената фактическа обстановка не са налице съображенията на молителите, че втората въззивна жалба частично е отхвърлена, а оттук и че се дължат разноски за отхвърлената част. Отделно от това не могат да се присъждат разноски в производство по отстраняване на  фактическа грешка. Ето защо, молбата, предмет на настоящото производство е неоснователна и следва да се остави без уважение.  

   Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И     :

 

            Оставя без уважение молбата от адвокат Е.И., в качеството и на процесуален пълномощник на Н.Д.В., Е. ЕООД, Е. ЕООД, Е.Г. ЕООД, Х.Е.П.  ЕООД, за допълване на решение №134 от 13.04.2020 г. по в.т.д. №604/2018 г. в частта му за разноските.

  Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от връчването му на страните.

                                                                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                   

                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                          

                                            2.