реш е н И Е
№ 929/16.11.2020г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито заседание
на шестнадесети
октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 812, по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на В.И.Л. ***, чрез адв. У. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0367-000111/06.07.2020 г. на началник
РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на В.И.Л. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“
– прекратяване на регистрацията на МПС с ДКН
РА 8146 КВ за срок от шест месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е издаден при
допуснати съществени прцесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и
в несъотвествие с преследваната от закона цел. В съдебно заседание, жалбоподателя
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Иска се от съда да отмени оспорената
заповед.
Ответникът по оспорването – началник РУП към ОД на МВР
Пазарджик, РУ Велинград, редовно призован, не се явява. В писмено становище взема становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното от фактическа
страна:
На 04.07. 20202 г., пред заведение-
кафене, находящо се в близост до МБАЛ „Здраве“ Велинград настъпил скандал с
участието на св. А.К. и жалбоподателя В.Л.. Собственикът на заведението св. А.Д.
се опитал да попречи конфликтът да не ескалира, при което Л. му налетял. Св. Д.
позвънил на тел 112 и съобщил на органите на реда, че Л. управлява МПС след
употреба на алкохол. На мястото на произшествието пристигнал полицейски патрул,
но Л. го нямало там. Впследствие бил установен в дома му, на двора. Св. С.Г., с
оглед на постъпилия сигнал предложил на жалбоподателя да го тества с техническо
средство за наличие на алкохол в кръвта, но Л. отказал
Било преценено, че Л. е нарушил разпоредбата
на чл. 174 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал личния си лек автомобил
Мазда Премаци и като водач, след като бил надлежно поканен да бъде
изпробван с техническо средство отказал проверката, както и да подпише и получи
талон за кръвна проба. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № АА265396/04.07.2020 г. и била издадена процесната
ЗПАМ.
По делото в качеството на свидетели са
разпитани св. А.К., св. И.В.Л., св. А.Д. и св. С.Г.. Съдът не кредитира
показанията на св. А.К. и св. И. Л., тъй като те се намират в близки родствени
отношения с жалбоподателя- първата свидетелка живее при условията на фактическо
съжителство, а И. Л. е негов син. Това безспорно е мотив тези свидетели да
изтъкват удобни за жалбоподателя факти и обстоятелства. Съдът обаче счита, че следва
да кредитира с доверие показанията на св. Д. и Г., тъй като тези показания са
логични, еднопосочни и последователни, като всеки от свидетелите безпристастно
изтъква значими за делото факти и обстоятелства, които непосредствено е
възприел в качеството му на свидетел.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а от същия
закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от
началник РУ към ОД на МВР Септември, в това му качество и е налице
необходимата компетентност, като е оправомощен за това със Заповед рег. №
312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик.
Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта обаче е издадена в
противоречие с материаноправната разпоредба на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, тъй като
не се доказаха всички обективни елементи от състава на тази норма.
Съгласно чл. 171, т.2а буква
„б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се налага ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за
срок от шест месеца до една година за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични
вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година При тази законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС, и да е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или тест за установяване на концентрацията на алкохол. В
конкретния случай, безспорно се доказа, че жалбоподателя е отказал да бъде
тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, но не се доказа,
че преди проверката от контролните органи е управлявал МПС- т.е., че е имал
качеството водач. Всички гласни доказателства сочат, че Л. не е възприет от никой от свидетелите да
управлява МПС, преди св. С.Г. да извърши поверката и да му предложи да бъде
тестван с техническо средство. Соченият като очевидец на управлението А.Д.
заяви пред съда, че е сигнализирал на тел. 112 тъй като е желалел да бъде
преустановена разправията между Л. и неговата работниичка. Св. Д. никъде не
споменава в показанията си, че е видял жалбоподателя да управлява МПС, а дори
напротив, споделя, че доколкото е разбрал, автомобилът се е управлявал от сина
му. В тази връзка и при очевидния
дефицит на обвинителни доказателства, следва да се приеме, че е оборена
презумпцията по чл. 189 ал.3 от ЗДвП на
съставения от св. Г. АУАН.
С оглед на изложеното, съдът намира, че нарушението, за
което е съставена ПАМ е недоказано. Жалбата, съдът намира за основателна, а
издадената ЗПАМ като материално незаконосъобразна следва да бъде отменена.
При този изхода на спора, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите
се констатират в размер на 310 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК,
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на В.И.Л. *** Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0367-000111/06.07.2020 г. на
началник РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград да заплати на В.И.Л. *** сторените по делото
разноски в размер на 310 лв.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/