Решение по КНАХД №1579/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Заместник-директора на ТД на НАП [населено място] срещу решение № 561/17.07.2025 г. постановено по а.н.д. № 1605/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Счита решението за неправилно. Не споделя мотивите на районния съд обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за течението на давностния срок за съставяне на АУАН, респ. кога нарушителят се счита за открит. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателното постановление.

Ответникът – „Ди Ем Трейд 09“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил наказателно постановление №818641-[рег. номер]/17.03.2025 г. издадено от заместник директор на ТД на НАП [населено място], с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Ди Ем Трейд 09“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал. 1 от Наредба №Н-13/2019г. на МФ и във вр. чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н13/17.12.2019 г. на МФ. Съдът е изложил обстойни мотиви за течението на давностния срок по чл.34 от ЗАНН, като е счел, че след като пред органа са били налице всички документи, от който да се направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че от този момент то е установено, респ. започва да тече и срокът за съставяне на АУАН. Приел е, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. На следващо място съдът е приел още, че нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето, за което се твърди, че не е подадена Д. О. 1, а името на лицето е елемент от фактическия състав на нарушението, доколкото чл.5, ал.4, т.1 КСО се отнася за „конкретно лице”.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.

По делото няма спор по фактите, че ответникът „Ди Ем Трейд 09“ ЕООД, в качеството си на осигурител не е подал в ТД на НАП [населено място] декларация образец 1 за м.юни 2024 г. в законоустановения срок до 25.07.2024 г., като тя е подадена на 26.08.2024 г., за което е ангажирана отговорността му на основание чл.355, ал.1 от КСО и е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО осигурителите осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите имат задължение периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за неяснота досежно конкретното лице за което в случая е подадена със закъснение изискуемата декларация, при липсата на каквито и да било посочени индивидуализиращи данни за него както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателното постановление. Посочването на тези данни е от съществен означение с оглед установяването дали е следвало да се подаде тази декларация или не, а от там и дали дружеството е извършило вмененото му административно нарушение.

Правилно първоинстанционният е приел и че в случая АУАН е съставен след предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностен срок.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Този срок започва да тече от първата дата, на която е можело да се установят извършеното нарушение и нарушителят.

В случая, е прието, че дружеството не е подало декларация обр.1 за месец юни 2024 г., в срок до 25.07.2024 г., поради което първи възможен момент в който е можело да се установи както извършеното нарушение, така и нарушителят е 26.07.2024 г. (петък-присъствен ден), тъй като НАП поддържа регистър и база данни за задължените лица. Този регистър е в рамките на същата административна структура, която администрира и води отчетността по изпълнението на вмененото задължение, а дали наказващият орган „ще узнае“ факта на неподаване на декларацията е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята продължителност за това съответната администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи извършеното административно нарушение, чрез съставянето на АУАН. Бездействието на длъжностните лица от ТД на НАП при упражняване на това им правомощие не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. В този смисъл, без правно значение за срока е датата на която дружеството фактически е подало декларацията – 26.08.2024 г., която дата касатора счита като начало на срока по чл.34 от ЗАНН. Наказващият орган, след като разполага с базата данни на задължените лица, няма основание фактически да удължава срока, като се позовава на момента на по-късното подаване на декларацията, след като съобразно ресурса, който притежава, обективно възможно е да установи нарушението в дадения законов срок. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството. Неспазването на същите представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, както правилно е прието в обжалваното решение.

За пълнота на изложението следва да се има в предвид и че в правната квалификация на деянието е направена привръзка с разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, съгласно която декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП: 1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл.7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от КСО за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл.9, ал.3, т. 1, 2 и 5 от КСО. От административнонаказващият орган е прието, че декларацията е следвало да се подаде до 25.07.2024 г., но без да сочи въз основа на какви факти приема, че това е датата на нарушението. Видно е, че нормата дефинира в две отделни хипотези срок за подаване на декларацията, като в случая, не се установява въпросът кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица да е изследван и остава неясно в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението. Липсват и факти въз основа на които да се прецени коя от тях е приложима в случая, а изложените не са достатъчни, за да бъде извършена преценка за съставомерност на деянието по чл.355, ал.1 от КСО.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 561/17.07.2025 г. постановено по а.н.д. № 1605/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.