№ 43337
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110151861 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
260119/20.09.2023 г., подадена от „Е------“ ЕООД, ЕИК -, гр. С- срещу П. Х.
К., ЕГН **********, гр. С----, с която е предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска ответникът П. Х. К.,
ЕГН **********, гр. С---- да бъде осъден да заплати на ищеца Е------“ ЕООД,
ЕИК -, гр. С- сумата от 5 600.00 лева, платена без основание ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (20.09.2023 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че от 2017 до 2021 г. управител на
търговското дружество бил В--, като след неговата смърт на 11.10.2021 г.
собственик на капитала е ЛЪ-. Твърди се, че от 2017 до 03.11.2021 г. Х- като
пълномощник на дружеството извършвал оперативна дейност – банкови
операции със сметки на дружеството, подписване на договори, издаване на
фактури, счетоводно отчитане. Сочи се, че след 03.11.2021 г. Х- бил вписан
като управител на ищцовото дружество до 25.03.2022 г., когато е взето
решение за освобождаване от длъжност, но не и от отговорност.
Твърди, че била назначена проверка, от която се било установило, че от
банковата сметка на ищеца са извършени преводи с получател ответника П.
Х. К.. Първата операция била на 23.04.2021 г. със сума от 300.00 лева, като
основание „по договор“, а втората сума на 07.10.2021 г. сумата от 1300.00
лева с посочено основание „заплата съгласно протокол“. Излагат се доводи,
че след проверка в архива на дружеството, се било установило, че между
страните по делото не е имало сключен договор, което да оправдае плащането
по сметките. Счита, че не е налице основание за получаване на сумата.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Посочва банкова
1
сметка, на която да се изплати сумата: IBAN: BG26BPBI79401061577901 при
„Ю-“ АД.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
Извлечение от банковата сметка на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Твърди, че е
предоставил заем на ищеца в размер на 50 000.00 лева, която не е била
върната. Счита, че процесната сума е връщане на заем. Сочи, поради налични
финансови задължения между страните е извършено прихващане, вследствие
на което страните се споразумели ищецът да дължи на ответника сумата от
44 400.00 лева с 5 % лихва, равняваща се на 2 500.00 лева. Твърди се, че
общото вземане на ответника към ищеца е 46 900.00 лева. С отговора на
исковата молба предявява насрещен иск за сумата от 46 900.00 лева – 44 400
лева главница и лихва в размер на 2500.00 лева, като посочва, че сумата се
претендира на основание заем, сключен по-рано между страните. Прави
искане делото да се гледа в негово отсъствие. Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Договор за паричен заем 1/ 23.07.2021г., сключен между „Е-" ЕООД и мен - П. Х. К.; 2.
Споразумение за насрещно прихващане № 01/ 30.11.2021г.; 3. Разпечатка от Ю- АД от
23.07.21г. за предоставен заем от 50 000 лв. от моята сметка; 4. Нотариално заверено
пълномощно, с което предишния управител В-- е упълномощил Х- да извършва процесуални
действия, касаещи и разпореждане с банковите сметки на дружеството, което към
периода на упълномощаване, дружеството се е наричало "Р-" ЕООД. 5. Договор за
предоставен паричен заем № 29/07.10.2021г., в размер на 1 300 лв. със заемодател „Е-"
ЕООД и заемател П. Х. К.; Банково извлечение за преведената сума. 6. Договор за паричен
заем № ].2/23.04.21 г. за предоставен заем, в размер на 4 300 лв. със заемодател „Е-" ЕООД
и заемател П. Х. К.; Банково извлечение за преведената сума. 7. Банково извлечение за
периода 01.07.2021 г. - 31.07.2021 г. от банковата сметка на „Е-" ЕООД, от което е видно,
на трета страница, извършения превод от мен в размер на 50 000 лв.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа
и правна страна:
По държавната такса
Цената на иска по чл.55 ЗЗД е 5600 лева. Ищецът е представил
доказателства за внасянето на държавна такса в размер на 224 (л.6 от
делото).
Цената на насрещния иск е 46 900.00 лева, поради което държавната
такса по чл.1 ТДТССГПК е в размер на 1876.00 лева, Ответникът е
представил документ за внасянето й по сметка на СРС (платежно от
06.11.2023 г.)
По редовността на ИМ и доклада
На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е
редовна, поради което на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да
бъде изготвен проект за доклад на делото.
Насрещната искова молба е подадена в срока на отговора на исковата
2
молба. Насрещният иск има за предмет сума в размер на 46 900.00 лева.
съгласно чл.104, т.4 ГПК искът е подсъден на Окръжен съд, в случая СГС.
Съгласно чл.211, ал.1 ГПК насрещната иска молба се приема за разглеждане,
ако 1) спорът е подсъден на същия съд, 2) има връзка с първоначалния иск 3)
евентуално може да стане прихващане. В случая насрещния иск не е подсъден
на районен съд, поради което не е изпълнена една от кумулативно дадените
предпоставки на чл.211, ал.1 ГПК. Ето защо насрещната искова молба следва
да не се приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство, като
материалите по нея да се отделят като се направят заверени преписи от
насрещната искова молба, приложенията за нея и преписите от нея и да се
изпратят на СГС за продължаване на съдопроизводствените дейности.
Отделянето на исковата молба за разглеждане в друго производство не
подлежи на обжалване, съгласно т.7в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 на ОСГТК на ВКС.
В отговора на исковата молба ответникът се позовава, че процесната
сума му е изплатена като връщане на заем и не прави възражение за
прихващане.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на договори и клаузи от него и
служебно ще приложи императивни правна норма.
По представителната власт
Ищецът се представлява управителя си Веселин Томов, на основание
чл.30, ал.1 ГПК.
Ответникът не се представлява.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
3
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата 20.02.2024 година от 09.00 часа , за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещна искова молба,
предявена от П. Х. К., ЕГН **********, гр. С---- срещу „Е------“ ЕООД, ЕИК
-, гр. С- за сумата от 46 900.00 лева , на основание ечл.211 ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ заверени преписи от насрещната искова молба
(отговора на исковата молба, приложенията към нея и преписите за другата
страна и настоящото определение), като ГИ ОТДЕЛЯ в отделно
производство и ГИ ИЗПРАЩА на СГС за образувано на дело по
предявения иск от П. Х. К., ЕГН **********, гр. С---- срещу „Е------“ ЕООД,
ЕИК -, гр. С- за сумата от 46 900.00 лева, на основание чл.212 вр. чл.118 вр.
чл.104, т.4 ГПК.
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражевния
4
Производството е образувано по искова молба с вх. № 260119/20.09.2023 г., подадена
от „Е------“ ЕООД, ЕИК -, гр. С- срещу П. Х. К., ЕГН **********, гр. С----, с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска
ответникът П. Х. К., ЕГН **********, гр. С---- да бъде осъден да заплати на ищеца Е------“
ЕООД, ЕИК -, гр. С- сумата от 5 600.00 лева, платена без основание ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (20.09.2023 г.) до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се твърди, че от 2017 до 2021 г. управител на търговското
дружество бил В--, като след неговата смърт на 11.10.2021 г. собственик на капитала е ЛЪ-.
Твърди се, че от 2017 до 03.11.2021 г. Х- като пълномощник на дружеството извършвал
оперативна дейност – банкови операции със сметки на дружеството, подписване на
договори, издаване на фактури, счетоводно отчитане. Сочи се, че след 03.11.2021 г. Х- бил
вписан като управител на ищцовото дружество до 25.03.2022 г., когато е взето решение за
освобождаване от длъжност, но не и от отговорност.
Твърди, че била назначена проверка, от която се било установило, че от банковата
сметка на ищеца са извършени преводи с получател ответника П. Х. К.. Първата операция
била на 23.04.2021 г. със сума от 300.00 лева, като основание „по договор“, а втората сума
на 07.10.2021 г. сумата от 1300.00 лева с посочено основание „заплата съгласно протокол“.
Излагат се доводи, че след проверка в архива на дружеството, се било установило, че между
страните по делото не е имало сключен договор, което да оправдае плащането по сметките.
Счита, че не е налице основание за получаване на сумата.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Посочва банкова сметка, на която
да се изплати сумата: IBAN: BG26BPBI79401061577901 при „Ю-“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Твърди, че е предоставил заем на
ищеца в размер на 50 000.00 лева, която не е била върната. Счита, че процесната сума е
връщане на заем. Сочи, поради налични финансови задължения между страните е извършено
прихващане, вследствие на което страните се споразумели ищецът да дължи на ответника
сумата от 44 400.00 лева с 5 % лихва, равняваща се на 2 500.00 лева. Твърди се, че общото
вземане на ответника към ищеца е 46 900.00 лева. С отговора на исковата молба предявява
насрещен иск за сумата от 46 900.00 лева – 44 400 лева главница и лихва в размер на 2500.00
лева, като посочва, че сумата се претендира на основание заем, сключен по-рано между
страните. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Претендира разноски.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска
ответникът П. Х. К., ЕГН **********, гр. С---- да бъде осъден да заплати на ищеца Е------“
ЕООД, ЕИК -, гр. С- сумата от 5 600.00 лева, платена без основание ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (20.09.2023 г.) до окончателното изплащане
на сумата.
Възражения на ответника:
Изплатената сума е връщане на заем, даден по-рано
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Не се спори между страните, че процесната сума е изплатена на ответника. Оспорва
се наличието на основание за получаване на сумата, а именно наличието на договор за заем
между страните и техни насрещни вземания.
5
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи следните
факти и обстоятелства:
Плащане на сумата в размер на 5600.00 лева по сметка на ответника
При условията на пълно и насрещно доказване ответникът следва да установи
основанието за получаване на сумата:
наличието на заем между страните,
получената от него сума да е след настъпване на падежа заема
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, обективирани в представените в ИМ нотариални актове,
съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д.
№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: Извлечение от банковата сметка на ищеца. 1. Договор за паричен
заем 1/ 23.07.2021г., сключен между „Е-" ЕООД и мен - П. Х. К.; 2. Споразумение за
насрещно прихващане № 01/ 30.11.2021г.; 3. Разпечатка от Ю- АД от 23.07.21г. за
предоставен заем от 50 000 лв. от моята сметка; 4. Нотариално заверено пълномощно, с
което предишния управител В-- е упълномощил Х- да извършва процесуални действия,
касаещи и разпореждане с банковите сметки на дружеството, което към периода на
упълномощаване, дружеството се е наричало "Р-" ЕООД. 5. Договор за предоставен
паричен заем № 29/07.10.2021г., в размер на 1 300 лв. със заемодател „Е-" ЕООД и
заемател П. Х. К.; Банково извлечение за преведената сума. 6. Договор за паричен заем №
].2/23.04.21 г. за предоставен заем, в размер на 4 300 лв. със заемодател „Е-" ЕООД и
заемател П. Х. К.; Банково извлечение за преведената сума. 7. Банково извлечение за
периода 01.07.2021 г. - 31.07.2021 г. от банковата сметка на „Е-" ЕООД, от което е видно,
на трета страница, извършения превод от мен в размер на 50 000 лв.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
6
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
7
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.02.2024 година от 09.00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8