Р
Е Ш Е Н И Е
198 04.12.2019г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Шести ноември 2019
на
Година
в публично заседание в следния
състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното от
съдия
СТАТЕЛОВА 953 2018
гр.д.№ по описа за год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от «Е.М. ЕООД, със седалище и адрес на управление:***,
със съдебен адрес:***, чрез юристконсулт П.В.Й., срещу Д.А.Т.,***.
В исковата молба се сочи, че на 20.02.2015 г., в гр. Пазарджик, е сключен
договор за потребителски паричен кредит № ****-******** между „БНП Париба Пърсънал файнанс“ ЕАД, с предишно наименование „Джет
Файненс Интернешънъл“ АД, като кредитори и ответника Д.Т. – като
кредитополучател, по силата на който договор „БНП Париба Пърсънал файннанс“ ЕАД
са отпуснали на ответника кредит в размер на 2000,00 лв.
Ответникът се е задължил да заплати на 36 месечни анюитетни вноски в размер
на 103,89 лв., с краен срок за погасяване 20.03.2018 г. Сочи се, че след
усвояване на кредита, ответникът е направил само една погасителна вноска- на
11.05.2015 г. и тя е била в непълен размер, след което е преустановил
плащанията си и е останало непогасено задължение по кредита в размер на 3435,00
лв., от които 2000,00 лв. главница и 1435,00 лв. договорна лихва.
В исковата молба се сочи, че кредитът е станал изискуем на 20.03.2018 г., с
изтичане на крайния срок на договора, като на основание сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 08.12.2015 г. и приложенията към него,
между „БНП Париба Пърсънал файннанс“ ЕАД и ищците „Е.М.“ ЕООД, задължението на Д.А.Т.
по процесния договор за потребителски паричен кредит, е изкупено от ищците.
Сочат, че длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на
уведомлението за цесия кредитор спрамо дължимото парично вземане е „Е.М.“ ЕООД.
Видно от приложеното пълномощно, съгласно исковата молба, „Е.М.“ ЕООД и
адвокатско дружество „И.Д.“ са изрично упълномощени от „БНП Париба Пърсънал
файннанс“ ЕАД да извършват уведомяване от името на цедента и въпреки това,
уведомлението за цесия е получено с връчване на препис от исковата молба по
делото, като именно от тогава Т. следва да се счита уведомен за извършеното
прехвъляне на вземането.
Ищците сочат, че на 28.05.2018 г., са предявили заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и е указано да предявят иск за
установяване на вземането си.
„Е.М.“ ЕООД молят съда да постанови решение, с което да бъде установено със
силата на присъдено нещо по отношение на ответника Д.А.Т., че помежду им
съществува облигационно правоотношение, съгласно което Д.А.Т. дължи на ищците
заплащането на сума в общ размер на 3435,00 лв., представляващи неплатено
задължение по договор за потребителски паричен кредит № ****-******** от 20.02.2015 г., а именно сумата от 2000,00 лв.- главница и 1435,00 лв.-
договорна лихва за периода 11.05.2016 г. до 20.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.05.2018 г. – датата на подаване на
заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, до окончателно изплащане на сумата.
Молят, при евентуален отговор на предявената искова молба и ако се оспорва
размера на дълга да бъде допусната съдебно- счетоводна експертиза, при която
вещото лице- счетоводител, след като се запознае с материалите по делото и направи
справка в кредитното досие на Д.А.Т., да отговори на следните въпроси: Как и
какви суми е усвоил кредитополучателя по Договор за потребителски паричен
кредит № ****-******** от 20.02.2015г.; Какви суми са внесени по сметка на цедента и цесионера по
потребителски паричен кредит № ****-******** от 20.02.2015 г. и кои задължения по договора са погасени с тези вноски;
Какъв е размерът на неиздължената сума, какво включва тя – главница, към датата
на цесията – 08.12.2015 г. и към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в Районен съд Панагюрище – 28.05.2018 г.
Молят към настоящото гражданско дело да бъде изискано и приложено ч. гр.
дело № ***/2018г. по описа на Районен съд Панагюрище.
Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
Представят следните писмени
доказателства в копие: Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****-******** от 20.02.2015г., ведно с погасителен план;
Сертификат № ****-******** от 20.02.2015г.; Удостоверение за банкова сметка ***, издадено от „Уни
Кредит Булбанк“ АД; Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г.;
Протокол № 7/08.12.2015 г.; Анекс № 1А към Протокол № 7/08.12.2015 г.;
Пълномощно от 09.06.2015 г.; Пълномощно от Р.И.М.Т.; Уведомително писмо изх. №
2875/13.04.2018 г.; Уведомително писмо изх. № 2876/13.04.2018 г.; Обратна
разписка от 17.04.2018 г.; Пълномощно от Р.И.М.Т.изх. № 3787/05.03.2013 г.;
Удостоверение изх. № 1770/25.05.2018 г.- за актуалното състояние на адвокатско
дружество „И.Д.“; Извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на
дружеството- ищец.
В законоустановения срок ответникът не представя
писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.
По делото е приобщено като доказателствен материал ч. гр.
дело № 433/2018г. по описа на Районен съд Панагюрище.
Видно от редовно оформените съобщения, ответникът е редовно уведомен какви биха били последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на Д.Т. или негов
процесуален представител в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че са налице изискванията на чл. 238,
ал.1 от ГПК- ответникът Д.А.Т. е получил
препис от исковата молба, не е депозирал
отговор на исковата молба, не е взел становище по същата, не е представил
доказателства и не е поискал делото да бъде разглеждано в негово отсъствие или в
отсъствието на негов процесуален представител.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание.
С оглед приложените към исковата молба писмени
доказателства, а именно: Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****-******** от 20.02.2015г., ведно с погасителен план;
Сертификат № ****-******** от 20.02.2015г.; Удостоверение за банкова сметка ***, издадено от „Уни
Кредит Булбанк“ АД; Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г.;
Протокол № 7/08.12.2015 г.; Анекс № 1А към Протокол № 7/08.12.2015 г.;
Пълномощно от 09.06.2015 г.; Пълномощно от Р.И.М.Т.; Уведомително писмо изх. №
2875/13.04.2018 г.; Уведомително писмо изх. № 2876/13.04.2018 г.; Обратна
разписка от 17.04.2018 г.; Пълномощно от Р.И.М.Т.изх. № 3787/05.03.2013 г.;
Удостоверение изх. № 1770/25.05.2018 г.- за актуалното състояние на адвокатско
дружество „И.Д.“; Извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на
дружеството- ищец, са налице изискванията на чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Искът вероятно е основателен с оглед на твърдените в
исковата молба обстоятелства, както и представените по делото писмени
доказателства.
От кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в чл. 239 от ГПК и
на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следва да бъде признато за установено, че между ищцовото дружество и ответника Д.А.Т. съществува
облигационно правоотношение, съгласно което Т. дължи на „Е.М.” ЕООД заплащането на сума в общ размер на 3435,00 лв., представляващи неплатено задължение по
договор за потребителски паричен кредит № ****-******** от 20.02.2015 г., а именно сумата от 2000,00 лв.- главница и 1435,00 лв.-
договорна лихва за периода 11.05.2016 г. до 20.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.05.2018 г. – датата на подаване на
заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, до окончателно изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът
Т., да заплати на дружеството- ищец сторените по
настоящото гражданско дело разноски в общ размер на 287,40лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 68,70лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв., както и сумата от 68,70лв.-
държавна такса, представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2018г. по описа на
Районен съд Панагюрище.
Така мотивиран и на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и във връзка с чл. 239 от ГПК, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на «Е.М.
ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Р.И.М.Т. и
Д.А.Т., с ЕГН- **********,***, съществува облигационно правоотношение, съгласно което Д.А.Т. дължи на «Е.М. ЕООД заплащането на сума в общ размер на 3435,00 лв.(три хиляди четиристотин тридесет и пет
лева), представляващи неплатено задължение по договор за потребителски паричен
кредит № ****-******** от 20.02.2015 г., а именно сумата от 2000,00 лв.(две хиляди лева)-
главница и 1435,00 лв.(хиляда четиристотин тридесет и пет лева)- договорна
лихва за периода 11.05.2016 г. до 20.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.05.2018 г. – датата на подаване на заявление по
смисъла на чл. 410 от ГПК, до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.А.Т., с ЕГН- **********,***, да заплати на «Е.М. ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.И.М.Т., сторените
от дружеството съдебно- деловодни разноски в
размер на 287,40лв.(двеста
осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки), която сума представлява сбор от
държавна такса в размер на 68,70лв.(шестдесет и осем лева и седемдесет
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.(сто и петдесет
лева), както и сумата от 68,70лв. (шестдесет и осем лева и седемдесет
стотинки)- държавна такса, представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2018г.
по описа на Районен съд Панагюрище.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: