Решение по гр. дело №2972/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5550
Дата: 2 септември 2025 г.
Съдия: Елена Маврова
Дело: 20221100102972
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5550
гр. София, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Маврова
при участието на секретаря Антоанета Н. С.ова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело №
20221100102972 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ
Ищецът „КЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСТРАКШЪН“ ЕАД, представлявано от
адв. С. К. твърди в исковата молба, че на 10.02.2017 г. в негова полза е издаден
изпълнителен лист по т.д. № 2860/2016 г. по описа на САС. Сочи, че въз основа на
него, „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД следва да му заплати сума в размер на
1 108 892,02 лв., представляваща заплатена такса за достъп, ведно със законна лихва,
считано от 19.12.2014 г. до изплащане на главницата, както и сумата от 82 151,34 лв. –
мораторна лихва от 28.03.2014 г. до 18.12.2014 г. Поддържа, че още на същия ден е
образувано изпълнително дело № 258/2017 г. по описа на ЧСИ С. П., рег. № 921 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС.
Ищецът поддържа, че непосредствено след получаване на покана за доброволно
изпълнение, длъжникът по изпълнителното дело е заплатил дължимата сума. Сочи, че
въпреки липсата на други кредитори и обстоятелството, че преведената сума изцяло
удовлетворява взискателя по изпълнителното дело, ЧСИ е преценил, че следва да
извърши разпределение на получената сума. Съдебният изпълнител е задържал
постъпилата сума по неговата сметка повече от два месеца, в резултат на което,
ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди в размер на законната лихва, за
срока, в който същото е било лишено да оперира с тези финансови средства.
Ето защо, ищецът „КЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСТРАКШЪН“ ЕАД, мили съда
на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, да осъди ответника да заплати сума в размер на
1
25 565,40 лв., представляваща имуществена вреда, в размер на законната лихва, върху
задържана незаконосъобразно повече от два месеца (от 18.02.2017 г. до 21.04.2017 г.) от
постъпване по изпълнително дело № 258/2017 г. и дължима на ищеца сума в размер на
1 108 892,02 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба
до окончателното плащане, както и разноски по делото.
Ответникът ЧСИ С. П. изцяло оспорва исковата молба в отговора по чл. 131
ГПК, като сочи че по делото е имало възражение от длъжника „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, във връзка с разноските за адвокат, както и вписан особен залог в
полза на Адвокатско дружество „С.И С.“ и „Българската банка за развитие“ ЕАД.
Също така, в депозирания отговор релевира възражение за изтекла давност.
Претендира разноски за адвокат за настоящето производство.
Третото лице помагач „ДЗИ Общо-застраховане“ ЕАД оспорва иска като
неоснователен. В депозираното писмено становище поддържа, че извършените
действия от съдебния изпълнител са законосъобразни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното:
От приложеното в препис изпълнително дело № 20179210400258. по описа на
ЧСИ С. П., се установява, че е образувано по молба с вх. № 02204/15.02.2017 г. от
„КЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСТРАКШЪН“ ЕАД срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 10.02.2017г., издаден по т.д. №
2860/2016 г. по описа на САС, ТО, 9 състав.
Видно от изпълнителния лист, длъжникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 1 108 892,02 лв. – заплатена такса
достъп, определено с Решение № Ц-33/14.09.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2014 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сума в размер на 82 151,34 лв. – законна лихва за периода 28.03.2014 г . –
18.12.2014 г. включително.
С постановление от 15.02.2017г. на ЧСИ С. П. е образувано изпълнително дело и
е разпоредено да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и
на основание чл. 191 от ДОПК да се уведоми НАП за започнатото изпълнение.
Наложен е също така запор върху банкови сметки на длъжника във всички
лицензирани банки и клонове на чуждестранни такива на територията на Република
България.
На 17.02.2017 г. от страна на длъжника „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“
АД е депозирано възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, като в
същото сочи, че върху процесното вземане са наложени няколко особени залога.
2
С разпореждане от 21.02.2017 г. ЧСИ отказва да намали размера на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение. От страна на длъжника е депозирана частна
жалба срещу постановлението за разноските.
На 23.02.2017 г. по делото е депозирана молба от Адвокатско дружество „С.И
С.“ с приложени доказателства за вписан особен залог върху процесното вземане,
което е предмет на изпълнителното дело
На 06.03.2017 г. е постъпило удостоверение от НАП, в което е отразено, че
длъжникът няма непогасени публични задължения.
ЧСИ с разпореждане от 08.03.2017 г. е изискал от „Българската банка за
развитие“ ЕАД да представи доказателства дали има претенции върху процесното
вземане, във връзка с вписан особен залог.
На 13.03.2017 г. е постъпила молба от „Българската банка за развитие“ ЕАД, в
която е обективирано искане за продължаване на срока за представяне на
доказателства.
На 22.03.2017 г. от страна на Адвокатско дружество „С.И С.“ е депозирана
нотариално заверена декларация, в която се посочва общия размер на непогасеното
вземане. На същата дата постъпва и молба от втория заложен кредитор - „Българската
банка за развитие“ ЕАД, в която заявяват, че са първи по ред кредитори по
изпълнителното дело.
Впоследствие на 10.04.2017 г. постъпва електронно писмо от Адвокатско
дружество „С.И С.“, в която заявяват, че вземането им е погасено. На 21.04. 2017 г. е
депозирано писмо и от „Българската банка за развитие“ ЕАД, видно от което се дава
съгласие получените суми по изпълнителното дело да бъдат преведени на КЕЙ
ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСТРАКШЪН“ ЕАД,
На 21.04.2017 г. ищецът депозира по изпълнителното дело молба с посочена
банкова сметка, като на същата дата сумата от 1 460 767,54 лв. му е преведена от ЧСИ.
Фактическият състав на отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, включва кумулативното наличие на следните
елементи: неправомерно поведение на ЧСИ, изразяващо се в процесуалната
незаконосъобразност на негово действие или бездействие; настъпила вреда при
упражняване дейността от ЧСИ; причинна връзка между поведението и вредата.
Правото на принудително изпълнение се състои в правомощието да се изисква
от изпълнителния орган да предприема действията, включени в съответния
изпълнителен способ, на което съответно отговаря задължението на изпълнителния
орган (съдебният изпълнител) да приложи този способ.
В случая, съдебният изпълнител, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ е следвало да
изиска информация относно правата на заложните кредитори, доколкото същите имат
3
качество на присъединен взискател по право, ако е насочено изпълнение върху
заложеното имущество.
Отделно от това, ЧСИ не може да преведе събраната сума докато не бъде
удостоверено от НАП дали длъжникът има публични задължения, респ. дали следва
НАП да бъде конституиран като присъединен взискател по делото.
От извършените действия по изпълнителното дело, се установява, че събраната
сума своевременно е преведена на ищеца след посочване на банкова сметка от негова
страна и изявления на заложните кредитори, във връзка с удовлетворяване на
вземанията им.
Следователно, няма незаконосъобразно изпълнително действие/бездействие,
който да обуславя отговорност на ответника за претендираната имуществена вреда,
изразяваща се в пропусната полза под формата на законна лихва, за сочения в исковата
молба период и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските
При този изход на спора право на разноски има ответникът, като в негова полза
следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокат, в размер на 3000 лв. Съдът
намира за неоснователно релевираното възражение в молба от 14.02.2025 г. от ищеца
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобрази сложността и
предмета на делото.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, предявен от „КЕЙ
ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСТРАКШЪН“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, район
„Лозенец“, бул. „********, представляван от адв. С. К., гр. Пловдив, бул. ********,
партер, срещу ЧСИ С. П., вписан в Камарата на ЧСИ под № 921, представляван от адв.
Б. Е., гр. София, ул. „********, за осъждането на ответника да заплати сума в размер
на 25 565,40 лв., представляваща имуществена вреда, в размер на законната лихва,
върху задържана незаконосъобразно повече от два месеца (от 18.02.2017 г. до
21.04.2017 г.) от постъпване по изпълнително дело № 258/2017 г. и дължима на ищеца
сума в размер на 1 108 892,02 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата
на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „КЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСТРАКШЪН“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, район „Лозенец“, бул. „******** да заплати на ЧСИ С. П., вписан в
4
Камарата на ЧСИ под № 921, представляван от адв. Б. Е., гр. София, ул. „********,
сумата от 3000 лв., представляваща разноски за възнаграждение за адвокат.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ Общо-застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5