Решение по дело №842/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Образувано е по молба вх. № 4794/22.10.2024 г. (с характер на искова молба), уточнена относно предмета на оспорване с молба вх. № 4926/31.10.2024 г. (л.8 от делото), от М. И. А. от гр.Русе, чрез пълномощника адвокат И. Г., против Национален осигурителен институт - гр.София. Излагат се твърдения, че с Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Русе на ищцата било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, жалбата й срещу което, подадена по административен ред, била отхвърлена с Решение № 2153-17-93/28.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе. П. А. оспорила по съдебен ред, като с Решение № 304/22.11.2023 г., постановено по адм.дело № 505/2023 г. на АдмС – Русе, потвърдено с Решение № 8943/18.07.2024 г. на ВАС, било отменено Решение № 2153-17-93/28.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе. Сочи, че със съдебните решения са присъдени разноски за правна защита и съдействие само в съдебните производства, но не и във връзка с оспорване на Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Русе по административен ред. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 500 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 16163/02.08.2023 г. за обжалване по административен ред на Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Русе. В открито съдебно заседание на 24.06.2025 г. /протокол на л.46 от делото/ прави искане за присъждане и на законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата претенция до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът по иска – НОИ - София, представляван от главен юрисконсулт Ц. Р., счита жалбата за неоснователна. Претендират се разноски. Представени са писмен отговор и писмени бележки, като в последните е направено възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище за основателност на исковата претенция.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Русе намира за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Русе (л.9 от адм. преписка, приложена по адм. дело № 505/2023 г. на АдмС – Русе), на М. А. било отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това, че няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години.

Това разпореждане било оспорено пред директора на ТП на НОИ – Русе с жалба вх. № 1012-17-321/10.08.2023 г., подадена чрез адвокат И. Г., в качеството му на пълномощник на М. А. (л.5 и л.6 от адм.преписка, приложена по адм.дело № 505/2023 г. на АдмС – Русе). Към жалбата били приложени Договор за правна защита и съдействие № 16163/02.08.2023 г., по силата на който адвокат И. Г. е упълномощен да представлява ищцата, като й окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в: „обжалване на Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Русе“, както и пълномощно за представителство по „обжалване на разпореждане на НОИ …. пред административни и съдебни органи“ (л.7 и л.8 от адм.преписка, приложена по адм.дело № 505/2023 г. на АдмС – Русе – копие; л.22 от настоящото дело - оригинал). Договорено било възнаграждение в размер на 500 лв., платено в брой към датата на сключване на договора, удостоверено в самия договор.

Във връзка с оспорването, с Решение № 2153-17-93/28.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе (л.1 и л.2 от адм.преписка, приложена по адм.дело № 505/2023 г. на АдмС – Русе), била отхвърлена подадената от ищцата жалба.

Последвало оспорване на постановеното решение с жалба вх. № 2153-17-93#1/01.09.2023 г., подадена чрез административния орган до АдмС – Русе, отново от адвокат И. Г., в качеството му на пълномощник на М. А. (л.3 и л.4 от адм.дело № 505/2023 г. на АдмС – Русе). На л.11 от адм.дело № 505/2023 г. на АдмС – Русе е приложен Договор за правна защита и съдействие № 16170/11.10.2023 г., с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в: „изготвяне на жалба и процесуално представителство пред АдмС – Русе“, с договорено възнаграждение в размер на 500 лв., платено в брой към датата на сключване на договора.

С решение № 304/22.11.2023 г., постановено по адм.дело № 505/2023 г. на АдмС – Русе, оспореното Решение № 2153-17-93/28.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе било отменено, а преписката изпратена до компетентния орган за ново произнасяне, както и НОИ – София бил осъден да заплати на М. А., претендираните по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представен списък (л.14 от адм.дело № 505/2023 г. на АдмС – Русе).

Касационна жалба против решението на АдмС – Русе била подадена от директора на ТП на НОИ – Русе до Върховния административен съд. Отговор по касационната жалба бил подаден от адвокат И. Г., в качеството му на пълномощник на М. А., съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0028812/14.11.2023 г. (л.11 от адм.дело № 12206/2023 г. на ВАС, приложено по от адм.дело № 505/2023 г. на АдмС – Русе), с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в: „отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВАС“, с договорено възнаграждение в размер на 500 лв., платено в брой към датата на сключване на договора.

С Решение № 8943/18.07.2024 г., постановено по адм.дело № 12206/2023 г. по описа на ВАС, решение № 304/22.11.2023 г. на АдмС – Русе било оставено в сила. С определение № 9644/02.09.2024 г. по същото дело по описа на ВАС, е определено допълване на решението в частта на разноските, като ТП на НОИ – Русе е осъден да заплати на М. А. сума в размер на 500 лв., представляваща разноски в касационното производство.

По делото служебно е изискано и приложено адм.дело № 505/2023 г. по описа на АдмС – Русе.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е с правно основание чл.203 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК вр. чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В настоящия случай се претендира обезщетение за имуществени вреди от отменено разпореждане, издадено от административен орган - ръководител ПО при ТП на НОИ - Русе, във връзка правомощията му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че процесното разпореждане е отменено от компетентния съд, като решението му е влязло в сила. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на вреди, съизмеримо с размера на разноските направени от ищцата в административното производство, поради което се налага извода, че М. А. разполага с активна процесуална легитимация за предявения иск с правно основание чл.203 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Тя претендира обезщетението в лично качество, като потърпевша от твърдян незаконосъобразен акт на административен орган, т. е. вредите се претендират от лице, което твърди настъпването им непосредствено в неговата правна сфера. Доколкото претендираните от ищцата вреди са свързани с незаконосъобразен акт на административен орган, искът е насочен срещу надлежен и правосубектен ответник, имащ качеството на юридическо лице, към което принадлежи органа издател - НОИ – София, съгласно чл.33, ал.2 от КСО и чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.

По гореизложените съображения искът се явява процесуално допустим.

По съществото на спора:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Следователно, за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо кумулативното наличие на няколко определени предпоставки, а именно: 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2) те да са при или по повод изпълнението на административна дейност; 3) причинена вреда - имуществена или неимуществена; 4) пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По делото не е спорно, че са налице първата и втората предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено от административен орган по повод административна дейност, което е отменено с влязло в сила съдебно решение.

По отношение на третата и четвъртата предпоставки, съдът намира, че е налице причинена на ищцата имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане.

Необосновани са развитите от ответника твърдения, че отмененият административен акт не е довел до настъпване на вреди за ищцата, които и да са в пряка и непосредствена причинна връзка между тях. Неоснователно се явява и възражението, че съгласно чл. 120, ал.2 от КСО, при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита.

В случая ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на неблагоприятното за нея разпореждане по административен ред. В тази връзка следва да се посочи, че имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. Доказването на тези вреди трябва да бъде пълно и главно и лежи върху ищеца.

По делото е категорично установено, че именно във връзка с оспорване на процесното разпореждане, ищцата в настоящото производство е упълномощила адвокат и е заплатила договореното му възнаграждение в размер на 500 лв., по силата на сключения договор за правна защита и съдействие. Ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане, М. А. не би ангажирала адвокат и не би заплатила адвокатско възнаграждение. Следователно, намаляването на нейното имущество, изразяващо се в заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на отмененото разпореждане. Без значение е фактът, че в последствие административният орган е издал разпореждане, с което на ищцата е отпусната лична пенсия за ОСВ пожизнено, считано от 20.06.2023 г. (л.23 от делото). Още повече, че това последващо разпореждане е издадено като резултат от проведеното от М. А. оспорване както по административен, така и по съдебен ред. В тази връзка следва да се има предвид и задължителното за съда разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, ОСС, съгласно което възнаграждението платено за адвокатската защита в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ представлява имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая разпореждане) и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. На следващо място, чл.117, ал.1 от КСО регламентира обжалване по административен ред пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, като в т.2, б. „а“ са посочени и разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Освен това, обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал.1 от КСО е регламентирано, че пред административния съд може да се обжалва решението на ръководителя на ТП на НОИ. Следователно, обжалването на този акт е законово регламентирано и задължително средство за защита на лицето, което твърди, че отговаря на условията за придобиване на пенсия за ОСВ и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Така единственият извод, който се налага е, че договорът за правна помощ и съдействие е сключен между адвоката и ищцата именно с цел защита срещу конкретния акт, издаден от административния орган и отменен по съдебен ред.

Видно от административната преписка по издаване на процесното разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, заплатено му е уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, според която адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В тази връзка, съдът приема, че причинените на ищцата вреди са преки, тъй като в случая те са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се адекватно следствие от увреждането – чл.4 от ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат и тяхната обусловена свързаност с него.

Освен това, както е прието и в трайната практика на ВАС, съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Издаденото решение на директор на ТП на НОИ - Русе не съдържа разпореждане относно разноските, такива не са присъдени и със съдебните решения. Следователно, за страната, при проведено оспорване по административен ред на разпореждането на пенсионния орган, съществува единствено възможността да претендира направените разноски за адвокат като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в настоящия случай е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на КРБ и на принципите на правовата държава. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл.117 от КСО по обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО.

Във връзка с посоченото, съдът намира за неправилна тезата на ответника за приложението на чл. 120, ал. 2 от КСО, според която норма - при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Ако бъде приложена редакцията на посочения текст след изменението с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., това би довело до нарушаване на основни конституционни права, прогласени в чл. 56 и чл. 7 от Конституцията - правото на защита, както и правото им да търсят обезщетение за вредите от незаконосъобразна дейност на администрацията. По изложените съображения, разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО (изм. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.), следва да се тълкува и прилага с оглед принципите на върховенството на КРБ спрямо останалите норми на обективното право, както и непосредственото действие на конституционните норми, установени в чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от КРБ.

В подкрепа на всичко изложено е и Решение № 6 от 05.06.2025 г., постановено по к.д. № 28/2024 г. на Конституционния съд на Р България, с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; последно изм. и доп., бр. 25 от 2025 г.).

Така, безспорно в настоящия случай платеният адвокатски хонорар за осъщественото процесуално представителство в хода на оспорването на разпореждането на пенсионния орган пред по – горестоящия административен орган, представлява вреда за ищцата и същевременно е пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно разпореждане.

По отношение на претендирания размер на обезщетението, следва да се има предвид правилото на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., което препраща към предходните алинеи. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от същата наредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дела по КСО е 500 лв. В този размер е и договореното и платено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 16163/02.08.2023 г. за обжалване по административен ред на Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Русе, поради което същият не е прекомерен.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи платеното от нея адвокатско възнаграждение, в хода на административното производство по реда на чл. 117 от КСО. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като на ищцата се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 22.10.2024 година до нейното окончателно заплащане.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, както и предвид своевременно направеното искане от адвоката, в полза на ищцата се следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, претендирани в общ размер на 610 лв., от които 600 лв. за адвокатско възнаграждение, договорено и платено в брой, съгласно приложения на л.45 от делото договор за правна защита и съдействие, и 10 лв. за внесената държавна такса.

В писмени бележки, приложени на л.41 от делото, ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Според характера на производството, е приложима хипотезата чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, в случая 500 лева, възнаграждението се определя в размер на 400 лева. Съгласно чл.7, ал.9 от същата наредба, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В тази връзка, следва да се вземе предвид обстоятелството, че в настоящото производство са проведени три съдебни заседания. Така, определения от наредбата минимум, в настоящия случай, е в размер на 650 лв. Следователно, договореното и заплатено възнаграждение се явява под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, направеното от ответника възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Русе, осми състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], да заплати на М. И. А., с [ЕГН], с адрес: гр.Русе, [улица], вх.2, ет.3, сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на отменено като незаконосъобразно Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], да заплати на М. И. А. с [ЕГН], с адрес: гр.Русе, [улица], вх.2, ет.3, направените по настоящото дело разноски в размер на 610 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.