РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Силистра, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500326 по описа за 2025 година
По предявените две въззивни жалби против решение № 13 от 12.02.2024 г.,
постановено по гр.д. № 548/2021 г. по описа на РС-Дулово първоначално е образувано гр.
дело № 233 /2024 г. по описа на СсОС, което е прекратено с определение № 348/22.05.2025 г.,
а делото е ВЪРНАТО. на РС-Дулово за произнасяне по молбата за допълване на
първоинстанционното решение, обективирана във въззивна жалба с вх. № вх. №
1310/07.03.2024 г., депозирана от „Дуло Алфа“ ЕООД, ЕИК 04059583, със седалище и адрес
на управление: гр. Дулово, ул. „Никола Петков“ № 24, представлявано от управителя Младен
Радев.
В настоящото производство предмет на разглеждане са следните въззивни
жалби:
Въззивна жалба, депозирана от „Дуло-Алфа“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Никола Петков“ № 24, представлявано от
управителя Младен Радев, чрез процесуален представител /с вх. № 1310/07.03.2024 г./,
против Решение № 13 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 548/2021 г. по описа на РС-
Дулово, в частта в която е: 1) призната за незаконна и отменена като незаконосъобразна
Заповед № 11/2021 г., без дата на издаване, на Управителя на жалбоподателя, с която е
прекратено трудовото правоотношение с Х. С. Ю., , на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190,
ал.1, т.2 КТ; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на Х. С. Ю., сумата в размер на 684, 10
лева, представляваща дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за месец юли 2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 29.10.2021 г. до окончателно
погасяване на задължението; 3) жалбоподателят е осъден да заплати на Х. С. Ю., сумата в
размер на 9, 88 лв. /девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава
върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец юли 2021 г., дължима за периода от
1
08.09.2021 г. до 29.10.2021 г.; 4) жалбоподателят е осъден да заплати на Х. С. Ю., сумата в
размер на 504, 88 лв. /петстотин и четири лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за 14 дни неизползван платен
годишен отпуск.
С жалбата се релевират доводи за постановяване на решението в обжалваните му
части при допускане нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят не е
съгласен с изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на процесната заповед и
постановяването □ при липса на дадени обяснения от страна на работника. Счита за основен
въпроса за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като
препраща към друг документ, който не е връчен на наказания служител, когато субективните
и обективните признаци на дисциплинарното нарушение се съдържат и в поведението на
последния. Сочи, че искането за даване на обяснения може да бъде направено както устно,
така и писмено, но при непредставянето им по вина на работника или служителя,
приложение намират чл. 193, ал. 2 и 3 КТ. Счита за такова виновно поведение неявяването за
получаване на пратката, с която е изпратено уведомлението. Намира за доказан фактическия
състав на тежко нарушение на трудовата дисциплина. Счита за необоснован извода на съда
за липса на индивидуализация на субективната страна на деянието. Сочи като нарушение на
процесуалните правила непроизнасянето на първоинстанционния съд по депозирания от
него насрещен иск.
Моли въззивния съд да отмени въззивното решение в обжалваната част, като
признае процесната Заповед № 11/2021 г. за законосъобразна, както и да уважи предявения
насрещен иск за осъждане на Х. С. Ю., да му заплати на осн. чл. 221, ал. 2 КТ обезщетение в
размер на 881, 60 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител,
пълномощникът - адв. Н. Г., представи писмени бележки, с които поддържа жалбата,
претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от страна на ответника по въззивната
жалба - Х. С. Ю., е постъпил писмен отговор, чрез процесуален представител, с който се
релевират доводи за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в
горепосочените обжалвани части, както и за неоснователност и недоказаност на въззивната
жалба. Въззиваемият намира за правилни изводите на съда на допуснати процесуални
нарушения от страна на работодателя при постановяване на заповедта за уволнение,
осъществени чрез неизискване на обяснения от работника, като счита, че не са събрани
доказателства в обратен смисъл. Сочи, че липсва подробно описание на нарушенията на
трудовата дисциплина, доколкото същите не са индивидуализирани по време и място на
извършване, което води до немотивираност на процесната заповед и невъзможност за
осъществяване на съдебен контрол върху нея. Излага доводи за неоснователност на исковата
претенция на работодателя за обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 881, 60 лв.
Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено с едностранно волеизявление на
работника на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и че въпреки отправената покана,
работодателят не е изплатил на работника дължимото възнаграждение за м. юли 2021 г.,
което е установено и със ССчЕ. Сочи неоснователност на жалбата и в частта, в която се иска
отмяна на първоинстанционното решение на осъждането на работодателя да заплати на
ищеца обезщетение за неизползван годишен отпуск, чийто размер също е установен със
ССче. Моли съда да потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски.
Въззивна жалба е депозирана и от Х. С. Ю., чрез процесуален представител /с вх.
№ 1335/08.03.2024 г. на РС-Дулово/ против цитираното по-горе първоинстанционно
решение, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от него
иск срещу работодателя „Дуло-Алфа” ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл.221,
ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 881.60 лв. Навеждат се аргументи за
2
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като жалбоподателят
намира, са нарушени материалният закон и процесуалните правила.
Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил
конститутивното действие на основанието по чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ, което води до
възникване на вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в негова полза в размер на 881, 60
лв.Сочи неправилност на първоинстанционното решение и в частта за разноските, като
счита, че такива не се дължат от страна на работника. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като вместо това уважи иска по чл. 221, ал. 1 КТ, предявен от работника
Х. С. Ю., срещу работодателя „Дуло-Алфа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Дулово, ул. „Никола Петков“ № 24, представлявано от управителя Младен
Радев, като осъди последния да му заплати сумата от 881, 60 лв., представляващи
обезщетение, дължимо на осн. чл. 221, ал. 1 КТ. Претендираразноски. В с.з. пред СсОС не се
явява представител. Пълномощникът – адв. Г. Д. е представила писмени бележки, с които
поддържа жалбата и оспорва предявената от дружеството такава.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от страна на ответника по въззивната
жалба - „Дуло-Алфа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Дулово, ул. „Никола Петков“ № 24, представлявано от управителя Младен Радев, чрез
процесуален представител, е постъпил писмен отговор, в който релевира доводи за
законосъобразност и правилност на решението в горепосочената обжалвана част. Сочи, че
отмяната на заповедта като незаконосъобразна не води до доказаност на предявения иск.
Навежда твърдения за изплащане от страна на работодателя в полза на жалбоподателя на
сума в размер на 2 046, 71 лв., представляващи работна заплата за м. юни и авансово
заплащане на заплатите за м. юли и август 2021 г., което счита, че е доказано от приложения
по делото РКО. Намира, че предвид наложеното дисциплинарно уволнение, приложима в
настоящия случай е разпоредбата на ал. 2 на чл. 221 КТ, а не тази на ал. 1 на същия член.
Претендира разноски.
Съгласно указанията на СсОС в определение № 348/22.05.2024 г., постановено по
в. гр. дело № 20243400500233, ДРС е постановил решение № 31/25.03.2025 г. по гр.д. №
548/2021 г., с което е допълнил диспозитива на Решение № 13/12.02.2024 г., постановено по
гр. дело № 548/2021 г. по описа на Районен съд - Дулово, като е отхвърлил като
неоснователен насрещния иск на „ДУЛО - АЛФА” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Дулово, ул. „Никола Петков“, № 24, обл. Силистра, за осъждане на
Х. С. Ю., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 881.60 лв. /осемстотин осемдесет и един лева и
шестдесет стотинки/ - обезщетение по чл.221, ал.2 КТ - за срока на предизвестието, поради
дисциплинарното уволнение на служителя.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Дуло-Алфа“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Никола Петков“ № 24,
представлявано от управителя Младен Радев, чрез адв. Н. Г., която е насочена и срещу
първоначалното решение № 13 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 548/2021 г. по описа
на РС-Дулово и преповтаря голяма част от доводите в първоначалната жалба на
дружеството. Като твърди, че допълнителното решение е н еправилно и постановено във
вътрешно противоречие с първоначалното решение, моли то също да бъде отменено и
уважена неговата насрещна исковата претенция с правно основание чл.221, ал.2 КТ за
заплащане от страна на първоначалния ищец - Х. С. Ю., обезщетение в размер на 881.60 лв.,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В постъпилия в законоустановения срок по чл. 263 ГПК от страна на ответника
по въззивната жалба - Х. С. Ю., ЕГН **********, чрез адв. Г. Д. писмен отговор, въззивната
жалба против решение № 31/25.03.2025 г. по гр.д. № 548/2021 г., на ДРС., се оспорва
основателността и, моли да бъде потвърдено допълващото решение.
3
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбите са подадени в срок от надлежни страни срещу подлежащи на обжалване
съдебни актове и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което са допустими.
Видно от събраните пред първата инстанция писмени доказателства, между
страните е сключен трудов договор № 2/06.03.2017 г., по силата на който Х. Ю. е назначен
на длъжността „коляч животни“ . Трудовия договор е сключен за срок от 6 месеца. С
допълнително споразумение №14/01.10.2017 г. към трудовия договор, срокът на трудовото
правоотношение е отпаднал и е изменено трудовото възнаграждение на 612 лв. месечно.
Страните не спорят, че към юни 2023 г. трудовото възнаграждение на Ю. възлиза на 881,60
лв. бруто. Няма спор между тях и относно това, че трудовото правоотношение е прекратено.
Първоначалният ищец твърди, че прекратяването на ТПО е по силата на
отправено от него писмено уведомление, връчено на 31.08.2023 г. чрез ЧСИ, съгласно което
на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ прекратява едностранно трудовото си правоотношение с
„ДУЛО-АЛФА“ ЕООД, поради неплащане в срок на дължимото му трудово възнаграждение
за месец юли 2021 г., на основание чл . 327, ал.1, т.2 КТ. Съдът счита, че наведените от
дружеството доводи, че писменото уведомление изразява само намерение за напускане са
несъстоятелни. Текстът, който е формулиран, е категоричен и съдържа изявление, че
работникът ПРЕКРАТЯВА трудовото правоотношение с дружеството. Последното е редовно
уведомено на 31.08.2023 г., поради което следва да се приеме, че това е денят, в който е
прекратено ТПО между страните по делото на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ.
Дружеството представя заповед, връчена на Х. Ю. на същата дата, съгласно която
ТПО е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ Като причина е посочено, че
служителят не се явява на работа в течение на два последователни работни дни. С
ръкописен текст е допълнено, че лицето не изпълнява служебните си задължения по чл. 126,
ал.1 КТ от 13.08.2023 г., както и в раздел „Други условия“ също с ръкописен текст е
посочено, че от страна на работодателя е предприета процедура по чл .193, ал.1 КТ, но
лицето отказва да даде писмени обяснения. Поканата е изпратена на 17.08, а лицето е
отказало на 30.08.
Правилно РС е приел, че в този си вид заповедта за дисциплинарно уволнение е
неясна и немотивирана. Не е посочено кои са двата последователни дни, в които не се явява
лицето на работа, дори и да се приеме, че 13.08.2023 г. е единият от тези дни. Не са посочени
и ясни мотиви, които обуславят налагането на дисциплинарно наказание. Изискването
заповедта за дисциплинарно уволнение да бъде мотивирана има за цел да позволи проверка
за спазване на срока по чл. 194 КТ и да гарантира на работника или служителя реална
възможност за защита. Това се постига чрез ясно и недвусмислено конкретизиране на
нарушението, така че да са очертани съществените му признаци както от обективна, така и
от субективна страна. Подобна конкретизация е необходима и за съда, тъй като той може да
изследва релевантните за доказване факти и да се произнесе относно законосъобразността на
уволнението единствено в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение. Разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 КТ определя задължителните елементи, които следва да съдържа заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание. Когато нарушението е с повтарящ се характер или
е обусловено от естеството на извършваната работа, е допустимо да не се посочват
конкретни дати на отделните действия или бездействия, а само съответният период. Това не
възпрепятства достатъчната конкретизация на нарушенията, необходима за ефективната
защита на работника и за осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на
наложеното наказание. В случая и това не е сторено.
Наред с изложеното съдът счита за правилни изводите на РС относно това, че
при налагане на дисциплинарното наказание не е спазен редът, предвиден в чл. 193
КТ.Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен, преди да наложи дисциплинарно
наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения.
4
Предназначението на тази норма е да гарантира обективност в дисциплинарното
производство, което е необходимо условие за преценката на органа, упражняващ
дисциплинарната власт, дали да наложи наказание и какъв да бъде неговият вид. Поради
това изискването за снемане на обяснения предполага те да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство, да се отнасят до ясно и конкретно определени нарушения с
всички техни обективни характеристики (време, място и др.), да бъде предоставен разумен
срок за даването им и, ако са представени, те да са станали известни на работодателя преди
връчването на заповедта за уволнение. Когато се търси дисциплинарна отговорност за
повече от едно нарушение, обяснения следва да бъдат поискани поотделно за всяко от тях. В
конкретния случай по делото не се установи да са били изискани обяснения от ищеца
относно двете нарушения, посочени в Заповед № 11/2021 г. без дата. Представена е покана с
изх. № 105/16.08.2021 г., изпратена чрез куриер, с която ищецът е бил поканен да даде
писмени обяснения до 19.08.2021 г., но само във връзка с неявяването му на работа на в
периода от 13.08.2021 г. Отново не е посочено ясно кои са двата или повече работни дни,
през които не се е явил на работа. Пратката е върната на работодателя на 30.08.2021 г. като
недоставена. Дори да се приеме, че целенасочено не е получил пратката, за да препятства
процедурата по чл. 193, ал.1 КТ, то текстът, който е изготвен като покана за даване на
обяснения, аналогично като заповедта за дисциплинарно уволнение е неясен и
неконкретизиран.
Незаконосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение №11/2021 г.
води до отмяната и като незаконосъобразна, поради което и обжалваното решение в тази му
част е правилно и следва да бъде потвърдено. Последица от отмяната на заповедта е и
отхвърлянето на иска по чл. 221,ал.2 КТ, което РС е сторил с допълнителното решение,
предмет на втората жалба, предявена от дружеството, поради което същата е неоснователна,
а допълнителното решение следва да бъде потвърдено.
Във връзка с развитите от дружеството в жалбата му доводи за неправилност на
решението на РС в частта, с която е осъдено да заплати неизплатеното трудово
възнаграждение на ищеца за месец юли 2021 г. в размер на 684,10 лв., съдът счита, че
същите са неоснователни .
Видно от заключението на назначената пред РС съдебно-счетоводна експертиза
на ищеца се дължи трудово възнаграждение за месец юли 2021 г. в размер на 684,10 лв.,
което не е било изплатено. По делото липсват подписан фиш или ведомост за работни
заплати, удостоверяващи изплащането на това възнаграждение. Върху неизплатената сума
се дължи обезщетение за забава за периода от 08.09.2021 г. до 29.10.2021 г., което според
заключението на вещото лице възлиза на 8,99 лв.
Относно представения разходен касов ордер от 12.07.2021 г., с който,с поред
дружеството се удостоверява, че на тази дата освен възнаграждението за м. юни, авансово са
му изплатени и сумите за м. юли и август, вещото лице е посочило в съдебно заседание, че
отразената в него сума не съответства на общия размер на трудовите възнаграждения на
ищеца за месеците юни, юли и август, като същевременно липсва подпис на работника във
ведомостите за заплати. Сочи, че такава практика да се изплащат пълни възнаграждения
преди да е отработено времето, за което се полагат, е незаконосъобразна и той не е срещал
такава.
Във връзка с направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК на ПКО, посочен по -
горе е била допусната съдебно-графологична експертиза от РС, от чието заключение се
установява, че при попълването на разходния касов ордер са използвани четири различни
химикални пасти, без да може да се установи последователността на изписване на
ръкописния текст.
С оглед на горното и при липсата на надлежно оформени ведомости за заплати за
месец юли 2021 г., РС правилно е приел, че дължимото нетно трудово възнаграждение за
5
този месец не е било изплатено на ищеца, което е и основанието за прекратяване на ТПО на
основание чл.327, ал.1, 2 КТ, обсъдено по - горе.
По отношение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 504,88 лв. по предявения от Х. Ю. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ , който също
е уважен, не са развити доводи за неправилност в жалбата на дружеството, но отмяната на
решението в тази част също се иска. Този иск не е оспорен и пред РС от него. Съгласно
заключението на вещото лице по ССЕ пред РС се установява, че такова се дължи за 14 дни
в размер на 504,88 лв. след приспадане на дължимия 10% данък. С оглед обстоятелството, че
работникът не е поискал възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ,РС при
уважаване на иска за отмяна на уволнението, е уважил и иска за заплащане на обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ като основателен.
Предвид неоснователността на предявената от „ДУЛО - АЛФА” ЕООД, с ЕИК
*********, жалба, решението в обжалваните от него части следва да бъде потвърдено.
РС е отхвърлил исковата претенция на работника да му бъде заплатено
обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, като е приел, че въпреки,че такова обезщетение се
дължи на работника при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, каквото е и в настоящия
случай, тъй като Х. Ю. не е поискал отмяна на уволнението по реда на чл. 344, ал.1, т.1 от
КТ като незаконно и не е поискал същото да се счита прекратено, на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ, поради което такова обезщетение не се дължи.
Съдът счита, че в тази част решението е неправилно, тъй като КТ регламентира
единствено възможността от защита при незаконно уволнение. Не е необходимо да се
предявява иск, за да бъде признато едно уволнение за законно. В случая, базирайки се и
доказвайки прекратяването на ТПО между работника и дружеството на основание чл. 327,
ал.1, т.2, първият претендира дължимото му се по чл. 221, ал.1 КТ обезщетение в размер на
881.60 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 29.10.2021 г. до
окончателно погасяване на задължението, което е основателно и следва да бъде уважено. В
тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което
дружеството да бъде осъдено да заплати на работника горепосочената сума.
Жалбоподателят Ю. претендира разноски само за тази инстанция, които възлизат
на 1850 лв. и включват адвокатско възнаграждение и следва да бъдат присъдени в тежест
на дружеството.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 548/2021
г. по описа на РС-Дулово, в частта в която е: 1) призната за незаконна и отменена като
незаконосъобразна Заповед № 11/2021 г., без дата на издаване, на Управителя на
жалбоподателя, с която е прекратено трудовото правоотношение с Х. С. Ю., на основание
чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на Х. С. Ю.,
сумата в размер на 684, 10 лева, представляваща дължимо и незаплатено трудово
възнаграждение за месец юли 2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска - 29.10.2021 г. до окончателно погасяване на задължението; 3) жалбоподателят е осъден
да заплати на Х. С. Ю., сумата в размер на 9, 88 лв. /девет лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за
месец юли 2021 г., дължима за периода от 08.09.2021 г. до 29.10.2021 г.; 4) жалбоподателят е
6
осъден да заплати на Х. С. Ю., сумата в размер на 504, 88 лв. /петстотин и четири лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за 14
дни неизползван платен годишен отпуск.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/25.03.2025 г., постановено по гр.д. № 548/2021 г.
по описа на РС-Дулово, с което съдът е ДОПЪЛНИЛ диспозитива на Решение №
13/12.02.2024 г., постановено по гр. дело № 548/2021 г. по описа на Районен съд - Дулово,
като постановил нов диспозитив, с който ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен насрещния иск
на „ДУЛО - АЛФА” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Дулово, ул. „Никола Петков“, № 24, обл. Силистра, за осъждане на Х. С. Ю., , ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца сумата от 881.60 лв. /осемстотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки/ -
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ – за срока на предизвестието, поради дисциплинарното
уволнение на служителя.
ОТМЕНЯ Решение № 13/12.02.2024 г., постановено по гр. дело № 548/2021 г.. по
описа на РС-Дулово, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от него иск срещу работодателя „Дуло-Алфа” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Дулово, ул. „Никола Петков“, № 24, обл. Силистра, с
правно основание чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 881.60 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ДУЛО - АЛФА” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Х. С. Ю.,
сумата от 881,60 /осемстотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки/ - обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ - в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието
при прекратяване на ТПО по чл. 327, ал.1, т.2 КТ , когато работодателят забави изплащането
на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото
осигуряване.
ОСЪЖДА „ДУЛО - АЛФА” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Х. С. Ю.,
направените от последния разноски по делото пред тази инстанция в размер на 1850 /
хиляда осемстотин и петдесет/ лв. за адвокатско възнаграждение.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок, считано от 23.12.2025 г., от страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7