НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ  № 260307

                              гр. Сливен, 18.05.2021г.

 

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публичното  заседание   на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                   

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от    съдия  Каранашева                      

гр. дело   №2228   по описа за  2020 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответника са сключили договор за кредит за текущо потребление на 6.02.2015г. по силата, на който ищеца, в качеството на кредитор е предоставил на ответника, в качеството на кредитополучател кредит за текущо потребление  в размер на 12300лв, със срок за издължаване 120 месеца, посочено е че договора за кредит е с лихва в размер на 11 годишно или 0.03% на ден и неразделна част от договора са общите условия..Сочи се, че на 19.08.2019г. е настъпила предсрочната изискуемост на договора за кредит и ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са издадени срещу ответницата и в хода на изпълнителното производство на ответницата е залепено уведомление при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и ищеца предявява положителните установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство.

 Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница в размер на 11320.81лв, по договор за банков кредит за текущо потребление, 4110.89, представляваща неплатена редовна лихва за периода 10.10.2018г. до 18.08.2019г., 420.70лв мораторна лихва за периода 15.05.2016г. до 18.08.2018г.,342.76лв, представляваща законна лихва за периода 19.08.2019г., до 06.12.2019г., 120лв заемни такси, 426.30лв, представляващи направени в заповедното производство разноски, както и законната лихва и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск за главницата по договор за кредит за текущо потребление, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за договорната лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за мораторна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за законната  лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за сключен договор за кредит за текущо потребление, усвояването на сумата по договора за кредит от ответника, неизплатените  вноски по договора за кредит от ответника, уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на  задълженията по договора за кредит, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответницата не е постъпил.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, постъпило е писмено становище с искане да се уважат предявените искове и да бъдат присъдени направените разноски в заповедното и исковото производство.

В съдебно заседание ответникът, редовно призована не се явява.

По искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение с протоколно определение от 12.05.2021 г. съдът е обявил, че ще произнесе неприсъствено решение по спора.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за  кредит за текущо потребление от 6.02.20165г. между Банка ДСК ЕАД и В.К.П.,*** е предоставена сумата от  12300лв. Като адрес за кореспонденция кредитополучателя е посочил гр.Долни чифлик, ул.Огражден №8 Срокът за погасяване на кредита е 120 месеца.Падежната дата за погасяване на месечните вноски е 15-то число на месеца, В договора е предвидено, че за предоставения кредит кредитополучателя  заплаща лихва  в размер на 11% годишно или 0.03% на ден, формиран  от стойността на 6-месечен SOFIBOR-1.181% И надбавка в размер на 9.819% при изпълнение на програмата ДСК Партньори, подробно описани в Приложение №2 към договора.При нарушаване на условията кредитополучателя губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.Максималния размер, до който може да стигне лихвения процент в резултат на неизпълнението на  Условията, е променливия лихвен процент, приложим към стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.765%.Годишния процент на разходите по кредита е 12.07.ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия.Кредита се обезпечава със залог върху парични вземания.В чл.12 от договора кредитополучателя е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК  и общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица..В чл.15 е предвидено, че кредополучателя заплаща такси, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага за извършвани услуги на клиента /тарифата/.

Към договора за кредите за обезпечаване на задължението на кредиполучателя е сключен договор за поръчителство между Банка ДСК ЕАД  и Георги Стоянов Желязков

В чл.7.1 от общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, подписани от ответника е предвидено, че кредита се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на лихвените индекси 6-месечен SOFIBOR за кредити в лева и 6-месечен EURIBOR за кредити в евро. В чл.19.2 е предвидено че при допусната забава  в плащанията на главница и/или лихва над 90дни целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява  с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава  в размер на 10 % пункта.Общите условия са подписани от кредитополучателя.

На 2.06.2015г. В.К.П. е подписала погасителния план и ГПР към договора за кредит за текущо потребление, сключен с Банка ДСК ЕАД

От погасителен план и ГПР за сключения договор между Банка ДСК ЕАД и   В.К.П. се установява, че е уговорена месечна погасителна вноска в размер на 170.78 и лихвен процент в размер на 11% за целия период на договора.

На 2.10.2017г. е изпратена нотариална покана от Банка ДСК до В.К.П., с която Банка ДСК е обявила, че кредита е изцяло предсрочно изискуем и от датата на получаване на писмото  цялата непогасена главница става дължима, а върху нея се начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент , увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.В поканата е посочено, че се обявява предсрочната изискуемост на договор за банков кредит от 6.02.2015г., отпуснат в размер на 12300лева. Поканата е връчена на В.К.П. на 1.02.2018г. при условията на чл.47,ал.1 от ГПК на адреса за кореспонденция, посочен в договора за банков кредит гр.Долни чифлик, ул.Огражден №8.

На 15.02.2019г. е изпратена нотариална покана от Банка ДСК до В.К.П., с която Банка ДСК е обявила, че кредита е изцяло предсрочно изискуем и от датата на получаване на писмото  цялата непогасена главница става дължима, а върху нея се начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент , увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.В поканата е посочено, че се обявява предсрочната изискуемост на договор за банков кредит от 6.02.2015г., отпуснат в размер на 12300лева. Поканата е връчена на В.К.П. на 4.07.2019г. при условията на чл.47,ал.1 от ГПК на адреса за кореспонденция, посочен в договора за банков кредит гр.Шивачево, ул.Георги Каравелов №13.

От показване на заем на банка ДСК ЕАД се установява, че последните вноски по договора за кредит са заплатени до 3.08.2016г. Дата на краен падеж на договора е 6.01.2025г.

От извлечение от счетоводни книги, издадено от банка ДСК се установява, че дължимата главница по договора за кредит е в размер на 11320.81лв, дължимата договорна лихва е в размер на 4110.89лв, обезщетението за забава е в размер на 420.70лв за периода от 15.05.2016г. до 18.08.2019г., обезщетението за забава е в размер на 342.76лв за периода от 19.08.2019г. до 6.12.2019г.,дължимите заемни такси и разноски са в размер на 120лв.

На 9.12.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от Банка ДСК  ЕАД срещу В.К.П.-кредитополучател пред СлРС за заплащане на сумите 11320.81лв, дължимата договорна лихва е в размер на 4110.89лв, обезщетението за забава е в размер на 420.70лв за периода от 15.05.2016г. до 18.08.2019г., обезщетението за забава е в размер на 342.76лв за периода от 19.08.2019г. до 6.12.2019г.,дължимите заемни такси и разноски са в размер на 120лв., 426.30лв, представляващи направени в заповедното производство разноски, както и законната лихва.

На 10.12.2019 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6744/2019г. на СлРС по силата, на която е осъден да заплати В.К.П. на Банка ДСК  ЕАД сумите 11320.81лв,представляваща неизплатена главница по договора за кредит, дължимата договорна лихва  в размер на 4110.89лв, обезщетението за забава е в размер на 420.70лв за периода от 15.05.2016г. до 18.08.2019г., обезщетението за забава е в размер на 342.76лв за периода от 19.08.2019г. до 6.12.2019г.,дължимите заемни такси и разноски са в размер на 120лв., 426.30лв, представляващи направени в заповедното производство разноски, както и законната лихва.

На 23.06.2020 г. на В.К. Пеневае връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет на разглеждане на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът, като взе предвид направеното искане, намира че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 от ГПК,  а именно: ответника не е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата молба, като исковата молба, писмените доказателства и разпореждането са му връчени на 4.01.2021 г. и в разпореждането ответника е предупреден за възможността за постановяване на неприсъствено решение по делото, в случай, че не представи  в срок отговор на исковата молба. Налице е и втората предпоставка на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно – ответника не се е явил в първото по делото заседание. Налице е и третата предпоставка – ответника не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие на, както и четвъртата предпоставка, а именно ищецът, чрез процесуалния си представител в писмено становище е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответното дружество. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и последиците от неявяването на представител в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно  иска е вероятно  основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

 По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ., а именно да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 11320.81лв,представляваща неизплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Съдът приема, че така предявеният иск е основателен. В настоящото производство се доказа по пътя на прякото, главно и пълно доказване настъпилата изискуемост на дължимите суми по договора за  кредит с настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за  кредит. В производството се доказа, че ответникът е сключил с ищцовото дружество на 2.06.2015г. договор за кредит за текущо потребление и на 2.06.2015г. е усвоена сумата от 12300лв.В производството се доказа,че ответникът е преустановил плащанията  от 15.05.2016г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист  и имало 40 незаплатени месечни погасителни вноски.Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с нотариална покана, връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПКС оглед наличието на валидно сключен договор за банков кредит, неизпълнението на задължението от страна на ответника за заплащането на суми по договора, настъпването на предсрочната изискуемост по договора за  кредит за текущо потребление, уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът приема, че предявения иск за главница в размер на 11320.81лв,представляваща неизплатена главница по договора за кредит, следва да бъде уважен, както и акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 4110.89лв, представляваща неплатена редовна лихва за периода 15.05.2016г. до 18.08.2019г.., съдът приема, че предявения иск е основателен.Безспорно се доказа в производството, че страните са договорили лихвените проценти на договорната лихва и начина на погасяването й в погасителния план. Дължимата договорна лихва е в размер на 4110.89лв, представляваща неплатена редовна лихва за периода 15.05.2016г. до 18.08.2019г.

 С оглед изложеното предявения положителен установителен иск за договорна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 4110.89лв, представляваща неплатена редовна лихва за периода 15.05.2016г. до 18.08.2019г.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ., а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 420.70лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2016г. до 18.08.2019г., съдът приема, че предявения иск е основателен. Безспорно се доказа в производството, че страните са договорили лихвените проценти на наказателната лихва. 

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ., а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 342.76лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.08.2019г. до 6.12.2019г., съдът приема, че предявения иск е основателен. Безспорно се доказа в производството, че страните са договорили лихвените проценти на наказателната лихва. 

По претенцията за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество заемна такса в размер на 120лева, съдът приема претенцията за основателна и доказана.При сключването на договора за кредит за текущо потребление ответницата е подписала  договора в чл.15 от който е посочено, че кредитополучателя заплаща такси, съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага за извършвани услуги на клиента..

На основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото разноски  в размер на 1167.27лв. , съобразно уважената част от исковете.

            Така мотивиран, СлРС

                                                         РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание  чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, че  В.К.П., ЕГН ********** *** дължи на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.Московска №19, ЕИК ********* сумата от 11320.81лв,представляваща главница по договор за банков кредит за текущо потребление от 2.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 9.12.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, както и заемна такса по догорвора за кредит в размер на 120лева.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание  чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ, че  В.К.П., ЕГН ********** *** дължи на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.Московска №19, ЕИК ********* сумата от 4110.89лв, представляваща неплатена редовна лихва по договор за банков кредит за текущо потребление от 2.06.2015г. за периода 15.05.2016г. до 18.08.2019г..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание  чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, че  В.К.П., ЕГН ********** *** дължи на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.Московска №19, ЕИК *********  сумата от 420.70лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2016г. до 18.08.2019г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание  чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, че  В.К.П., ЕГН ********** *** дължи на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.Московска №19, ЕИК *********  сумата от  342.76лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.08.2019г. до 6.12.2019г.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПКВалентина К.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА  Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.Московска №19, ЕИК ********* направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 1167.27лв.

На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено В.К.П., ЕГН ********** ***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: