РЕШЕНИЕ
№ 750
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20215300102472 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът СТ. П. Н., ЕГН **********, от гр. *****, със съд. адрес: гр.
*****, чрез адв. Г.К., е предявил срещу ответника М. П. Б., ЕГН **********,
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с цена на иска 78 249,22 лв.
Счита, че не дължи посочената сума, тъй като вземането е погасено по
давност.
Твърди, че на 14.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 3526/2013 г. на РС – Велико
Търново са издадени ЗНИ № 2005 и ИЛ, с който С.Н. е осъден да заплати на
М.Б. сумата 19 200 швейцарски франка – главница по договор за паричен заем
от 03.12.2008 г.; 7 624 швейцарски франка – мораторна лихва за периода
04.12.2009 г. – 10.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.10.2013 г. до окончателното плащане, както и внесена ДТ в
размер на 865 лв. и 900 лв. – адв. възнаграждение.
Въз основа на ИЛ е образувано изп.д.№ *** г. на ЧСИ ***, рег. №*** на
КЧСИ, като на длъжника С.Н. е изпратена ПДИ изх.№ ***** г. за налагане на
възбрана върху недв. имот в с. ****, който имот е бил отчужден от С.Н. още
през 2004 г., като са наложени и няколко запора на банковите сметки на
същия, по които е нямало авоари. В 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
1
ГПК, считано от 16.12.2013 г. до 16.12.2015 г. взискателят М.Б. не е поискал
извършването на никакви изпълнителни действия, поради което
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, поради
перемпция. Формално ЧСИ е прекратил изпълнителното дело едва през
лятото на 2021 г., след което въз основа на същия ИЛ по молба на ответника е
образувано изп.д.№ *** г. на ЧСИ ***, рег.№*** на КЧСИ.
На ищеца като длъжник е изпратено съобщение за започнало
изпълнение от 09.08.2021 г. върху негови движими вещи, находящи се в
жилището в гр. *****, което обаче е лична собственост на бившата ***** на
С.Н., чиито брак е прекратен през 2008 г. и той не обитава това жилище,
макар че е адресно регистриран там.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника М.Б., че не му дължи вземанията по
ИЛ от 14.10.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 3526/2013 г. на РС – Велико
Търново, като погасени по давност.
Съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът М. П. Б., ЕГН **********, от с. *****, със съд. адрес: гр.
***, чрез адв. С.С., е подал отговор, в който заявява, че искът е неоснователен
и моли да бъде отхвърлен, ведно със законните последици.
Не оспорва наличието на издаден на 14.10.2013 г. ИЛ по ч.гр.д.№
3526/2013 г. на РС – Велико Търново, с който ищеца С.Н. е осъден да му
заплати посочени в ИЛ суми, но оспорва твърдението, че през периода
13.11.2013 г. – 19.03.2021 г. не са извършвани действия по изпълнителното
производство от взискателя и от ЧСИ, като подробно описва тези действия в
29 пункта.
Счита, че следва да се вземе предвид конкретиката на настоящия случай
и да се съпостави с разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. по тълк.д.№ 282013 г. на ОСГТК на ВКС. Длъжникът С.Н. се е
укривал в продължение на години, като ПДИ му е връчена на 20.02.2017 г. и
след изтичане на срока за възражение заповедта за изпълнение е влязла в
сила, като от този момент започва да тече нова 5-годишна давност, тъй като
липсата на подадено възражение е конклудентно действие за признаване на
вземането. Ето защо, давността на вземането на ответника е прекъсната с
2
иницииране на производството по чл. 418 от ГПК и втори път – с влизане в
сила на заповедта за изпълнение, която формира сила на пресъдено нещо,
след което започва да тече нова давност, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Дори и да се приеме, че на 16.12.2015 г. е настъпила перемпция,
прекъсването на давността от последното валидно изпълнително действие се
запазва, независимо от датата на прекратяване на изпълнителното
производство.
Освен това, погасяването по давност на вземането на ответника
представлява лишаване от правото му на собственост по смисъла на чл. 1 от
Протокол № 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС), което следва освен да е законоустановено, да е и
пропорционално, а в случая би било непропорционално формалното
позоваване на перемпция в процес, в който длъжникът се е укривал,
разпоредил се е с имуществото си и с действията си е осуетил изпълнението
на паричното си задължение.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от
ГПК, намира за установено следното:
По делото няма спор за факти, като и от събраните писмени
доказателства - копия от изп.д.№ *** по описа на ЧСИ ***, и изп.д.№ *** по
описа на ЧСИ ***, се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с №
2005/14.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 3526/2013 г. на РС – Велико Търново и
изпълнителен лист от същата дата, с който длъжника СТ. П. Н., ЕГН
**********, е осъден да заплати на кредитора М. П. Б. сумата от 19 200
швейцарски франка – главница по Договор за паричен заем от 03.12.2008 г.;
7 624 швейцарски франка – мораторна лихва за периода 04.12.2009 г. –
10.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
3
11.10.2013 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски - внесена ДТ в размер на 865 лв. и 900 лв. – адв. възнаграждение.
Въз основа на ИЛ и молба вх.№ *** г. от взискателя М.Б. е образувано с
постановление от същата дата изп.д.№ *** г. по описа на ЧСИ ***, рег. №***
на КЧСИ. С молба вх.№ *** г. взискателят М.Б. е поискал от ЧСИ да наложи
възбрана върху притежавания от длъжника ПИ с идентификатор ***, ведно
със сградите в него, както и запори на банковите сметки на длъжника С.Н.,
действащ като ЕТ „*****“.
На длъжника Н. е изпратена ПДИ изх.№ ***** г., съдържаща и
уведомление за наложена възбрана върху негов недв. имот в с. ***,
представляващ ПИ с идентификатор ***, бивш УПИ ***** по плана на
същото село, ведно с построените в него 3 сгради. Поради неоткриване на
длъжника на регистрирания от него адрес, видно от приложения протокол на
ЧСИ (л.196), на 19.12.2013 г. е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.
Впоследствие ПДИ е връчена на длъжника на 20.02.2017 г. (л. 265).
С молба вх.№ *** г. взискателят М.Б. е поискал от ЧСИ да наложи
запор върху банковите сметки на длъжника С.Н. в „Банка ДСК“ АД, тъй като
според писмото на банката той притежава там срочен депозит № ***, открит
на *** г., а с молби вх.№№ *** г. и *** г. е поискал ЧСИ да извърши проверка
на имуществото на длъжника и да наложи възбрана и/или запор върху него. С
разпореждане от 08.01.2018 на ЧСИ е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „Прокредит банк - България“ ЕАД.
С постановление от 01.07.2021 г. ЧСИ ***, рег. №***, е прекратил
изпълнителното производство по изп.д.№ *** г. на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, поради перемпция.
По молба вх.№ *** г. от взискателя М.Б. е образувано изп.д.№ *** по
описа на ЧСИ ***, въз основа на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение …№ 2005/14.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 3526/2013 г. на РС –
Велико Търново и издадения изпълнителен лист от същата дата.
Макар, че е ирелевантен на спора по същество, от представения нот. акт
№ *** на нотариус ***, рег. №*** на НК, е видно, че длъжникът С.Н.,
действащ като ЕТ „*****“, е продал описания в ПДИ недв. имот на ЕТ „***“.
Последният е продал същия недв. имот на „Регал – 94“ ЕООД с нот. акт №
4
*** на същия нотариус. Първата прехвърлителна сделка обаче е развалена с
влязло в сила на 01.07.2010 г. Решение № 206/27.05.2010 г. по т.д.№ 404/2009
г., ПОС, 16 гр.с., поради неплащане на цената в пълен размер от страна на
купувача.
С констативен нот. акт за собственост № *** на нотариус ***, рег.
№*** на НК, за собственик на същия недв. имот, описан в ПДИ, е признато
СД „***“, а нот. акт № *** на нотариус ***, рег.№***, за собственик по
давност е признат Р.Д.В.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, но този иск може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В случая отрицателният установителен иск по чл.
439 от ГПК е с предмет оспорване на изпълнението, образувано въз основа на
издадено изпълнително основание за дължимост на парични вземания спрямо
кредитора М.Б., като ищецът С.Н. се позовава на настъпили в хода на
изпълнителното производство по изп.дело № *** г. по описа на ЧСИ ***, рег.
№***, факти - погасяване на вземането на кредитора по давност, поради
перемпция на принудителното изпълнение по изп.д.№ *** г. по описа на ЧСИ
***, рег. №***, най-късно към 17.12.2013 г., поради непредприемане на
изпълнителни действия в периода 16.12.2013 г. до 16.12.2015 г.
Искът по чл. 439 от ГПК е предявен от активно легитимирана страна –
длъжника по изп.д.№ № *** г. по описа на ЧСИ ***, рег.№*** – СТ. П. Н.,
срещу взискателя по същото дело – М. П. Б., и е процесуално допустим.
Разгледан по същество отрицателният установителен иск по чл. 439 от
ГПК е ОСНОВАТЕЛЕН.
За да се уважи иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи,
че след издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на
изпълнение, в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са
настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или
правоизключващи факти.
Според чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
5
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 г., с изключение на делата за
издръжка. Съгласно константната практика на ВКС, двугодишният срок за
перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани от взискателя способи е
приключило (успешно или неуспешно) или поисканите способи не могат да
се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл
разноски, не е оказал необходимото съдействие, … и т.н. (Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г., ВКС, ГК, IV г.о.).
В случая, след издаване на ИЛ на 14.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 3526/2013 г.
на РС – Велико Търново и образуване въз основа на него и по молба вх.№ ***
г. от взискателя М.Б. на изп.д.№ *** г. по описа на ЧСИ ***, рег. №***, са
наложени възбрана върху притежавания от длъжника ПИ с идентификатор
*** и сградите в него, и запори на банковите сметки на длъжника С.Н.,
действащ като ЕТ „*****“, а изпратена ПДИ изх.№ ***** г. не е връчена на
длъжника, поради ненамирането му на адреса.
По делото няма данни за своевременно предприети действия за
връчване на ПДИ по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и назначаване на длъжника
на особен представител по чл. 430 от ГПК повече от 3 г., като ПДИ е връчена
едва на 20.02.2017 г.
От изпращане на ПДИ на 16.12.2013 г. и съобщението за наложените
възбрана и запори до изтичане на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК на 16.12.2015 г. взискателят М.Б. е проявил процесуално бездействие и
не е поискал насрочване и извършване на нови изпълнителни действия,
поради което изпълнителното производство е било прекратено по силата на
закона, независимо дали ЧСИ е издал постановление в този смисъл, което
няма конститутивно действие, а само декларативно. Независимо, че с молба
вх.№ *** г. взискателят М.Б. е поискал от ЧСИ да наложи запор върху
банковите сметки на длъжника С.Н. в „Банка ДСК“ АД, това действие е
извършено след изтичане на 17.12.2015 г. на 2-годишния срок по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, поради което изпълнителни действия след 17.12.2015 г. са
незаконосъобразни и не прекъсват изпълнителната давност по отношение на
вземането на взискателя.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
6
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като
всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на тези, от извършването на които трети лица са придобили права
(напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените
от трети задължени лица плащания.
Съдът намира, че възражението на ответника относно невъзможността
за връчване на ПДИ на длъжника С.Н. е неоснователно, тъй като от събраните
писмени доказателства е видно, че от изпращане на ПДИ на 16.12.2013 г.,
върната невръчена, в продължение на повече от 3 г. не са били предприети
действия по назначаване на особен представител по чл. 430 от ГПК, вр. чл. 47,
ал. 6 от ГПК на длъжника С.Н., като и взискателя, и ЧСИ са бездействали,
поради което изпълнителното производство е било перемирано по право.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД и разясненията, дадени по т. 10 от ТР №
2 от 26.06.2015 г., по тълк.д.№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС, давността в
изпълнителното производство, за разлика от исковото, се прекъсва с
предприемането на действия за принудитело изпълнение на вземането, като с
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ,
давността се прекъсва - налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и
извършване на продан, … и т. н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността самото образуване на изпълнително дело, изпращане и връчване на
ПДИ, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на
справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаване на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение,
плащане, въз основа на влязло в сила разпределение, … и др. Но ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично е признал вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" от ЗЗД.
Затова в изпълнителния процес, за разлика от исковия, давността се
прекъсва многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Новата погасителна давност за процесното вземане е започнала да
7
тече от датата на последното валидно изпълнително действие – съобщението
за наложените възбрана и запори, заедно с ПДИ от 16.12.2013 г., и тъй като се
касае за съдебно установено вземане, новата погасителна давност за него е 5-
годишна и е изтекла на 16.12.2018 г. Исковата молба по чл. 439 ГПК е
подадена на 28.09.2021 г., поради което предявеният с нея иск е основателен,
тъй като вземането на кредитора е било погасено по давност.
Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция
става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. В случая, за да са
валидно извършени последващите изпълнителни действия след перемпцията
на 16.12.2015 г., е следвало да се образува своевременно ново изпълнително
производство, а в случая такова е образувано по молба вх.№ *** г. от
взискателя М.Б. - изп.д.№ *** по описа на ЧСИ ***, но едва след като
вземането му вече е било погасено по давност на 16.12.2018 г., защото
предходното изпълнително производство от 2013 г. е било прекратено по
силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а извършените след прекратяването му
изпълнителни действия са невалидни и не прекъсват давността.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК е доказан и
основателен и следва да се уважи, тъй като след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането на взискателя е било погасено по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. Г.К.,
възнаграждение в размер на 2 878 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК ответникът следва да
заплати на държавата по сметка на ОС – Пловдив дължимата държавна такса
от 4 % върху цената на иска или 3 130 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. Б., ЕГН
8
**********, от с. *****, със съд. адрес: гр. ***, чрез адв. С.С. - взискател по
изп.д.№ изп.д.№ *** по описа на ЧСИ ***, че на основание чл. 439 от ГПК
длъжникът по същото изп. дело – СТ. П. Н., ЕГН **********, от гр. *****,
със съд. адрес: гр. *****, чрез адв. Г.К., не му дължи общо сумата 78 249,22
лв. (седемдесет и осем хиляди двеста четиридесет и девет лева и 22 ст.),
представляваща сбор от следните суми: 19 200 швейцарски франка – главница
по Договор за паричен заем от 03.12.2008 г.; 7 624 швейцарски франка –
мораторна лихва за периода 04.12.2009 г. – 10.10.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.10.2013 г. до окончателното плащане,
както и внесена ДТ в размер на 865 лв. и 900 лв. – адв. възнаграждение,
съгласно изпълнителен лист от 14.10.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 3526/2013 г.
на РС – Велико Търново, въз основа на който е образувано изп.д.№ *** г. по
описа на ЧСИ ***, рег. №*** на КЧСИ, перемирано по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 16.12.2015 г., и изп.д.№ изп.д.№ *** по описа на
ЧСИ ***, като погасена по давност.
ОСЪЖДА М. П. Б., ЕГН **********, от с. *****, със съд. адрес: гр. ***,
чрез адв. С.С., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца – адв. Г.Я. К., със сл. адрес: гр.
*****, сумата 2 878 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и осем лева) –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. П. Б., ЕГН **********, от с. *****, със съд. адрес: гр. ***,
чрез адв. С.С., да заплати на държавата по сметка на ОС – Пловдив на
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК сумата 3 130 лв. (три хиляди
сто и тридесет лева) - дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9