РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20231210102668 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена чрез
Софийски районен съд от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Ал. Ал. - изпълнителен директор и И. И. Е. - председател на Управителен
съвет чрез процесуален представител М. К., адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 срещу
„София ТЛ“ ООД, с ЕИК: *********, чрез управител: П. Б. К., с ЕГН: **********, с адрес на
управление: гр. София, общ. Благоевград, общ. Благоевград, ул. Александър Стамболийски
№ 4.
С исковата молба се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника
„София ТЛ“ ООД, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 4922.71 лв., от които
3967.16 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
през периода 01.12.2019г. - 30.04.2021г., и 933.32 лв. - законна лихва за забава от 31.01.2020 г.
до 16.12.2022 г. както и сумата за дялово разпределение главница на стойност 17.67 лв. за
01.12.2019г.-31.08.2020г. и лихва в размер на 4.56 лв. за 31.01.2020г.-16.12.2022г. Претендира
се и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Посочена е и банкова сметка по която да бъдат изплатени претендираните вземания :
Банкова сметка на „Топлофикация София“ ЕАД: Общинска Банка АД ФЦ „Красно Село“,
IBAN: BIC: .
Твърди се, че на 06.01.2023 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3309 срещу „София ТЛ“ ООД за сумата
от 4922.71 лв., от които 3967.16 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
1
топлинна енергия /ТЕ/ през периода 01.12.2019г. - 30.04.2021г., и 933.32 лв. - законна лихва
за забава от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г. както и сумата за дялово разпределение главница
на стойност 17.67 лв. за 01.12.2019г.-31.08.2020г. и лихва в размер на 4.56 лв. за 31.01.2020г.-
16.12.2022г., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че с определение, постановено по ч.гр.дело №
602/2023 г. по описа на СРС, 72 състав е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответника е депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството
на 05.04.2023 г., съдията докладчик е дал указания, че може да предявят иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесат и дължимата държавна такса. Твърди се, че
между „София ТЛ“ ООД и “Топлофикация София” ЕАД не е подписан договор за продажба
на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера
обедняването. Сочи се, че дружеството е изпратило писмо-покана за заплащане на
задълженията, но действия не са предприети. Посочва се, че съгласно § 1, т. 43 от ДР на
Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54
от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице,
което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване й технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет. По силата на нормативните актове „София ТЛ“ ООД не
е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.
Посочва се, че съгласно чл. 149, ал. 1. т.З от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи
условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Топлофикация София” АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че за процесния период в сила са били ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от
датата на решението. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения
имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Топлофикация София” ЕАД на база
2
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Сочи се, че за топлоснабдения имот са
издадени изравнителни сметки, от които се установява, че сумите за топлинна енергия, са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя
се добавя към първата дължима сума за процесния период. Сочи се, че в случай, че резултата
от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като препис от исковата молба и
доказателствата са изпратени на ответника. Изпратеното съобщение до ответната страна е
връчено на 20.06.2023 г. лично на управителя на ответното дружество. Видно от
материалите по делото в указания на ответника срок е депозиран писмен отговор, с който се
оспорва предявения иск, като недопустимо и неоснователен.
В отговора на исковата молба е изложено, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан по размер и основание. Твърди се, че в твърдения в исковата молба период,
ответното дружество не е било собственик на обекта: Офис № 1, находящ се в гр. София,
ж.к. Толстой бл. 39, ет. 1, следователно не би могло да е получател по доставки на топлинна
енергия за този обект, за който ищеца твърди, че е относим аб. № 342164 /инсталация
********** на „Топлофикация София“ АД. Твърди се, че такъв обект е съществувал
действително до 27.11.2018г., когато същия е разделен на три обекта, съгласно Разрешение за
строеж № 57/27.11.2018г. на Гл. Архитект на Район Надежда, СО. Сочи се, че фактически
преустройството (разделянето на три обекта) е завършено на 10.01. 2019г. с изготвянето на
Акт Образец № 15 за степен на завършеност, като се посочва, че новите три обекта са
въведени в експлоатация на 26.05.2021г. с УВЕ № 453 от 26.05.2021г. на Главен Архитект на
СО и до този момент е липсвала възможност тези обекти да бъдат ползвани, т.е. са в режим
на незавършен строеж. Излага се, че от една страна е недопустимо, съгласно ЗУТ,
Топлофикация София АД да захранва с топлинна енергия строеж, невъведен в експлоатация,
от друга страна, физически е било невъзможно да се доставя топлинна енергия, поради
липсата на отоплителни уреди, присъединени към сградните отоплителни инсталации, а още
по-малко възможно е да е имало инсталирани уреди за дялово разпределение, с които да се
изчисли дела на тези обекти в общата потребена от сградата топлинна енергия. Твърди се, че
в исковата молба не става ясно как посочения аб. № 342164, по който са начислени
претендираните задължения кореспондира с някой от двата обекта, собственост на ответното
дружество в процесния период, а именно обекти с кадастрални идентификатори :
69134.1381.2047.1.112 и 69134.1381.2047.1.112 от ККиКР на гр. София, като връзката между
аб. № 342164 и обектите, собственост на София ТЛ ООД не е ясна. Твърди се, че „София
ТЛ“ ООД не може да бъде получател на доставки на ТЕ за този обект, съответно не може да
3
бъде ответник по така предявения иск за неоснователно обогатяване, доколкото не би могло
да черпи никакви блага, свързани с тези имоти в процесния период, бидейки негодни за
ползване строежи. Видно е, че ответното дружество няма как да се е обогатило за сметка на
„Топлофикация София“ АД в този период. Сочи се, че правилно в исковата молба е
отбелязан факта, че „София ТЛ“ ООД няма сключен договор за продажба на ТЕ с
Топлофикация София АД, следователно не са приели и Общи Условия, одобрени с Решение
№ ОУ-043/12.07.2002г. и Решение № ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР. Това, че договорите със
стопански потребители се сключват при Обши Условия не означава, че същите имат
самостоятелно действие при липса на договорно правоотношения. „София ТЛ“ ООД не е
имала правен интерес от сключване на такъв договор към онзи момент, а не е имала
фактически интерес от сключване на договор и в последствие, доколкото обекта не е
ползван, поради непригодност за ползване, съответно е липсвала необходимост от отопление
и битова топла вода. В този смисъл, се счита, че тези Общи условия нямат
правнообвързващо действие за „София ТЛ“ ООД, както за процесния период, така и за
следващи периоди. В конкретния период се твърди, че „Топлофикация София“ АД е нямала
законно право да сключи договор за доставка на топлинна енергия, за обекти невъведени в
експлоатация. От друга страна, както е споменато в исковата молба, се посочва, че съгласно
чл.40, ал. 1 на ОУ, заплащане се дължи след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. Твърди се, че „София ТЛ“ ООД не е получавало никакви данъчни фактури за
процесния период и няма как да са правили възражения, след като не са били надлежно
информирани за начислявани задължения. Твърди се, че фактическа доставка на ТЕ за
обекта: Офис № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Толстой“, бл. 39, ет. 1 не е заявявана, а не е
и извършвана, доколкото в обекта е нямало монтирани отоплителни уреди в този период,
помещението са придобили без монтирани отоплителни уреди. Сочи се, че няма как да е
вярно твърдението на ищеца, че изравнителни сметки са начислени по действителен разход
за уредите за дялово разпределение, защото такива уреди в имота е нямало, както е нямало
отоплителни тела, на които да бъдат инсталирани. Твърди се, че изравнителни сметки
„София ТЛ“ ООД, не е получавало нито от Топлофикация София АД, нито от „Нелбо
Инженеринг“ ООД. Сочи се, че противно на твърдението на ищеца тези изравнителни
сметки не са приложени към исковата молба, а е приложена само справка за счетоводни
начислявания на суми със посочени номера и суми, но е и начин на формирането им. Твърди
се, че приложения към исковата молба договор между етажната собственост на бл. 39, в ж.к.
Толстой, гр. София и „Нелбо Инженеринг” ООД е неотносим, доколкото липсва съвпадение
със субекта „Техем Сървисис ООД, за който ищеца твърди, че е страна по договор за дялово
разпределение. От друга страна по отношение на представено копие на договор от 2002г.,
срока му е 5 години и няма доказателства същия да е подновяван, т.е. да е валиден в
процесния период, за които се претендира вземането. В тази връзка се противопоставят на
искането дружество „Нелбо Инженеринг“ ООД да бъде привлечено като трето лице помагач,
доколкото липсва ясна връзка между предмета на спора и това дружество. Твърди се, че това
дружество не е легитимирано като страна с нито едно от приложенията към исковата молба,
напротив споменават се други две дружества: Техем Сървисиз ООД и „Бруната България”
4
ООД, като търговци, ангажирани с дялово разпределение, а последния като евентуален
ответник по регресен иск, т.е. както потенциално лице имащо правен интерес да встъпи в
това производство. С оглед на изложеното се сочи, че така предявения иск за недопустим и
напълно неоснователен, тъй като нямало данни за извършени фактически доставки на ТЕ и
или БГВ с получател София ТЛ ООД от страна на Топлофикация София АД, следователно е
невъзможно дружеството да се обогатило от такива доставки, респективно дружеството
доставчик да е обеднено.
С определение № 447/01.03.2024 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора. Със същото определение № 447/01.03.2024 г.,
постановеното по делото на основание чл.220 от ГПК е допуснато като трето лице помагач
на страната на ищеца „Нелбо инженеринг” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Тинтява“ № 15-17.
Третото лице помагач не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по
делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява законен представител, не се явява и
процесуален представител. Последният преди провеждане на всяка едно от съдебните
заседания е депозирал писмени молби, като поддържа предявените искове, изразява
становище за основателност и се иска уважаването им. Сторено е искане за присъждане на
разноски. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за
процесуален представител от страна на ответника.
Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законния представител,
представлява се от процесуалния представител адвокат П., който поддържа депозирания
писмен отговор. По същество пледира за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
претендират се сторените по делото разноски.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12
ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :
На 06.01.2023. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Софийски районен съд заведено с вх. № 3309/06.01.2023
г. срещу длъжниците "Емма Тех" ЕООД, с ЕИК ********* и "София ТЛ" ООД, въз основа
на което е било образувано ч.гр.д. № 602/2023г., по описа на Софийски районен съд, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2256/19.01.2023г., с която е разпоредено длъжниците "Емма Тех" ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление: гр. Банкя, ул. "Александър Стамболийски" № 4, общ.
Столична, обл. София (столица) и "София ТЛ" ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. "Александър Стамболийски" № 77, ап. 10, общ.
Благоевград, обл. Благоевград, да заплатят на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Ястребец" №23 Б, общ.
5
Столична, обл. София (столица), следните суми :
- "Емма Тех" ЕООД - сумата 1462,65 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. "Толстой", бл. 39, ет. 1 - нежилищно помещение, с която сума длъжникът
се е обогатил неоснователно за сметка на заявителя, ведно със законната лихва от
06.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 344,14 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г. върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, сумата 6,52 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 31.08.2020 г., с
която сума длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на заявителя, ведно със
законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1,68 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г. върху вземането
за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, както и държавна такса в
размер на 36,42 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 13,50 лева;
- "София ТЛ" ООД - сумата 3967,16 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. "Толстой", бл. 39, ет. 1 - нежилищно помещение, с която сума длъжникът
се е обогатил неоснователно за сметка на заявителя, ведно със законната лихва от
06.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 933,32 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г. върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, сумата 17,67 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 31.08.2020 г., с
която сума длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на заявителя, ведно със
законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4,56 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г. върху вземането
за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, както и държавна такса в
размер на 98,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 36,50лева.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника "София ТЛ" ООД на
01.03.2023година, като в указания от съда едномесечен срок на 06.03.2023 година е
депозирано възражение заведено с вх. № 60779/06.03.2023 година, като с Разпореждане от
03.04.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника "София
ТЛ" ООД за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса и
представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок.
Заповедна срещу длъжника "Емма Тех" ЕООД е връчен на основание чл. 50, ал. 2 ГПК,
като с Разпореждане от 03.04.2023 година е указал на заявителя да се издаде изпълнителен
лист срещу този длъжник.
Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен
иск срещу длъжника "София ТЛ" ООД, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК на
05.04.2023г., ищецът е депозирал на 10.04.2023г. настоящата искова молба, с която иска да се
6
признае за установено по отношение на ответника "София ТЛ" ООД, че дължи сумите,
присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
602/2023г., по описа на Софийски районен съд. Ето защо и въз основа на изложеното съдът
намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената
защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
От страна на ищеца като доказателства са представени - нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 09.12.2019г., по силата на който София ТЛ ООД е продало
на „ЕММА ТЕХ“ ЕООД, представлявано от Радостин Илиев Бърдарски следния собствен на
дружеството-продавач недвижим имот, изграден до степен „груб строеж“, представляващ
офис 1, находящ се в гр. София, кв. 48, ж.к. „Толстой, бл. 39, ет. 1, с площ от 52,14 кв.м,
състоящ се от приемна, кабинет, тоалетна, коридор и склад. Представен е и нотариален акт
за продажба на недвижим имот от дата 26.10.2021 година, от който е видно, че посочения
по-горе недвижим имот е продаден от „ЕММА ТЕХ“ ЕООД, представлявано от Р.н И. Б. на
Д. Ем. Бъ. Представен е Договор за наем на недвижим имот от дата 27.04.2021 година,
сключен между „София ТЛ“ ЕОД и „НЕТ 1“ ЕООД за наем на нежилищно помещение,
разположено на първи етаж в жилищен блок 39, със застроена площ от 77,92 кв.м, част от
общо помещение със застроена площ от 193,56 кв.м, находящ се в гр. София, кв. 48, ж.к.
„Толстой, бл. 39, ет. 1. Представен е договор от дата 18.09.2002г., сключен между
Топлоснабдителна агенция и Енергиен сервиз Нелбо инженеринг ООД, в качеството на
Изпълнител, и Етажна собственост ж.к. „Толстой“, гр. София, в качеството на възложител.
Представени са протоколи за проведено Общо събрание на Етажните собственици от дата
05.08.2002г., на което е взето решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и сключи Договор за услугата Топлинно счетоводство с Топлоснабдителна
агенция и Енергиен сервиз Нелбо. Към договора и протокола е приложен списък на обектите
в етажната собственост и на присъствалите на събранието етажни собственици, в който
списък липсва посочване на ищеца, като собственик в режим на етажна собственост в
процесната сграда.
Представени са и общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от Топлофикация София АД на потребители в гр. София.
В писмения си отговор ответникът твърди, че не е бил собственик на процесния имот,
за което представя Справка от Агенция по вписванията. От страна на ответника са
представени и документи за въвеждане в експлоатация на процесния имот, а именно
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 453/26.05.2021 година, схеми, както и
разрешение за строеж № 57/27.11.2018 година.
От страна на ищеца са представени кредитни известия, дебитни известия, както и
фактури /л.46-79 от делото и от л. 144-173/.
От страна на третото лице - помагач „Нелбо“ ЕАД с писмо вх. № 18612/14.09.2024
година са представени индивидуални справки от изравнителна сметка за сезони - 2019/2020г.
и 2020/2021г., на аб. № 342164; относимите документи за отчет; протоколи за неосигурен
7
достъп до имота на нито от двете официално обявени дати за финален отчет и проверка след
приключване на отоплителен сезон; списък на броя потребители на топла вода по имоти,
попълнен от упълномощено лице на СЕС за сезон 2019/2020; списък на броя потребители на
топла вода по имоти, попълнен от упълномощено лице на СЕС за сезон 2020/2021г.;
документ, относно сертификация на уредите за дялово разпределение; пълномощно и
становище от Нелбо АД /л. 103-114/.
По искане на ищеца по делото са назначени две експертизи.
Вещото лице по назначената счетоводна експертиза сочи, че в счетоводството на
"Топлофикация София” ЕАД за обект - офис № 1, находящ се в гр.София, общ.Надежда, ж.к
Толстой бл.39, ет.1 е открит абонатен номер 342164. В заключение вещото лице посочва, че
няма данни за извършени от ответника „София ТЛ” ООД плащания на суми за топлинна
енергия, касаеща процесния период - от м.12.2019г до м.04.2021г. Предоставените
изравнителни сметки от „Нелбо Инженеринг” ООД за топлоснабдения имот през процесния
период са на обща стойност от 3 311,99 лева, с ДДС - за доплащане, по периоди, които
вещото лице е посочило в справка № 05. Вещото лице посочва, че изравнителните сметки,
изготвени от фирма „Нелбо Инженеринг” ООД за топлоснабдения имот през процесния
период са отразени в информационната система на „Топлофикация София” ЕАД, като са
заприходени допълнително задължения в размер на 3 311,92 лева, с четири броя фактури, а
именно: - фактура № **********/30.06.2021г. - за 277,75 лв.; - фактура №
**********/30.06.2021г. - за 2 777,82 лв.; - фактура № **********/31.08.202П - за 218,87 лв.
и фактура № **********/31.08.2021 - за 37,43 лв. Вещото лице посочва, че размерът на
дължимите суми за ТЕ за процесния период - главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ
за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за
мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, които са посочени в
справка № 07. Размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане
на ответника „София ЛТ“ ООД в забава до 16.12.2022г. е в общ размер на 1 013,06 лева, по
отделни фактури, посочен от вещото лице в справка № 08. По отношение на общия размер
на дължимата сума по поцесните по делото фактури за употребена топлинна енергия и
дялово разрпеделение за месец ноември 2019 година до месец април 2021 година се
посочва, че същата е в размер на 6455,44 лева, които подробно са посочени от вещото лице в
заключението по експертизата.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че фактурите са издадени на името на
ответника по абонатен номер 342164 и са издадени на името на София ТЛ ООД, като
задълженията не са разделени, същите се водят по абонатен номер, а абонатния номер се
води на ответника. Вещото лице по назначената СТЕ сочи, че доставената в абонатната
станция топлинна енергия се отчита месечно, данните се предават в РТ Надежда, които
данни вещото лице е отразило подробно в Таблица 1, стр. 5 от СТЕ. Вещото лице посочва, че
дяловото разпределение на ТЕ през процесния период е извършено в съответствие с
нормативната уредба, от страна на фирма „НЕЛБО” АД. По отношение на въпроса за това
на каква стойност на изравнителни сметки, изготвени от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ООД /
8
“Нелбо инженеринг“ ООД/ и за какви периоди, вещото лице подробно ги е отразило на л. 12
от експертизата. Вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения
имот са начислени в съответствие с действащата към момента нормативна уредба в областта
на енергетиката съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г за топлоснабдяването.
Съдът кредитира изцяло заключенията и по двете експертизи, доколкото същите не са
оспорени от страните по делото и вещото лице е отговорили пълно, точно и обосновано на
поставените въпроси.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи
:
Предявените искове са с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.410 от ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД и чл. 153, вр. чл. 149 от ЗЕ,
във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В настоящия казус ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника.
Не е спорно между страните, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за
процесния период не е бил сключен между “Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* и
“София ТЛ“ ООД, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди (за небитови) нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59 ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго.
При иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя
от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване у
ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно
обогатяването и обедняването 3) липса на основание (конкретен юридически факт) за
едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и 4) правен интерес от
предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск.
За уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с 59 ал. 1 ЗЗД и респективно
за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: 1) доставката на ТЕ до топлоснабдения имот, 2) че е настъпило
неоснователно разместване на имуществени блага, а именно, че доставената ТЕ за исковия
период е била ползвана в топлоснабдения имот без да е била плащана, 3) че е настъпило
обогатяване за ответника и обедняване на ищеца в резултат на извършената без основание
9
размяна на блага, 4) че е налице причинна връзка между обогатяването и обедняването, и 5)
че ищецът няма друга законова възможност за защита чрез иск. Следователно в конкретния
случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което ответникът се е
обогатил, ползвайки същата и спестявайки дължимата за услугите цена. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към
ищеца.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се
в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви
или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /в
този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010г. по гр. д. № 941/2009г.
на ВКС, ГК, IV г.о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е ползвал имота през разглеждания период и се е обогатил със
стойността на доставената му и консумирана топлинна енергия. В контекста на спецификата
на настоящия казус това доказване е свързано и с доказването, че с оглед на извършеното
преобразуване на търговски дружества чрез отделяне и учредяване, в тежест на дружеството
ищец е и доказването, че е настъпил транслативния ефект на преминаването на правото на
собственост върху недвижимия имот, за който се твърди че е доставена ТЕ, в патримониума
на учреденото дружество - “София ТЛ“ ООД.
Според съда, в хода на производството ищецът не е изпълнил доказателствената си
тежест да установи тези обстоятелства, като следва да понесе неблагоприятните последици
от неуспешното установяване на правнорелевантните факти при пълно и главно доказване.
На първо място липсват категорични доказателства, че за процесния период
ответникът е бил собственик на имот, находящ се в гр. София, общ. Надежда, ж.к.
„Толстой“, бл. 39, ет. 1, офис № 1. Представени са доказателства - нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 09.12.2019г., по силата на който София ТЛ ООД е
продало на „ЕММА ТЕХ“ ЕООД, представлявано от Р. И. Б. следния собствен на
дружеството - продавач недвижим имот, изграден до степен „груб строеж“, представляващ
офис 1, находящ се в гр. София, кв. 48, ж.к. „Толстой, бл. 39, ет. 1, с площ от 52,14 кв.м,
състоящ се от приемна, кабинет, тоалетна, коридор и склад, а съгласно нотариален акт за
продажба на недвижим имот от дата 26.10.2021 година посоченият по-горе недвижим имот е
продаден от „ЕММА ТЕХ“ ЕООД, представлявано от Ра. И. Б. на Д. Е. Б.
По делото липсват категорични данни за това, че за процесния период декември 2019
година - април 2021г. ответникът е бил собственик на описания в исковата молба имот.
Видно от представена справка в АВ вписването на извършеното прехвърляне е извършено
10
на 09.12.2019г., което е преди процесния период.
Съдът намира, че липсват убедителни доказателства, че “София ТЛ“ ООД е било
собственик на недвижимия имот, за процесния по делото период, както и не се доказа, че
дружеството ответник е използвало имота, както и че е получило доставената услуга -
снабдяване на обекта с ТЕ от дружеството ищец. От страна на ответника не е извършено
пълно и главно доказване, че ответникът не само е собственик и вещен ползувател на имота.
По делото не са събрани писмени доказателства и, че е сключен Договор при ОУ за
извършване на услуга дялово разпределение на ТЕ, по чл. 139в от ЗЕ, който да е сключен
между “Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* и „Нелбо“ ЕАД, третото лице помагач,
конституирано по настоящото дело.
За да бъде ангажирана обаче извъндоговорната отговорност на ответника - “София ТЛ“
ООД въз основа на неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи че
дружеството ответник е собственик на процесния имот към претендирания с исковата молба
период, а следва да се докаже, че именно това дружество през исковия период е ползвало
недвижимия имот и съответно е консумирало предоставената от ищеца топлинна енергия,
като по този начин си е спестило необходими разходи. Ако между “Топлофикация София“
ЕАД и “София ТЛ“ ООД имаше сключен валиден договор за предоставяне на топлинна
енергия по реда на чл. 149 ал.1 т. 3 от ЗЕ, то ползването на недвижимия имот, до който
същата е била доставяна, не би имало правно значение във връзка с основателността на
исковата претенция. Но при предявен иск за неоснователно обогатяване следва
задължително да бъде доказано, че дружеството ответник е било ползвател на имота, че
доставена ТЕ е била ползвана именно от “София ТЛ“ ООД, за да се приеме че именно
дружеството ответник се е обогатило без основание от доставената ТЕ, тъй като това благо е
постъпило именно в патримониума на дружеството ответник.
Според съда, в настоящия случай е следвало да бъде извършено доказване, че ТЕ е
доставена до недвижимия имот, на който “София ТЛ“ ООД е станало собственик и че
дружеството ответник реално е използвало доставената топлинна енергия. Такова пряко и
главно доказване на основния факт от фактически състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 от ЗЗД, в настоящия процес не е успешно проведено. Липсват каквито и да са
доказателства че именно “София ТЛ“ ООД е било ползвател на недвижимия имот - Офис №
1, находящ се в гр. София, ж.к. „Толстой“, бл. 39, ет. 1. Ответникът в отговора на исковата
молба отрича, че “София ТЛ“ ООД са били собственици и ползватели на недвижимия имот,
като дори се оспорва, че до същият не е била доставяна топлинна енергия, тъй като в него не
са били монтирани нито топлинни уреди, нито средства за отчитане на доставената топлинна
енергия. Релевантно за делото, с оглед правния характер на предявените искове е дали
“София ТЛ“ ООД е ползвал имота лично, респективно, чрез свой представител за стопански
нужди, през процесния по делото период. Това е така, защото само ползвайки го би могъл да
се обогати със стойността на топлинната енергия, потребена в него, за сметка на
дружеството доставчик. В тази насока не само не е проведено пълно и главно доказване, но
от събраните писмени доказателства възможността за реално ползване на имота от
11
дружеството ответник се опровергава. От справка в АВ се установява, че вписването на
извършеното прехвърляне е станало на 09.12.2019г., което е преди процесния период, поради
което дружеството ответник не би могло обективно след тази дата да е във владение на
процесния недвижим имот. След като не се доказва, че дружеството ответник е било
ползвател на имота за периода на исковата претенция и че на същото реално е била
доставена в процесния имот топлинна енергия, то не се доказва, че “София ТЛ“ ООД е
консумирало топлинна енергия, като не се установява и разместване на блага - ползване на
доставената топлинна енергия за сметка на дружеството доставчик. Следователно дори и
топлопреносното предприятие да е предоставило топлинна енергия до процесния имот и
така да е обедняло, не се доказва по делото, че потребител на тази енергия е именно
ответното дружество и това е станало за сметка на обогатяването на “София ТЛ“ ООД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е изпълнил задължението си при
условията на пълно и главно доказване да докаже предпоставките за основателност на иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД, а именно, че действително ответника през процесния имот е
ползвал услугите на ищцовото дружество, поради което и същият се явява неоснователен.
Неоснователни са и акцесорните претенции за лихви.
По изложените по-горе съображения предявените искове са неоснователни и като
такива ще следва да се отхвърлят. /В тази насока е Решение № 475 от 27.07.2023 г.,
постановено по Въззивно гражданско дело № 17/2023 година по описа на Окръжен съд -
Благоевград; Решение № 529 от 13.11.2024 г., постановено по Въззивно гражданско дело №
870/2024 година по описа на Окръжен съд - Благоевград/.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът, който претендира такива в размер на 1200,00 лв., представляващи заплатено в
брой адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски трябва да се
съобрази и направеното от процесуалния представител на ищцовото дружество възражение
за прекомерност за претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка
съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, може да се
присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ответникът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като с оглед предмета на делото, а именно
претендира се заплащане на сумата в размер общо на 4922,71 лева, то минималният размер
на адвокатския хонорар съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа /загл. изм. ДВ, бр.14 от 2025г./ възлиза в размер на 792,27 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в тази
наредба възнаграждения, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия
втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C[1]438/22, е прието, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
12
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС,
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на
СЕС, присъждането на разноски по делата се вече не е обвързано с минималните адвокатски
хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. В конкретния случай съдът взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, извършения обем на работа от страна на процесуалния представител на
ответника – депозиране на писмен отговор, ангажиране на писмени доказателства, явяване в
съдебни заседания, като по делото са проведени шест съдебни заседания, изслушани са две
експертизи – ССЕ и СТЕ, като процесуалният представител е участвал при изслушването на
същите. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен състав преценява, че
претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Ето защо ищецът следва да
заплати на ответното дружество разноски в производството, представляващи заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Ал. Ал.- изпълнителен директор и И. И.
Е. - председател на Управителен съвет чрез процесуален представител М. К., адрес: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 срещу „София ТЛ“ ООД, с ЕИК: *********, чрез управител: П.
Б. К., с ЕГН **********, с адрес на управление: гр. София, общ. Благоевград, общ.
Благоевград, ул. Александър Стамболийски № 4, с които е направено искане да се признае за
установено, че „София ТЛ“ ООД, с ЕИК ********* дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 4922,71 лв., от които 3967,16 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 01.12.2019г. - 30.04.2021г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Толстой“, бл. 39, ет. 1 – нежилищно помещение, с която
сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
от 06.01.2023 година до изплащане на вземането; сумата от 933,32 лв. - законна лихва за
13
забава от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г., както и сумата за дялово разпределение: главница на
стойност 17,67 лв. за 01.12.2019г. - 31.08.2020г., с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 06.01.2023 година до
изплащане на вземането и лихва в размер на 4,56 лв. за 31.01.2020г. - 16.12.2022г.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
Ал. Ал. - изпълнителен директор и И. И. Еп. - председател на Управителен съвет чрез
процесуален представител М. К., адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 ДА ЗАПЛАТИ на
„София ТЛ“ ООД, с ЕИК *********, чрез управител : П. Б. Колев, с ЕГН **********, с адрес
на управление : гр. София, общ. Благоевград, общ. Благоевград, ул. Александър
Стамболийски № 4, сумата в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща
сторени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач - „Нелбо
инженеринг” ООД, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Тинтява“ № 15-17
на страната на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14