№ 15
гр. Брезник, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. Н.
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. Н. Административно наказателно
дело № 20251710200023 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Производството е образувано по жалба на С. С. Н., с ЕГН: **********, против
Заповед за задържане на лице с № 249-зз-8/25.03.2025 г., издадена от старши полицай
А. М. Г. при РУ Брезник.
В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна и
необоснована. Развиват се доводи за липса на материалните предпоставки за
задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, липса на мотиви (фактически основания) в
оспорената заповед, доколкото в нея било записано единствено „закана за убийство“.
Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят – С. С. Н., с ЕГН: **********,
редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адвокат В. П. от АК Перник,
която поддържа жалбата, както и искането за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна –полицай А. М. Г. при РУ Брезник, се явява лично, като
поддържа, че заповедта е издадена правомерно и следва да бъде потвърдена. Твърди,
че е изпълнил разпорежданията на дежурния в РУ Брезник.
Районен съд Брезник, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи,
направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С атакуваната Заповед за задържане на лице с № 249-зз-8/25.03.2025 г., издадена
от полицай А. М. Г. при РУ Брезник, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за
вписано в нея основание „закана за убийство“ на 25.03.2025 г. било наредено
задържането на жалбоподателя С. С. Н., с ЕГН: **********, за срок до 24 часа.
1
На задържаното лице били разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5, 6 и чл. 73
от ЗМВР. Лицето е било уведомено и че при задържане на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1-4 от
ЗМВР, не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно
придвижване. Задържаното лице е било запознато с правата си по чл. 73 и 74 от ЗМВР,
за което е подписало декларация.
Извършен е и обиск на лицето С. С. Н., с ЕГН: **********, за който е съставен
Протокол за обиск.
На същата дата било образувано БПП № 17 по описа на РУ Брезник за 2025 г., пр.
пр. № 1100/2025 г. по описа на РП Перник, водено за престъпление по чл. 144, ал. 1, т.
3 НК. С Постановление от 31.03.2025 г. на прокурор К. П. е постановено разследването
по БПП № 17 по описа на РУ Брезник за 2025 г. да се извърши по общия ред. От
депозирана по делото справка и приложените в заверен препис материали по
преписката се установява, че в производството няма привлечен обвиняем,
жалбоподателят е разпитван единствено като свидетел и не са му били предявени
материалите по тази преписа. Не се доказва към момента на задържането на
жалбоподателя на същия да са били разяснени фактическите основания на
задържането му.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по
делото доказателствена съвкупност, а именно: Протокол за обиск; Заповед за
задържане на лице, декларация за уведомяване за правата на задържано лице, справки
от СДВР и преписка по БПП № 17 по описа на РУ Брезник за 2025 г., пр. пр. №
1100/2025 г. по описа на РП Перник.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения
в закона ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се
поотделно и в своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съдът намира жалбата, срещу заповедта за задържане за допустима, тъй като е
депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването, срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на законов съдебен контрол. Жалбата е изготвена в предвидената законова
форма и е придружена от необходимите приложения. А на основание чл. 168, ал. 1 от
АПК съдът извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата
съображения, така и за наличието на всички основания за оспорване на процесния
индивидуален административен акт, посочени в нормата на чл. 146 от АПК в
изпълнение на служебното си начало по отношение тези производства.
След извършена служебна проверка съдът установи, че в обжалваната заповед е
посочено основанието на издаването, а именно: чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и
„закана за убийство“, без да е посочено кога е отправена и по отношение на кое лице,
с което не се изпълнява изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предложение първо от ЗМВР
за излагане на фактическите основания за задържане на лицето. Същото не става ясно
от съдържанието на изготвените до момента на задържането на лицето документи.
В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето веднага след
задържането си е запознато с правата по чл. 72, ал. 3, 4, 5, 6 и чл. 73 ЗМВР, за което е
положило подпис.
Видно от Декларацията се установява, че същото лице е било запознато и с
правата си по чл. 72, 73, 74 от ЗМВР, за което също е положило подпис. От
2
изложеното следва, че на задържания е било разяснено правото му на телефонно
обаждане, с което той може да съобщи за своето задържане, както и за правото на
адвокатска защита.
Оспорваната заповед обаче не съдържа ясни фактически основания за издаването.
Единственото сочено закана за убийство не е достатъчно ясно и не позволява на
задържаното лице да научи към момента на задържането си причините за ограничаване
на свободата му и да организира защитата си. От този начин на посочване на
фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става
ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил
своето обосновано предположение за евентуалната съпричастност на задържаното
лице в извършване на конкретно престъпление и за необходимостта за прилагане на
принудителна административна мярка – задържане на лицето за срок от 24 часа. В
мотивационната част освен цифровото изписване на конкретните разпоредби от ЗМВР
липсва ясно словесно изписване на фактическите основания за издаването, няма
описание на факти и обстоятелства, въз основа на които би могъл да се направи извод
за подозрение за съпричастност на лицето към престъпление. Фактическите
съображения за издаването на административния акт не могат да бъдат заместени от
изготвени на по-късен етап документи или от позоваването на такива едва в
производството по обжалване на заповедта за задържане. На лицето по отношение, на
което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз
основа на какви данни, за какво конкретно действие или бездействие се извършва
ограничаването на правото му на свободно придвижване. Неясно посоченото
основание е грубо нарушение на правото на защита на гражданина, по отношение на
който е предприета съответната принудителна административна мярка. Липсата на
обективиране на твърдения за наличие на някой от релевантните юридически факти, с
които законът свързва полицейското задържане, прави заповедта немотивирана и
препятства възможността на задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да
ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до задържането му.
В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите
факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен преди или
по време на издаването на акта. Издаваните в последствие такива документи не са част
от административната преписка по самото издаване на акта. Подобни мотиви не могат
да се обективират впоследствие, включително и по време на процеса по оспорване на
заповедта. Само това основание е достатъчно, за да се отмени процесната заповед,
като издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК и по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно
Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби №
50027/08 и № 50781/096 - П. и П. срещу България, в което е прието, „че единствено
посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно,
а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то
се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В същото
решение е посочено още, че според което чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по
„обосновано подозрение“, че е извършило престъпление и че такова подозрение не
може да бъде общо и абстрактно (параграф 46).
В посочената преписка не се съдържат данни да са били предявявани обвинения
при задържането на лицето. Няма данни същият да е имал поведение, с което да е
3
създала пречки или затруднения за разследване на противоправно деяние. Нито ЗМВР,
нито Конституцията на РБ или международните правни актове, регламентиращи
човешките права, дават право и основание на органите на реда да задържат
принудително всяко лице, което им се струва съмнително и за което не са налице
проверка и и конкретни факти, създаващи индиция за негова съпричастност престъпно
деяние.
Целта на принудителната административна мярка – задържане за срок до 24 часа,
налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за
установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се
укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез
заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки
конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени,
което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта. Издаването на
оспорваната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР липсват данни, които да
обуславят извод, че допринася за постигане на посочените цели, поради което
съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода
до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на
принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22
от ЗАНН. Следва да се посочи и това, че в процесния случай не е доказано и
наличието на съмнение за това, че задържаното лице е можело да препятства или
затрудни разследването, което съмнение да оправдава налагането на мярката. По
изложените съображения съдът намира, че е налице още едно самостоятелно
основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и
при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно,
то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква
връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и
задържането му да е съобразено в целта на закона.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена при
съществени нарушения на административно производствените правила и е материално
незаконосъобразна.
В заключение съдът намира, че процесният ИАА е незаконосъобразен, тъй като
не притежава всички необходими реквизити. От съдържанието му не става ясно по
никакъв начин, по каква причина и на какво основание се налага процесната мярка. С
издаването на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на ясни мотиви и фактически условия, въз основа на които е
ограничено правото на свобода на жалбоподателя – основно човешко право, защитено
от Конституцията на РБ и редица международноправни актове. По този начин,
издавайки процесната заповед, в този вид, за жалбоподателя остават неразбираеми
причините, по които е бил задържан, а това е недопустимо при ограничаване на
основното човешко право на свобода и свободно придвижване.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за
основателна.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер
на 700 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
4
производство.
Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ОД на МВР Перник, която е юридическото лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, в
чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения
административен акт.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на С. С. Н., с ЕГН: **********, с № 249-зз-
8/25.03.2025 г., издадена от полицай А. М. Г. при РУ Брезник.
ОСЪЖДА ОД на МВР Перник да заплати на С. С. Н., с ЕГН: **********, сумата
в размер на 700 лв. (седемстотин лева), представляващи разноски по настоящото
съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Перник, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5