Решение по дело №19725/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20555
Дата: 12 декември 2023 г. (в сила от 12 декември 2023 г.)
Съдия: Петър Савов Савчев
Дело: 20231110119725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20555
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110119725 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.12.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на дванадесети декември 2023 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ

при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
19725/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са главни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът ЗА, твърди, че на 11.07.2018 г. в град Софи, на ул. „Маринковица” № 10 е
1
реализирано ПТП, при което е увредено МПС „опел корса” с рег. № СВ 4748 ВТ. ПТП било
причинено от дупка на пътното платно, в която МПС е попаднало при движение. Това е
било установено от протокол за ПТП на МВР. Увреденото МПС е било застраховано
имуществено при ищеца със застрахователно полица валидна към датата на процесното
ПТП. Във връзка с това при ищеца е била образувана щета, по която е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 743,71 лв. – стойността на повредите от ПТП. По
силата на суброгационно право, с покана от 31.10.2018 г. , ищецът е поканил ответника
С,НА, адр. гр. София, ул. „, да му заплати платените 743,71 лв. , но ответника не е заплатил
сумата, поради което му дължал и лихва за забава в размер на 229,35 лв. за периода
13.04.2020 г. – 13.04.2023 г. Суброгационната претенция била насочена срещу С,НА, тъй
като тя, като собственик на пътя, била длъжна да го поддържа по начин, изключващ ПТП,
което в случая не било направено и по този начин ответника станал причинител на
процесното ПТП. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 743,71
лв. – платеното застрахователнообезщетение, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и лихва за забава на главницата
в размер на 229,45 лв. за периода 13.04.2020 г. – 13.04.2023 г. Моли присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете изцяло по основание и размер, оспорва материалната
доказателствена сила на протокола за ПТП в частта по удостоверяване на обстоятелствата
по ПТП. Твърди, че е сключил договор за поддръжка на пътя на процесното ПТП с „,408, ул.
„, № 12, което привлича, като подпомагаща страна. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Моли присъждане на деловодни разноски.
ТЛП оспорва изцяло исковете, като твърди, че е изпълнил надлежно процесния договор за
поддръжка на пътя, на който е станало ПТП.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 24.08.2015 г. в град Софи, на ул. „Маринковица” № 10 е реализирано ПТП, при което е
увредено МПС „опел корса” с рег. № СВ 4748 ВТ. ПТП е било причинено от необезопасена
дупка на пътното платно, в която МПС е попаднало при движение. Това е било установено
от протокол за ПТП на МВР. Увреденото МПС е било застраховано имуществено при ищеца
със застрахователно полица валидна към датата на процесното ПТП. Във връзка с това при
ищеца е била образувана щета, по която е било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 743,71 лв. По силата на суброгационно право, с покана от 31.10.2018 г. , ищецът е
поканил ответника С,НА, адр. гр. София, ул. „, да му заплати платените 743,71 лв. , но
ответникът не е заплатил сумата.
За да приеме гореизложените факти за установени по делото, освен приетата САЕ /л.л. №№
113-116/, съдът обсъди и доказателствата, приложени под следните листове от делото: 8-43.

2
Съдът приема за установено по делото, че ответникът е възложил с възлагателно писмо от
28.04.2018 г. да ремонтира процесната „Маринковица”, като по-късно е сключил договор от
24.06.2019 г. /л.л. №№ 65-97/ за поддръжка на улицата на процесното ПТП с подпомагащата
ответника страна „,408, ул. „, № 12. Видно от т. 1.1 от договора ТЛП се задължава да
извършва текущ ремонт и поддръжка на райн, в който попада и процесната ул. „Галичица”.
Видно от т. 3.2 от договора дейностите по поддръжка и ремонт следва да се извършат в
рамките на 48 месеца, считано от датата на подписване на договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, дава право на репариралия вредите застраховател на
увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента, всъпвайки в правата на
увредения – фигурата на суброгационната претенция. Предпоставките за основателност на
тази претенция са: наличието на валидно към датата на увреждането имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай се установи валидното имуществено
застрахователно правоотношение към датата на увреждането на имуществото, установи се
застрахователното събитие – увреждането на имуществото, установи се и репарирането на
вредите от ищеца-застраховател. Съдът приема, че ответника е делинквент - причинител на
застрахователното събитие, по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 2,, ал. 1,
т. 2 от Закона за общинската собственост във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за
местното самоуправление и местната администрация, общинска собственост са улиците и
булевардите на територията на общината. Процесното ПТП е причинено от повреда на
булевард, намиращ се на територията на ответника и следователно – негова собственост. В
този смисъл, отговорността за процесното ПТП се носи от ответника, доколкото
задължението на собственика да поддържа в изправно, безопасно състояние вещта си, е
негово. Общината, като юридическо лице, не може да формира вина по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
като задължителна предпоставка за деликтна отговорност, поради което отговорността й се
ангажира по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Действително, по делото не се събраха
доказателства повредата на пътя да е причинена от лица, при или по повод на работа,
възложена им от ответника, но това не изключва хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и
отговорността на ответника. Съдът приема, че след като ответника-юридическото лице би
отговарял безвиновно, ако бе възложил на някого да извърши ремонта на пътя и който при
извършване на този ремонт би причинил вреди, то на още по-голямо основание ответника
би отговарял при хипотезата на безвиновна отговорност, ако не е организирал ремонта на
пътя и от това са последвали вреди, какъвто е настоящият случай.
По делото се установи, че ответникът е предприел действия по организирането на ремонта
3
на процесната улица „Галичица”, като е сключил договор за поддръжка и ремонт с ТЛП, но
това не е било ефективно.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 410, ал. 1 от КЗ за присъждане
на сумата от чл. 743,71 лв. , следва да се уважи изцяло. Искът следва да се уважи изцяло,
доколкото, както се посочи по–горе, стойността на причинените от ПТП вреди възлиза на
743,71 лв. , според приетата по делото САЕ /л.л. №№ 113-116/, която сума е еквивалентна на
платеното от ищеца обезщетение.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при безсрочни задължения, каквото е
процесното, забавата е от поканата. В конкретния случай се установи, че ответникът е
поканен на 31.10.2018 г. – преди процесната дата. Следователно, искът е установен по
своето основание. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът е изцяло
основателен – за претенцията от 229,45 лв. За да приеме това, съдът взема предвид, както
установената по делото главница, така и периода за който се начислява лихвата.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по тях
сумата от 440 лв. деловодни разноски.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд


Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника С,НА, адр. гр. София, ул. „, да заплати на ищеца ЗА,, на осн. чл. 410,
ал. 1 от КЗ, сумата от 743,71 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 13.04.2023 г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника С,НА, адр. гр. София, ул. „, да заплати на ищеца ЗА,, на осн. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 229,45 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 743,71 лв. , за
периода 13.04.2020 г. - 13.04.2023 г.
ОСЪЖДА ответника С,НА, адр. гр. София, ул. „, да заплати на ищеца ЗА,, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 440 лв. деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на подпомагаща ответника по главния иск страна
„,408, ул. „, № 12.
4

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5