РЕШЕНИЕ
№ ……….. / 10.01.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На шестнадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Д.Георгиева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 308 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.П.Д. против решение № 345/7.08.2019г. по гр.д. № 2549/2018 г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено в
производство по чл.422 ГПК, че дължи на „Топлофикация-София“ЕАД сумата
307,58лв. за топлинна енергия в периода м.май, 2015г. – м.март, 2017г., ведно
със законната лихва от 25.07.2018г. до окончателното й изпащане и обезщетение
за забава в размер 8,97лв. за периода 31.01.2017г.-19.07.2018г. Жалбоподателят
излага съображения за необоснованост на обжалваното
решение поради липса
на съответствие между събраните доказателства и направените от съда изводи,
както и поради липса на доказателства относно твърденията в исковата молба. Моли
съда да отмени решението на РРС и вместо него да постанови ново, с което да
отхвърли предявения иск.
Въззиваемият „Топлофикация-София“ЕАД
и третото лице-помагач „Техем сървисиз“ЕООД не са депозирали писмени отговори
на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните констатира следната
фактическа обстановка: С.Д. е присъединен потребител на топлинна енергия за
стопански нужди за обект гараж с наименование магазин №7, находящ се в
гр.София, ул.“Добри Христов“ № 33, вх.А, с код при ищеца Т352005.
По реда на чл.410 ГПК ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за
сумата 307,58лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
периода м.май, 2015г. – м.март, 2017г., ведно със законната лихва от
25.07.2018г. до окончателното й изплащане и обезщетение за забава в размер
8,97лв. за периода 31.01.2017г. – 17.07.2018г. (при поискано в заявлението
присъждане на тази сума за период до 19.07.2018г.). По реда на чл. 414 от ГПК
ответникът е депозирал възражение, като е заявил, че не дължи търсената от него
сума.
В срока по чл.415 ал.1 от ГПК заявителят „Топлофикация-София”ЕАД
е предявил иск за сумата 316,55лв., от които главница в размер 279,84лв. за
периода м.май, 2015г. – м.март, 2017г. и лихва за забава върху тази сума в
размер 4,90лв. за периода 31.01.2017г. – 19.07.2018г., главница за услугата
дялово разпределение в размер 27,74лв. за периода м.май, 2015г. - м.март, 2017г. и лихва за забава върху тази
сума в размер 4,07лв. за периода 31.01.2017г. – 19.07.2018г., ведно със законната
лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
От назначената в
първоинстанционното производство комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че
обектът се намира в сграда етажна собственост в гр.София на ул.“Д.Христов“ №33.
На 1.11.2007г. между „Топлофикация-София“АД и „Техем сървисиз“ЕООД е сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради – етажна собственост, в изпълнение на изискването
на чл.139в ал.2 ЗЕ. Отделно са налице и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Топлофикация-София“АД на потребители в гр.София.
Договорът и Общите условия са включени в доказателствения материал, събран от
първостепенния съд и с тяхното представяне е опровергано възражението на
ответника – жалбоподател за липса на договорно отношение между страните.
Абонатната станция, обслужваща
сградата, в която е процесният имот, е изградена да обслужва сградата на
ул.“Деде Агач“ № 40. Сградата на ул.“Д.Христов“ № 33 е присъединена
впоследствие. Станцията захранва двете сгради чрез топлообменник с
водоразпределители за ВОИ и топлообменник за БГВ. Установено е, че мощността на
абонатната станция не е достатъчна за обслужване на двете сгради и това влошава
качеството на топлоснабдителната услуга. Видно от заключението на комплексната
експертиза в неговата инженеррно-технологична част, за периода
м.май,2015г.-м.април, 2016г. съотношението между топлинната енергия за
отопление на имотите и топлинната енергия за сградна инсталация е 31,02%, а за
периода м.май, 2016г.-м.април, 2017г. това съотношение е 32,77%.
По-нататък, от заключението на
експертите се установява, че в процесния имот има чугунен радиатор в периода
м.май, 2015г.-м.април, 2016г. Отоплителното тяло е демонтирано за периода
м.май, 2016г. – м.април, 2017г., съответно за втория отоплителен период не се
потребява топлинна енергия и топла вода в обекта. Представените пред въззивния
съд писмени доказателства, издадени от фирмата за дялово разпределение (част от
които приложени към заключението в първоинстанционното производство), не сочат
на различен факт – от 2010г. до 2015г. в обекта има съществуващ чугунен
радиатор, по отношение на който е отчитано нулево потребление на топлинна
енергия. Липсват обаче данни за неговото демонтиране преди отоплителния сезон
2016/2017г. Двете вещи лица са констатирали по предоставените им данни от
третото лице-помагач, че за периода м.май, 2015г.-м.април, 2016г. топлинната
енергия е отчетена за отопление на имота, предвид наличието на отоплително тяло
в него, както и за отдадена сградна инсталация. Отчетът е извършен на база,
защото през м.ноември, 2015г. в сградата са монтирани уреди за дялово
разпределение с радиоотчет, но абонатът не е подменил своя уред с нов такъв. За
периода м.май, 2016т.-м.април, 2017г. се отчита само топлинна енергия за
сградна инсталация. Изводите на районния съд, че претендираната от ищеца сума
за целия период м.май, 2015г.-м.март, 2017г. е за топлинна енергия само за
сградна инсталация, не е съобразен с направените констатации от двете вещи
лица, поради което се явява необоснован.
Вещото лице-икономист е
извършило проверка по сметките на абоната и е констатирало в заключение, че за
първия период от м.май, 2015г.-м.април, 2016г. е начислена обща сума за
топлинна енергия за отопление на имота и за сградна инсталация в размер 237,06лв.
– фактура №********** и още 5,93лв. по изравнителна сметка – фактура №**********.
Лихвата е в размер 0,08лв. За втория период, в който е начислявана топлинна
енергия само за сградна инсталация, са
издадени шест фактури, посочени конкретно в заключението, и една изравнителна
сметка, всички на обща стойност 41,67лв., а лихвата за тези плащания е в общ
размер 4,82лв. Отделно от това, за услугата дялово разпределение е посочена
сума в размер 27,74лв., а лихвата върху тази сума е в размер 4,07лв.
По делото е представен протокол
от събрание на живущите на ул.“Добри Христов“ №33 от 8.04.2015г., на което е
взето решение да не се приема предложението на „Техем“ за смяна на топломерите
с такива за дистанционно обслужване, а при годишното приключване обслужващата
фирма да смени само батериите на топломерите. Не е представено последващо решение
на етажната собственост, както и доказателства за сключен договор за доставка и
подмяна на уредите за дялово разпределение в сградата на ул.“Д.Христов“ №33,
поради което не може да се установи на какво основание уредите за топлинно
отчитане в сградата са подменени. Вещото лице, изготвило инженерно-технологичната
част на експертизата, сочи, че за периода м.май, 2015г. – м.март, 2016г.
дължимата от ответника сума за топлинна енергия за имота е изчислявана на база,
поради неподменяне на неговия уред с нов.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е
частично основателна. Ответникът е клиент на ищеца и съгласно чл.40 ал1 от ОУ
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София”ЕАД
на потребители в гр.София е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок до 20 число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. В сградата, в която се намира обектът, собственост на
ответника, е доставена топлинна енергия и гореща вода. Липсата на качествено
топлоснабдяване не води до отпадане на задължението на потребителя. Видно от
заключението на комплексната експертиза в неговата инженерно-технологична част,
за периода м.май,2015г.-м.април, 2016г. съотношението между топлинната енергия
за отопление на имотите и топлинната енергия за сградна инсталация е 31,02%, а
за периода м.май, 2016г.-м.април, 2017г. това съотношение е 32,77%. Съгласно
чл.78 ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, когато
топлинният товар на отоплителните тела в сграда – етажна собственост, е намален
с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на
енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на
енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено
да уведоми клиентите в сградата - етажна собственост, и лицето по чл.139б ЗЕ и
да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. В този случай
според задължителните указания на ТР № 2/2018г. на ОСГК на ВКС облигационното
правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна
енергия в съответната сграда – етажна собственост не се прекратява по силата на
закона, а последните дължат само цената за топлинната енергия, отдадена от
сградна инсталация, която е реално потребена. Няма данни по делото с колко
точно е намален топлинният товар на отоплителните тела в сграда – етажна
собственост. По отношение на втората кумулативна предпоставка обаче се
установява от извършените изчисления от вещото лице, че топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация не надвишава топлинната енергия за отопление
на имотите. Следователно разпоредбата на чл.78 ал.1 от Наредбата и т.6.6. от
методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост,
не са нарушени. В този смисъл възражението на жалбоподателя за отпадане на
основанието за заплащане на начислена топлинна енергия поради некачествено
изпълнение на топлоснабдителната услуга е неоснователно.
Търсената от ответника сума е
за два отчетни периода: м.май, 2015г.-м.април, 2016г. и м.април, 2016г.-м.март,
2017г.
За втория период се установява,
че сумата на обща стойност 41,67лв., ведно с лихвата в общ размер 4,82лв., е само
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Тази енергия е реално
доставена и цената за нея се дължи, независимо от обстоятелството, че
топлоснабдяването на имота е прекратено – съгласно чл.153 ал.6 ЗЕ клиентите в
сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Изводът за
дължимост на плащането се отнася и за сумата 27,74лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение и лихва върху тази сума в размер 4,07лв. за периода
31.01.2017г.-19.07.2018г., предвид наличието и изпълнението на сключения между
„Топлофикация-София“АД и „Техем сървисиз“ЕООД договор от 1.11.2007г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради – етажна собственост. Изводите на районния съд са
правилни и законосъобразни по отношение на частите от решението за дължима
главница в общ размер 69,41лв и лихви за забава в общ размер 8,89лв., поради
което обжалваният акт в тази част следва да бъде потвърден.
По отношение на първия период
от м.май, 2015г. до м.април, 2016г. съдът констатира следното: Топломерът в
имота на ответника не е отчетен по причина, че в сградата са монтирани нови
уреди за дялово разпределение с радиоотчет, а ответникът не е подменил своя и
поради това изчисленията за отчетена топлинна енергия за имота са извършени на
база. Горното означава, че уредите в сградата не са уеднаквени по вид. Освен
това в процеса не са представени доказателства за взето решение на ЕС за тяхната
подмяна. Напротив, представено е решение на живущите в сградата от 8.04.2015г.,
с което те отхвърлят предложението на третото лице-помагач за подмяна на
уредите. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.2 ЗЕ, клиентите,
присъединени към една абонатна станция в сграда етажна собственост, прилагат
средства за дялово разпределение за отопление от един и същ модел, доставени от
един и същ търговец или одобрени за използване в сградата от него. Приведени под правната норма,
фактите сочат на извод, че ищецът не е доказал основанието, на което е приложил
метода за начисляване на топлинна енергия. При липса на ангажирани
доказателства в този смисъл следва да се приеме, че незаконосъобразно е
начислена енергия без да е извършено измерване, поради което и необосновано и
незаконосъобразно е формиран размерът на дължимата от жалбоподателя сума за
потребление на топлинна енергия за периода от м.май, 2015г. до м.април, 2016г. Оплакването във
въззивната жалба за неправилна преценка на доказателствата във връзка с
установяване на точното основание за доставена топлинна енергия, е основателно
– районният съд е приел, че и за този период сумата се дължи само за топлинна
енергия, отдадена от сградната инстаация, което не отговаря на констатациите,
съдържащи се в изготвената по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза. Сумата за този период е начислена за отопление на имота и за
сградна инсталация, без разграничение на стойностите на всяко от тези основания
поотделно. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на
процесната сума по основание и размер. Ищецът не е разграничил цени на топлинна
енергия за отопление на имота и за отдадена сградна инсталация и не е доказал размерът
на тези суми, поради което неговата претенция само за стойността на енергията,
отдадена от сградната инсталация, се явява недоказана за този период. Решението в частта, с която е прието за
установено задължение към „Топлофикация-София“ЕАД над размера на главницата
69,41лв. до първоначално предявения такъв от 307,58лв. и задължение за лихви за
забава над размера 8,89лв. до първоначално предявения такъв от 8,97лв., е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено
ново решение, с което исковете за установяване на дължимост на горните суми
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Различният изход от правния
спор налага промяна на решението на РС в частта за присъдените разноски. Ишецът
е заплатил ДТ в първоинстанционното производство в размер 75лв., внесъл е
депозит за вещи лица в размер 700лв. и е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение е определено на 100лв. от районния съд. Ответникът е внесъл
депозит за вещи лица в размер 300лв. Съобразно уважените и отхвърлените части
от предявените искове, С.Д. следва да бъде осъден да заплати на
„Топлофикация-София“ЕАД сумата 216,44лв. за деловодни разноски в
първоинстанционното производство и сумата 18,55лв. за деловодни разноски в
заповедното производство. „Топлофикация-София“ЕАД следва да бъде осъдена да
заплати на С.Д. сумата 225,79лв. за деловодни разноски в първоинстанционното
производство.
Страните претендират присъждане
на разноските във въззивното производство. С.Д. е заплатил ДТ за обжалване в
размер 50лв. „Топлофикация-София“ЕАД е представлявана от юрисконсулт, чието
възнаграждение се определя на 100лв., съобразно чл.78 ал.8 ГПК в.в. с НЗПП. Съобразно
уважените и отхвърлените части от предявените искове, С.Д. следва да бъде
осъден да заплати на „Топлофикация-София“ЕАД сумата 24,74лв. за деловодни
разноски във въззивното производство, а Топлофикация-София“ЕАД следва да бъде
осъдена да заплати на С.Д. сумата 37,63лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 345/7.08.2019г. по гр.д. № 2549/2018 г. по описа на РС Разград
в частта, с която е прието за
установено, че С.П.Д. има задължение към „Топлофикация-София“ЕАД за главница за
топлинна енергия, дължима за периода м.май, 2015г.-м.март, 2017г. над размера 69,41лв.
до първоначално предявения такъв от 307,58лв. и за лихви за забава за периода
31.01.2017г.-19.07.2018г. над размера 8,89лв. до първоначално предявения такъв
от 8,97лв., както и законна лихва над размера на посочената главница от
25.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която С.П.Д. е
осъден да заплати на „Топлофикация-София“ЕАД деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер 875лв. и за заповедното производство в размер 75лв.,
като вместо това постановява:
Отхвърля исковете с правно
основание чл.422 ГПК, предявени от „Топлофикация-София“ЕАД за приемане за
установено, че С.П.Д. има задължение към ищеца за главница за топлинна енергия,
дължима за периода м.май, 2015г.-м.март, 2017г. над размера 69,41лв. до
първоначално предявения такъв от 307,58лв. и за лихви за забава за периода
31.01.2017г.-19.07.2018г. над размера 8,89лв. до първоначално предявения такъв
от 8,97лв., както и законна лихва над размера на посочената главница от
25.07.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани;
Осъжда С.П.Д. да заплати на
„Топлофикация-София“ЕАД сумата 216,44лв. за деловодни разноски в
първоинстанционното производство и сумата 18,55лв. за деловодни разноски в
заповедното производство;
Осъжда „Топлофикация-София“ЕАД
да заплати на С.Д. сумата 225,79лв. за деловодни разноски в първоинстанционното
производство.
Потвърждава решение № 345/7.08.2019г. по гр.д. № 2549/2018 г. по описа на РС Разград
в останалата част.
Осъжда С.П.Д. да заплати на
„Топлофикация-София“ЕАД сумата 24,74лв. за деловодни разноски във въззивното
производство;
Осъжда „Топлофикация-София“ЕАД
да заплати на С.Д. сумата 37,63лв. за деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ