Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

град А., 12.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІVсъстав, в публично съдебно заседание на 30.10.2020г /тридесети ОКТОМВРИ две хиляди и двадесета година/ в състав:

                                                        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДУЧЕВА

 

и при секретаря: Яна Петкова,

като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №533 по описа на Съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:

 

  Подадена е искова молба от  Д. И. С., ЕГН:**********,***, съдебен адрес:***, чрез а.С. К.  Против И. Р. И., ЕГН:**********, адрес: ***.

В ИМ Ищецът твърди, че е собственик на заведение в с. Т., общ. А., обл. Б.. B продължение на месец преди 23.07.2020 год. И. Р. И., ЕГН:********** многократно пристигал с лекия си автомобил пред заведението, където започвал да „върти" гуми. Ha 23.07.2020 год. около 21:15 часа пo централната улица пред заведението ми И. отново минaл c лекия си автомобил, форсирал двигателя, завъртял гумите и вдигнал пpax. Ищецът се обадил се на кмета да предприеме мерки, за да не стане инцидент.

Явно узнал за обаждането И. се върнал с висока скорост, слязъл от колата и нанесъл силен удар с шамар лицето на ищеца. 3аплашил, чe ще го заколи и убие, нарекъл го „въшльо" и си тръгна.

След като подал Сигнал до РУ —А., била образувана преписка УPИ 237 3M — 185/24.07.2020 пo описа на РУ — А., a на И. бил Съставен акт за констатиране на дребно хулиганство. C Решение №106/24.07.2020 год. no HAXД №265/2020 год. съдът признал ответника за виновен в това, чe на 23.07.2020 год., около 21.15 часа в Село Т., община А., област Б. предизвикал Скандал с Д.И.С., ЕГН:********** ***, прераснал във физическа саморазправа, удряйки Д.С. с шамар в лицето, C което на публично място и пред много хора нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите, поради което му наложил наказание  „глоба“ в размер на 100 лева. Решението е влязло в Сила.

C непристойното сu поведение, с отправените закани и нанесения шамар в лицето пред множество хора, на публично място, ответникът причинил на  ищеца неимуществени вреди изразяващи се във физическа болка и драстично засягане на честта и достойнството ми. Оскърбителното отношение и непристойните действия се отразили негативно на работата на ищеца. Същия излага,че е  *** в Общински *** гр. А. и се ползва  с добро име и авторитет сред съгражданите си. Унизителните и насилствени действия от страна на И. нарушили душевния мир и спокойствие на ищеца.

Предвид изложеното ищецът моли съдът дa постанови решение, а което да осъди ответника no делото да ми заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществеми вреди, ведно със следващата ce пo закон лихва, считано от 23.07.2020 год., a така също и направените пo делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника И. Р. И. чрез адв.Т.Х.. Счита иска за допустим, но го намира за неоснователен. Отрича съпричастност към изпълнителното деяние, станало причина за претендираните неимуществени вреди. В отговора на ИМ ответникът оспорва описаната фактическа обстановка, отрича да е признавал , че е ударил ищецът. На това основание моли иска да бъде отхвърлен.

Прави доказателствени искания.

 

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ha 23.07.2020г. около 21.15ч в центъра на с.Т. ищецът се намирал в стопанисваното от него заведение заедно със съпругата си –свид.А. С.. Заведението било пълно с хора. Пълно било и съседното заведение, където седял ответникът И.И., както и свидетелите Ш.О. и Ю.М.. През цялата вечер между ищецът и ответникът се разменяли реплики. В един момент ответникът си тръгнал като потеглил шумно с автомобила си и вдигнал прах пред заведението на ищеца. При тази постъпка ищецът се обърнал към кмета на селото да вземе отношение, на което кметът не реагирал. Някой обаче се обадил на ответникът и му казал, че ищецът се оплаква на кмета от поведението му. Около 21,15ч ответникът се върнал на центъра с автомобила си, паркирал пред заведението на ищеца, който в този момент бил на стълбите и започнал скандал с него. В хода на скандала ответникът ударил ищеца в областта на главата, в резултат на което той паднал на земята пред клиентите на двете заведения. За случая били информирани представители на РУ и била съставена преписка по УБДХ. По преписката било образувано АНД №265/2020г по описа на АРС, по което съдът се произнесъл с влязло в сила решение №106/24.07.2020, с което признава ответника И. за виновен по УБДХ и му наложил адм.наказание „Глоба” в размер на 100лв..

 Между страните няма спор, че въз основа на изложените факти е образувано АНД №265/2020г по описа на АРС, по което съдът се произнесъл с влязло в сила решение №106/24.07.2020, с което признава ответника И. за виновен по УБДХ и му е наложил адм.наказание „Глоба” в размер на 100лв..

        Горните факти Съдът установи след преценка на всички събрани по делото доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК.

               При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на  чл. 45 ЗЗД , според която, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Така предявеният иск е процесуално допустим. Искът е предявен от пълнолетно лице (пострадал) срещу пълнолетно дееспособно лице за присъждане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане. Наличието на влязло в сила решение относно деянието – непозволено увреждане, не е предпоставка за допустимост на исковата молба, а единствено улеснява доказването. Давността за вреди от непозволено увреждане е пет години, считано от датата на деликта. В случая непозволеното увреждане е извършено на 23.07.2020г, а искът по чл.4 ЗЗД е предявен на 07.08.2020г,  поради което петгодишният давностен срок от момента на увреждането не е изтекъл. Ето защо са налице предпоставките за разглеждане на иска по същество.

За да бъде основателен един искът с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да се установи комулативното наличие на следните няколко предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията. В конкретния случай е налице влязло в сила съдебно решение № 106/24.07.2020г по АНД №265/2020г по описа на АРС, с което съдът признава ответника И. за виновен в извършването на деяние по УБДХ. Деянието има характеристиките на престъпление по чл.131 НК (видно от обстоятелствената част на решението), но е с по-ниска степен на обществена опасност, поради което решаващият съдебен състав е наложил наказание по УБДХ. Няма спор между страните, че пострадал от деянието е ищецът Д.С.. Неговото име е цитирано и в решението по УБДХ като лицето, което е било ударено с плесница от ответника.

В резултат на деянието на пострадалия са причинени вреди, изразяващи се в засягане на телесната му неприкосновеност, а също така и засягащи доброто му име в обществото. Според чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда  е задължителна за гражданския съд, който разглежда имуществените последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Това означава, че по настоящото дело съдът е обвързан да приеме за безспорно, без да се доказва допълнително, че ответникът  И.И.  виновно е извършил съответното деяние, за което вече е бил наказан по УБДХ.

 Предвид характера на приключилото производство по УБДХ, настоящият съдебен състав прием установената от наказателния съд фактическа обстановка. Между страните има спор относно фактът на изпълнителното деяние ,като ответникът и водените от него свидетели твърдят, че същия не е удрял ищеца. В този случай съдът е длъжен и се доверява на съдебното решение на наказателния състав, в което се приема, че ответникът И. е ударил ищеца С. с шамар на процесната дата. В тази насока са и показанията на свид.С. и Х., които съдът кредирита изцяло в настоящото производство.

Във връзка с изложеното по-горе съдът прецени да не кредитира с доверие показанията на свид.О. и М., т.к. са в противоречие с произнесеният акт на наказателният съд.

По въпроса относно авторството на деянието , съдът счита същия за безспорно доказан с влязлото в сила съдебно решение, макар ответникът да отрича същия. Следва да се има предвид също , че ответникът И. не е обжалвал произнесеното решение №106/24.07.2020г по АНД №265/2020г по описа на АРС, от което следва че е бил съгласен с него.

По делото се събраха също така доказателства (чрез свидетелски показания) относно фактът , че ищецът заема длъжността „***” и за него фактът, че е ударен с шамар , съборен на земята и обиждан пред жители на селото насред площада е източник на срам и смущение. Съпругата на ищецът –свид. С. разказва, че ударът е станал пред очите на децата им , на нея самата и на жители на селото. След като всичко приключило ищецът коментирал със съпругата си, че „не знае как ще приключат тези заплахи”, че се чувства „обиден ” и „унизен.” От изложеното следва, че деянието освен физически е в пряка причинно-следствена връзка и с психо-емоционални последствия за ищеца, а именно пострадало е доброто му име в обществото, което също е обект на обезщетяване според чл.45 ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка, безспорно са ясни авторството и вината на ответника И.И., както и пряката връзка между деянието и нанесените на ищеца телесни и емоционални вреди, е изпълнен фактическият състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД и искът е доказан по основание, като спорен остава само размерът на причинените на пострадалия вреди.

Както съдът коментира по-горе  в резултат на дянието е причинено физическо увреждане, което в следствие на удара с шамар през лицето съдът оценява на сумата от 400лева. Шамарът през лицето и събарянето на земята освен физически имат и емоционални измерения (особено когато са станали пред очите на децата и съгражданите на пострадалия)  и те именно са с по-голяма тежест от физическите  вреди върху организма. Съдът отчита, че освен преживените физически болки и дискомфорт, ищецът  безспорно е преживял стрес  и срам, свързани с фактът, че е ударен и руган на улицата пред очите на семейството и хората, с които се среща всеки ден.  По изложените съображения, съдът оцени по справедливост емоционалните вреди на сумата от 1000 /хиляда/ лева или общо 1400лева за физически и емоционални вреди.

Уважаването на основния иск закономерно води и до уважаване на искането за присъждане на законна лихва за забава, считано от датата на деликта- 23.07.2020г.

       Относно разноските:

        По делото се констатира , че от ищеца Д.С. са направени разноски в размер на 450лева, от които 80лева за ДТ и 370 лева адвокатско възнаграждение . Съдът , на осн.чл.78, ал. ГПК прецени на ищеца да бъдат присъдени 400лева, съобразно уважената част /70%/ от иска.

От ответника Адем Ахмедов се констатира да са направени разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. На осн.чл.78, ал.3 ГПК съдът прецени на ответника да бъдат присъдени 100лева, съобразно отхвърлената /30%/ част от иска.

Т.к. страните имат насрещни вземания за разноски, съдът счита, че е справедливо да приспадне същите и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300лв за разноски.

      По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, Съдът

        

                                               Р    Е    Ш    И   :

 

       ОСЪЖДА на осн.чл.45, ал.1 ЗЗД И. Р. И., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. С., ЕГН:**********,*** сумата от 1400лв (хиляда и четиристотин лева) неимуществени вреди ,изразяващи се в болки , страдания ,стрес и срам, настъпили в резултат на нанесения шамар по лицето и изречените обиди, за което той е бил признат за виновен с влязло в сила на 27.07.2020г съдебно решение № 106/24.07.2020г по АНД № 265/2020г по описа на АРС, ведно със законната лихва за забава , считано от датата на непозволеното увреждане- 23.07.2020г до окончателното изплащане на присъдените суми, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 1400лева до претендирания размер от 2000 /две хиляди /лева.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК И. Р. И., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. С., ЕГН:********** сумата от 300лв.  /триста лева/ лева разноски по делото.

 

       Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :