РЕШЕНИЕ
№ 1158
гр. Перник, 13.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720102785 по описа за 2025 година
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу С. М. Ц. за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото
дружество сумата от 1458,77 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода,
отведени и пречистени канални води за периода от 01.11.2022 г. до 20.05.2025 г. до
водоснабден имот, находящ се в ********************, за абонатен № *************,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане на вземането и сумата от 172,10 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.01.2023 г.
до 04.07.2025 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника
била налице облигационна връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се
в с. ********************, за абонатен № *************. Предоставянето на тези услуги
се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР),
както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя
към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен №
*************. Ответната страна имала качеството на потребител на ВиК услуги и следвало
да заплаща стойността на ползваните услуги.
1
Ответната страна, в срока по чл. 131 ГПК, е подала отговор, с който изразява
становище за неоснователност на претенцията. На първо място сочи, че видно от
представената към ИМ справка задълженото лице е не ответницата, а М.В.К.. Оспорват се
представените фактури като документи с невярно съдържание издадени едностранно от
ищеца и съдържащи изгодни за него факти и неподписани от ответницата. Твърди се, че в
приложения нотариален акт не е посочено кой отговаря за задълженията за Вик
консумативи. На следващо място на посочения адрес няма водомер и никога не е посещаван
от инкасатор, следователно претендираните суми са произволно съставени и завишени. В
исковата молба не била посочена точна дата на съставяне на отделна партида на името на
ответницата. На последно място се сочи, че от много години в кв. К. се извършват кражби и
разхищения на питейна вода и са налице множество загуби на вода, които се начисляват по
сметките на гражданите. В този смисъл се твърди, че водомерите в този квартал не са
преминали през съответните проверки относно правилното и точно отчитане, което води до
произволно завишаване на сметките за вода от страна на ищцовото дружество.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 198о ЗВ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне
на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално
доставяне на ВиК услуги.
На осн. чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно известно,
че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора – „Водоснабдяване и канализации“ ООД-
Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /
централен и местен ежедневник/.
По делото са представени посочените общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор.
През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и Закона за
регулиране на В и К услуги /ЗРВКУ/. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2
от ДР на ЗРВКУ, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне
и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима
както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.
Установява се от представения нотариален акт №163, том I, peг. № 1907, дело № 152
от 26.04.2022 г., че ответницата на посочената дата е придобила собствеността върху
2
процесния имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Перник и администратитвен адрес ********************.
Обстоятелството, че праводателят на ответницата не е уведомил ищеца за
извършената разпоредителна сделка с процесния имот не дава основание да се приеме, че
между страните е продължило да съществува облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги за процесния имот. В този смисъл бездействието на
праводателя на ответницата не може само поради това да породи задължение на бившия
собственик за заплащането на стойността на услугите, които той въобще не е използвал.
Възприемането на противното би било в пряко противоречие с цитираните норми, които
императивно уреждат кой е страна по облигационното отношение с ВиК оператора, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване. Когато правото на собственост върху водоснабден имот е
прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна вода и предоставяне
ВиК услуги за битови нужди, не дължи цената на доставената вода за периода, който следва
изгубването на собствеността, включително ако в нарушение на изискване за уведомяване
титуляр по партидата, индивидуализираща клиентите при доставчика, е останал предишният
собственик на водоснабдения имот. Неизпълненото задължение на бившия собственик на
имота в 30 дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността (чл.
62 ОУ) може да породи вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл.
62 от ОУ не квалифицира бившия собственик на имота като длъжник на вземането за цена
на доставената в имота вода. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно
не обслужва "собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия – в този
смисъл са постановени по Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III
г. о., Решение № 169 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 340/2020 г., III г. о., и др., които
могат да намерят приложение по аналогия. В този смисъл са неоснователни възраженията на
ответницата.
От заключението на кредитираната от настоящия състав съдебно- техническа
експертиза – приета по делото като неоспорена от страните, се установява, че искането за
откриване на партида за студена вода за административен адрес ************* е подадено
на 18.10.2006 г. от И.С.С., за което е платена фактура № 46493/18.10.2006 г. От
предоставените копия от карнети за отчитане на потребеното количество вода за питейно -
битови нужди, за административен адрес *************, е видно, че за абонатен номер №
************* на името на И.С.С. има монтиран водомер № ******* с пломба *******.
Абонатен номер № ************* за имота на посочения административен адрес в гр.
Перник, ************* е към партида на името на г - н М.В.К. до 20.01.2025 г. и на името
на г - жа С. М. Ц. от 20.01.2025 г. до 20.05.2025 г. Лицето по партидата е променено
служебно от ВиК оператора въз основа на установен Нотариален акт №163, том I, per. №
1907, дело № 152 от 26.04.2022 г. Не се установява друга информация за монтиран
индивидуален приходен водомер за студена вода за отчитане на потреблението към
посочения абонатен номер № ************* освен посочването на номер на водомера и
3
номер на пломба в копията на карнети - не е установен протокол за монтиран, респективно
за проверка на метрологична годност на измервателно устройство. Такава информация не е
предоставена и от архива на ищеца при посещение във „ВиК“ ООД, гр. Перник. От прегледа
на документите по делото и предоставените от инкасатора за района копия от документи и
поради невъзможност за установяване на контакт с ответника и при установеното
самостоятелното посещение на процесния адрес гр. Перник, ************* за установяване
на вида на предоставяните ВиК услуги, вещото лице не може с категоричност да се
потвърди дали към настоящия момент за имота има монтиран водомер и в какво
експлоатационно състояние е водомерът, ако е наличен. От прегледа на предоставените
копия от карнети, където липсват конкретни отчети „ново - старо“, по които да се изчисли
потребеното количество вода, а потреблението е отчитано като „средно“, може обосновано
да се поддържа заключението, че са извършвани служебни начисления на потребените ВиК
услуги - доставка на вода в периода до „06.2024“. Не е предоставено копие от документ,
изискуем за служебно начисляване на потреблението съгласно ал. 13, чл. 25 от Общите
условия. От предоставените по делото документи и в офиса на ищеца не се установява да са
извършвани начисления по чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Изчислената цена за твърдяното доставено количество вода 600 м3 в периода
01.11.2022 г. - 20.05.2025 г. е в размер на 1 217.45 /хиляда двеста и седемнадесет и 0.45/лв.
без ДДС или 1 460.94 /хиляда четиристотин и шестдесет и 0.94/лв. С ДДС, разбивката е
представена в Таблица 1.
В нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., приложима по аналогия, е
посочено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един
потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери
след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на
сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на
потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след
общия водомер или в общите части. А чл. 11, ал. 5 от същата Наредба предвижда, че
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери
са задължение на потребителите.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според чл. 34а,
ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., индивидуалните водомери в сгради-
етажна собственост, се проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на
потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5 предвижда, че
когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В
4
случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Последната цитирана
разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредбата и по същество предвижда, че при
наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените
количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.
В конкретния случай данни за монтиране на водомер през 2006 г. се извличат от
предоставените на вещото лице карнети. Не се установява водомерът да е преминал
метерологична проверка Eто защо и предвид липсата на насрещно твърдение от ответника,
съответно на ангажирани доказателства, че поставения в имота водомер е бил подложен на
проверка, респективно, че е бил метрологично годен през процесния период, то следва
извода, че са налице гореописаните предпоставки за служебно начисляване на потребление.
Както нормативната уредба, така и общата рамка на обвързващи потребителя
договорни клаузи, ясно разграничават случаите на липсващ уред, неизправен уред и уред,
който е поставен в имота на ползвателя, но не е доказано, че монтажът и пломбирането му
при приемането за отчет от доставчика са в рамките на първоначалната му проверка или след
маркиране със знак за последваща проверка по реда на чл. 84б, т. 5 от Наредба за средствата
за измерване, които подежат на метрологичен контрол. Дори и да не е изрично уведомен,
потребителят използващ свое измервателно средство не може да черпи права от пасивното
си поведение, несъобразено с изискванията на закон /чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за
измерванията/.
Математически правилните изчисления по чл. 39, ал. 4-6 създават необорима
презумпция за количеството потребление. Уредбата няма за цел да санкционира
потребителите, а да преодолее доказателствените проблеми, касаещи количеството
доставена вода при липсата на индивидуален водомер, и да възпрепятства възможността за
неоснователно обогатяване.
В настоящия случай обаче извършените от ищеца начисления по реда на чл. 39, ал. 4-
6 са абсолютно произволни и не почиват на никаква външно установима логика. Както вече
беше посочено, за да са математически правилни служебните начисления, е необходимо ВиК
операторът да е посочил в счетоводните си книги точния брой на обитателите в имота. За
нетоплофицирани жилища се начисляват по 5 куб. м на обитател, а това количество се
завишава на тримесечие с по 1 куб. м. По делото не са наведени, нито събрани в хода на
съдебното дирене данни за броя на обитателите в жилището. Ето защо, съдът намира, че по
реда на чл. 162 ГПК следва да редуцира служебните начисления на ищеца до 1/3.
Следователно предявеният иск за главница се явява основателен за сумата от 486, 25 лв.
При тези данни при съобразяване на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съдът намира,
че обезщетението за забава върху главницата за периода на забавата се равнява на сумата от
57, 36 лв., поради което акцесорната претенция за заплащане на законна лихва също следва
да бъде уважена до този размер.
5
По изложените съображения искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи до
този размер и отхвърли за разликата над 486,25. до пълния предявен размер от 1458, 77 лв., а
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД уважи за сумата от 57,36 и отхвърли за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 172,10 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски съразмерно. Разноските в исковото производство са както следва: за ДТ за
разглеждане на иска – 65,24 лева, 400 лева – адвокатско възнаграждение, 450 лева или в общ
размер 915,00 лв. , от които следва да се присъдят 305, 08 лева.
Налице са основанията и на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като в договора за правна
защита и съдействие от 04.11.2025 г. е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ
на ответницата. Дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде заплатено от
ищеца на адвокат Д. М., определено съобразно фактическата и правна сложност и
извършените процесуални действия и съобразно отхвърлената част на иска е, е в размер на
150 лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД С. М. Ц.,
ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата от 486,25 лева,
представляваща стойността за доставена питейна вода за периода от 01.11.2022 г. до
20.05.2025 г. до водоснабден имот, находящ се в ********************, за абонатен №
*************, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането и сумата от 57,36
лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от
01.01.2023 г. до 04.07.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за главница за
разликата над сумата от 486,25 лева до предявения размер от 1458,77 лева и иска за
мораторна лихна за разликата над присъдената сума от 57,36 лева до предявения размер от
172,10 лева.
ОСЪЖДА С. М. Ц., с адрес ******************** ДА ЗАПЛАТИ на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 305, 08 / триста и пет лева и осем
стотинки/ лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М., с
личен номер *************, сумата 150,00 лева /сто и петдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ответницата С. М.
6
Ц..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7