О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 26.11.2019 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №2747
по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Поискал изслушване на СИЕ за определяне
размера на вземането. Въпросът е от значение за делото, а отговорът изисква
специални знания.
Ответникът не е посочил и не е
представил доказателства.
Приложено е заповедното
производство по ч.гр.д. №4988/2018г. на РС- Пазарджик.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предоставените от ищеца с
исковата молба писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. №4988/2018г.
на РС - Пазарджик.
ДОПУСКА съдебноикономическа
експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от ищеца в
доказателствената част на исковата молба, както и да установи дали заемната
сума е предадена на ответника и по какъв начин. Заключението за размера на
дълга следва да се даде в два варианта – със и без вземането за неустойка по
оспорената от ответника неустоечна клауза по чл.4, ал.2 от договора за
заем.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице М. М. Л. и депозит за възнаграждение в
размер на 150лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението по сметка на РС – П..
Насрочва делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 23.01.2020 година, 09.45 часа, за когато да се призоват
страните.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
ДАВА ПРОЕКТОДОКЛАД, КАКТО СЛЕДВА:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.9 ЗПК
вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер
на 4351,38лв., от които 2375,51лв. главница; 242,56лв. договорна лихва за
периода 05.02.2018г. – 03.09.2018г.; 1577,70лв. компенсаторна неустойка; 18лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и 137,61лв. обезщетение
за забава за периода 26.12.2017г. - 07.12.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 07.12.2018г., до
плащането.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД твърди, че по силата на рамков договор за продажба на вземания от
16.11.2010г. и приложение №1 към него от 01.04.2018г. е придобил от цедента „Изи
Асет Мениджмънт“ АД вземане към ответника С.И.Д., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, произтичащо от договор за паричен заем №3087069 от
24.11.2017г., като длъжникът е уведомен
за цесията от предишния кредитор, включително и чрез връчване на приложеното
към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 ГПК. Твърди, че в изпълнение на
договора цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ответника заем в
размер на 2500лв. Със същия договор ответникът се задължил да върне заема и да
плати възнаградителна лихва в размер на 368,40лв. в срок до 03.09.2018г. на 20
равни месечни погасителни вноски по 143,42лв. с последователни падежи в периода
11.12.2017г. – 03.09.2018г.
Освен това ответникът поел
задължение в 3-дневен срок след сключване на договора да представи на
заемодателя обезпечение под формата на поръчителство от две физически лица, а
при неизпълнение на това задължение – да заплати компенсаторна неустойка по чл.4, ал.2 от
договора в размер на 1753,00лв., която се изплаща разсрочено на 20 равни части
по 87,65лв., включени към месечните погасителни вноски по заема.
Със същия договор ответникът се задължил при
забава на плащанията от негова страна да възстанови на заемодателя направените
разходите за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, като размерът на
разходите е определен предварително на 9 лв. за всеки 30 дни просрочие, но не повече
от 45лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението да представи обезпечение на заемодателя, поради което
дължи неустойката по чл.4, ал.2 от договора в пълен размер. Освен това не
изпълнил задължението да върне заема. Поради допуснатата забава за него
възникнало и задължението да заплати мораторно обезщетение в размер на
137,61лв., представляващо законната лихва върху просрочената главница за
периода 26.12.2017г. - 07.12.2018г., както и такса разходи за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 27лв.
Ответникът заплатил общо 434,63 лв., с които
погасил 175,30лв. от компенсаторната неустойка по чл.4, ал.2 от договора;
9,00лв. от разходите за извънсъдебно събиране; 125,84лв. от договорната лихва и
124,49лв. от главницата.
Ищецът твърди, че след
придобиване на вземането се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд –
П. по ч.гр.д. №4988/2018г., която е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда да установи
съществуването на вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира
присъждането на разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, оспорва получаването на заемната.
Оспорва действителността на неустоечната клауза по
чл.4, ал.2 от договора за заем поради нейното противоречие със закона.
Оспорва действителността на договора за цесия при
твърдение същият да е сключен преди възникване на цедираното с него
вземане.
За основателността на иска за връщане
на главницата по заема и заплащането на договорна лихва ищецът следва да установи
при условията на пълно главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение, в изпълнение на което на ответника е предоставен паричен заем в
размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира, лихвоносния характер
на вземането, неговия размер и изискуемост, както и обстоятелствата от
фактическия състав на цесията.
За основателността на иска по чл.92 ЗЗД ищецът
следва да установи, че в тежест на ответника е възникнало задължение, за чието
неизпълнение страните са уговорили неустоечна клауза, както и размера на
неустойката.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: