Решение по дело №714/2021 на Окръжен съд - Пловдив

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260767

                                                    гр.Пловдив 07.06.2021г.

 

 

 

 

 

                    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                   ИВАН АНАСТАСОВ

 

 при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№714/2021г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                    Обжалвано е решение №260168/18.01.2021г. по гр.д.№9681/2020г. по описа на РС-Пловдив,ХIII гр.с-в,с което съдът е уважил молбата за защита от домашно насилие чрез налагане на мерки по чл.5 от ЗЗДН,като жалбоподателите считат,че решението е неправилно и незаконосъобразно и молят същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли молбата им.Считат,че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и решението се явява без мотиви.

                    Въззиваемите страни считат жалбата за неоснователна и молят първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

                    Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,от фактическа и правна страна,установи следното:

                    Жалбоподателката С.Д. и въззиваемия А.П. са брат и сестра,а П.Д. е син на С.Д. и Ж.П. е съпруга на А.П. и В.П. е дъщеря на А. и Ж. П.Всички те живеят в обща къща в гр. ****,собственост на А.П. и С.Д.,като А. притежава 5/6 ид.части,а С. притежава 1/6 ид.част.Между страните по делото е разпределено ползването на имота с влязло в сила решение на ПРС.Твърди се от молителите,че на 10,11 и 13.07.2020г. е имало актове на домашно насилие от страна на С. и П. Д. спрямо А.,Ж. и В. П.,като същите са упражнили спрямо тях актове на психическо насилие чрез упражняване на тормоз,обиди,поливане с вода,като на 13.07.2020г. на тел.112 е била извикана полиция за да съдейства за прекратяване на домашното насилие.По делото са приложени декларации по чл.9 от ЗЗДН,от които става ясно,че на посочените дати въззиваемите твърдят да е извършено домашно насилие от жалбоподателите спрямо дъщеря им В. и тях самите.За датата 10.07.2020г. сочат,че жалбоподателя С.Д. поставила в двора свои вещи,които възпрепятствали преминаването им през двора,на 11.07.2020г. С.Д. пръскала с лейка с вода А.П.,а на 13.07.2020г. С. и П. пръскали с вода А. и го обиждали и заплашвали,че ще го изгонят.Освен това молителите сочат,че от началото на 2020г. отношенията между страните били влошени  и С. постоянно правела забележки,че за това,че не заключват вратата на двора,което било съпроводено с обиди.  

                    За установяване на претендираното домашно насилие пред  първоинстанционния съд е разпитан свидетеля М.Д.,който сочи в показанията си,че познава страните по делото,като със С. са приятели и заявява,че на 10.07.2020г. отишъл у С.,а С. го посрещнал на улицата и му казал,че пак ще има разправии със сестра си,тъй като имало разхвърляни плоскости от мебели по стълбите,като започнал да ги размества,за да стигнат до гълъбите.Появила се обаче С. и запитала защо местят плоскостите,като къщата си била нейна и щяла да ги изгони.На следващия ден 11.07.2020г. се били събрали пред къщата на С. и друг съсед искал да влезе в двора,но С. излязла с една лейка и започнала да ги пръска с вода,поради което те се преместили в двора на друг приятел.Заявява също така,че и на 13.07.2020г. също имало пререкания между тях,но не уточнява какви са били те.

                   Пред първоинстанционния съд е приета като доказателство и преписката от РУП-****,от която е видно,че на 13.07.2020г.между страните е възникнало пререкание и е бил извикан патрул на тел.112,като за целта са изискани обяснения от страните,но С.Д. е отказала да даде такива и е отказала също така да подпише предупредителен протокол по ЗМВР,като останалите страни са подписали такъв.

                    Настоящата инстанция намира жалбата за основателна,а решението за неправилно и незаконосъобразно и намира,че следва да го отмени и да отхвърли молбата за защита от домашно насилие поради следното:

                    Защита от домашно насилие може да търси всеки,който е пострадал от такъв акт,осъществен спрямо него от лицата посочени в чл.3 от ЗЗДН.Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на посочените мерки спрямо извършителя.При това положение следва да се изследва въпроса дали спрямо лицето,което търси закрила от домашното насилие е извършен такъв акт.От събраните гласни доказателства не се установява на посочените дати да е имало извършен акт на домашно насилие.Настоящата инстанция приема,че тъй като и брата и сестрата имат право да живеят и обитават къщата,то всеки от тях има право да ползва своята част от двора и къщата,предоставени му от съда със съдебното решение, както намерят за добре.Само следва да се спазват задължителните морални норми.Не се установи да е упражнявана под някаква форма акт на домашно насилие-психическо от страна на жалбоподателите спрямо молителите.Още повече,че от показанията на свидетеля и от приложените писмени доказателства става ясно за един битов скандал между брат и сестра по отношение на ползването на обща недвижима вещ,в която и двамата живеят със семействата си.Ето защо предвид събрланите доказателства се установява,че липсва каквато и да е форма на домашно насилие,поради което молбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

                    Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,но такива не са направени от жалбоподателите,поради което не следва да им се присъждат.

                    Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                               Р   Е   Ш   И:

             ОТМЕНЯ решение №260168/18.01.2021г. по гр.д.№9681/2020г. по описа на РС-Пловдив ХIII гр.с-в,с което са взети мерки на осн.чл.5,ал.1,т.1,3,5 и 6 от ЗЗДН по отношение на С.Г.Д. с ЕГН-********** и П.А.Д. роден на ***г*** спрямо А.Г.П. с ЕГН-**********,Ж.Р.П. с ЕГН-********** и В.А.П. с ЕГН-**********,действаща със съгласието на родителите си А.П. и Ж.П. *** като са задължени същите да се въздържат от упражняването на всякакъв вид акт на физическо и психическо насилие,забранено им е да приближават молителите,както и местата им за социални контакти за срок от осемнадесет месеца,задължени са да посещават специализирана програма за работа с пълнолетни лица,извършители на домашно насилие и са насочени същите да посещават Програма Психо-социално консултиране с пълнолетни лица,пострадали от домашно насилие и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                     ОТХВЪРЛЯ молбата на А.Г.П. с ЕГН-**********,Ж.Р.П. с ЕГН-********** и В.А.П. с ЕГН-**********,действаща със съгласието на родителите си А.П. и Ж.П. *** за постановяване на мерки за домашно насилие по отношение на С.Г.Д. с ЕГН-********** и П.А.Д. роден на ***г*** като неоснователна и недоказана. 

                     РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                        Председател:                                                      Членове: