№ 76
гр. Шумен , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на
единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20213600500320 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260103 от 29.06.2021 г., постановено по г.д. № 299 по описа за 2021 г.
на Районен съд Нови пазар е уважена молбата на В. Д. СТ., ЕГН ********** от гр. Н.п. и на
В. Д. КР., ЕГН ********** с адрес в гр. Н.п. срещу Д. КР. К., ЕГН ********** от гр. Н.п...
за издаване на заповед за защита от домашно насилие по повод извършено от последния акт
на домашно насилие, изразяващо се в удари по главата и краката на В. Д. КР. и заплахи по
отношение на В. Д. СТ. в края на месец февруари 2021 г. С издадената Заповед за защита №
260005 от 29.06.2021 г. ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо В. Д. СТ. и В. Д. КР. на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Задължава Д. КР.
К. да посещава специализирани програми за справяне с гнева и за изграждане на социални
умения при комуникация в стресови ситуации при ЦОП Нови пазар на основание чл.5, ал.1,
т.5 от ЗЗДН и на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН му налага глоба в размер на 200.00 лв. С
решението Д. КР. К. е осъден да заплати на В. Д. СТ. направените от нея разноски по делото
в размер на 500.00 лв.
Недоволен от така постановеното съдебно решение Д. КР. К. го обжалва, тъй като по
делото не било установено извършването от него на актове на домашно насилие в края на м.
февруари 2021 г. по отношение на В. Д. СТ. и В. Д. КР.. Счита, че решението е неправилно
1
и незаконосъобразно. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли молбата на В. Д.
СТ. и В. Д. КР. за издаване на заповед за защита от домашно насилие спрямо него. В
съдебно заседание поддържа, чрез процесуалния си представител ад. С.Б. от АК – Шумен,
депозираната от него въззивна жалба.
Въззиваемите В. Д. СТ. и В.Д. К., чрез процесуалния си представител ад. Н.И. от АК -
Шумен, в своевременно депозиран отговор на въззивната жалба, изразяват становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на Новопазарския районен съд е правилно
и законосъобразно, поради което молят съда да го потвърди и да им се присъдат
направените от тях разноски пред въззивната инстанция. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител ад. Н.И. поддържат становището изразено в отговора на
въззивната жалба.
Жалбата е депозирана в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при
наличието на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на
обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.
След като разгледа направените в жалбата оплаквания и прецени събраните по
делото доказателства, както и изложените от страните доводи съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Обжалваното решение е постановено по депозирана на 26.02.2021 г., молба на
основание чл.8, т.1 във вр. с чл.3, т.5 от ЗЗДН от В. Д. СТ., с която е поискала незабавна
защита за нея и за внучето й В. Д. КР.. Впоследствие на 23.03.2021 г. е подадена
допълнителна молба към молбата от 26.02.2021 г. В тях В. Д. СТ. посочва, че е баба по
бащина линия на детето В. Д. КР., родено на 03.04.2012 г. и се грижи за него от раждането
му. Молителката твърди, че на 25.02.2021 г. спрямо нея и внука й са осъществени актове на
домашно насилие от страна на сина й Д. КР. К., който е баща на В. Д. КР.. Насилието по
отношение на детето се е изразявало във физическо посегателство, а спрямо нея по телефона
са отправяни закани, заплахи и обиди. Молителката моли съда да постанови мерки за защита
да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие като се приложат
предвидените в ЗЗДН мерки, а именно забрана на извършителя да се приближава до нея и
внука й, временно определяне местоживеенето на детето В. Д. КР. при неговата баба по
бащина линия В. Д. СТ. и налагане на глоба в максимален размер. В съдебно заседание
молбата се поддържа от процесуалния представител на молителите ад. Н.И..
Ответникът в съдебно заседание оспорва изцяло молбата на молителите. Твърди, че
не е упражнявал физическо или психическо насилие върху тях.
От приложените писмени доказателства безспорно се установява, че В.Д. С. е майка
2
на Д. КР. К., а В.Д. К. е негов син.
В представената по делото декларация от 22.03.2021 г. по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
молителката действаща от свое име и като пълномощник на С. МЛ. П. в качеството й на
родител и законен представител на детето В. Д. КР. декларира, че на 25.02.2021 г. спрямо
нея и внука й са осъществени актове на домашно насилие, а именно детето е споделило, че
докато е бил в дома на баща си, последният го е удрял по главата и краката и го е обиждал,
наричайки го малоумен, тъй като по невнимание бил намокрил чехлите на жената, с която
Д. КР. К. съжителства. Около 21.30 ч. – 22.00 ч. ответ- никът се е обадил по телефона и е
отправил към нея заплахи, закани за разправа и обиди.
Свидетелските показания на разпитаните по делото трима свидетели имат връзка с
декларираните в декларацията обстоятелства. Двама от тях са свидетели на молителката –
И.Д. И., нейна приятелка И.С.И. който е син на молителката и брат на Д. КР. К., както и
свидетеля на ответника: П.П.И., която е във фактическо съжителство с ответника. От
показанията на първите двама свидетели се установява, че при разговора си по телефона с
майка си, ответникът е отправял заплахи към нея. От показанията на П.П.И. се установява,
че ответникът действително е „шляпнал леко по врата“ детето. Съдът кредитира показанията
на свидетелите в тази им част, тъй като те кореспондират с тези на детето В. Д. КР., дадени
на основание чл.15, ал.1 от ЗЗД и с останалите, събрани в хода на процеса доказателства.
От заключението на назначената от районния съд, съдебно-психологична експертиза
на детето В. Д. КР. се установява, че то е способно да запаметява и възпроизвежда събития,
случили се в обективната реалност. Налице е общо недоразвитие на речта, което обуславя
особености при вербализирането на фактологията в детайли и подробности. При
изследването на В. Д. КР. се установява съществен дефицит по отношение на реалната
представа за време (не може да назове в последователност дните от седмицата, месеците,
сезоните), но различава частите на деня. Има изразени трудности при определяне на
хронологията на събитията за период от няколко месеца към датата на освидетелстване. В
същото време липсва съзнателна склонност да измисля, преувеличава или омаловажава
събития, но би могъл несъзнателно да изкриви факти. По отношение на споделените от него
данни, същите са неструктурирани, неподредени, но са спонтанни и носят конкретна
информация.
Общата информираност, понятиен апарат и речников запас са под очакваните за
възрастта, но позволяват разбиране на подадените послания и възможност за адекватен
отговор на същите. Съгласно интелектуалните му възможности В. Д. КР. може да внася
сравнително точно факти, стига да не се иска от него да показва отношение и морална
преценка. Неговото ниво на когнитивно и интелектуално развитие (конкретно-образно
мислене и интелект в гранична норма) му позволява да възпроизведе факти и събития
единствено в тяхната фактологическа последователност, тъй като абстрактно-логическото
мислене е все още недоразвито (възрастово изводимо в съчетание с общото недоразвитие на
3
речта).
В съдебно заседание в отговор на зададените й въпроси вещото лице пояснява, че В.
Д. КР. правилно запаметява фактите, правилно ги възпроизвежда, но проследяването на
връзката между тях, че едното се е случило като причинно-следствена връзка от друго му е
трудно да го разбере и да го възпроизведе. Той възпроизвежда правилно, като нещо
действително случило се, фактите за намокрените чехли и ударите, но не е задължително
едното да е причинно-следствена връзка от другото.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема за безспорно,
че Д. КР. К. е осъществил на 25.02.2021 г. и в седмицата преди тази дата домашно насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН срещу въззиваемите, изразяващо се в заплахи, закани и обиди,
представляващи акт на психическо и емоционално насилие и физическо насилие изразяващо
се в удари по главата и краката на детето си, което обосновава необходимост същите да
получат защита срещу автора на домашното насилие. Предвид характера на осъщественото
от ответника домашно насилие, въззивният съд, намира, че защитата следва да бъде
осъществена, чрез задължаването му да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо В. Д. СТ. и В. Д. КР., да посещава специализирани програми за справяне с гнева и за
изграждане на социални умения и на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН следва да му бъде
наложена глоба в минималния размер, а именно 200.00 лв.
В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав,
счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции по същест- во на спора,
обжалваното решение на Новопазарския районен съд следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на атакуваното решение,
които изцяло споделя.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и във връзка с направеното искане от страна на
въззиваемите трябва да се присъдят направените по делото разноски във въззивната
инстанция в размер на 200.00 лева.
На основание чл.17, ал.2 от ЗЗДН и чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, Д. КР. К. следва да заплати по сметка на ШОС държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260103 от 29.06.2021 г., постановено по г.д. № 299 от 2021
г. по описа на Новопазарския районен съд.
4
Осъжда Д. КР. К., ЕГН ********** от гр. Н.п... да заплати на В. Д. СТ., ЕГН
********** от гр. Н.п. сумата от 200.00 лв., представляваща направените пред настоящата
инстанция деловодни разноски.
Осъжда Д. КР. К., ЕГН ********** от гр. Н.п... да заплати по сметка на Шуменския
окръжен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5