Решение по дело №1357/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 9322/19.06.2023г. на ДЗЗД „Торнадо“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.„Владислав Варненчик“ № 227, представлявано от П.Ц.С., ЕГН: ********** и Т.Д.С., ЕГН: **********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 106-ФК/008.06.2023г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

С обжалваната заповед на ДЗЗД „Торнадо“ е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – маса за плодове и зеленчуци 75, 76, 114, находящ се в гр. Варна, пазар „Часовника“ и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се твърди, че наложената ПАМ е прекалено тежка и ще доведе до тежки финансови загуби за семейството. В депозирано допълнение към жалбата с.д. № 10179/04.07.2023г., жалбоподателят изразява доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита, че същата е немотивирана, при издаването и не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както от нарушението, така и от запечатването на търговския обект, за да се формират изводи относно приоритета на защита. Сочи, че независимо, че определеният срок на запечатване на обекта – 7 дни е близък до минималния, то от страна на административния орган не са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи именно този срок за действие на мярката. По подробно изложени съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 106-ФК/08.06.2023г. да бъде отменена.

Ответникът по жалбата – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител Д  Ф – старши юрисконсулт и приложени писмени бележки с.д. № 13201/19.09.2023г., оспорва жалбата. Намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

На 18.05.2023г. от Д С В и Г М  А  – инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ е извършена оперативна проверка на търговски обект – маса за плодове и зеленчуци 75, 76, 114, находящ се в гр. Варна, пазар „Часовника“, стопанисван от ДЗЗД „Торнадо“.

При проверката е констатирано, че дружеството, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/. При проверката е констатирано, че в 11.30ч. преди легитимацията е извършена контролна покупка от инспектор Воденичарова на 0.500кг. ягоди на стойност 5.00 лева, като за извършената покупка не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. Установено е, че в обекта е монтирано и работи фискално устройство модел „Datecs WP-50X“ с ИН на ФУ DT780213 и с ИН на ФП 02788213, с дата на регистрация в НАП – 23.05.2019г. Извършената проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0065677/18.05.20223г., ведно с 1 бр. КЛЕН от 18.05.2023г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда писмени доказателства и административната преписка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването е направено от легитимирано лице – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.186, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП и правомощията предоставени му със Заповед № 375/05.06.2023 година на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Съгласно чл.186, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС е самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя чрез налагане на административна санкция по реда на ЗАНН. В тази връзка неоснователно е оплакването на жалбоподателя за наложени в случая две наказания.

На дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обекти, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От доказателствата по делото категорично установена е фактическата обстановка описана в обжалваната заповед, а именно, че дружеството-жалбоподател в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредбата, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство – за извършена покупка на стойност 5.00 лева. Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. Същите са удостоверени в изготвения във връзка с извършената проверка констативен протокол, който е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и относно установените факти и обстоятелства, съобразно чл.50, ал.1 от ДОПК. Установеното при извършената проверка нерегистриране и неотчитане на извършената в обекта продажба на стока правилно е квалифицирано като нарушение на изискването на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МХ и съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, респ. забрана за достъп до обекта.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал. 1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок от 30 дни. Докато при налагането на ПАМ от вида на процесната административният орган действа в условията на обвързана компетентност, определянето на срока на продължителността на мярката е в условията на оперативна самостоятелност, като по аргумент от изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за налагането на ПАМ с мотивирана заповед, правоприлагащият орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и обстоятелства от значение за индивидуализиране срока на ПАМ, съответно да обоснове определената със заповедта продължителност на срока на действие на наложената мярка.

В случая наложената на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е за срок от 7 дни. Настоящият състав на административния съд намира, че оспорената заповед е немотивирана относно срока за налагане на мярката, като при определянето му е нарушен принципа за съразмерност съобразно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК. Определянето продължителността на срока на мярката решаващият административен орган е мотивирал, вземайки предвид: -тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, вида и местоположението на обекта, наличието на публични задължения на задълженото лице, както и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Според административния орган неотчитането на извършената от търговеца продажба води до обоснования извод за трайно поведение към неспазване на установения правов ред в страната. Ако не бъде наложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите налози. За извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

Така изложените мотиви за обосноваване на определената продължителност на налаганата ПАМ съдът намира за бланкетни и същите на изпълняват изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивираност на срока на мярката.

При определяне срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които при осъществяване на съдебния контрол по реда на чл.169 от АПК да бъдат обсъдени. Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения и с държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, не обосновават кое налага срока на прилаганото ограничение да бъде 7 дни. На първо място, при все, че наложената мярка не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, което в случая не е сторено.

Тежестта на нарушението не е била определена при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти, тъй като в случая липсва конкретизация относно среднодневния оборот на обекта. На второ място не е ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около минималния размер, кои конкретни обстоятелства са от значение към преценката за определяне срока на ПАМ. При положение, че липсва описание на вида и начина на организиране на дейността на търговеца, констатации в този смисъл не биха могли да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Наличието в търговския обект на регистрирано ФУ предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги, поради което запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на „организация“.

На следващо място неясна остава волята на административния орган как, по какъв начин биха настъпили значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата с оглед изложеното за наличните задължения на дружеството, без да се упоменава техния размер. Дори и да са налице задължения на дружеството, именно налагането на ПАМ би поставила в невъзможност дружеството да погаси задълженията си, в следствие на което биха се засегнали интересите на държавата. Една последваща забрана за достъп до обекта, не само не би спомогнала за погасяване на задълженията на дружеството, но същата би утежнила състоянието на същото. Не е мотивирана и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката – за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, тъй като няма изложени обстоятелства за подобна практика. Липсват мотиви защо органът приема, че има възможност за извършване на нови нарушения в обекта. На следващо място, административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането на ПАМ. Не става ясно как използваните като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението-вида на търговския обект, предмета на осъществяваната в обекта търговска дейност, наличието на публични задължения /за които не са представени доказателства/ се свързват с констатацията „за трайно поведение към неспазване на установения правов ред в страната“.

Въпреки, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл.22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпването на данъци за фиска. Съдът счита, че налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл.22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 от АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Липсата на надлежни мотиви относно срока на наложената ПАМ, независимо от наличието на материално правните предпоставки на мярката опорочават заповедта, тъй като препятства преценката за съразмерност по чл.6 от АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл.169 от АПК.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 106-ФК/08.06.2023г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – маса за плодове и зеленчуци 75, 76, 114, находящ се в гр. Варна, пазар „Часовника“, стопанисван от ДЗЗД „Торнадо“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.„Владислав Варненчик“ № 227, представлявано от П.Ц.С., ЕГН: ********** и Т.Д.С., ЕГН: ********** и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: