Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 14.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 695/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Със заповед № 2254/19.12.2019
г. по ч. гр. дело № 4567/2019 г. Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Г.С.В.
с ЕГН ********** ***, като кредитополучател по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № ***-*** от 04.01.2019 г., сключен с „БНП П.П. Ф.” ЕАД, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А. за с. на в.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***”, бул. „*****,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., в качеството му на цесионер по сключен Договор за цесия от 08.04.2019 г., с
което е прехвърлено процесното вземане в полза на „А.
за с.на в.” ЕАД, следните суми: 2 334,90
лв. /две хиляди триста тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/,
представляваща частично претендирана сума по
посочения договор, представляваща главница за периода 20.01.2019 г. до
20.08.2021 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано
от дата 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от 13.12.2019 г. до
окончателното плащане; 896,14 лв. /осемстотин
деветдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 20.01.2019 г. до 20.08.2021 г.; 157,22 лв. /сто петдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава по Договора заем за периода от 21.01.2019 г. до
13.12.2019 г.; 118,25 лв. /сто и
осемнадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски, от която: 68,25 лв. – платена държавна такса, и 50
лв. – възнаграждение за упълномощения юрисконсулт.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение срещу посочената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 20.01.2020 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
4567/2019 г./.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
695/2020 г./ срещу длъжника искове за
установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.
В условията на евентуалност
ищецът е предявил и осъдителен иск за заплащане на сумата от 3 420,22 лв.
След
справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на
исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от
27.07.2020 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по
делото е спряно до приключването с влязъл в сила краен съдебен акт на
производството по гр. дело № 1702/2020 г., по описа на Добричкия районен съд.
С решение № 260603/13.12.2021 г.
по гр. дело № 1702/2020 г., влязло в сила на 07.01.2022 г., Добричкият районен
съд е отхвърлил предявените искове
от Г.С.В. ЕГН ********** *** срещу „БНП П. П. Ф. С.А ,
клон Б.“КЧТ ЕИК *** гр.С. , район М. , жк
‚**** , представлявано от Д. Т. Д. и Ж. М. С. при участие на трето лице - помагач на страната на ответника „А. ЗА С.
НА В.“ ЕАД ЕИК *** гр.С. , бул.“*** за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-*** от 04.01.2019г. ,
сключен между БНП П. П. Ф. С.А клон Б. гр.С.
и Г.С.В. ЕГН **********.
На 04.01.2019г. е сключен Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-*** между БНП
П. П. Ф. С.А клон Б. гр.С. / накратко БНП П. /
и Г.С.В. ЕГН ********** ***. Предмет
на договора е кредитна сума от 1859 лв. за закупуване на смартфон
H. на същата стойност.
Страните са се уговорили заетата сума, ведно с
начислената договорна лихва и съпътстващите разноски по подготовката и
обслужване на заема, възлизаща общо на 2 334,90 лв., да се върне чрез
погасителни вноски, платими на определен падеж, платими в срок до 20.07.20218 г. на 31 равни месечни погасителни вноски
в размер на 100,97 лева всяка, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на
26,05%. Погасителните вноски, които
кредитополучателят се е задължил да изплаща на кредитодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на
разходите в размер на 29,41%.
По делото е представен касов бон
от „***“ ЕООД за закупената стока на стойност 1 859 лв. – H.20 ***. С Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. „БНП П.“ ЕАД прехвърля на „А. за с. на в.“ ЕАД свои вземания по списък по Приложение №***. Приложението
е подписано от страните по цесията. По т.646 от Приложението предмет на цесията
е вземанията по „БНП П.“ ЕАД по описания договор за стоков кредит, като
Договорът за цесия е съобщена на ищеца с Уведомително писмо от 26.09.2019 г.
На 8.04.2019
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП П. П. Ф.
С.А., клон Б.“ ЕИК *** и „А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК ***, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-*** от дата 4.01.2019 г. между „БНП П. П.
Ф.С.А., клон Б. и Г.С.В. е прехвърлено в полза на А.за с. на в." ООД, ЕИК ***
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г. „А.за с. на в.“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците.
Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „БНП П. П. Ф. СА, клон Б.“, в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
В изпълнение
на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“,
съответно с изх. № УПЦ-П-БНП/ CREX-*** от
11.04.2019 г.. с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Видно от
известие за доставяне с баркод № *** писмото е получено лично от ответника на 22.04.2019 г.
На ответника
е изпратено и второ уведомление с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП /CREX- *** от 30.09.2019 г., ведно с
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, с известие за
доставяне чрез Български пощи ЕАД. Видно от известие за доставяне с баркод № *** писмото е
получено лично от ответника на 01.10.2019 г. Едновременно с изпратеното
уведомление от 30.09.2019 г., ишцовото дружество е изпратило
повторно уведомително писмо, ведно с уведомление за извършената цесия с изх. №
УПЦ/УПИ- С-БНП /CREX-*** от
26.09.2019 г. чрез ЧСИ Л. Т., на когото „А. за с. на в.“ ЕАД е възложила
правомощията по чл. 18. ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Уведомлението е получено лично от ответника на 23.10.2019 г
Сочи се, че процесното вземане произтича от подписания на 4.01.2019 г.
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-16705625 между „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“, като Кредитор
и Г.С.В. като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги.
Размерът на предоставения с този договор
кредит представлява сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 1 859 лв.
и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“: 475,90 лв.
Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент
„Д. С." ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски"
и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска“. Така, общият размер на кредита е 2334,90 лв., който
включва в себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната премия по
застраховка „Защита на плащанията“, която сума Кредитополучателят се е задължил
да заплати на Кредитора на 32 броя равни части, които са включени в размера на
всяка отделна месечна погасителна вноска.
С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил
предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощен Търговски партньор на кредитодателя.
Така, извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на
задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет
на договора, съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка
на Кредитополучателя, и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по
предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3231,04 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 896,14
лв.
За
потвърждаване на покупко-продажабта в настоящия
случай Търговецът М.-Д ООД е издал фактура № *** г на стойност 1859,00 лева.
видно от която е че Кредитополучателят е използвал отпуснатия му кредит за
закупуване на следните стоки: - смартфон *** 2** ** - 1 брой с единична цена в размер на
1 859,00 лева.
На основание
сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.08.2021 г., на 32 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 100,97 лв., при първа погасителна вноска 20.01.2019
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.08.2021 г /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена погасителна вноска, вземането на Кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Кредиторът е изпратил до
длъжника Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията
по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
01.10.2019 г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.01.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 157,22 лева.
Не се спори
по делото, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към
Дружеството – кредитор. Предвид изложеното за ищеца възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК.
Договорът за потребителски кредит
следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора е нужно да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора – чл. 10 от ЗПК.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по обсъждания договор като е изпаднал в забава, поради
което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното
задължение. За да реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление
по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414
от ГПК за кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с
оглед установяване дължимостта на процесните
суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
С този Договор за цесия е
прехвърлено в полза на ищцовото дружество вземането
срещу длъжника по Договора за кредит от 04.01.2019 г., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Не се спори по делото, че Договорът за
потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правота на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Разпоредбата на чл. 9 от Закон за
потребителския кредит гласи, че Договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Според ал. 2-ра на същия член страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 3 от ЗПК), а кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност
(чл. 10, ал. 4 от с.з.).
Договорът за потребителски кредит следва да е сключен в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора е нужно да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора – чл. 10 от ЗПК.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор като е
изпаднал в забава, поради което кредиторът претендира и обезщетение за забавено
плащане на главното задължение. За да реализира правата си по договора
кредиторът е подал заявление по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в
срока и по реда на чл. 414 от ГПК за кредитора се породил правен интерес от
търсената искова защита, с оглед установяване дължимостта
на спорните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и съдържат
уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски кредит.
По отношение на сключения между
ищеца и „БНП П.П. Ф. С.А., клон Б.“ Договор за цесия, същият е
двустранен, възмезден, консенсуален, неформален
/освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно
действие. Този договор е каузален, т.е. неговата валидност зависи от
наличността на правно основание – цесията е нищожна, ако й липсва правно
основание или ако основанието й е противно на закона, или ако е сключена в
заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за извършената цесия и чрез получаване препис от исковата
молба и приложенията към нея. С получаване на препис от исковата молба, с
приложенията към нея, съдържащи процесният договор за
цесия и изричното писмено пълномощно на цесионера да
извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Уведомлението
е факт, който е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване съществуването на цедираното
вземане следва да бъде зачетено. В този смисъл е и съдебната практика: Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. дело № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение №
3/16.04.2014 г. по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение №
78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите суми, като са допустими
само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл.
77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не са представени. След
като ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване
съществуването на елементите от фактическия състав на твърдяното от него
накърнено субективно материално право, поради което предявените установителни
искове касателно посочените по-горе са основателни и
доказани.
Действително договорната свобода (чл.
9 от ЗЗД) позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието
му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона и с добрите
нрави. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по
договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но
същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора.
По делото е прието и заключението
на в.л. Д.Д., според което:
· Размерът на неплатената главница
по процесния Договор за кредит за периода от падежа
на първата неплаена погасителна вноска - 20.01.2019
г. до падежа на последната погасителна вноска – 20.08.2021 г. е 2 334,90
лв.;
· Размерът на неплатената възнаградителна лихва по процесния
Договор за кредит за периода от падежа на първата неплаена
погасителна вноска - 20.01.2019 г. до падежа на последната погасителна вноска –
20.08.2021 г. е 896,14 лв.;
· Размерът на обезщетението за
забава по процесния Договор за кредит за периода от
падежа на първата неплаена погасителна вноска -
20.01.2019 г. до датата на предявяване на исковете в съда – 20.08.2021 г. е
173,56 лв.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за посочените от вещото лице суми.
Предявените установителни искове като основателни и
доказани подлежат на уважаване.
По отношение искането за
присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото
производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от иска, като ответникът следва да понесе отговорност за направените от
ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая
разноските в настоящото производство възлизат на сумата от 604,09 лв. /шестстотин
и четири лева и девет стотинки/.
Касателно разноските по ч. гр. дело № 4567/2019
г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав намира, че в полза на
заявителя по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер на 118,25 лв. /сто
и осемнадесет лева и двадесет и пет стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ДЛЪЖНИКЪТ Г.С.В. с ЕГН ********** ***,
като кредитополучател по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № C.-***
от 04.01.2019 г., сключен с „БНП П. П. Ф.” ЕАД, ДЪЛЖИ по заповед № 2254/19.12.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен
съд по ч. гр. дело № 4567/2019 г. в полза на КРЕДИТОРА „А. за с. на в.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***************,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., в качеството му на цесионер по сключен с „БНП П.П. Ф.”
ЕАД Договор за цесия от 08.04.2019 г., с което е прехвърлено процесното вземане в полза на „А. за с. на в.” ЕАД,
следните суми: 2 334,90 лв.
/две хиляди триста тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/,
представляваща частично претендирана сума по посочения
договор, представляваща главница за периода 20.01.2019 г. до 20.08.2021 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 01.10.2019
г., ведно със законната лихва върху нея от 13.12.2019 г. до окончателното
плащане; 896,14 лв. /осемстотин
деветдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 20.01.2019 г. до 20.08.2021 г.; 157,22 лв. /сто петдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава по Договора заем за периода от 21.01.2019 г. до
13.12.2019 г.
ОСЪЖДА Г.С.В. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „А. за с. на в. ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***”, бул. „***,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б.Б., сумите
от: 604,09 лв. /шестстотин и четири лева и девет стотинки/, представляваща сторените
по настоящото дело съдебни разноски; 118,25 лв. /сто и осемнадесет лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 1833/2019 г. по
описа на Провадийския районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: