С решение № 310 от 12.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 275/2007 г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори – с.Кирково, обл.Кърджали, Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – с.Кирково, област Кърджали, че Община Кирково има право да възстанови собственост върху гори в размер на 2 500 дка гора в землището на с.Стоманци, общ.Кирково, в местностите „Карапепе” и „Къшла”, които съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ бъдат определени от Общинска служба по земеделие и гори – с.Кирково, обл.Кърджали. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Общинска служба по земеделие и гори - с.Кирково, който чрез своя законен представител го обжалва в срок, като счита, че предявеният с исковата молба на кмета на Община Кирково иск е неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат съображения, че се касае за учредено от държавата на общините право на вечно ползване върху гори, т.нар.”балталъци”, което не подлежи на възстановяване, поради което представените доказателства не са такива по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗВСГЗГФ. Счита, че представеният по делото Протокол, съставен на основание чл.18 от Закона за горите от 1925 год., не може да бъде основание за доказване правото на собственост на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 13 ал.3 т.3 от ЗВСГЗГФ, тъй като представлява протокол за определяне „предмета на горското стопанство”, издаден въз основа на чл. 22 от Закона за горите от 1922 год. и чл.20 от Закона за горите от 1925 год. Позовава се и на разпоредбата на § 5 от ЗВСГЗГФ, съгласно който не се възстановява вещно право на ползуване, предоставено на физически и юридически лица и общини преди влизане в сила на Закона за стопанисване и ползване на горите, в т.ч. „балталъци”, „къшлъци” и „яйлаци”.Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд като незаконосъобразно и необосновано и да реши делото по същество. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба. Представя писмено становище с подробни съображения. Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът Регионално управление на горите - гр.Кърджали, който чрез своя законен представител, го обжалва в срок. Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въпреки, че първоинстанционният съд правилно бил приел, че процесните земи и гори са били от категорията „балталъци” – отстъпени за вечно ползване на общината, съдът неправилно стигнал до извода, че същите следвало да бъдат възстановени на ищеца. Счита, че неправилно съдът е отъждествил института на правото на ползване с този на правото на собственост по отношение на горите, предмет на спора, с което е нарушил основни принципи, уреждащи вещното право на собственост. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд не бил приложил разпоредбите на § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ и § 6 от ППЗСВГЗГФ. По отношение на цитираните от първоинстанционния съд решения на ВКС от 1934 и 1937 год. изразява становище, че същите са непротивопоставими на действуващите в момента разпоредби на ЗВСГЗГФ. Излага съображения също, че Община Кирково не е лице по чл.3 от ЗВСГЗГФ, тъй като с влизането в сила на Конституцията на Република България от 06.12.1947 год. Общината е престанала да съществува като административно-териториална единица, изградена на принципа на самоуправление, и се превръща в териториална единица с органи на държавна власт, без да е налице отделен субект с патримониум, отделен от държавния, т.е. към момента на национализацията на горите Община Кирково не е имала право на собственост върху претендираните гори и земи. Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба така, както е предявена. Представя писмено становище с подробни съображения. Въззиваемият – Община Кирково, чрез своите процесуални представители, оспорва въззивните жалби, като неоснователни. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, като при постановяването му не е нарушен материалния закон и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че процесните „балталъци” не представлявали учредено вещно право на ползване на общините, а особена форма на придобиване на собственост от общините върху претендираните гори, поради което е неприложима разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, върху която се позовавали изключително жалбоподателите. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Въззиваемият – Държавно лесничейство – Кирково, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбите. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и оплакванията на страните, приема þа установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл.197 от ГПК от лица, имащи интерес от обжалването, поради което са допустими. Разгледани по същество същите са основателни. Пред първата инстанция е бил предявен иск от Община – Кирково, обл.Кърджали срещу Общинска служба „Земеделие и гори” с.Кирково, обл.Кърджали, с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 2500 дка гори в землището на с.Стоманци, общ.Кирково, в местностите „Карапепе” и „Къшла”. На основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ като страни по делото са били конституирани и Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – Кирково. Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие от протокол от 29.04.1936 г., комисията по приложение на чл.18 от Закона за горите в района на Кърджалийското административно лесничейство е взела решение, с което е определила за балталци на жителите от с.Стоманци /с махалите му/, на брой 190 домакинства, около 2500 декара в местностите „Карапепе” и „Къшла”. По делото е представено и удостоверение изх.№ 240/08.05.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Кирково, съгласно което до 08.05.2007 г. Община – Кирково не е подавала заявление за възстановяване правото на собственост върху гори, находящи се в землището на с.Стоманци. Представено е и удостоверение изх.№ 428/10.05.2007 г. на Община – Кирково, от което е видно, че старото наименование на с.Стоманци е било с.Чиликле. При тези доказателства настоящата инстанция намира, че предявения иск, с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ, с предмет установяване на правото на възстановяване на собствеността върху 2 500 дка гори, находящи се в местностите „Карапепе” и „Къшла” в землището на с.Стоманци, общ. Кирково, обл.Кърджали, е неоснователен и недоказан. Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ, лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал. 1, установяват с иск срещу общинската служба по земеделие и гори правото да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд. В тази връзка, не е спорно по делото, че претендираните 2 500 дка гори, находящи се в местностите „Карапепе” и „Къшла” в землището на с.Стоманци, общ. Кирково, обл.Кърджали, са „балталъци”, което обстоятелство се установява и от цитирания по – горе протокол от 29.04.1936 год. на комисията по чл.18 от Закона за горите от 1925 год. Посочената законова разпоредба на чл.18 от Закона за горите от 1925 год. установява, че на населените места в новите земи, които се намират всред или край държавните гори и нямат свои общински или частни гори, или имат такива в недостатъчен размер, се отстъпват като балталъци части от държавните гори, които се намират в землището им, в размер до 20 дка на домакинство. Основният спорен въпрос по делото е дали претендираните от ищеца „балталъци” са общинска собственост, респ. дали собствеността върху тях подлежи на възстановяване на общините по реда на ЗВСГЗГФ. Законът за горите от 1925 год., действащ към 29.04.1936 год. – датата на решението на комисията по чл.18 от закона, в своя чл.1 определя, че общински са горите и пасищата в тях, които са отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползване(балталъци), а така също и ония гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините. Цитираната разпоредба установява, че общинските гори биват два вида: частни имущества на общините – онези, които са придобити по някой от способите за придобиване на собственост (покупка, дарение, завещание и т.н.) и т.нар. ”балталъци”, които представляват държавни гори, отстъпени за вечно ползване. В тази връзка, необоснован е извода на първоинстанционния съд, че след като законът определя т.нар. „балталъци” като общински гори, то те са собственост на общините. Този извод противоречи на посочения по – горе чл.1 от Закона за горите от 1925 год., определящ по несъмнен начин, че „балталъците” представляват отстъпени от държавата гори за вечно ползване, и то не на съответната община, а „..на някой град или село…”. Или, граматическото и систематично тълкуване на цитираната разпоредба води до извода, че самият законодател с разпоредбите на чл. 1 от Закона за горите от 1925 год. изрично е разграничил понятията вещното право „собственост” и „право на ползуване”, като им е придал смисъл, в който са познати и понастоящем на правната ни система, и съгласно който правото на ползуване е ограничено вещно право със съдържание, различно от правото на собственост, което обаче не може да бъде придобивен способ само по себе си. Нещо повече, не може да бъде споделен довода на ищеца, изложен и пред двете съдебни инстанции – че чрез посоченото отстъпване на вечно право на ползуване върху определените от комисията по чл.18 от Закона за горите от 1925 год. балталъци, ex lege е възникнала общинска собственост върху тях, тъй като ако това би било така, то би било безмислено определянето на тези гори като такива, върху които се отстъпва друго, ограничено вещно право на ползуване. Несъстоятелен се явява и довода на представителите на ищеца – че правото на ползуване било винаги срочно, съгласно действуващият към онзи момент Закон за имуществата, собствеността и сервитутите /погасява се след изтичане на 30 години, ако е учредено в полза на юридическо лице или община/, поради което очевидно понятието „вечно право на ползване” по Закона за горите от 1925 год. законодателят бил свързал със собствеността, а не с ограничено вещно право, тъй като определянето от законодателя на правото на ползуване като „вечно” с разпоредбите на Закона за горите от 1925 год. не е в състояние да промени съдържанието на самото понятие „право на ползуване” като ограничено вещно такова, а и от друга страна, Закона за горите от 1925 год. се отнася към Закона за имуществата, собствеността и сервитутите като специален /и по-нов/ към общ /по-стар/ закон, при което специалния /новия/ дерогира общия /стария/, и от това не биха могли да се правят каквито и да било изводи в подкрепа на тезата на ищеца. В подкрепа на изложеното по-горе е и разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (изм. - ДВ, бр.13 от 09.02.2007 год.), съгласно който не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на физически или юридически лица и общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите (обн., ДВ, бр.71 от 1948 г.), в т.ч. „балталъци”, „къшлаци” и „яйлаци” /ал.1/; както и че ЗВСГЗГФ не се прилага за лица, на които от държавата са отстъпени гори и земи за вечно ползване /ал.2/. Или, посочените разпоредби установяват по един безспорен начин, че при т.нар. „балталъци” се касае именно до предоставено на общините право на ползване, а не до право на собственост, като към момента на разглеждане на настоящият правен спор /а и преди предявяване на иска пред първоинстанционния съд/ съществува изрична законова забрана за възстановяване на правото на вечно ползуване върху такива гори и земи, вкл. и за неприложимост въобще на реда за възстановяване на собственост върху гори и земи от горския фонд по отношение на лицата, на които такова право на ползуване е отстъпено, какъвто е и настоящият случай. В тази връзка следва да се посочи още, че съгласно § 6 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ограниченото вещно право на ползване, учредено на общини, физически и юридически лица преди 9 април 1946 г. безсрочно или за определен срок, се счита за прекратено. И отново следва да се отбележи, че ако би била възприета тезата на ищеца – че отстъпеното от държавата право на вечно ползване върху т.нар. „балталъци” всъщност представлява право на собственост на общините върху същите, то разпоредбите на цитираният по-горе § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ биха били изпразнени от съдържание и неприложими, каквато очевидно не е била волята на законодателя при приемането им. Предвид установеното дотук, а именно – че се касае до „балтълъци”, които не са собственост на ищеца и по отношение на които не се възстановява вещното право на ползване, и доколкото по делото липсват други писмени доказателства по смисъла на чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ, установяващи по несъмнен начин право на собственост на Община – Кирково върху така заявените с предявения иск гори, то настоящата инстанция намира, че иска е неоснователен и недоказан. Ето защо, като е приел противното и е уважил предявеният иск, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно - необосновано и противоречащо на материалния закон решение, което следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 310 от 12.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 275/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Община – Кирково, обл. Кърджали против Общинска служба „Земеделие и гори” - с.Кирково, обл.Кърджали и Държавно лесничейство – Кирково, иск с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 2 500 дка гори в землището на с.Стоманци, общ.Кирково, обл.Кърджали, в местностите „Карапепе” и „Къшла”, като неоснователен. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |