Решение по КНАХД №1773/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от А. Г. З., [ЕГН], чрез адв. А. Д. от ВАК, против Решение № 776 от 20.06.2025 г., постановено по АНД № 20243110204512/2024 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0819-003055/24.10.2024 г. на Началник група в ОД МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Касаторът релевира доводи, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушаване на материалния закон. Твърди, че по делото не са събрани безспорни доказателства, че касационният жалбоподател е извършил визираното в АУАН нарушение. Сочи, че неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на полицейските служители, които не са очевидци на нарушението. Счита, че показанията им са противоречиви и не доказват възприетата от съда фактическа обстановка. По съществото на спора, отправя искане решението на въззивния съд и потвърденото с него НП да бъдат отменени, а в условията на евентуалност – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В депозирани писмени бележки вх.№ 13948/28.08.2025г. адв. Д. поддържа касационната жалба като отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С представени писмени бележки юрисконсулт К. Л.-А., оспорва изцяло касационната жалба. Релевира доводи за обоснованост и правилност на решението на въззивния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на А. Г. З., [ЕГН], против НП № 24-0819-003055/24.10.2024 г. на Началник група в ОД МВР Варна, Сектор "Пътна полиция" - Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДП са му били наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 01.09.2024г., около 21:41 часа, А. З. бил със собствения си лек автомобил марка "Опел Корса" с рег. № [рег. номер], на паркинга на бензиностанция "Лукойл", намираща се на автомагистрала "Хемус", в посока гр. София, след табелата, отбелязваща края на гр. Варна. Там се били събрали младежи, които провеждали помежду си състезания с автомобили, в които се включил и З. Участниците в отделните състезания ("гонки") - два или три автомобила, се подреждали успоредно на пътното платно и при подаден сигнал потегляли с висока скорост, като се движели до разклона за гр. Аксаково, където правели обратен завой и се връщали по магистралата, като след нов обратен завой на първото кръстовище влизали обратно в бензиностанцията.

Действията на водачите били наблюдавани от служителите на реда П. И. П. и Р. Г. К. - полицейски инспектори в група ТП и КОС при ОД на МВР-Варна, на които било възложено наблюдение и заснемане на провежданите често на това място нерегламентирани състезания. Двамата констатирали извършването на състезания между различни автомобили, заснели движението им с мобилен телефон, а при завръщането на превозните средства в района на бензиностанцията записали и регистрационните номера на участниците в т. нар. "гонки". Двамата забелязали, че управляваният от жалбоподателя З. автомобил също участвал в няколко състезания и записали и неговият регистрационен номер. В. П. изготвил докладна записка по случая, в която отразил констатациите си и посочил номерата на записаните от него автомобили, участвали в надпреварите.

След извършена проверка било установено, че автомобилът "Опел Корса" с рег. № [рег. номер] е собственост на З. На 13.09.2024 г. З. декларирал, че е управлявал лично автомобила си и декларацията била изпратена в сектор "Пътна полиция"-Варна, след което на 17.09.2024 г. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че със собствения си лек автомобил е участвал в нерегламентирани състезания по път, отворен за обществено ползване. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, без да бъдат посочени конкретно какви. Писмени такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но след разглеждането им от назначена за целта комисия били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 24.10.2024 г. било издадено и процесното наказателно постановление.

За да го потвърди, въззивният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Спазени са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно описанието на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Подробното описание в акта и постановлението, което е било квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, е позволило на привлеченото към отговорност лице да разбере фактическите твърдения на контролните органи и да упражни правото си на защита. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно оценката на приобщените доказателства и приложението на материалния закон. Обсъждайки възраженията във въззивната жалба е подчертал, че административнонаказателното производство не се опорочава от отказа на наказващия орган да събере посочените в депозираното възражение допълнителни доказателства. Намерил, че правилно отговорността на З. е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, в който санкцията е определена в абсолютен размер.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН. При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил мотиви относно тяхната оценка.

Изложените от касатора възражения досежно изготвения запис с мобилен телефон настоящият състав намира за основателни, като не се солидаризира с тезата на ВРС за допустимост на същия като веществено доказателствено. Следва да се посочи, че при опит за запознаване със съдържанието на приложения диск, същият не позволява успешно възпроизвеждане на записа. Това обстоятелство, обаче, не рефлектира върху доказаността на нарушението, тъй като съгласно даденото описание на съдържанието на диска в хода на производството, същото очевидно е неинформативно за релевантните обстоятелства. Наред с това, съдът намира, че ВРС превратно е тълкувал цитираната практика на ВКС, съгласно която случайно създадени видеозаписи, съдържащи или отразяващи информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване, могат да се третират като ВД по смисъла на чл.109, ал.1 НПК. Ключова характеристика на визираните допустими ВД е техният случаен характер. В настоящата хипотеза изготвения запис няма такъв случаен характер, а е изготвен целенасочено и планирано, в рамките на провеждана СПО. Като неизготвен по правилата и изискванията на процесуалния закон, и непритежаващ случаен характер, на същия не може да му бъде придадена доказателствена стойност като на годно веществено доказателство, т.е. следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност.

Въпреки това, съдът намира за неоснователно възражението на касатора за допуснато от страна на въззивния съд съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата, респективно – за недоказаност на деянието. Последното се установява по несъмнен начин от всички кореспондиращи помежду си доказателства, подробно обсъдени и анализирани от първостепенния съд - изготвената докладна от инспектор П. П., декларацията по чл.188 от ЗДвП от санкционираното лице, съставения АУАН, подробните, последователни и логични показания на разпитаните полицейски служители.

Обстоятелството, че съдът при преценката на доказателства и формирането на вътрешното си убеждение е кредитирал едни доказателства за сметка на други, не представлява съществено процесуално нарушени, както сочи касатора, щом правните изводи на съда са обосновани, логични и правно издържани. Събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът е мотивирал защо дава вяра на показанията на полицейските служители, а не кредитира тези на Я. П. П. и В. Б. Т.. Правилно съдът е отбелязал липсата на заинтересованост у служителите на МВР, възприели непосредствено действията на З. и неговите обяснения, за разлика от другите двама свидетели, намиращи се в близки приятелски отношения с касатора. Предвид това, и в съответствие с необорената презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на съставения АУАН, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на МВР в хода на административнонаказателното производство, както правилно е приел и въззивният съд.

Изцяло споделяеми и в съответствие с приложимия материален закон са изложените правни изводи от ВРС за съставомерност на констатираното нарушение на чл.104б, т. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. В настоящия случай, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ [рег. номер], е осъществил посочените в съставеният АУАН неправомерни действия по участие в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване. Тези обстоятелства са правилно преценени от съда, който е направил подробен дефинитивен анализ на обективните признаци на състава, като законосъобразно е достигнат изводът за извършено от страна на жалбоподателя нарушение на чл.104б, т. 1 от ЗДвП. Следва да се посочи, че няколкократно релевиранто възражение за липса на положен изпит за установяване на нарушения по ЗДвП от страна на П. П., е неоснователно, а и ирелевантно с оглед фактите по делото. Същият има качеството на свидетел на нарушението, а не на компетентен орган по неговото установяване със съответния акт.

Предвид изложеното, като е потвърдил наказателното постановление, ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 776 от 20.06.2025 г. по АНД № 20243110204512/2024 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА А. Г. З., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.