гр.София,
5.9.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
III-B състав, в закрито съдебно
заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА Мл.с-я: Роси Михайлова
като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ч.гр.дело
№ 11086 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на
Н.М.Г., чрез пълномощника и адв. И.Г.В., срещу разпореждане от 17.5.2019 г. на
ЧСИ Р.Г.– Ч., с рег. № 925 по
изпълнително дело № 20189250402192, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК по изп. д. № 20189250402192 с длъжник Н.М.Г., ЕГН: **********.
В жалбата се излагат
подробни доводи че
обжалваното разпореждане е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и необосновано. Наведени са аргументи, че основание за прекратяване на
изпълнителното производство е било налице, тъй като в продължение на повече от
две години не са извършвани изпълнителни действия. Сочи се, че срокът, визиран
в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен и при осъществяването
на обсъжданото основание прекратяването на изпълнителното производство настъпва
по силата на закона, като с постановлението за прекратяване съдебният
изпълнител само констатира едно вече настъпило прекратяване. Посочено е, че към
делото е приложено разпореждане от 11.10,2016 г. за насрочване на опис и оценка
на движими вещи, но същото никога не е било изпращано на длъжника, како и че
опис и оценка не са извършвани, Изразява се становище, че същото е антидатирано
и създадено за целите на спиране на преклузивния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. В случай, че въпреки направеното възражение, съдът приеме, че е насрочен
опис и оценка на движими вещи, се застъпва становище, че не е налице прекъсване
на давността, тъй като не е извършен опис и оценка на движими вещи. С оглед
изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразно разпореждането от 17.5.2019 г. на ЧСИ Р.Г.– Ч., с рег. № 925
по изп. д. № 20189250402192.
Ответникът
по жалбата и взискател по изпълнението - „А1 Б.” ЕАД, гр.София, не депозира
писмено възражение и не взема становище по подадената жалба.
ЧСИ Р.Г.Ч.
е изложила мотиви по чл.436, ал.З от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Релевирани са доводи, че по изпълнителното дело не е
имало непрекъснат период от две години, през който не са извършвани
изпълнителни действия. Твърди се, че направеното искане за прекратяване на
изпълнителното производство по делото, поради евентуално настъпила перемция при
условията на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, е било неоснователно. Сочи се, че от
момента на образуване на изпълнителното производство са извършени множество
изпълнителни действия, както по искане на взискателя, така и по инициатива на
съдебния изпълнител с оглед възложените му правомощия по реда на чл. 18 ЗЧСИ,
како и че в хода на принудителното изпълнение са наложени множество запори на
длъжника. Твърди се. че взискателят не се е дезинтересирал от изпълнителното
производство. На следващо място е посочено, че изпълнително дело №
20157830400494 по описа на ЧСИ И.Ч. е преобрзазувано при ЧСИ Р.Г.– Ч., като по
новообразуваното дело започват да текат нови срокове. С оглед изложеното се
изразява позиция, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20158890400313 по описа на ЧСИ Д.С.с рег. № 889, е образувано на
21.05.2015г. по молба на „М.” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от
04.02.2015 г., издаден по гр.дело № 698/2014 г. по описа на PC - Панагюрище,
срещу Н.М. С. за заплащане на сумите, посочени в него. Изпълнителното дело е
преобразувано на 21.05.2015 г. в изпълнително дело № 20157830400494 по описа на
ЧСИ И.Ч. с рег. № 783. На 21.8.2015г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Н.М. С.. На 15.7.2015 г. и е връчена покана за доброволно изпълнение.
С разпореждане от 11.10.2016 г. на ЧСИ И.Ч. е насрочен опис и оценка на
движимите вещи на длъжника Н.М. С. по процесното изп.дело за 17.10.2016 г. от
11,30 часа на посочен в разпореждането адрес. По делото не са налице данни
препис от разпореждането да е бил връчен на длъжника. Не са налице данни за
извършване на опис и оценка на движимите вещи на Н.М. С.. С разпореждане от
17.9.2018 г. изпълнителното дело е
преобразувано в изп. дело № 20189250402192 по
описа на ЧСИ Р.Г.– Ч., рег. № 925, след което през 2019г. са наложени запори
върху вземания на длъжника.
По
изпълнителното дело е постъпила молба вх.№ 03368/17.05.2019 г. от длъжника Н.М.
С., в която е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради липсата на поискани от взискателя и
извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия след 2015 г.
На
основание постъпилата молба от длъжника е постановено обжалваното в настоящото
производство разпореждане от 17.05.2019 г., с което е отказано прекратяване на
производството по изпълнително дело №
20189250402192 с длъжник Н.М.Г., ЕГН: **********. В
мотивите на разпореждането е прието за установено, че не са налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В
нормата на чл.435, ал.2 от ГПК /след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г./ е
регламентирано кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника,
а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.З отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл.468, ал.4 и чл.485 ; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на
цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно
действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от
длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело,
съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На
следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436,
ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното в настоящето производство разпореждане на
ЧСИ Р.Г.-Ч., с което е отказано прекратяване на производството по изпълнително
дело № 20189250402192 с длъжник Н.М.Г., ЕГН: **********, е
незаконосъобразно, постановено в противоречие на приложените по изпълнителното
дело доказателства, както и при неправилно тълкуване и прилагане на закона.
Прекратяването
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва
ех lege с изтичането на двугодишен срок
от последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието
на взискателя, независимо дали това действие е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя.
Въведеният от закона критерий е обективен, т.е. при всяко положение, с
изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията,
дадени в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в тази насока е и Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г., IV
г.о. на ВКС. Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие
или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия
взискател, който е заинтересованият да следи за движението на производство и
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес.
Взискателят винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на
отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие,
той разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази
причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на
взискателя.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано
от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Законодателят
изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие,
то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното
производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока,
който тече считано от последното действие на взискателя.
В случая при преценка висящността на конкретното изпълнително
дело съдът намира че е налице период по-дълъг от две години, в който
взискателят е бездействал. Проследявайки хронологията, когато са извършени
изпълнителните действия /независимо от това дали прилагането им е поискано от
взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/. съдът намира, че са
налице законовите основания за прекратяване на изпълнението поради бездействие
от страна на взискателя. В случая безспорно се установява, че по изпълнителното
дело е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т.8 на чл.433 от ГПК, в
който да не са извършвани изпълнителни действия. В процесния случай, съдът
приема, че след 2015 г. по изп.дело не са извършвани изпълнителни действия.Постановеният
отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, обективиран в разпореждане от 17.05.2019 г., е неправилен и
незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен. Доколкото
прекратяването, като процесуално действие във фазата на изпълнителното дело се
извършва с постановление на органа по изпълнението, който извод се налага по
аргумент на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да
прекрати изпълнително дело, тъй като такава компетентност е предоставена на
съдебния изпълнител, делото следва да се върне на ЧСИ Р.Г.-Ч., с рег.№ 925 при
КЧСИ, с район на действие СОС с указания да издаде постановление за
прекратяване на изпълнително дело №
20189250402192 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като се
установи, че са налице законовите предпоставки за това.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-B състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба, подадена от Н.М.Г.,
ЕГН: **********- длъжник по изпълнително дело № № 20189250402192 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.,
с рег.№ 925 при КЧСИ, разпореждане от 17.05.2019 г. на ЧСИ Р.Г.-Ч., с което е
отказано да прекрати производството по изпълнително дело № 20189250402192, с
длъжник
Н.М.Г., ЕГН: **********.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ Р.Г.-Ч., с рег.№ 925 при КЧСИ, с район
на действие СОС, с указания за извършване на действия, съгласно мотивите на
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.