РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Смолян, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20255440100240 по описа за 2025 година
Ищцата Е. Е. К. от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. Р. е предявила
срещу „***“ ООД, представлявано от *** обективно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за
недължимо платени по нищожни договори кредит суми, както следва:
по Договор за паричен заем № 934479/23.10.2020 г. – 118 лв.,
по Договор за паричен заем № 552238/02.05.2023 г. - 937 лв. и
по Договор за паричен заем № 595055/20.05.2021 г. – 146 лв.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
иска - 05.02.2025 г., до окончателното й изплащане.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се
свеждат до следното:
Дъщеря е и единствен законен наследник на ***, с ЕГН **********, б.ж.
на гр. Смолян, починала на 23.10.2023 г. Поради затруднено финансово и
влошено здравословно състояние и необходимост от средства за лечение
наследодателката. често прибягвала до краткосрочни кредити с финансови
институции. След смъртта й ищцата установила, че последната е сключила с
ответника нищожни договори за парични заеми, по които е изплатила изцяло
поетите задължения за главница, лихви и неустойки, а именно: Договор за
паричен заем № 934479/23.10.2020 г., с усвоена сума от 200 лв., обща сума за
плащане 224,46 лв., платени на ответника 318,00 лв. Договор за паричен заем
№ 552238/02.05,2023 г. с отпуснат и усвоен заем в размер на 900 лв., обща
сума за плащане 1 089,60 лв., платени на ответника 1 837,00 лв. Договор за
1
паричен заем № 595055/20.05.2021 г., с размер на отпуснатия и усвоен заем
250 лв., обща сума за плащане е 280,57 лв., платени 396 лв.
Съгласно чл. 6 на всеки от посочените горе Договори за заем
наследодателят й като заемател, е следвало да обезпечи договора с гарант/и,
отговарящи на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора
за заем (https://crediyes.bg/obshti-usloviya), както и още едно от изброените
обезпечения по избор на заемателя - ипотека върху недвижим имот или
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка или ценна
книга ,издадена в полза на Заемодателя. В чл. 8 от договорите е предвидено, че
ако заемателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен
срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в следните размери: по Договор
за паричен заем № 934479/23.10.2020 г. - 93,54 лв.; по Договор за паричен заем
№ 552238/02.05.2023 г. - 747.40 лв., по Договор за паричен заем №
595055/20.05.2021 г. - 115.43 лв.
Неустойките по трите договора са разсрочени в погасителния план и са
платени заедно с всяка месечна вноска за главница и лихва. На практика
месечната вноска включва и неустойката по чл. 8 и общата сума по всеки от
договорите и е различна сумата на общите плащания по трите договора от
тези, посочени в договорите.
Договорите са нищожни поради противоречие с чл. 11, ал. 1. т. 10, чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, същата не е
включена в ГПР. Посочените в договорите годишен процент на разходите и
общата дължима сума не отговарят на действителните такива, тъй като не
включват сумата за неустойка. Посочването в договорите за кредит на по-
нисък от действителния ГПР, представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната,
превишава ограничението на чл. 19. ал. 4 ЗПК и го заобикаля и представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Договорите са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Освен това клаузите за неустойки са нищожни и защото противоречат на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не е уговорена при
настъпване на вреди за кредитора, а като такава включена предварително за
плащане с погасителните вноски по кредита, без да е ясно дали ще бъде
дължима с оглед да обезщети такива вреди. Няма данни и да са настъпили
2
такива вреди, поради което плащането на такава неустойка води и до
неоснователно обогатяване за кредитора.
Освен това изпълнението на задължението за осигуряване на поръчител
е трудно изпълнимо от кредитополучателя предвид краткия тридневен срок за
изпълнение. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава.
Клаузите за неустойка не са индивидуално уговорени е са във вреда на
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност, поради което
са и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
От съда се иска да бъде осъден ответника да плати на ищцата платените
рпи начална липса на основание поради нищожност на договорите за кредит
суми.
Претендира за разноски.
Адв. Р. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва
исковете като недопустими, неоснователни и недоказани и моли да бъдат
отхвърлени.
Съдът не споделя доводите на ответника за недопустимост на исковете
поради липса на активна процесуална легитимация за ищцата, тъй като
притежанието на наследственото материално право, обуславящо активната
процесуална легитимация, е въпрос по съществото на спора и съдът ще се
произнесе по него със съдебното решение. Цитираната от ответника съдебна
практика, вкл. и ТР не се отнасят до въпроси, свързани с процесуалната
легитимация на ищец, а до процесуалната легитимация на ответника.
Признава факта на сключените договори за кредит с наследодателката
на ищцата.
Възраженията по същество се свеждат до следното:
Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищцата за
нищожност на клаузата на чл. 8 от Договора за заем, тъй като
наследодателката на ищцата е знаела за условията на дружеството за
обезпечаване на заема, разяснени са от консултанта в офиса на дружеството,
като на база посочените от ищцата параметри за договор за заем е изчислена
неустойка, която би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на
заема. Счита, че уговорената в договорите неустойка съставлява разход, който
заемателкатата заплаща при неизпълнение на задълженията си за
предоставяне на надеждно обезпечение по него. Счита, че клаузата на чл. 8 от
договора за заем е валидна, индивидуално договорена, не противоречи на
закона и добрите нрави. Счита всички твърдения на ищцата за заобикаляне на
законовите разпоредби с клаузите на процесния договор за заем за
неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка.
3
Считат също за неоснователни и недоказани твърденията на ищцата за
несъответствие на посочения в договора с действително приложения размер
на ГПР.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Процесуалният представител
адв. Р. моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане
на направените от ищеца разноски по представения списък, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл.
ДДС.
Ответникът не се представлява. В писмено становище моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2020 г. между „***“ ООД като заемодател и *** К. като
заемател е сключен договор за паричен заем № 934479, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер
на 200 лева, който последният се задължил да плати на 6 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 37,41 лв., при месечен лихвен процент от 3,400 % и
договорен ГПР 49,523 %. Падежът на първата погасителна вноска е 23.11.2020
г., а на последната е 23.04.2021 г. Общата сума за връщане е в размер на 224,46
лв.
С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да
бъде обезпечен с едно от предвидените обезпечения по избор на заемателя:
ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество,
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
Съгласно чл. 8 заемателят е декларирал, че е уведомен, че в случай, че не
представи договореното в чл. 6 обезпечение в три-дневен срок от
сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на
условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 93,54 лв. с начин на
разсрочено плащане, посочен в погасителния план. Видно от погасителния
план предвидената разсрочена неустойка по чл. 8 от договора е в размер на
15,59 лв. месечно, платима ведно с месечната погасителна вноска. Така
4
размерът на месечната погасителна вноска, ведно с неустойката, става 53 лв.,
а общата сума за плащане става 318 лв.
Според представената справка от ответника /л. 48/, извършените
плащания по този кредит от 23.10.2020 г. възлизат в общ размер на 318 лв.
На 02.05.2023 г. между „***“ ООД като заемодател и *** като заемател е
сключен договор за паричен заем № 552238, по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 900 лева,
който последният се задължил да плати на 11 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 99,06 лв., при месечен лихвен процент от 3,330 % и
договорен ГПР 47,908 %. Падежът на първата погасителна вноска е 02.06.2023
г., а на последната е 02.04.2024 г. Общата сума за връщане е в размер на
1 089,60 лв.
С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да
бъде обезпечен с едно от предвидените обезпечения по избор на заемателя:
ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество,
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
Съгласно чл. 8 заемателят е декларирал, че е уведомен, че в случай, че не
представи договореното в чл. 6 обезпечение в три-дневен срок от
сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на
условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 747,40 лв. с начин на
разсрочено плащане, посочен в погасителния план. Видно от погасителния
план предвидената разсрочена неустойка по чл. 8 от договора е в размер на
67,94 лв. месечно, платима ведно с месечната погасителна вноска. Така
размерът на месечната погасителна вноска, ведно с неустойката, става 167 лв.,
а общата сума за плащане става 1 837 лв.
Според представената справка от ответника /л. 48/, извършените
плащания по този кредит от 02.05.2023 г. възлизат в общ размер на 1 678,11 лв.
На 20.05.2021 г. между „***“ ООД като заемодател и *** като заемател е
сключен договор за паричен заем № 595055, по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 250 лева,
който последният се задължил да плати на 6 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 46,76 лв., при месечен лихвен процент от 3,400 % и
договорен ГПР 48,846 %. Падежът на първата погасителна вноска е 20.06.2021
5
г., а на последната е 20.11.2021 г. Общата сума за връщане е в размер на 280,57
лв.
С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да
бъде обезпечен с едно от предвидените обезпечения по избор на заемателя:
ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество,
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
Съгласно чл. 8 заемателят е декларирал, че е уведомен, че в случай, че не
представи договореното в чл. 6 обезпечение в три-дневен срок от
сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на
условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 115,43 лв. с начин на
разсрочено плащане, посочен в погасителния план. Видно от погасителния
план предвидената разсрочена неустойка по чл. 8 от договора е в размер на
19,24 лв. месечно, платима ведно с месечната погасителна вноска. Така
размерът на месечната погасителна вноска, ведно с неустойката, става 66 лв.,
а общата сума за плащане става 396 лв.
Според представената справка от ответника /л. 49/, извършените
плащания по този кредит от 20.05.2021 г. възлизат в общ размер на 396 лв.
Видно от представеното удостоверение за наследници *** /преди
развода К./ е починала на 23.10.2024 г. и е наследена от единствената й дъщеря
Е. Е. К..
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните
правни изводи:
Предявените искове от ищцата с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за неоснователно обогатяване поради липса на основание са
процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни –
наследникът на заемателя по договорните кредитни правоотношения и
заемодателя.
Безспорно се установи, че в случая между майката на ищцата и
ответника са били сключени три договора за потребителски кредит, по които
починалата *** е заемател, а ответникът е заемодател. безспорно се установи
също, че приживе майката на ищцата е погасила изцяло кредитите, като по
кредита от 23.10.2020 г. е платила 318 лв., по кредита от 2023 г. е платила
6
1 678,11 лв. и по кредита от 20.05.2021 г. е платила 396 лв..
Субективното кондикционно право по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е облигационно,
притезателно, имуществено, прехвърлимо и наследимо. Вземането за връщане
на даденото по недействителен договор не произтича от самия договор, а има
извъндоговорен характер в сферата на неоснователното обогатяване и
възниква от необходимостта от възстановяване на фактическото положение
отпреди извършване на недействителната сделка и изпълнението по нея. В
този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че исковете са
недопустими, тъй като ищцата не разполага с право на иск за неоснователно
обогатяване, тъй като плащанията по трите договора са извършени приживе от
нейната майка.
Касае се за договори за потребителски кредити, поради което за тях
са приложими изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК и установената съдебна практика съдът
следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е
неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под
формата на овърдрафт.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Майката на ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП,
тъй като е сключил през 2020, 2023 и 2021 г. три договора за потребителски
кредити като физическо лице и получените суми по процесните договори не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за
7
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1. В
ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на
понятията „Общ разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от
потребителя“. Общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Общата сума,
дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
8
разходи по кредита за потребителя.
Съдът счита, че посочените в трите договора за кредит ГПР,
съответно от 49,523 %; 47,908 % и 48,846 % не са действителните такива и
противоречат на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочените ГПР са
заблуждаващи и не отчитат реално оскъпяването на договорите за заем с
дължимата неустойка за неизпълнение от страна на заемополучателя на
задължението за обезпечаване на кредита.
Както в договорите, така и в условията към тях липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това
от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин, въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Простото посочване с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на тази разпоредба
е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. За да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Кредитополучателя не следва да
бъде поставян в положението, за да разбере действителния размер на
годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, което противоречи на изискването за яснота. Изискването
за посочване на ГПР включва в себе си и задължение за изрично и
изчерпателно посочване на разходите, отчетени при формирането му. Липсата
на яснота и правила за формирането на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
9
Съдът счита, че посоченият в договора за потребителски кредит ГПР
от 42,58 % не е действителният такъв и противоречи на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално
оскъпяването на договора за заем с дължимата неустойка за неизпълнение на
задължението за обезпечаване на кредита с поръчител или банкова гаранция в
определения 3-дневен срок. В процесния договор липсва каквото и да е
описание на включените в ГПР компоненти и методика на определянето му,
освен цифровото му изражение в сума. Повече от ясно е, обаче, че при
включване на неустойката в ГПР, то действителният ГПР надхвърля
посочения в договора такъв и надхвърля и петкратния размер на законната
лихва, определена от МС.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Съдът счита, че клаузите за неустойка в чл. 8 от процесните договори за
заем са нищожни, тъй като са уговорени в отклонение от присъщите
функциите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД, което ги прави нищожни поради
противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето
становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при
които е договорена, противоречат с нейните функции и с принципите на
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на
ТР е прието също, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави по
иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
Предвидените в чл. 8 от договорите неустойки за неизпълнението на
договорно задължение за представяне на обезпечение на договорите чрез
ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга са нищожни.
10
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните,
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, като
при неизпълнение е предвидена неустойка. Предварително е предвидено, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с вноската по съответния
транш за периода на неизпълнение на задължението. В крайна сметка и трите
неустойки са в размери близки до размера на отпуснатите кредити. По
договора за кредит от 23.10.2020 г. отпуснатият кредит е в размер на 200 лв., а
начислената неустойка е в размер на 93,54 лв., която представлява 46,8 % от
размера на заемната сума. По договора за кредит от 02.05.2023 г. отпуснатият
кредит е в размер на 900 лв., а начислената неустойка е в размер на 747,40 лв.,
която представлява 83 % от размера на заемната сума. По договора за кредит
от 20.05.2021 г. отпуснатият кредит е в размер на 250 лв., а начислената
неустойка е в размер на 115,43 лв., която представлява 46,2 % от размера на
заемната сума.
По начина, по който е договорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху основното задължение за погасяване на заетата сума, тъй като само по
себе си непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за
кредитодателя. Така уговорените неустойки излизат извън присъщата им
обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит вредите за
кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от
него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и
разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от
непредставянето на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция.
Обезпечението има цел различна от тази на неустойката. От неизпълнението
на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обезщетен чрез клауза за неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
възнаграждение за ползването , кредиторът ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед
11
правилото на чл. 133 ЗЗД.
С уговарянето предварително на дължимостта на неустойката за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение в краткия
тридневен срок кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на оценка от страна
на кредитора за платежоспособността на длъжника, което следва да бъде
сторено предварително от него. Освен изложеното, съгласно разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
С договорените неустойки за неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Касае се за разходи, които следва да се приеме, че са за дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Неустойката е начислена към размера на дълга, което води до
скрито оскъпяване на кредита, без да е включено в ГПР.
По начина, по който са договорени, основната цел на тази неустоечните
клаузи е да дoведат до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума в почти
двоен размер, което излиза извън общоприетите разумни граници на добрите
нрави и не се толерира от закона. Така те драстично нарушават принципа на
справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. В
този смисъл е решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV
г. о., ГК.
Ето защо уговорките между страните по кредитните правоотношения за
заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
обезпечение на кредита не изпълняват законовите функции и са нищожни,
поради противоречие с добрите нрави.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед
посочените по-горе за нарушени законови изисквания процесните договори за
кредит се явяват недействителни.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
12
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Безспорно се установи от представената справка от ответника, че по
договора за кредит от 23.10.2020 г. заемателката /наследодателката на ищцата/
е платила освен главницата в размер на 200 лв., още 118 лв. Сумата от 118 лв. е
платена без основание поради нищожността на договора за кредит и следва да
бъде върната от ответника на ищцата като наследник на заемателката. Ще
следва да бъде осъден ответникът да плати на ищцата сумата от 118 лв. като
недължимо платена по този договор за кредит, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Безспорно се установи от представената справка от ответника, че по
договора за кредит от 02.05.2023 г. заемателката /наследодателката на ищцата/
е платила освен главницата в размер на 900 лв., още 778,11 лв. Сумата от
778,11 лв. е платена без основание поради нищожността на договора за кредит
и следва да бъде върната от ответника на ищцата като наследник на
заемателката. Не се представят от страна на ищцата доказателства за
заплащане на 937 лв. освен главницата по този договор за заем. Ще следва да
бъде осъден ответникът да плати на ищцата сумата от 778,11 лв. като
недължимо платена по този договор за кредит, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното плащане, като този иск в
частта за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от
937 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Безспорно се установи от представената справка от ответника, че по
договора за кредит от 20.05.2021 г. заемателката /наследодателката на ищцата/
е платила освен главницата в размер на 250 лв., още 146 лв. Сумата от 146 лв.
е платена без основание поради нищожността на договора за кредит и следва
да бъде върната от ответника на ищцата като наследник на заемателката. Ще
следва да бъде осъден ответникът да плати на ищцата сумата от 146 лв. като
недължимо платена по този договор за кредит, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането на ищцата
е погасено по давност. В редица свои решения СЕС е приел, че ако
потребителят не е знаел или разумно не е можел да знае за неравноправния
характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция,
нарушен е принципът на ефективност, въведен с Директива 93/13, ако
13
давностният срок започва да тече от неоснователното обогатяване – решение
по дело С-485/19, т. 60-61 и решение по съединени дела С-80/21-С-82/21, т.93-
100 и т. 4 от диспозитива, респ. от датата на цялостното изпълнение по
договора, когато без проверка се презюмира, че на тази дата неравноправният
характер на клаузата е известен на потребителя – решение по съединени дела
С-698/18 и С-699/18, т. 67 и т. 2 от диспозитива.
Преценката дали и кога потребителят е узнал или разумно е можел да
узнае за неравноправния характер на клаузата е конкретна и се извършва въз
основа на установените по делото обстоятелства, като потребителят не само
трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна
клауза, но и с правната им преценка - с правата, които черпи от Директива
93/13 /Решение № 124 от 24.07.2024 г. по т. д. № 342/2023 г. на I т.о. на ВКС и
цитираната в него практика на СЕС/.
Освен това наличието на други дела между страните и установена с
влязло в сила решение неравноправност на типова клауза, не доказва, че
потребителят е узнал или разумно е можел да узнае за неравноправния
характер на клаузата.
В случая за неравноправния характер на клаузите за неустойка по
процесните договори за кредит наследникът на потребителя узнава едва с
настоящото съдебно решение, поради което и кондикционната претенция не е
погасена по давност.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните
разноски.
Ищцата е направила разноски за платена държавна такса в размер на
150 лв. и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна
защита и съдействие на л. 52.
С оглед изхода от спора и уважаването на иска на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ще следва да бъде ответникът да заплати на ищцата направените
разноски в общ размер на 477,23 лв., пропорционално на уважената част от
исковете.
На адв. Р. не се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., поради осъществената платена адвокатска услуга.
14
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. Ще следва да бъде осъдена ищцата да плати на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената
част от иска в размер на 66,15 лв..
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от *** на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД да заплати на Е. Е. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***
сумата от 118 лв., платена без основание по недействителен договор за
паричен заем № 934479/23.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
05.02.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от *** на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД да заплати на Е. Е. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***
сумата от 778,11 лв., платена без основание по недействителен договор за
паричен заем № 552238/02.05.2023 г. ведно със законната лихва, считано от
05.02.2025 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан иска В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 778,11 лв.
до пълния претендиран размер от 937 лв.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от *** на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД да заплати на Е. Е. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***
сумата от 146 лв., платена без основание по недействителен договор за
паричен заем № 595055/20.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
05.02.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Е. Е. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „*** сумата от 477,23
лв. за направените деловодни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. Е. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „*** на
15
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** сумата от 66,15 лв. за
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. Р. и на
ответника чрез адв. Ш..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
16