Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 02.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 01.12.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 6237 по описа за 2017 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от „Т.П.” *** представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., чрез юрк.В. против С.А.А. с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1
от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 265,56
лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е
образувано ч.гр.д. №5380/2017 г. на ***, по което съдът е издал заповед за
изпълнение срещу ответника, своевременно възразена. ***
е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди,
че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия, като
същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
се иска признаване дължимостта на вземането, както
следва: 231,04 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 34,52 лв. – лихва за забава от 05.01.2015 г.
до 04.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
5380/2017 г. на *** до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Препис от исковата
молба и доказателствата са връчени на ответницата по делото, в едномесечния
срок след получаването им, по делото не е постъпил отговор. Във възражението в
заповедното производство е направено възражение, че длъжницата не дължи
изпълнение на вземането поради изтекла погасителна давност. Посочено е, че
топлофицирания имот с посочен адрес по заявлението ***не е на името на
длъжницата, а сумите, за които се претендира изпълнение, не касаят този адрес.
В първото по делото
съдебно заседание ищецът е поискал и съдът, на основание чл. 214 ГПК, е допуснал изменение в размера
на предявения иск по отношение претендираната главница
от 231,04 лв. на 115,52 лв., представляваща стойност на незаплатена топлина
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., както и на акцесорната претенция за лихва за забава от 34,52 лв. на
17.76 лв. за периода от 05.01.2015 г. до 04.07.2017 г.
Ответницата в
първото по делото съдебно заседание е заявила признание на дължимостта
на сумите за главница и лихва техния редуциран размер.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
На 17.07.2017 г.
кредиторът е подал заявление до ***, по което е образувано ч.гр.д.№5380/17 г.
на *** и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 3565/17.07.2017 г. С тази заповед
ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 424.02 лева главница за потребена топлинна
енергия в периода 01,01,2013 г. – 30,04,2017 г., 108,39 лева лихва за забава за
периода 04,03,2013 г. до 04,07,2017 г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 17.07.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
По тази заповед
ответницата е възразила в законоустановения срок. В
изпълнение на указанието на заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответницата
за установяване на своето вземане, като е редуцирал неговия размер,
съобразявайки изтичането на кратката погасителна давност, претендирайки признаване
дължимостта на вземането, както следва: сумата от
231,04 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия
за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и
34,52 лв. – лихва за забава от 05.01.2015 г. до 04.07.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5380/2017 г. на *** до
окончателното изплащане на сумите.
В първото по делото
съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е направено изменение в размера
на предявените искове както следва: по отношение претендираната
главница от сума в размер на 231,04 лв. на 115,52 лв., представляваща стойност
на незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г.; по
отношение на акцесорната претенция за лихва за забава
от сума в размер на 34,52 лв. на 17.76 лв. за периода от 05.01.2015 г. до 04.07.2017 г. Видно е от приложено от ищеца копие от вестник ***, че „Т.П.” *** е публикувала общите условия за предоставяната
от нея услуга.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Безспорно се доказа, че ищецът
- „Т.П.” ***, е подал заявление
за издаване на заповед за
изпълнение, като е последвало възражение от страна на
длъжника. Това поражда правен интерес за заявителя/ищец да подаде
установителен иск по чл. 422 ГПК, с което е образувано настоящето дело. Същият е предявен в законоустановения срок. Съдът намира, че съгласно чл. 153 ЗЕ ответникът
е ползвател на топлинна енергия, поради което тя
е дължима. Ответницата в първото по делото съдебно заседание е признала
редуцирания размер на исковите суми. Това признание следва да се
цени като признание на факти,
т.к. ищецът не е направил искане
за постановяване на решение по
реда на чл.
237 ГПК. Подкрепящи признанието
доказателства по делото са представените
ОУ на ищеца и препис-извлечението от сметката на ответника,
аб. № 1020778 при ищеца, приложено
на л. 7-8 от делото и съдържащо задълженията и за исковия период. С оглед на горното,
съдът намира, че следва да
уважи така предявените
искове, съобразявйки направеното по
реда на чл.214 ГПК изменение чрез редуциране на техния размер.
Заповед за изпълнение
на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК №
3565/17.07.2017 г. по ч.гр.д.№5380/2017 г. на *** следва да се обезсили
за сумите, за които е допуснато изменение чрез намаляване на
исковите претенции /т.к. чрез отказа си за
част от сумата,
следва да се приеме, че
заявителят не
е предявил иск/.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съдът намира, че следва да
присъди разноските и в двете производства в тежест на ответницата, в размер, определен съобразно уважената част на заявлението
за издаване на заповедта за
изпълнение и уважения иск /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските, направени
от ищеца и в заповедното производство/. Съдът намира, че
с оглед изменението на чл. 78, ал.
8 ГПК, претендираното възнаграждение
за юрисконсулт следва да се
определи в размер на 100.00 лв. за исковото производство. При това положение и при съобразяване извършеното изменение
на исковите претенции чрез намаляване размера на вземането, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 87,50 лв., представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса в исковото производство и 18,78 лв., представляващи разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедно производство. Ответницата не е направила искане за присъждане на
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, по отношение на ***, адрес на управление ***, че С.А.А. ЕГН ********** *** му дължи сумите
от 115,52 лв., представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за
периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 17.76 лв. лихва за забава за
периода от 05.01.2015 г. до 04.07.2017
г., ведно със законната лихва от 17.07.2017 г. -датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №5380/2017
г. по описа на ***, до окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 415 ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение на осн.
чл. 410 ГПК № 3565/17.07.2017 г. по ч.гр.д. №5380/2017 г. на *** за сумите над 115,52 лв. –
главница, представляваща стойност на потребена, но
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и
сумата над 17.76 лв. лихва за забава
за периода от 05.01.2015 г. до
04.07.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК С.А.А. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, адрес на
управление ***, разноски по настоящото производство в общ размер на 87,50 лв., както и разноски в производството по ч.гр.дело №5380/2017 г. в размер на 18,78
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: