№ 50
гр. К. , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Административно
наказателно дело № 20211850200093 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с жалба от Б. Г. К., ЕГН **********,
гр.Г., ул.“Р.“ № 44 срещу НП № 42-0000613 от 22.02.2021 година, на
директора на РД „АА“, С., издадено въз основа на АУАН, Серия А-2012, №
285845 от 12.02.2021 г., с което на жалбоподателя е било наложено
административно наказание глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин)
лева, на осн. чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр),
за нарушение на чл.36,§.1,т.(I) от Регламент (ЕС) № 165/2014 година.
Въззиваемата страна, чрез своя представител вземат становище за
неоснователност на жалбата, излагат съображения в тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на АУАН от 12.02.2021 г., е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена гореописаната глоба за това, че
на 12.02.2021 година, около 14,30 часа, от град Г., с посока на движение село Ш., като
водач на товарен автомобил от категория № 3, марка „Скания“ с peг. № СО **** ВК,
собственост на Г.Б. Г. от гр.Г. извършвал обществен превоз на товари, като в момента
на проверката е бил без товар (празен) и не е представил тахографски листа за
предходните 28 дни или удостоверение за дейности.
1
Актът за установяване на административното нарушение и издаденото
въз основа на него обжалвано наказателно постановление са постановени при
нарушаване на задължителните законови изисквания на чл.42, т.3, т.4 и т.5 и
на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуване и провеждане на административнонаказателното производство
съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за
извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на
превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно
качество притежава и актосъставителя А.Г.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия
закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията
си да съставят актове за констатираните нарушения. Освен това, доколкото
ЗАвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се
издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко
овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В
случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. /приложена към преписката/
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е
делегирал правомощия на началниците на отдели "Контрол" в РД"АА" да
издават НП за нарушения по ЗАвП, без да обвързва тези правомощия с
територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от
Ч.К., в качеството му на директор на РД „АА“- С., поради което е издадено от
компетентен орган.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
2
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение
да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така
извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит
от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
АУАН е надлежно връчен на нарушителя. Срещу акта не са били
депозирани възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на
спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът споделя становището, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен
закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП следва да
съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават.
На първо място както в АУАН, така и в НП липсват факти относно
приложимостта на Регламент/ЕО/ 561/2006 г., тъй като в НП декларативно се
сочи, че управляваното от жалбоподателя ППС е от категория N 3 / което е
само правен извод/, без да са посочени каквито и да било параметри на
управляваното ППС, за да се прецени принадлежността му към тази
категория.
На второ място липсват факти, от които да се направи извод, че в
действителност към датата и часа на проверката, с управляваното от
жалбоподателя ППС е извършван обществен превоз на товари – не са
посочени такива, а самият наказващ орган установява противното, че МПС е
било празно, без товари, нито има данни превозното средство да е било
3
оборудвано с аналогов тахограф, както изисква чл.36, §1, т.i от регламент
(ЕС) № 165/2014 година. Липсват доказателства дали е следвало да се
извърши някакъв превоз на товари, със или без заплащане и дали водачът е в
някакви правоотношения със собственика на превозното средство, не става
ясно и в чия полза е следвало да се извърши превоза и във връзка с какви
нужди.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.
36, § 1, т. i от Регламент /ЕС/ № 165/2014, съгласно която, когато водачът
управлява превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, той трябва да
е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен
орган тахографските листове за същия период.
От описанието на вмененото нарушение в съдържанието на АУАН и
НП е видно, че отговорността на водачът е ангажирана за това, че на
посочената дата, място и час с управляваното ППС при извършване на празен
обществен превоз не може да представи предходните 28 дни тахографски
листове или удостоверение за дейности по образец. Никъде в АУАН и в НП
не се посочва, че МПС е било оборудвано с аналогов тахограф, както
повелява закона и регламента (ЕС), за да се създаде правно дължимо
поведение за водача на превозното средство по чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр.
Наказващият орган не е посочил точно кои изисквания на относимата
в случая Наредба № Н-3 / 07.04.2009 г., на МТ не са били спазени и нарушени
от жалбоподателя.
Не е отчетено, че в момента на проверката камионът е бил взет и
придвижен от автосервиз, след извършен ремонт (смяна на съединител),
видно от приложения към делото сервизен лист – л.11 от делото
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че нарушението, за което е
наложено наказание на жалбоподателя се явява недоказано от обективна и
субективна страна.
Допуснатите съществени процесуални нарушения от наказващия
орган при издаване на наказателното постановление водят до нарушаване
правото на защита на лицето да разбере точно и ясно обвинението, като
единство между факти, правна квалификация и санкция, и да се защити
4
адекватно срещу него.
Предвид констатираните нарушения на материалния и процесуалния
закон, съдът намира за ненужно да коментира приложението на чл. 28 от
ЗАНН.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а
атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 42-0000613 от
22.02.2021 година, на директора на РД „АА“, С. , КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва в 14 (четиринадесет) - дневен срок от
съобщенията, пред Административен съд – С. област.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5