Производството е по чл.217 във връзка с чл.315 от ГПК. Постъпила е частна жалба от „Байдано комерс” ЕООД гр.Пловдив против определение № 34 от 22.08.2007 г., постановено по гр.д. № 339/2007 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в посочени търговски банки. Твърди се, че „Байдано комерс” ЕООД гр.Пловдив не е получавало покана или каквото и да е уведомление за дължими суми от страна на „Месокомбинат Русе” АД т.е. не е била дадена възможност да реализира доброволно изпълнение в случай, че претендираното се окаже основателно. Освен това, не били налице факти, от които да се предположи, че за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. „Байдано комерс” ЕООД съществувало достатъчно дълъг период, в договорни отношения е с множество съконтрахенти и осъществявало непрекъснато търговска дейност. Не съществували годни писмени доказателства в подкрепа на претенцията, а доколкото е имало договорни отношения между „Байдано комерс” ЕООД и „Месокомбинат Русе” АД те били коректно уредени. Били запорирани значителни суми, което сериозно затруднявало дейността на дружеството чрез блокиране на основни оборотни средства, което било от естество да доведе до невъзможност за погасяване на дължими и изискуеми суми на други съконтрахенти, поради което моли съда да отмени допуснатото обезпечение. В представено по делото допълнение към частната жалба се излагат твърдения за недопустимост на определението на районния съд, като постановено от некомпетентен съд с оглед правилата за местната подсъдност. Твърди се също, че не е налице обезпечителна нужда и поради обстоятелството, че за същото вземане било допуснато обезпечение от Русенският районен съд чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в същите банки. Съдът, като съобрази доказателствата по делото, прие за установено следното: Производството пред Момчилградския районен съд е образувано по молба на „Месокомбинат Русе” АД гр.Русе, с правно основание чл.309 от ГПК, за допускане на обезпечение на бъдещ иск против „Байдано комерс” ЕООД гр.Пловдив за сумата 81 275.40 лева, представляваща дължима сума по фактури за извършена доставка на угоени свине и за сумата от 18 079.59 лева, представляваща лихви за забава върху стойността на всяка фактура от периода на издаването й до 20.08.2007 г., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ „Месокомбинат” в гр. Момчилград, подробно индивидуализиран в нотариален акт № 118, том ІІІ, рег.№ 2904, нот.дело № 450 от 2005 г. на нотариус в района на Момчилградския районен съд и налагане на запор на банковите сметки на „Байдано комерс” ЕООД гр.Пловдив в системата /Централно управление, клонове и офиси в страната/ на следните банки: 1. „Интернешънъл асет банк” АД чрез клона й в гр.Кърджали и 2. „Банка Пиреос” АД чрез клона й в гр.Кърджали. Към молбата е приложена справка на „Месокомбинат Русе” АД гр.Русе за вземания от „Байдано комерс” ЕООД към 20.08.2007 г., съгласно която по процесните 4 бр. фактури, индивидуализирани с номер и дата, „Байдано комерс” ЕООД дължи сумата 81 275.40 лева, както и справка за дължимите лихви по просрочени плащания по издадените фактури, които към 20.08.2007 г. са в размер на 18 079.59 лева. Приложени са и заверени копия от посочените с справката 4 броя днъчни фактури - № 46615/03.02.2006 г., № 46644/10.02.2006 г., № 46673/17.02.2006 г. и № 46732/24.02.2006 г., за доставка на угоени свине на „Байдано комерс” ЕООД. С определение № 34 от 22.08.2007 г., постановено по ч. гр. д. № 339/2007 год., Момчилградският районен съд е отхвърлил искането за налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ „Месокомбинат” в гр.Момчилград, индивидуализиран в нотариален акт № 118/205 г., като е допуснал обезпечение на бъдещ иск от „Месокомбинат Русе” АД гр.Русе против „Байдано комерс” ЕООД гр.Пловдив за сумата 81 275.40 лева, представляваща дължима сума по фактури за извършена доставка на угоени свине и за сумата от 18 079.59 лева, представляваща лихви за забава върху стойността на всяка фактура от периода на издаването й до 20.08.2007 г., чрез налагане на запор на банковите сметки на „Байдано комерс” ЕООД гр.Пловдив Ô системата /Централно управление, клонове и офиси в страната/ на следните банки: 1. „Интернешънъл асет банк” АД чрез клона й в гр.Кърджали и 2. „Банка Пиреос” АД чрез клона й в гр.Кърджали. С определението си съдът е дал 45-дневен срок на „Месокомбинат Русе” АД гр.Русе за завеждане на бъдещите искове пред Пловдивския окръжен съд. За да отхвърли искането за налагане на възбрана върху недвижимия имот, представляващ „Месокоминат” в гр.Момчилград, районният съд е обсъдил представения по делото нотариален акт и е приел, че имота не е собственост на „Байдано комерс” ЕООД гр.Пловдив, а за да допусне исканото обезпечение чрез налагане на запор на банкови сметки съдът по същество е приел, че представените писмени доказателства обуславят допустимост и вероятна основателност на бъдещата претенция, както и наличието на обезпечителна нужда. Съгласно чл.309 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от районния съдия по местожителството на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В тази връзка от гореизложеното се установи, че молителят – „Месокомбинат Русе” АД гр.Русе, е подал молбата за обезпечаване на бъдещия иск до Районен съд – Момчилград, където е местонахождението на недвижимия имот, за който е поискано да бъде възбранен. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че в случая е налице допустим съдебен акт, постановен от компетентния за това съд, а именно – Момчилградския районен съд, поради което доводите в тази насока в частната жалба са неоснователни. Тук следва да се посочи, че не съществува законова пречка молителят да поиска налагането на няколко обезпечителни мерки с оглед нуждата от тях, както и че подсъдността по местонахождението на недвижимия имот, чиято възбрана се иска, не е обвързана от законодателя с основателността на искането. От друга страна, съгласно чл.310, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства. В тази връзка към молбата са представени писмени доказателства, обуславящи вероятната основателност на бъдещите искове. Такива са обсъдените по – горе справки за дължими суми и 4 броя данъчни фактури, установяващи задължения на „Байдано комерс” ЕООД гр.Пловдив в претендирания размер. Що се касае до довода, че не е била представена покана за доброволно изпълнение от страна на „Месокомбинат Русе” АД гр.Русе, то същият е ирелевантен в случая, тъй като липсва законово изискване за изпращане на покана за доброволно изпълнение в случаите на подаване на молба за допускане на обезпечение. Поканата за доброволно изпълнение би имала значение за забавата на длъжника. В случая обаче, доколкото са налице съставени и подписани от двете страни данъчни фактури, следва да се приеме, че е вероятно основателен и искът за обезщетение за забава в претендирания размер. Предвид размера на задължението и периода на забава – една година и половина, налице е и обезпечителна нужда с оглед реализиране на правата по решението. Що се касае до довода, че за същото вземане е допуснато обезпечение с определение на Районен съд – Русе, то липсват каквито и да са доказателства в тази насока, поради което същият се явява неоснователен. Ето защо като е допуснал обезпечение на бъдещ иск от „Месокомбинат Русе” АД гр.Русе против „Байдано комерс” ЕООД гр.Пловдив за сумата 81 275.40 лева, представляваща дължима сума по фактури за извършена доставка на угоени свине и за сумата от 18 079.59 лева, представляваща лихви за забава върху стойността на всяка фактура от периода на издаването й до 20.08.2007 г., чрез налагане на запор на банковите сметки на „Байдано комерс” ЕООД гр.Пловдив в посочените банки, съдът е постановил едно правилно определение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.217, ал.1 във връзка с 315 във връзка с чл.213, б”б” от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 34 от 22.08.2007 г., постановено по ч.гр. дело № 339/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд. Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.
|