№ 6166
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110114379 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят разделно при равни квоти следните суми: сумата
954,60 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна
енергия за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 18.03.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане
на вземането, сумата 168,83 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на горната главница за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.,
сумата 33,04 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за
дялово разпределение за периода от м.02.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 18.03.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до изплащане на вземането и сумата 7,97 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
31.03.2019 г. до 10.03.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент – дясно, находящ се в гр. С.., абонатен № .. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. В
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за
дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
1
обезщетение за забавено плащане. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение, като при условията на евентуалност, в случай, че на
ответниците бъдат присъдени разноски, прави искане за компенсирането им
до размера на по-малкото. Навежда възражение за прекомерност на
претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение. При условията
на евентуалност, в случай, че се твърди осъществяване на защита по реда на
чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗА, навежда възражение за недължимост на
адвокатското възнаграждение.
Ответникът К. Р. Х. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК. Ответницата О. Ф., чрез назначения от съда особен представител –
А. В. П. – САК, е подала отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
наличието на възникнала облигационна връзка с ищеца, като счита, че от
представените от ищеца доказателства не се установява основателността на
претенциите му. Оспорва през процесния период да е доставяна топлинна
енергия в твърдяното количество. Оспорва размера на начислената топлинна
енергия за периода. Оспорва да е доставяна топлинна енергия, отговаряща на
Б. за топлопреносната мрежа. Поддържа, че видно от представено от
ищцовото дружество заявление с рег. № ... за закриване на партидата на
имота, договорът за топлоснабдяване на имота е прекратен, считано от
28.02.2018 г., поради което, счита че след тази дата не би следвало да има
начислени суми за отопление. Твърди, че не е в договорни отношения с
ищеца, не живее, не владее и не ползва процесния имот, поради което оспорва
да дължи плащане.
Третото лице помагач „Т..“ ЕООД не изразява становище по
основателността на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответниците е
да докажат погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
2
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Изключение от това
правило е хипотезата, при която е налице сключен договор с друго лице по
отношение на топлоснабдения имот, каквато в случая не се установява да е
налице.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства, следва
да се приеме за установено, че през исковия период именно ответниците се
явяват собственици на процесния имот. В тази насока е представен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот .., том .., рег. № .,
дело № .., от който се установява, че на 28.12.2018 г. ответниците К. Р. Х. и О.
Ф. са придобили процесния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.
С.., апартамент-дясно при равни квоти. Както беше посочено и по-горе, за
възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът,
достатъчното условие е наличието на собственост върху топлоснабден имот,
3
което в случая следва да се приеме за установено, респективно по силата на
нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение между
ответниците и ищеца, което налага приемането на извод, че през периода от
м.01.2019 г. до м.04.2020 г. ответниците са имали качеството на потребители
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Ирелевантно за
наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта на суми към
ищеца, е това дали ответниците фактически са ползвали имота.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на
етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово
разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно
производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по
съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в
изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните
загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е
изразходвана енергия за отопление, като е имало монтирани 3 бр.
отоплителни тела. Установява, че не е имало узаконен водомер за топла вода.
Вещото лице дава заключение, че за процесния исков период, поради липсата
на осигурен достъп до имота ТЕ е начислявана на база формула по т.6.5 от
Наредба № .., а за топла вода е начислявана на база 1 брой потребител по
140л/ден за един човек съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № ... Експертът е
посочил, че техническото средство за търговско измерване, монтирано в
абонатната станция е преминало метрологични проверки и съответства на
одобрения тип. От заключението се изяснява още, че дължимата от
ответниците сума за процесния период за доставена топлинна енергия,
изчислена съобразно приложимата методика е общо 975,54 лева. Съдът
намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да
бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и
се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на
периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която
той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства,
които да разколебават направените от него изводи.
Предвид изложеното, предявеният иск за главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г. следва да се
уважи за пълния предявен размер 954,60 лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ одобрени с Решение № ... на КЕВР, които са
влезли в сила на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
4
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от 15.09.2019 г.,
ответниците са изпаднали в забава, като дължимото обезщетение за забава на
основание чл. 162 ГПК съдът изчислява на 179,04 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г. Предвид това и с оглед
диспозитивното начало, акцесорният иск следва да се уважи за пълния
предявен размер от 168,83 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Ето защо,
предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи за
пълния размер от 33,04 лева. Следва да се приеме, че ответниците не дължат
обезщетение за забавено плащане, тъй като липсват представени
доказателства, обуславящи извода, че са били поканени или че е следвало да
заплатят дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за
отговорност за неизпълнение в срок.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищеца разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е сторил
разноски в общ размер на 970 лева – 220 лева държавни такси, 300 лева
депозит за вещо лице, 400 лева депозит за особен представител и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. Доколкото разноските се дължат разделно,
то всеки от ответниците следва да понесе разноски съобразно размера на
предявения спрямо него иск и само тези, направени за разглеждане на
предявените спрямо него искове. Поради това, К. Р. Х. не следва да бъде
осъждан да заплаща разноски за депозит за особен представител, които
следва да се понесат от О. Ф.. Предвид гореизложеното, К. Р. Х. следва да
бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 283,05 лева за заплатени
държавни такси, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, а
О. Ф. - разноски в общ размер на 680,31 лева, за заплатени държавни такси,
депозит за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение и за депозит за
назначаване на особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.., апартамент-дясно и
О. Ф., л.к. № .., издадена на 11.05.2009 г. от П.., с адрес гр. С.., апартамент-
дясно ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т..“ ЕАД, ЕИК ., с адрес гр. С. на основание чл.
5
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 разделно при равни квоти сумата 954,60
лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 18.03.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 168,83 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г. и сумата 33,04 лева, представляваща
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
18.03.2022 г. до окончателното й изплащане, които суми касаят топлоснабден
имот – апартамент-дясно, находящ се в гр. С., абонатен № .. като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 7,97 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.
ОСЪЖДА К. Р. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.., апартамент-дясно
ДА ЗАПЛАТИ на „Т..” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 283,05 лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА О. Ф., л.к. № .., издадена на 11.05.2009 г. от П.., с адрес гр.
С.. ДА ЗАПЛАТИ на „Т..” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 680,31 лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „Т..“ ЕООД като третo лицe
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6