СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
04.06.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 13.05.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 11680/19г. и констатира следното:
Предявени са
искове от П. Л. против З. „Б.и.“ АД с правно основание
чл. 432 от КЗ за сумите: 200 000 лева и 14 456, 31 лева /обезщетения
за неимуществени вреди и за имуществени вреди – следствие от ПТП/. Претендира
се /при условията на и чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва върху първата главница
/за периода след 29.12.18г./ и върху втората главница /за периода след
05.04.19г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
На 30.03.18г. е
настъпило ПТП-е и в резултат на същото – П. Л. е претърпял физически
увреждания, травми /болки и страдания – неимуществени вреди/. Произшествието е
причинено от П. М.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число:
деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на П. М./ са
удостоверени със събраният по делото доказателствен материал /писмен, гласен –
събран по делегация и експертен – преценен в съвкупност/. Към датата на ПТП-е П.
М. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Горните
обстоятелства удостоверяват пряко /категорично – еднозначно/ предпоставките на
чл. 432 от КЗ.
Главният иск /за
неимуществени вреди/ е основателен частично – до размера на сумата 100 000
лева:
Председателят на
настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи /когато е налице
физическо увреждане/ наличието на неимуществени вреди /физически болки и
психически страдания/ следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва
принципно - винаги, във всяка хипотеза като настоящата/. От друга страна - в
същата връзка /във връзка с процесното релевантно обстоятелство/ в процеса са
събрани и конкретни доказателства /медицинска експертиза и свидетелски
показания/.
Процесното
обезщетение се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД: в контекста на горните
принципни съображения и при съобразяване на конкретните /събрани по делото/
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза и
свидетелски показания/. Съдът отчита също възрастта на пострадалия и наличието
на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат - по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД: в момента на инцидента – пострадалият е управлявал
мотоциклета си с превишена скорост и в насрещната лента за движение. В
последната връзка: обясненията /дадени в съдебното заседание/ на вещото лице от
техническата част на експертизата /досежно начина на движение на пострадалия/
не могат да обосноват различен извод /доколкото са само хипотетични,
евентуални/.
Посочените две
обстоятелства /надлежно констатирани от приетата в процеса комплексна
експертиза/ следва да се окачествят като – допринасящи за настъпването на ПТП-е
/останалите възражения на ответника, заявени в контекста на правилото по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД – не могат да се приемат за надлежно, категорично, еднозначно
доказани; предвид констатациите на същата експертиза/. Установеното
съпричиняване обаче – не може да обоснове редуциране на заявеното обезщетение
/до размера на по-малка сума от горната/ предвид – съдържанието на събраните
доказателства /медицинска експертиза и свидетелски показания/ досежно
конкретните: естество и вид на претърпените от ищеца увреждания, настоящото
здравословно състояние на пострадалия и перспективата за лечението му.
Искът за
имуществени вреди /разходи за проведено лечение/ е основателен – изцяло:
Тази претенция /от
една страна/ не се оспорва пряко /конкретно/ от страна на ответника. Същата
претенция /от друга страна/ е удостоверена по делото /по основание и размер/ с
писмени доказателства.
Частично
основателни са и акцесорните искове:
В полза на ищеца
следва да бъде присъдена и законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди /при условията на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ/ за периода – след 29.12.18г. /когато е изтекъл срокът по цитираните
текстове от закона, започнал да тече на 28.09.12г. – когато застрахователят е
бил сезиран извън-съдебно с искане за изплащане на обезщетение/. Върху
обезщетението за имуществени вреди се дължи /принципно/ лихва за периода – след
завеждане на делото.
Възражението на
ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният от ответника адвокатски
хонорар надвишава минимума по Наредба № 1; с оглед това претендираната сума
следва да бъде редуцирана до размера на сумата 5 820 лева/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.и.“ АД да плати на П.А.Л. ЕГН ********** сумите: 100 000
лева и 14 456, 31 лева /обезщетения за неимуществени вреди и за
имуществени вреди – следствие от ПТП/ на основание чл. 432 от КЗ; законната
лихва върху първата сума от 29.12.18г. до цялостното й изплащане; законната
лихва върху втората сума от 05.09.19г. до цялостното й изплащане и 360 лева – съдебни
разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главния
иск /за неимуществени вреди/ за сумата над 100 000 лева, а акцесорния иск /касаещ
претенцията за имуществени вреди/ за периода до 05.09.19г.
ОСЪЖДА П.А.Л. да
плати на З. „Б.и.“ АД 2 810 лева - съдебни разноски
/на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; съразмерно на отхвърлените искове; при
приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА З.
„Б.и.“ АД да плати на адвокат Т.3 820 лева - адвокатски хонорар
на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА З.
„Б.и.“ АД да плати на СГС 4 578 лева - държавна такса на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: