№ 18163
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20231110112530 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу
„КСТРОЙ“ ЕООД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 673.89 лева, представляваща стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., включваща и
суми по изравнителни сметки № **********/31.07.2020 г. за периода м. 07. 2019 г. до
м. 03. 2020 г., № **********/31.07.2021 г. за периода м. 07. 2020 г. до м. 04. 2021 г., №
**********/31.07.2021 г. за периода м. 05. 2020 г. до м. 06. 2020 г., №
**********/30.09.2021 г. за периода м. 07. 2020 г. до м. 04. 2021 г. и №
**********/30.09.2021 г. за периода м. 05. 2020 г. до м. 06. 2020 г., за топлоснабден
имот ,апартамент № 3,в гр.София,бул.“Цар Борис III“ № 112, ет. 3, аб. №
440815,инсталация **********, ведно със законната лихва върху главницата от
14.11.2022 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК ) до окончателното изплащане, сумата 137.34 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 31.10.2022 г., сумата 7.01 лева,
представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2022
г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК ) до окончателното изплащане, сумата 1.74 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2020 г. до
31.10.2022 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца
и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 61736/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ . Ищецът отправил
покана. Въпреки това през процесния период ответникът е потребил енергия за
топлоснабден имот апартамент № 3, находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис“ III №
1
112, ет. 3, абонатен № 440815, инсталация № **********, поради което се обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва
да плати стойността на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. През процесния период били в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена най късно до 20-то число
на месеца, следващ месеца, за който е издадена фактурата. Ответникът бил поканен да
заплати доброволно дължимите суми с писмо покана, като в него било посочено, че
ако не заплати дължимите суми в 7-дневен срок от получаване на писмото, ищецът ще
пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции по основание и размер. Оспорва да е потребител на доставяните
от ищеца услуги,тъй като през процесния период обекта на доставка бил ползван от
друго лице, с което имал сключен договор за наем и на името и което било задължено
за претендираните вземания. Навежда, че за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. има
вземания към ищеца в общ размер на 14165.60 лева, произтичащи от ползване на
последния на абонатна станция и дворна мрежа (външно топлозахранване), с
административен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис“ III № 116, като твърди, че за
ищеца било налице задължение да изкупи съоръжението, съобразно изготвена оценка
на съоръжението,което до настоящия момент не било извършено. В условията на
евентуалност, в случай че ответникът бъде осъден да заплати процесните суми, прави
възражение с правно основание чл. 104, ал. 1, изр. 2, предл. 3 ЗЗД за прихващане
процесните задължения.
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
В хода на проведеното открито съдебно заседание от 02.11.2023 г., ответникът е
признал, че не оспорва размера на топлинната енергия , както и протокол №
1/08.08.2023 г., с който ответното дружество е поискало индивидуален договор.
С определение обективирано в протокол от проведено открито съдебно
заседание на 02.11.2023 ф. съдът е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК до приключване на спора по гр.д. 37647/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.
За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел, че за твърдяното от ответника
вземане за обезщетение за периода 01.01.2021год. – 31.12.2021год., предмет на
възражението му за прихващане е налице образувано исково производство пред същия
състав - гр.д.№ 37674/2023 г. по описа на СРС, 65 състав ,предмет на което е
разглеждането на претенция от „КСтрой“ ООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД с
правно основание чл.137, ал.2 от ЗЕ за заплащане на обезщетение за ползване на
абонатна станция и дворна мрежа с административен адрес - гр.София, бул.Цар Борис
III №116 за периода от 26.10.2020 г. до 26.06.2023 г., в който период е включен и
периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. за който ответника твърди, че има вземания.
С определение № 28523/03.07.2025 г. съдът е възобновил производството
по делото, доколкото е установил, че производството по гр.д. 37647/2023 г. по описа на
СРС, 65 състав е приключило – пред въззивния съд е направено оттегляне на иска от
страна на ищеца „КСтрой“ ООД, което действие е довело до обезсилване на
постановения акт по същество по делото и до прекратяване на въззивното
производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който може да се защити.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е
потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата
дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява
тази енергия, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със
Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия
период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между топлопреносното
предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и
че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Безспорно се установи по делото, че между страните не е бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. В тази
връзка съдът намира за нужно да уточни, че представеното по делото заявление за
сключване на договор с ищеца за предоставяне на топлинна енергия за битови нужди,
обективирано в протокол № 1/08.08.2013 г. не доказва наличие на валидна облигация
между страните, тъй като законът изисква наличието на нарочен договор, когато се
касае за „стопански нужди“ по см. на Общите условия на ищцовото предприятие. Ето
защо и претенцията на ответната страна за преквалифициране на исковете е
неоснователна. Още повече, че диспозитивното начало, установено като императивно
правило в гражданския процес, не допуска съдебна намеса при липса на въведени
факти/твърдения от страна на ищеца като инициатор на производството.
За установяване на обстоятелството, че през процесния период ответникът е
ползвал доставената му от ищеца топлинна енергия за стопански нужди на посочената
от ищеца стойност от общо 819,98 лв. (сумата включва главници и лихви), спествайки
си разходи за закупуването й, съдът цени изявленията на процесуалния представил на
ответника в светлината на чл. 175 от ГПК като неизгоден нему факт.
Поради установяване изискуемост на главния дълг по чл. 59 ЗЗД, се сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на заявеното в условията на
евентуалност възражение за прихващане на ответника. В съдебно заседание,
проведено на 02.11.2023 г. съдът е приел за съвместно разглеждане инвокирано от
ответната страна възражение за съдебно прихващане на исковата претенция със
сумите, заявени от ищеца в исковата му молба.
В хода на проведеното на 02.10.2025 г. открито съдебно заседание ответникът не
само е поддържал възражението си за прихващане, но и е представил относими
доказателства за установяване ликвидност на неговите вземания срещу ищеца
3
касателно част от процесния имот.
Видно от приложено на л. 148 – 153 по делото с влязлото в сила на 05.04.2024 г.
решение № 2861/21.10./2022 г. на СГС ищецът в настоящото производство
„Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответника в настоящото
производство „Кстрой“ ЕООД сумата от 88 765 лв. – дължима цена за ползване на
съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа и абонатна станция за
присъединяване на сграда – етажна собственост, находяща се в кв. 34, м. „Лагера“, с
административен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 116 за периода от 25.10.2015
г. до 25.10.2020 г., ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до окончателното
плащане.
Констатира се, че процесният период от м.07.2019 г. до м.04.2021 г.
включително включва периода, за който на ответника му е признато да има валидно и
изискуемо вземане срещу ищеца. В приложение на правилото на чл. 162 ГПК, става
видно, че за един месец „Топлофикация София“ ЕАД е генерирала задължение спрямо
„Кстрой“ ЕООД в размер на 1 479, 41лв.
Предвид заявения материален интерес по делото, съдът счита, че дори
вземането на ответника за един месец покрива исковата претенция и в този смисъл
възражението за прихващане на ответника е основателно, а предявените главни искове
– неоснователни като погасени чрез прихващане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. След като по делото не се установи първата предпоставка
от фактическия състав на акцесорната претенция за двете мораторни лихви, същата
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 700 лева – 400 лева за оказана
правна помощ в хода на исковото производство и 300 лева – за заповедното
производство и същите му се дължат, при следните уточнения.
Съдът приема, че по делото са представени доказателства за реалното сторване
на тези разноски, удовлетворявайки изискванията на т. 1 от ТР № 6 ОТ 6.11.2013 г. по
т.д. № 6/2012 г. на ВКС, а именно разписки от процесуалния представител адв. Д., че
действително е получил процесните суми от своя доверител. В тази връзка съдът
намира за необходимо да посочи, че макар по делото да не е представен договор за
правна защита и съдействие с указан начин на плащане, приема, че тези разноски
наистина са направени, при следните съображения. Посочването на начина на плащане
в договора за правна помощ не е изрична предпоставка, без която вземането за
разноски за адвокатско възнаграждение не може да възникне, съответно да бъде
реализирано по реда на чл. 78 от ГПК. Същото е от значение за това с какви
доказателства следва да бъде доказано извършването на тези разноски. Затова в
случаите когато плащането задължително следва да се извърши по банков път или
това е уговорено в договора за правна помощ и съдействие трябва да се представят
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случаите когато
плащането е било извършено в брой този факт следва да бъде отразен в договора за
правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на процесуалния представител
4
на страната, че е получил уговореното възнаграждение е достатъчно за да се приеме,
че е налице извършено плащане, което не може да отпадне само поради това, че в
договора за правна защита и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши в
брой – в този смисъл вж. Определение № 2031 от 06.07.2023 г. по ч. гр.дело №
2058/2023 г. на 4-то г.о. на ВКС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, положителни установителни искове,
заявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу „КСтрой“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. „Красно село“, ул. „Невестина скала“ № 1А, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 673,89 лева, представляваща
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2019 г.
до 30.04.2021 г., включваща и суми по изравнителни сметки № **********/31.07.2020
г. за периода м. 07. 2019 г. до м. 03. 2020 г., № **********/31.07.2021 г. за периода м.
07. 2020 г. до м. 04. 2021 г., № **********/31.07.2021 г. за периода м. 05. 2020 г. до м.
06. 2020 г., № **********/30.09.2021 г. за периода м. 07. 2020 г. до м. 04. 2021 г. и №
**********/30.09.2021 г. за периода м. 05. 2020 г. до м. 06. 2020 г., за топлоснабден
имот, апартамент № 3, находящ се в гр.София,бул. “Цар Борис III“,№112,ет.3,аб.№
440815,инсталация **********, ведно със законната лихва върху главницата от
14.11.2022 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК ) до окончателното изплащане, сумата 137.34 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 31.10.2022 г., сумата 7.01 лева,
представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2022
г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК ) до окончателното изплащане, както и за сумата 1.74 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2020 г.
до 31.10.2022 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 61736/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на Кстрой“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, общ. „Красно село“, ул. „Невестина скала“ № 1А, сумата в размер на общо 700
лева, представляваща сторени разноски пред СРС за адвокатско възнаграждение в
исковото и в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5