РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20231880100564 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от И. М. Г. от
с. Ц., общ. С., ул. „...” № , жилищен блок № , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********,
чрез пълномощник, срещу П. И. А. от с. Т., общ. С., ул. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. ,
ЕГН **********. Съдържанието на претендираното право е да се осъди
ответникът да й заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди (тежки физически и психически
болки, страдания и битови неудобства, страх, унижение, срам, безсъние,
изтощение и др.), вследствие от извършени от него деликти, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2020 г., както и направените
по делото разноски. Правното основание на претенцията е чл. 45 и сл. от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като уврежданията са извършвани
на различни дати, за времето от лятото на 2019 г. до 24.11.2020 г., когато
ответникът е трябвало да напусне съсобственото и съвместно обитавано
дотогава жилище.
От страна на ответника, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор.
Искът се оспорва, като неоснователен и недоказан, както и фактическите
твърдения изложени в исковата молба.
В открито съдебно заседание, както и в писмени защити
пълномощниците на страните, подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства и са разпитани трима
свидетели.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда
1
на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), приема за установено от
фактическа страна следното :
С влязло в законна сила определение от 21.02.2023 г., постановено по
н.о.х.д. № 108/2021 г. по описа на Районен съд Своге, ответникът е признат за
виновен за това, че на 17.10.2020 г. около 02:30 часа, в с. Ц., общ. С., на ул. „...
№ , вх. , ет. , ап. , в кухненското помещение на семейния им апартамент, се е
заканил с убийство на И. М. Г., като й казал : „..........”, държейки химикал в
ръката си и тази закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 Наказателния
кодекс (НК), както и за това, че в периода от 31. 10. 2020 г. до 24.11.2020 г. в с.
Ц., общ. С., ул. „...” № , жилищен блок № , вх. , ет. , ап. , не е изпълнил заповед
за незабавна защита от домашното насилие № 538 от 26.10.2020 г. на
Свогенския районен съд, постановена по гр.дело № 537/2020 г., по описа на
съда, която го задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на И. М. Г. и го отстранява от съвместно обитаваното с нея
жилище, находящо се в с. Ц., общ. С., ул. „...” № , жилищен блок № , вх. , ет. ,
ап., като е пребивавал в съвместно обитаваното жилище, предизвиквал е
скандали и е отправял ежедневно към нея думите „.........” – престъпление по
чл. 296, ал. 1 НК.
Престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК е против личността
(раздел V – Принуда, в случая закана), а по чл. 296, ал. 1 НК е против
правосъдието, като обстоятелството, че подсъдимият е пребивавал в
съвместно обитаваното жилище, предизвиквал е скандали и е отправял
ежедневно към Г. думите „........” е изцяло извън състава му. По тези
съображения според настоящият съдебен състав установеното извършване на
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК не задължава гражданския съд относно
горепосочените обстоятелства, още повече, че те сами по себе си
осъществяват състав на друго престъпление. По първото обвинение е
посочено, че апартаментът е семеен, но страните не са били обвързани с брак,
като жилището е съсобствено – видно от приложения към исковата молба
нотариален акт.
Към исковата молба се приложени и решения постановени по Закона за
защита от домашно насилие (ЗЗДН). Същите не се ползват със сила на
пресъдено нещо, тъй като са постановени в спорна съдебна администрация.
Това обаче не означава, че в производство по иск по чл. 45 ЗЗД, в което ищецът
твърди, че процесният деликт е насилие, установено и с решението по ЗЗДН,
съдът трябва да игнорира това решение като доказателство по делото.
Свидетелят К. А. твърди, че баща му е отправял обидни думи към майка
му. Липсва конкретика на коя точно дата са отправяни тези думи, както и от
страна на свидетеля използването им е поставена под условието, че те са
казвани от баща му, само когато последният се е връщал вкъщи след като
преди това е бил употребил алкохол. От друга страна в одобреното
споразумение по наказателното дело е прието, че ежедневно към И. Г. са
отправяни думите „....”, което, съпоставено с показанията на свидетеля К. А.,
води до извод, че всеки ден в периода от 31. 10. 2020 г. до 24.11.2020 г. П. А. се
е връщал вкъщи под някаква форма на алкохолно опиянение, което житейски
изглежда недостоверно за работещ човек. В показанията си свидетелят К. А.
2
твърди, че баща му е искал те с майка му : „да напуснем апартамента, понеже
той искаше да доведе любовницата си вкъщи“ и в същото време : „как той ще
отиде при нея, как ние ще напуснем апартамента, как ние ще отидем в долния
апартамент“, както и още : „ще си продаде апартамента, ще отиде в Созопол и
ще живее там“. Свидетелят К. А. твърди, че те са разбрали през месец
септември 2020 г. за връзката на баща му с друга жена, а в исковата молба е
посочено, че това е станало през лятото на 2019 г. В същото време липсват
доказателства, извън твърденията на свидетеля, които се позовават изцяло на
казаното от баща му, че последният действително е установил връзка с друга
жена, която според свидетеля е от гр. Созопол, а няма твърдения ответникът
да е напускал Софийска област и гр. София за исковия период (освен
твърдението, че веднъж е изпуснал влака за гр. Бургас, т.е. не е стигнал
доникъде). Поради тези противоречия съдът не кредитира показанията на този
свидетел. Осен това от неговите показания става ясно, че има и долен
апартамент, в същата жилищна сграда, т.е. изглежда много вероятно целта да
е не те да бъдат изгонени, а баща му да бъде изгонен, при което, както той
(свидетелят), така и майка му да живеят в отделни самостоятелни жилища. В
подкрепа на такова съждение е и обстоятелството, че според свидетеля А. :
„След като П. се е изнесъл от общото им жилище, тя след време се поуспокои,
сега е доста по-спокойна“. Косвено това се доказва и от посоченото в исковата
молба : „Аз му казах, че след като заминава е добре да прехвърли своята част
от жилището на сина си“. За наличието на друго жилище, в същата жилищна
сграда, става ясно и от показанията на свидетеля Ч.
По така изложените съображения съдът изцяло не кредитира
показанията на свидетеля К. А.. Съдът не използва и показанията на свидетеля
Ч., в частта им извън по-горе обсъденото обстоятелство, тъй като те са
неотносими към предмета на доказване по настоящото дело. Пред свидетеля
А. Г. е заявила, че мъжът, с който съжителства и който е баща на нейния син,
има любовница и иска да ги изгони от жилището и ги тормози психически и
физически, а от друга страна в исковата молба същата твърди, че ответникът
искал да напусне общото жилище и да започне нов живот с любовницата си.
Поради тези противоречия, както и във връзка с по-горе обсъдените
обстоятелства относно показанията на свидетеля К. А., съдът не приема за
доказани и твърденията за съществуването на любовница.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А., в частта им, че за периода
от края на 2020 г., т.е. след исковия период, за време от около една година, Г. е
била с подпухнали очи, разсеяна и за кратко време е отслабнала сигурно с
десет килограма. Това са единствените доказателства установяващи
неимуществени вреди по делото. Съдът не кредитира показанията, в частта им
за някакъв физически и психически тормоз, тъй като първо са голословни, а
на второ място изцяло преразказват казаното й от Г..
Относно деянията, съобразявайки съдебните актове, постановени по
приложените дела, настоящият съдебен състав приема за доказано, че :
1. на 17.10.2020 г. около 02:30 часа, в с. Ц., общ. С., на ул. „... № , вх. , ет. ,
ап. , в кухненското помещение на съсобствения им апартамент, П. А. се е
заканил с убийство на И. Г., като й казал : „.........”, държейки химикал в
ръката си и тази закана би могла да възбуди основателен страх за
3
осъществяването й ;
2. на 18.11.2020 г. и на 23.11.2020 г. П. А. е извършил актове на домашно
насилие спрямо И. Г. ;
3. вечерта на 01.10.2020 г. срещу 02.10.2020 г., както и през нощта на
16.10.2020 г. срещу 17.10.2020 г. П. А. е извършил актове на домашно
насилие спрямо И. Г..
Неимуществените вреди, последица от посочени увреждания и
установени от събраните по делото доказателства, в случая показанията на
свидетеля А., са : подпухнали очи, разсеяност, отслабване с 10 килограма,
като това състояние е продължило около една година. Съпоставяйки
показанията на свидетеля със съдебните актове, обосновано може да се
приеме за доказано наличието на причинно-следствена връзка между
горепосочените деяния и уврежданията.
Сумата от 10000 лева се претендира глобално, за всички непозволени
увреждания извършени през исковия период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По претендираните неимуществени вреди, съдът счита претенцията за
доказана в основанието си. Признаците на уврежданията са посочени по-горе,
като според показанията на свидетеля А. за период от около една година
пострадалата е била с подпухнали очи, разсеяна и е отслабнала с десет
килограма. Последствията от уврежданията са били с намаляващ с времето
интензитет, докато изчезнат напълно. Размерът на обезщетението се определя
към момента на постановяване на съдебното решение, като съдът счита
сумата от 1200 лева за справедливо обeзщетение за претърпените от Г.
неимуществени вреди. Относно заканата с убийство съдът определя
обезщетението на 600 лева, тъй като липсват доказателства за тежки
физически и психически болки, страдания и битови неудобства, страх,
унижение, срам, а единствено се установи подпухнали очи, разсеяност и
загуба на телесна маса, като тези последици са в пряка причинно-следствена
връзка и с другите деяния. По четирите случая на упражнено домашно
насилие, съдът счита за справедливо общо обезщетение в размер на 600 лева –
по 150 лева за всяко увреждане. При тях последствията са същите, както и при
заканата. Съдът приема, че получените суми ще заместят, облекчат и
компенсират причинените неимуществени вреди. Ако се уважат исканията в
по-голям размер, ще се стигне до неоснователно обогатяване, тъй като
претендираната сума е силно завишена, с оглед на реално настъпилите
уврежданията. Присъдената сума се дължи от 24.11.2020 г., както е поискано с
исковата молба.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
ще трябва да заплати на ищеца направените от нея разноски – според
уважената част от иска. От пълномощника на ответника е направено
възражение за прекомерност на договореното и заплатено от другата страна
адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно, тъй като
не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на
извършената работа.
4
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи разноските за адвокатско
възнаграждение на ответната страна, според отхвърлената част на иска.
Същото е при условията на Закона за адвокатурата – оказана безплатна
адвокатска помощ, като съдът го определя в размер на 1200 лева, без ДДС,
съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, цената на
предявения иск, както и адвокатското възнаграждение договорено от
насрещната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса по уважения
иск се дължи от ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда П. И. А. от с. Т., общ. С., ул. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН
**********, да заплати на И. М. Г. от с. Ц., общ. С., ул. „...” № , жилищен блок
№ , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, сумата от 1200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие от
извършено на 17.10.2020 г. около 02:30 часа престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
с ал. 1 НК, както и извършени вечерта на 01.10.2020 г. срещу 02.10.2020 г.,
през нощта на 16.10.2020 г. срещу 17.10.2020 г., на 18.11.2020 г. и на 23.11.2020
г. актове на домашно насилие, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска
до пълния претендиран размер от 10000 лева, както и за останалите дни на
исковия период от лятото на 2019 г. до 24.11.2020 г.
Осъжда П. И. А. от с. Т., общ. С., ул. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН
**********, да заплати на И. М. Г. от с. Ц., общ. С., ул. „...” № , жилищен блок
№ , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, определено съобразно с
уважената част от иска.
Осъжда И. М. Г. от с. Ц., общ. С., ул. „...” № , жилищен блок № , вх. , ет.
, ап. , ЕГН ********, да заплати на адвокат Г. Ц. Г., личен номер **********,
адрес : гр. С., бул. „...” № , ет. , офис , сумата от 1267,20 лева, с ДДС, за
оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 564/2023 г. по описа на
Районен съд Своге – според отхвърлената част на иска.
Осъжда П. И. А. от с. Т., общ. С., ул. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН
**********, да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге,
дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5