№ 221
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20251800500068 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 185 от 15.10.2024 г. по гр. д. № 52/2024 г. Ихтиманският
районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
„Дженерали застраховане“ АД сумата от 397,13 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********* (за
ПТП от 02.01.2020 г. при движение по републикански път I – 8, посока гр. И. –
с. М.), както и сумата в размер на 15 лв., представляваща ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на
подаване на исковата молба – 18.08.2023 г., до окончателното изплащане на
сумите, както и направените по делото разноски в общ размер на 870 лева.
Решението е обжалвано от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
Изложени са съображения за неговата неправилност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна, с
който жалбата се оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли
съда да го потвърди.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.
1
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки:
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
(действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.
От изисканата от Община И. справка се установява, че пътният участък,
на който е станало процесното ПТП – път I-8, е част от републиканската пътна
мрежа т. е. отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата.
Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на Агенция
„Пътна инфраструктура“ да поддържа републиканските пътища, без значение
под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност.
Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат
съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и
опазването на околната среда от Агенция „Пътна инфраструктура“. Това
означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило
застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“.
Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е поддържан и не е
сигнализиран за наличие на препятствия по него, от което е причинена вредата
на автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно
бездействие е основание за ангажиране отговорността на ответника в
качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.
Видно е от застрахователна полица № 0312190430007990 за застраховка
„Каско на МПС“ от 07.05.2019 г., е че същата има за обект лек автомобил
марка „Мерцедес“ с рег. № РА 5996 КВ, като застраховател е ищецът в
настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие e една
година – от 10.05.2019 г. до 09.05.2020 година.
От представения по делото протокол за ПТП № № 1532744 от 02.01.2020
г. и обективираната в него скица, изготвен от пътен полицай при ОДМВР –
София, се установява, че на 02.01.2020 г. водачът Р.И.Х. при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № РА 5996 КВ от гр. И. – с. М. е попаднал
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което
спукал предна дясна и задна дясна гуми на автомобила и повредил предна и
задна дясна джанти на автомобила. Представени са писмените документи,
приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № *********, от
които е видно, че уведомление за станалото произшествие било направено до
ищеца на 03.01.2020 година. Бил изготвен опис на щетите. Ремонтът на
автомобила, съгласно представената експертиза по щета № *********
възлиза на 713,94 лева.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, според която
2
необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила по средни
пазарни цени възлиза на 727,99 лв. и от техническа гледна точка настъпилите
повреди по лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РА 5996 КВ по предната му и
задна десни гуми и джанти биха могли за се получат от преминаване през
дупка или неравност на пътното платно.
От представеното нареждане за плащане от 02.03.2020 г. се установява, че
ищецът „Дженерали застраховане“ АД е заплатил на собственика на
увредения лек автомобил – Р.И.Х., сумата в размер на 397,13 лв.
Видно от приложената по делото в препис регресна покана и ищецът е
изпратил до ответника АПИ ОПУ – София регресна покана относно щета №
********* от 03.01.2020 г., съдържаща данни за инцидента, изплатените
дължими суми вследствие настъпване на застрахователното събитие и
претенция за възстановяването им по сметка на застрахователя.
Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено
застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност,
която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 397,13 лева и 15 лв. –
ликвидационни разноски.
От заключението към САТЕ се установява, че механизмът на настъпилото
на 02.01.2020 г. ПТП е свързан с преминаване през необезопасена дупка, при
което са били увредени предната дясна и задната дясна гуми и джанти. Според
вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, пописано в
протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни
цени възлиза на 727,99 лева.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва се посочи, че
автотехническата експертиза не е единствено доказателствено средство за
механизма на произшествието и причинно-следствена връзка на вредите с
произшествието. Тези обстоятелства и факти подлежат на установяване с
всички допустими доказателствени средства. За установяване механизма на
ПТП ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства – протокол за пътнотранспортно произшествие, уведомление за
настъпило застрахователно събитие, показания на водача на автомобила,
всички в подкрепа на заключението по изготвената съдебна автотехническа
експертиза. Вярно е, че подписаното от водача уведомление за настъпило
застрахователно събитие е частен свидетелстващ документи,
непротивопоставим на ответника и съдът не е обвързан с негова материална
доказателствена сила. Протоколът за ПТП обаче, издаден от служител на МВР
в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява обаче
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
3
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Разгледани в съвкупност посочените доказателства и доказателствени
средства обосновават еднозначен извод за механизма на произшествието и
наличие на причинно-следствена връзка на вредата с произшествието.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
Следва да се посочи, че по делото не се ангажират доказателства при
условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове
извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая лекия автомобил се е движил със съобразена скорост и
причината, поради която водачът не е могъл да избегне дупката на пътното
платно е не несъобразената му скорост, а насреща движещ се друг автомобил.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 185 от 15.10.2024 г. по гр. д. № 52/2024 г.
по описа на РС – Ихтиман.
4
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК ********* да
заплати на „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК ********* сумата в размер на
480 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5