№ 1342
гр. Благоевград, 13.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200501140 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. 8116/03.09.2025 г.,
подадена от М. Н. Б., ЕГН **********, чрез адв. И. К. и от Е. М. И., ЕГН
**********, чрез адв. С. Г., срещу Решение № 123 от 30.06.2025 г. по гр. д. №
876/2023 г. по описа на Районен съд Сандански. С обжалвания съдебен акт са
отхвърлени като неоснователни иск за обявяване за относително
недействително по отношение на М. Б. извършеното от К. Г. Т., ЕГН
**********, в полза на С. К. Т., ЕГН **********, дарение на ½ ид. ч. от
недвижим имот, предмет на нотариален акт № *** г. по описа на нотариус Е.
Д., с рег. № 512 на НК, както и иск за обявяване за относително
недействително по отношение на Е. И., извършеното от К. Г. Т. в полза на С.
Т., дарение на ½ ид. ч. от недвижим имот, предмет на нотариален акт № *** г.
по описа на нотариус Е. Д., с рег. № 512 на НК.
С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по
делото, като е осъдил М. Б. и Е. И. да заплатят на С. К. Т. сумата от 1812 лв. за
направени по делото разноски.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е
недопустимо и неправилно, тъй като е необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон. Жалбоподателите считат, че в настоящото
исково производство не следва да се обсъждат доводите на ответниците за
наличието на преобразуване на лично имущество по чл. 23 СК. Поддържат, че
ответниците не са легитимирани да предявяват права на М. А. Т., ЕГН
**********. Сочат, че производството спрямо нея е било прекратено и че тя
не е страна по делото. Позовават се на определение № 2002 от 23.04.2024 г. по
гр. д. № 4230/2023 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Считат, че придобитото по време
на брака е СИО, ако презумпцията за съвместен принос не бъде оборена по
съдебен ред. Намират за неправилен извода на районния съд, че имота е лична
собственост на М. Т., тъй като го е заплатила със заем от банка. В тази връзка
посочват определение № 149 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 680/2016 г., Г. К., I г.
1
о., на ВКС. Считат, че не са били представени доказателства, че със свои
лични средства М. Т. е закупила дялове от „Фонд Паричен заем“ към ДСК.
Сочат, че в съдържанието на процесния договор за дарение страните по него
са посочили, че имота е притежаван от продавачите в режим на СИО.
Посочват определение № 555 от 06.02.2025 г. по гр. д. № 2790/2024 г., Г. К., ІІІ
г. о. на ВКС. Излагат съображения, поради които считат, че районният съд
правилно е приел, че ищците са кредитори, че ответникът ги е увредил с
договора за дарение, както и че ответниците са знаели за увреждането.
Навеждат, че в случая не може да се приеме, че имотът е бил несеквестируем,
доколкото самият длъжник се е разпоредил с него. Считат, че
несеквестируемостта е отпаднала и поради осъждането на длъжника да
заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди от извършено от
него престъпление. Молят да се отмени обжалваното решение и да се уважи
иска по чл. 135 ЗЗД. Претендират разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба на К. Т. и С. Т., подаден чрез адв.
А. Я., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Въззиваемите
оспорват твърдението за недопустимост на обжалваното съдебно решение.
Считат, че правата на М. Т. върху имота могат да се предявят в процеса.
Оспорват доводите на жалбоподателите, че въпросът дали е налице
преобразуване на лично имущество е неотносим към предмета на делото.
Поддържат, че при предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД съдът следва да
изследва наличието на съвместен принос. Позовават се на решение № 107 от
09.06.2015 г. по гр. д. № 2116/2013 г.,Г. К., ІІІ т. о. на ВКС, решение № 193 от
22.07.2016 г. по гр. д. № 4144/2015 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 50190
от 10.02.2023 г. по т. д. № 1953/2021 г., Т. К., І т. о. на ВКС. Намират, че
районният съд правилно е разгледал и намерил за основателно възражението,
че ответникът не е бил собственик на имота, поради наличието на
преобразуване. Оспорват доводите на ищците, че районният съд неправилно е
приел, че имота е лична собственост на М. Т.. Оспорват и твърденията им, че
не е доказано, че тя е закупила имота със свои лични средства. Считат, че в
условията на пълно и главно доказване са установили правнорелевантните
факти на възражението им за наличието на пълна трансформация. Навеждат
доводи, че ответникът К. Т. не е бил длъжник по кредита. Намират за правилен
извода на съда, че след като този ответник не е притежавал ид. ч. от правото
на собственост върху имота, процесната сделка не е увреждала ищците.
Оспорват довода на жалбоподателите, че съдържанието на договора за
дарение опровергава възражението на ответниците за преобразуване. Молят
въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендират разноски.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с
правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и
постъпилия отговор.
Страните не са направили доказателствени искания.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от
настоящото определение, а на жалбоподателите следва да се връчат и преписи
от отговора на въззивната жалба.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград,
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1140/2025 г. на
Окръжен съд Благоевград на 15.01.2026 г. от 09:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: въззивниците М. Н. Б., чрез адв.
И. К. и Е. М. И., чрез адв. С. Г.; въззиваемите К. Г. Т. и С. К. Т., двамата чрез
адв. А. Я.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на М. Н. Б. и Е. М. И. преписи от настоящото
определение, както и преписи от отговора на въззивната жалба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на К. Г. Т. и С. К. Т. преписи от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3