Присъда по НЧХД №1643/2023 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И
към Присъда № 132 от 02.09.2025г. по НЧХД № 1643/2023г. по описа на РС-
С.

Тъжителката С. М. Ж. е предявила обвинение срещу подсъдимия К. К.
К. за извършено от него престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание тъжителката, редовно призована, се явява лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител- повереникът адв. М. от
АК – София, като поддържат повдигнатото спрямо подс. К. обвинение и
молят същият да бъде признат за виновен. Претендират се направените по
делото разноски.
Съдът не прие за съвместно разглеждане в настоящото съдебното
производство предявеният от тъжителката Ж. против подс. К. граждански иск,
представляващ обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди и не конституира същата в качеството й на граждански ищец, за което е
изложил мотивите си в протокол от проведено на 16.08.2024г. съдебно
заседание по делото.
В съдебно заседание подсъдимият К. К. К., редовно призован, се явява и
с назначения служебен защитник – адв. Л. К. от АК-С..
Служебният защитник на подсъдимия К. - адв. К. пледира
подзащитният му да бъде признат за невиновен. Сочи, че в проведеното на
09.10.2023г. съдебно заседание по ВНДХЧ № ****г. по описа на ОС-С., подс.
К., в качеството си на подсъдим по цитираното въззивно дело, в
предоставеното му право на лична защита и последна дума се е опитвал да
защити себе си, като е описал подробно конфликта между двете страни -
между него и С. Ж. и агресивното поведение на последната към него и
неговото семейство. По повод личната си защита той описал действията на С.
Ж. като заплашителни по отношение на него и неговото семейство. Той
изказал едно свое предположение относно здравословното състояние на
тъжителката Ж., без да отправя към нея обидни думи. Пред ОС-С., в
предоставеното му право на последна дума, подсъдимият имал за цел да се
защити, не е имал за цел унизяване на честта и достойнството на тъжителката
Ж. и не е допускал такъв резултат. В тази връзка счита, че липсва
субективната страна на деянието, което изключва наказателната отговорност
на подсъдимия. Претендират се разноски.
1

Подсъдимият К. дава обяснения, в които сочи че не е имал за цел да
обиди тъжителката, казаното от него пред ОС-С. представлявало лично негово
мнение и не разбирал как може да бъде съден за такова нещо.
В правото си на лична защита подс. К. заявява, че изразява учудването
си от воденето на настоящото дело, че когато му е дадено право на защита, е
съден за думи, с които е искал да се оправдае и защити.
В правото си на последна дума подс. К. моли да бъда оправдан.
Думите, които изрекъл били в негова защита, а не целящи конкретна обида.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К. е български гражданин, с висше образование, женен,
работи, неосъждан.
Тъжителката Ж. и подс. К. са съсобственици на съседни вилни имоти в
м. „Лозарски връх“, землището на гр. С..
Пред Окръжен съд-С. било образувано ВНДЧХ № ****г. по описа на
съда. Страни по въззивното производство били тъжителката Ж. и подс. К. К..
На 09.10.2023г. в гр. С., пред ОС-С. е проведено публично съдено
заседание по ВНДЧХ № ****г. по описа на съда, за което е съставен съдебен
протокол съобразно правилата на чл. 311 от НПК. От приложения по делото
на л. 178 - л. 180 протокол № 464/09.10.2023г. от проведеното публично
заседание по ВНДЧХ № ****г. по описа на ОС-С. е видно, че председател на
въззивния състав е бил съдия М. Д. и членове съдиите М. В. и Г. Н. и секретар
П. И.. На заседанието са участвали лично страните -жалбоподателите по
въззивното производство К. К. и С. Ж. и техните процесуални представители
адв. Петър Н от АК-С.-защитник на подс. К. К. и адв. М. от САК - повереник
на частния тъжител С. Ж.. Видно от изготвения доклад по делото,
производството пред въззивната инстанция било образувано по подадена
въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител С. Ж., чрез
повереника й адв. М. от САК и подадена въззивна жалба и допълнение към
нея от защитника на подс. К. – адв. Петър Н от АК-С., срещу присъда №
88/19.05.2023г. по НЧХД № 458/2022г. по описа на РС-С., с която подсъдимият
по цитираното дело К. К. бил признат за виновен в извършено престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, като на осн. чл. 78а от НК бил освободен от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба в
размер на 1000 лева. Със същата присъда подс. К. К. бил признат за невиновен
за деяние по чл. 144, ал. 1 от НК, по което бил оправдан. Осъден бил да плати
2

на частния тъжител направените по делото разноски, както и в полза на съда.
В проведеното на 09.10.2023г. съдебно заседание по горецитираното въззивно
дело, съдът е приключил съдебното следствие и е дал ход по същество на
делото, изслушал е съдебните прения и съобразно правилата на процеса е дал
право на лична защита на подс. К. К.. Последният в изложението си е изрекъл
по адрес на тъжителката Ж. унизителни за честта и достойнството й думи и
изрази, в нейно присъствие, а именно: „Става въпрос за човек, който е
абсолютно манипулативен, злобен и по мое мнение с големи психически
отклонения“....“че според мен има някакво психично заболяване госпожата...“
и „това са прояви на някаква психопатия“. След приключване на съдебното
заседание пред въззивната инстанция тъжителката С. Ж. излязла от съдебната
зала разплакана. Пред залата я чакал съпругът й – св. И Ж, на когото
повереникът й адв. М. обяснила, че К. К. обиждал съпругата му в съдебна
зала, че е психично болна.
От приложеното по настоящото дело Удостоверение № 67/05.03.2024г.,
изд. от Тракийски университет Стара Загора- Аграрен факултет- л. 110, се
установява, че тъжителката Ж. през 2023г до 2024г. учебна година е записана в
зимен семестър, трети курс, обучение за висше образование на образователно-
квалификационна степен „Бакалавър“, специалност „Екология и опадване на
околната среда“.
От приложените по делото надлежно заверени копия от материалите по
преписка вх. № 4318/2024г. на РП-С., приложени от л. 138 до л. 150 по делото
се установява, че същата е била образувана по жалба на М. Й. К. (съпруга на
подсъдимия), с вх. № 4318/2024г., с оглед данни за неправомерно поведение
от страна на С. М. Ж. (тъжител по настоящото дело), а именно, че на
14.08.2024г. жалбоподателката М. К. въвряла по главния път във вилна зона
„Лозарски връх“. По улицата се разминали със С. Ж.-(тъжител по настоящото
дело), която шофирала лек автомобил. Същата подминала жалбоподателката
К. и сина й, и когато се разминала с другите две деца- дъщерята на М. К. и
дъщерята на св. Ц. Р., отворила прозореца на колата си и ги заплюла с агресия
и ругателства. Децата били стресирани и в шок. С протокол за
предупреждение от 23.08.2024г. на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗМВР С. М. Ж. била
предупредена да не се саморазправя с малолетните деца Д.-М. КрА. К. и Р.
Ц.ова Р.а и да спазва нормите за поведение и законите на РБългария. С
Постановление на РП-С. от 02.09.2024г. за отказ да се образува наказателно
производство, наблюдаващият прокурор е приел, че в хода на проверката по
жалбата, подадената от М. Й. К., не били установени данни, от които би могъл
3

да се направи обоснован извод за извършено престъпление от общ характер,
поради което и на осн. чл. 199 и чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. от НПК
отказал да образува наказателно производство и прекратил преписката.
От приложеното на л. 109 по делото медицинско удостоверение №
1772/10.11.2023г., изд. от МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД- гр. С., се
установява, че тъжителката С. Ж. не се води на диспансерен учет в единна
психиатрична база данни –С..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Свидетелят Ж., съпруг на тъжителката, в показанията си сочи, че на
09.10.2023г., деня на провеждане на съдебното заседание пред ОС-С., се е
намирал пред съдебната зала и след приключване на заседанието съпругата му
излязла разплакана. Адвокат М. (повереник на С. Ж. пред въззивната
инстанция) му обяснила, че К. К. е обиждал в съдебна зала съпругата му, че е
психично болна. Същото му споделила и съпругата му С. Ж. на излизане от
залата, а след това вкъщи тя му разказала за нанесените й обиди в съдебна
зала. Независимо, че св. Ж. е съпруг на тъжителката, съдът кредитира изцяло
неговите показания, т.к. по отношение на обстоятелството, че спрямо
съпругата му са отправени обидни думи и изрази в проведеното на
09.10.2023г. съдебно заседание пред ОС-С., показанията му кореспондират с
приложения по делото Протокол № 464/09.10.2023г., изготвен по ВНДЧХ №
****г. по описа на ОС-С.. По отношение на това как се е чувствала съпругата
му в следствие на отправените й обиди, то същият е пряк очевидец и
пресъздава преките си и непосредствени впечатления.
Съдът кредитира и показанията на разпитания по инициатива на
тъжителката свидетел С Д от които се установява, че той не е бил свидетел на
отправени от подс. К. против тъжителката Ж. обиди, но същата му е споделила
за отправени от подс. К. в съдебно заседание по друго дело обиди, че тя била
нестабилна, психически неустойчива и опасна. Свидетелят пресъздава това,
което е възприел от разказа на тъжителката Ж., а именно споделеното от нея,
че в проведеното съдебно заседание подс. К. К. е отправял обиди към нея.
Съдът не намира основания да не кредитира показанията му, т.к. те се
подкрепят от приложения по делото Протокол № 464/09.10.2023г., изготвен по
ВНДЧХ № ****г. по описа на ОС-С..
По инициатива на подс. К. бяха разпитани двама свидетели св. Ц. И. и
4

св. М. К..
Св. Ц. И. в показанията си сочи, че от няколко години между страните
подс. К. и тъжителката Ж. имало конфликт, че от страна на последната били
подавани постоянно жалби против подсъдимия и съпругата му. Когато
получил призовка да се яви като свидетел по настоящото дело от подс. К.
разбрал, че против него се води дело за обида, за това, че „по време на делото,
в желанието си да изясни от къде произлизат тези конфликти, той казал нещо
на съда“. Наред с това, този свидетел споделя за случка, при която през м.
август 2024г. С. Ж. спряла автомобила, който управлявала, свалила прозореца
и заплюла, и обиждала неговата дъщеря и дъщерята на К. К., които вървели
със съпругата на подсъдимия М..
Св. М. К., съпруга на подсъдимия в показанията си сочи, че са съседи с
тъжителката във вилна зона гр. С., м. „Лозарски връх“. Между тъжителката и
тяхното семейство съществувал конфликт, който датирал от 2020г., когато
през лятото започнали да получават жалби от името Кр. И., а всъщност
жалбите били подавани от тъжителката Ж., от името на лицето Кр. И. до
различни институции. При всеки контакт от 2020г., който имали с
тъжителката, последната отправяла непрекъснати обиди и заплахи, а съпругът
й бил обиждан непрекъснато. В показанията си също сочи, че съпругът й
(подсъдимият) й обяснил, „че думите, които е изразил в заседанието по
другото дело са думи, които имат изцяло за цел да изяснят естеството,
характера на конфликта и нямат за цел да наранят авторитета и достойнството
на тъжителката“.
С показанията си двамата свидетели изясняват различни обстоятелства,
като част от тях не са пряко свързани и релевантни към повдигнатото
обвинение. Поради това съдът кредитира показанията на тези свидетели в
частта, в която същите изясняват факти и обстоятелства, имащи отношение
към предмета на делото, а именно от показанията им съдът приема, че
действително подсъдимият е изрекъл думи по адрес на тъжителката, които
последната е възприела като обидни. Така съдът не следва да кредитира
показанията на св. Ц. И. по повод на случката през м. август 2024г., т.к. същата
е след инкриминирания период и съдът не намира връзка с повдигнатото
обвинение.
Съдът кредитира следните писмените доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното следствие, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от
НПК и неоспорени от страните, а именно: Удостоверение №67/05.03.2024г.,
5

изд. от Тракийски университет Стара Загора- Аграрен факултет- л. 110,
справка за съдимост на подсъдимия и Протокол № 464/09.10.2023г. от
проведено на 09.10.2023г. публично заседание по ВНДЧХ № ****г. по описа
на ОС-С.- л. 178 – л. 180. По отношение на протокола, който е съставен по
реда на НПК, не са правени искания за поправки и допълване по реда на чл.
312 от НПК, поради което съдът го приема за годно доказателствено средство
за извършените действия в съдебно заседание, за реда, по който са извършени
и за събраните доказателства. Съгласно чл. 311, ал. 1, т. 6 от НПК протоколът
от съдебно заседание съдържа кратко съдържание на съдебните прения и на
последната дума на подсъдимия. Именно от приложения и неоспорен по
делото Протокол № 464/09.10.2023г. от проведено на 09.10.2023г. публично
заседание по ВНДЧХ № ****г. по описа на ОС-С. съдът приема за безспорно
установено, че подс. К. е извършил процесното деяние, като в протокола са
обективирани казаните от него в съдебна зала унизителни за честта и
достойнството на тъжителката инкриминитрани думи и изрази.
Съдът намира за неотносими към предмета на доказване приложените
по делото надлежно заверени копия от материалите по преписка вх. №
4318/2024г. на РП-С., приложени от л. 138 до л. 150 и Постановление на РП-С.
от 02.09.2024г. за отказ да се образува наказателно производство, т.к. същите
се отнасят за инцидент, настъпил след датата на инкриминираното деяние;
протокол за предупреждение от 09.03.2022г. с който на осн. чл. 65 от ЗВР К. К.
е бил предупреден да не нанася физически и психически тормоз и да не се
саморазправя с лицето С. М. Ж., Протокол № 802/19.05.2023г. по НДЧХ №
456/2022г. по описа на РС-С. л. 156- л.163 и Е-mail с дата 01.11.2022г. с
подател С. Ж. до ********@***.** л. 164 от делото, т.к. чрез същите не се
изясняват факти и обстоятелства от значение за делото.
В дадените от подс. К. обяснения същият изразява учудването си от
воденото на настоящото дело, като излага съображенията си за това. Сочи, че
не е правил изявления на обществени места, в интернет пространство или
обръщение към определена личност. Заявява, че не е имал за цел да обиди
тъжителката, това било лично негово мнение и не разбирал как може да бъде
съден за такова нещо. Следователно от обясненията му съдът приема, че
подсъдимият не отрича времето, мястото на извършване на деянието и
инкриминираните думи и изрази, поради което в тази си част ги кредитира.
По отношения обясненията на подсъдимия защо е използвал
инкриминираните думи и изрази, съдът приема обясненията на подс. К. като
защитна теза, чрез която цели оневиняването си.
6

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Следователно, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи
по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Непосредственият обект на престъплението обида се явяват
обществените отношения, свързани с честта и достойнството на личността.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението обида е
в две форми „казване“ или „извършване“ на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго, като в настоящия случай деянието е реализирано
чрез първата форма. Дали „казаното“ представлява унизително за честта и
достойнството на засегнатия, се преценява на база общоприетите актуални,
морални и обществени разбирания за човешко общуване и и отношение към
другите членове на обществото, т.е. казаните думи или извършените действия,
съобразно стандартите на съвременното общество трябва да са неприлични,
цинични или вулгарни.
Според съдебната практика, се приема, че при обидата деецът дава
своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата и се обективират с такава цел. За да се
приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на
извършителя противоречи на общоприетите норми за етично поведение и
нормално човешко общуване.
В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено, че с
деянието си подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като на
09.10.2023г. в гр. С., публично, в хода на проведено на същата дата открито
съдебно заседание по ВНДЧХ № ****г. по описа на ОС-С., в съдебната зала, в
присъствието на съдебния състав по делото, както и на съдебния секретар,
адв. Петър Н от АК-С. и адв. И. М. от АК-София е обидил тъжителката Ж.
като е казал унизителни за честта и достойнството й думи и изрази, в нейно
присъствие, а именно: „Става въпрос за човек, който е абсолютно
манипулативен, злобен и по мое мнение с големи психически
отклонения“....“че според мен има някакво психично заболяване госпожата...“
7

и „това са прояви на някаква психопатия“.
Не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 147, ал.
2 от НК.
Съдът счита, че авторството на деянието е безспорно установено, а и в
тази насока не съществува спор, че именно, подсъдимият е лицето, което в
проведеното на 09.10.2023г. открито съдебно заседание по ВНДЧХ № ****г.
по описа на ОС-С. е изрекъл инкриминираните думи и изрази.
Безспорно установени са времето и мястото на извършване на деянието,
както и отправените обидни думи и изрази от подсъдимия към тъжителката,
като по тези обстоятелства също не се спори. Спорът се свежда до това, до
колко изречените от подсъдимия спрямо тъжителката думи и изрази в
проведеното на 09.10.2023г. съдебно заседание пред ОС-С. изпълват
хипотезата на чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Съдът приема, че е несъмнен обидният характер на отправените от
подсъдимия към тъжителката думи и изрази „Става въпрос за човек, който е
абсолютно манипулативен, злобен и по мое мнение с големи психически
отклонения“....“че според мен има някакво психично заболяване госпожата...“
и „това са прояви на някаква психопатия“, като същите, включително и в
контекста на останалия текст от изявлението на подс. К. в предоставеното му
правото на лична защита, са от категорията да накърнят, унизят честта и
достойнството на тъжителката Ж. с оглед от общоприетите морални и
обществени разбирания за човешко общуване и отношение към другите
членове на обществото.
С инкриминираните думи и изрази се внушава, че тъжителката е
манипулативна, злобна, с големи психически отклонения и лице, страдащо от
психично заболяване. Те представляват израз на негативна оценка и негативно
изразено мнение от страна на подсъдимия към личността на тъжителката и
несъмнено унизяват нейната чест и достойнство.
Налице е квалифициращият признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, тъй
като обидните думи и изрази са изречени публично по смисъла на цитираната
разпоредба в хода на проведено на 09.10.2023г. в гр. С., открито съдебно
заседание по ВНЧХД № ****г. по описа на ОС-С., в съдебната зала, в
присъствието на съдебния състав по делото, както и на съдебния секретар,
адв. Петър Н от АК-С. и адв. И. М. от АК-София, което безспорно сочи, че те
са станали достояние на трети лица.
Обидата е резултатно престъпление, което е довършено когато
8

унизителните за честта и достойнството думи или действия бъдат възприето
от пострадалия, когато той ги чуе, прочете или види. В настоящия случай, от
приложения по делото Протокол № 464/09.10.2023г. от проведено на
09.10.2023г. публично заседание по ВНДЧХ № ****г. по описа на ОС-С. се
установява, че обидните думи и изрази са били изречени и в присъствието на
тъжителката Ж., която в качеството си на страна по ВНЧХД № ****г. по
описа на ОС-С. е участвала лично в проведено заседание, което означава, че тя
ги е възприела лично, поради което престъплението се явява довършено.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл, тъй като той е съзнавал, че използваните от него думи и изрази са с
обидно и унизително съдържание, както и че същите ще бъдат възприети от
тъжителката, която е присъствала в залата при провеждане на съдебното
заседание, и че същите ще унизят честта и достойнството на й, и е целял
именно това.
Съдът следва да обсъди наведените от защитата на подсъдимия
възражения, направени в хода на съдебните прения.
Защитата в пледоариите си се позовава на приложената по делото
преписка вх. № 4318/2024г. на РП-С. и Постановление на РП-С. от 02.09.2024г.
за отказ да се образува наказателно производство, които доказвали
емоционалната и нравствена същност на тъжителката. Както бе посочено по-
горе съдът не кредитира тези доказателствени източници, т.к. същите касаят
факти и обстоятелства ирелевантни за настоящото дело и настъпили след
инкриминираната дата 09.10.2023г.
В пледоариите си защитникът на подсъдимия, заявява, че последният, в
качеството си на подсъдим по въззивното дело по описа на ОС-С., съгласно
правото му на лична защита и последна дума се е опитвал да се защити като е
описал подробно историята на конфликта. Подсъдимият изказал едно свое
предположение относно здравословното състояние на тъжителката, без да
отправя обидни думи към нея. Целта на подсъдимия била да се защити, а не да
унизи честта и достойнството на тъжителката, поради което липсвала
субективната страна на деянието.
Съдът намира тези доводи за неоснователни. По отношение на
субективната страна на процесното деяние съдът е изложил по-горе
съображенията си.
Правото на лична защита и последна дума на подсъдимия е елемент от
правото на защита на подсъдимия, регламентирано в чл. 55 и доразвито в чл.
9

297 от НПК. Последна дума на подсъдимия представляват изявленията, които
той прави по време на съдебните прения в които изразява своето окончателно
отношение по обвинението, изразява съображенията си по фактите,
доказателствата, доказателствените средства. В настоящия случай
подсъдимият при реализиране на предоставеното му право на лична защита е
изразил негативната си оценка към личността на тъжителката, като е
използвал инкриминираните думи и изрази, които са унизителни за честта и
достойнството й, и са неприемливи от гледна точка на съвременните
обществени стандарти. Правото на лична защита и последна дума на
подсъдимия не изключва задължението му за езиков подбор на използваните
езикови изразни средства, които да са в съответствие с изискванията на
добрите нрави. Противното би означавало, че всеки подсъдим под предтекст,
че осъществява правото си на защита, може да отправя обидни думи, изрази и
квалификации, било към страните в процеса, било към съдебния състав или
трети неучастващи по делото лица, което противоречи на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на
честта и достойнството на другите и надхвърля пределите на правото на лична
защита и последна дума по смисъла на НПК. За недопустимо и неприемливо
съдът намира поведението на подсъдимия, който при реализиране на правото
си на лична защита и на последна дума отправя обидни думи изрази,
уронващи честта и достойнството на тъжителката, като за несъстоятелен
намира аргумента му, че е сторил това с оглед описване историята на
конфликта помежду им и с цел да се защити.
За извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, се
предвижда наказание глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено
порицание.
По отношение на подсъдимия са налице предпоставки за освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено;
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди; към процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е бил
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от
НК. Престъплението не е извършено спрямо орган на власт; в пияно
състояние, нито е свързано с употреба на наркотични вещества; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; нито са налице множество
престъпления. При наличие на предпоставките на чл. 78а НК, съдът е длъжен
да приложи тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
10

налагане на административно наказание.
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда наказание "глоба" в
размер от хиляда до пет хиляди лева. При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия. Действително, предпоставка за
прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е
осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер.
Съдът не отчете наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът счита, че следва да се определи наказание в минималния размер,
предвиден в закона, а именно – "глоба" в размер на 1000 лева, като чрез така
определеното наказание ще се постигнат целите, заложени в закона и същото
ще допринесе за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Тъжителката е претендирала присъждане на сторените по делото
разноски, но съдът не е присъдил такива, т.к. по делото не са ангажирани
доказателства за такива от страна на тъжителката.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	132
Дата:	2 септември 2025 г.
Съдия:	Христина Янева Костадинова - Чолакова

Дело:	20232230201643
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	1 декември 2023 г.

Присъда по НЧХД №1643/2023 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите