Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е № 164
Гр.Перник, 27.04.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в състав
съдия ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА, като разгледа
търг.дело № 17 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по молба по чл.405, ал.3 вр. с чл.404, т.1 от ГПК, вр. с чл.51, ал.1 от ЗМТА, изм. ДВ бр. 8/2017 г.
Постъпила е молба от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез адв.П. с искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, постановено по ВАД № 81/2017 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП гр.С., с което длъжникът „М ЛОГИСТИКС“ ЕООД е осъден да заплати на молителя парични суми.
Молителят е приложил решение от 15.11.2017 г. по ВАД № 81/2017 г. на АС при БТПП; удостоверение № 615 от *** г., че същото е влязло в законна сила; копие от писмо с изх.№615/*** г. и известие за обратна разписка; копие от съобщение до длъжника с изх.№00430/24.01.2018 г. на АС и уведомление завръчването му, изпратено от ЧСИ с рег.№ *** и район ОС –Перник.
Съдът, като обсъди наличието на предпоставките по чл. 406, ал.1 от ГПК, намери следното:
Молбата е допустима, подадена от заинтересована страна пред местно и родово компетентния съд и е внесена дължимата се съгласно чл.14 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса за разглеждането й. Пернишкият окръжен съд е родово и местно компетентен да разгледа молбата за издаване на изпълнителен лист на основание решение на местен арбитражен съд, съобразно правилото на чл.405, ал.3 от ГПК в редакцията й след ЗИДГПК обн.ДВ бр. 8 от 24.1.2017 г.
Молбата е основателна.
На основание чл. 404, ал.1, т.1 от ГПК арбитражните решения, които притежават изпълнителна сила, подлежат на принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.5 и чл.406 от ГПК, изпълнителният лист следва да се издаде когато актът /изпълнителното основание/ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а когато това основание е арбитражно решение, последното следва да е валидно по смисъла на чл.47, ал.2 от Закона за международния търговски арбитраж и да е влязло в сила, като за последното обстоятелство да са представени доказателства, че е било връчено на длъжника (чл.51, ал.1 от ЗМТА). Отсъствието на една от всички предвидени в закона положителни предпоставки е основание да се отхвърли молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение, постановено от местен арбитражен съд.
В случая молителят е представил арбитражно решение от 15.11.2017 г. по ВАД № 81/2017 г. на АС при БТПП, с което длъжникът е осъден да му заплати парични суми, както и удостоверение № 615 от *** г. за влизането му в сила и доказателства за осъществяване на предпоставките за приложение на фикцията по чл. 32, ал.1 ЗМТА при връчването му - т.е. молителят удостоверява и редовното връчване на арбитражното решение на длъжника по изпълнението – арг. чл. 51, ал.1 от ЗМТА.
От изложеното е видно, че изпълнителното основание е валиден акт на местен арбитражен съд – редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника за горните суми, поради което въз основа на същото следва да бъде издаден изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 406, ал.1 от ГПК, съдът
Р
А З П О Р Е Д И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение от 15.11.2017, постановено по ВАД № 81/2017 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП гр.С., с което длъжникът „М ЛОГИСТИКС“ ЕООД с ЕИК ********* е осъден да заплати на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********
- сумата от 33167, 67 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена на стоки и услуги съгласно Договор за ползване на услугата euroShell Cards, сключен между страните на *** г. и издадени 53 бр. фактури, ведно с договорна неустойка за забава върху сумата от 33 167, 67 лв. в размер на 0, 06 % дневно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.05.2017 г., до окончателното й заплащане;
- сумата от 3 755, 20 лв., представляваща договорна неустойка за забавено плащане в размер на 0, 06 % на ден, от дължимата сума за просрочен ден, считано от дата на падежа на всяка една от процесните фактури до датата на исковата молба - *** г., и
- сумата от 4 678, 33 лв., представляващи арбитражни разноски и разходи за процесуална защита.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в двуседмичен срок, който тече за молителя от връчването му, а за длъжника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение.
СЪДИЯ: