Присъда по дело №544/2022 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 31 от 29.12.2022 година
по НОХД № 544/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
95/2022 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 108/2022
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Д. С. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград,
повдига обвинение на Д. И. К., родена на ************ година в град
Свиленград, област Хасково, българка, българска гражданка, живуща в град
************, неомъжена, с основно образование, ЕГН **********,
неосъждана, за това, че в периода от месец декември 2020 година до месец
юни 2022 година, включително, в град Свиленград, област Хасково, след като
е била осъдена с влязло в сила на 17.02.2020 година Определение №
93/10.02.2020 година, постановено по гражданско дело (гр.д.) № 1267/2019
година по описа на РС – Свиленград, да издържа свои низходящи - дъщерите
си А. Ю.ова Д.а, родена на ********* година и ******** Ю.ова Д.а, родена на
************ година, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от 2 месечни вноски, а именно: 19 месечни вноски по 160 лв. за детето
А. Ю.ова Д.а на стойност 3 040 лв. и 19 месечни вноски по 160 лв. за детето
******** Ю.ова Д.а на стойност 3 040 лв., всичко на обща стойност 6 080 лв.
- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Д. И. К. и упълномощеният й
защитник – адвокат А. Й., пледират за прилагане на чл. 183, ал. 3 от НК
поради извършено плащане на дължимата сума в размер на 6 080 лв.
Представителят на Районна прокуратура – Свиленград: Прокурор
С. С. поддържа обвинението по отношение на фактическата обстановка,
изложена в ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от
обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата
обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и
установени съставомерни – обективен и субективин признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия К.. Пледира за
прилагане на разпоредбата на ал. 3 на чл. 183 от НК предвид представяне на
доказателства, че е изплатена дължимата сума в размер на 6 080 лв.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на децата А. и ******** Ю.ови Д.и съгласно § 1, т. 15 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето(ЗЗДет)),
уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, изпраща представител –
социалния работник Христина Георгиева.
1

Частният обвинител Ю. М. Д. и адвокат П. К. считат, че са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Претенидрат се разноски по делото в размер на 400 лв.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1167
от 07.09.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при РС - Свиленград,
подсъдимият Д. И. К. не е осъждана, както и по отношение на нея не е
прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, към дата 01.07.2022 година,
подсъдимият Д. И. К. има още едно дете – М.А.Д., притежава по наследство ¼
идеална част от недвижим имот – къща в град Свиленград, област Хасково,
няма движимо имущество, в т.ч. моторни превозни средства с единична
стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружество и парични средства
по банкови сметки, както и няма доходи от трудови правоотношения.
Съгласно Характеристичната справка, изготвена от Инспектор А.К.
(служител на РУ – Свиленград) подсъдимият К. не се издирва от органите на
МВР, не е склонна към противообществени прояви, ползва се с добро име
сред близки и познати, няма данни да злоупотребава с алкохол или други
упойващи вещества, има криминална регистрация и е забелязана да
контактува с криминалнопроявени лица.
Подсъдимият Д. И. К. и свидетелят Ю. М. Д. заживят на семейни
начала през 2008 година в дом, находящ се в град ************. По време на
съвмесното им съжителство се раждат двете им общи деца - А. Ю.ова Д.а,
родена на ********* година и ******** Ю.ова Д.а, родена на ************
година. През 2019 година К. напуска семейния им дом, като за децата
продължава да се грижи баща им. Децата и бащата живеят в дома, находящ се
на посочения по – горе административен адрес.
С Определение № 93/10.02.2020 година, постановено от РС -
Свиленград по гр.д.№ 1267/2019 година, влязло в сила на 17.02.2020 година е
одобрена постигната между Д. И. К. и Ю. М. Д. Спогодба относно
упражняването на родителските права върху децата, режима на лични
отношение и заплащането на издръжка, по силата на която упражняването на
родителските права по отношение на двете им общи деца е предоставено на
бащата - свидетеля Ю. М. Д., а по отношение на майката е определен режим
на лични отношения. Майката се задължила да заплаща на бащата Ю. М. Д.,
като законен представител на двете деца А. и ********, издръжка в размер на
по 160 лв. месечно за всяко от децата. Издаден е Изпълнителн лист за
присъдените издръжки с № 101 от 26.02.2020 година.
Образувано е при Държавния съдеблен изпълнител (ДСИ) при РС
- Свиленград изпълнително дело (изп.д.) с № 32/2021 година относно
задълженията за издръжка на майката към децата. По изп.д. не са постъпили
2

никакви плащания от страна на К.. Постъпила е сумата от 713 лв. в
изпълнение на наложен запор.
Видно от приложение в кориците на делото Социален доклад става
ясно, че бащата, подпомаган от родителите си отглежда децата в семейна
среда, осигурил им е подходящо жилище, поддържа се много добра хигиена,
децата са в добро здравословно състояние, задоволяват се нуждите и
потребностите им, децата получават необходимите обич и топлина.
По делото не са установени данни, с оглед събраните
доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е
отпаднало основание за плащане на месечните издръжки на децата А. и
********.
Разпитана в хода на ДП подсъдимият К. заявява, че разбира в какво
е обвинена, като твърди, че била финансово затруднена, тъй като трябвало да
се грижи за най-малкото си дете М. на и по тази причина не е изпълнила
задължението си, но имала желание да го стори; също така сочи, че е
заплатила част от издръжката на двете деца А. и ********, но сумата превела
по личната сметка на бащата, а не по тази на ДСИ при РС - Свиленград. В
съдебната фаза на процеса подсъдимият К. сочи същите факти и
обстоятелства, които е заявила на ДП, както и че вече е платила дължимите
издръжки за инкриминирания период и заявявава, че за в бъдеще ще спазва
правомерно поведение.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Ю. М. Д. (баща на децата
А. и ********) заявява, че е изплатена от Д. К. дължимата сума от 6 080 лв.
Заявява, че не са настъпили вредни последици за децата от несвоевременно
заплащане на месечните издръжки и няма претенции за процесния период.
Представени са доказателства, че е изплатена цялата дължима
сума, включително е налице доплащане в съдебно заседание.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, изискани са и са приложени можество
писмени документи и т.н.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства – Докладна записка; Жалба; Удостоверения за
раждане на децата А. и ********, издадени от Община Свиленград; Протокол
от дата 10.02.220 година по гр.д.№ 1267/2019 година на РС – Свиленград;
Изпълнителен лист № 101 от 26.02.2020 година; Писма от ДСИ при РС –
Свиленград, ведно с платежни документи; Характеристична справка; справки
и писма от различни институции; Извлечение от сметка; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; Справки за съдимост и
3

актуална такава и т.н. Така също, още и свидетелските показания на Ю. М. Д.
и А. М. М., дадени пред настоящия Съдебен състав.
В доказателствата по делото - писмени и гласни, противоречия не се
констатираха. Доказателствата, приобщени по делото, включително и
гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма.
Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените
доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически
издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за
фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия,
които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им.
Липсват индиции за предубедеността на посочените свидетели, отчитайки
факта, че А. М. М. е майка на частния обвинител Ю. Д.. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени
източници, така и с оглед начина на формирането им. Предвид изложеното
Съдът оцени показанията на всички свидетели като достоверен и надежден
източник на информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа
обстановка относно периода, мястото, механизмът на изпълнителното деяние,
както и неговото авторство са доказани пряко събрани на ДП и надлежно
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на
свидетелите, Справка за съдимост, Социален доклад, Удостоверения за
раждане, Определение № 93/10.02.2020 година по гр.д. № 1267/2019 година
на РС – Свиленград, както и от събраните в съдебната фаза на процеса
доказателства.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетеля Ю. М. Д., макар и същият да се явява пострадал от деянието, тъй
като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице, конституирано в
съдебната фаза на процеса в процесуалното качество на частен обвинител, са
важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само
поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият сътав кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Не е налице
индиция за недостоверност на показанията му. С изложените правни
аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи неговите показания и ги
възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. В този смисъл
обосновано е и правдивото им звучене. Поради това, същите се ползваха за
изграждане на фактическите правни изводи.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
4

кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на
личността на подсъдимия К. и обстоятелството относно извършеното плащане
на процесната сума. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и
гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно
периода, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм
на извършване, както и авторството му.
Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия К.,
депозирани в ДП, с характер на самопризнания, които не се опровергават от
останалите доказателства.
Обясненията на подсъдимия К. също се възприеха от Съда за
достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите
доказателства и доказателствени средства от ДП – кредитирани, поради
което липсват основания изложеното от тях в качество на обвиняем да се
счита обективно невярно. Т.е. доколкото се установява корелацията им с
останалата доказателствена съвкупност, липсват основания да не бъдат
кредитирани.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия К..
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си
подсъдимият Д. И. К. е осъществила състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
5

задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от 2 месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължавано престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. От друга страна, съгласно
наказателноправната теория престъплението е формално, което се
осъществява чрез бездействие.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Д. И. К. е осъществила, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 1
от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на децата -
низходящи на подсъдимия К. и осъждането й с влязло в сила на 17.02.2020
година Съдебно определение № 93/10.02.2020 година по гр.д.№ 1267/2019
година по описа на РС - Свиленград, да заплаща месечна издръжка на същите,
в конкретно определен размер, а именно: от по 160 лв. за всяко от децата,
считано от 01.11.2019 година, както и неизпълнението на тези й задължения,
за повече от 2 месечни вноски. Така, в частност, установеният период на
нейното бездействие, обхваща времето от месец декември 2020 година до
месец юни 2022 година, включително, като подсъдимият К. е неизправен
длъжник за общо от 19 месечни вноски за паричната издръжка на всяко едно
от двете деца – А. и ********, които е осъдена да плаща, тъй като
упражняването на родителските права и непосредствени грижи за
отглеждането им, са предоставени, респ. поети от другия родител (бащата -
свидетелят Ю. Д.). До тези основни обективни признаци се свеждат и
предвидените в престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК предпоставки,
които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е
Съдебен акт за присъждане на ежемесечни издръжки на двете деца, както и
неплатени повече от 2 вноски от същите. Всички неизплатени месечни
издръжки, сборно възлизат на 19 месечни вноски от дължимата издръжка за
всяко едно от двете деца и в това си цифрово изражение, очевидно
надхвърлят и то значително предвидени в НК минимум - 2 неплатени вноски,
съгласно фактическия състав на чл. 183, ал. 1 от НК. Поради това, Съдебният
състав прие, че е налице бездействие и неизпълнение на родителското
задължение по отношение на децата А. и ******** за инкриминирания
период, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
6

промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия К. да заплаща присъдената издръжка на посочените деца.
Същата е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира
доходи от трудово или друго правоотношение. Обстоятелството, че същата е
била безработна в определен период от време и влошеното финансово
състояние, не я освобождават от задължението като родител да издържа
ненавършилите си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер
на това задължение. Следва да се отбележи че фактът, че макар подсъдимият
К. да не е работила през част от инкриминирания период поради раждането на
другото й дете, не е релавантен за наказателното производство, доколкото
при наличието на обективни пречки, има специален ред, по който следва то да
се установи и с изричен Съдебен акт, което предполага да е инициирала
гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжка или
нейното намаляване. Липсват данни, съгласно които препятстващи плащането
на издръжките обстоятелства да са били установявани по предвидения за това
ред (чл. 150 и чл. 151 от СК). Единствено в производството по иск за
издръжка се вземат предвид доходите на родителя, който е задължен да дава
издръжка, както и възможностите му за това, като важи правилото, че
размерът на издръжката се определя от нуждите на търсещия, но не повече от
възможностите на дължащия. Съгласно чл. 150 от СК единствено при
изменение на обстоятелствата, при която размерът и основанието за даване на
издръжката е определен, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Ирелеванвантно за съставомерността на деянието е и
обстоятелството за липса на образувано изпълнително производство за
събиране по принудителен ред на дължимите и неплатени месечни издръжки
за детето, по Осъдително решение на гражданския Съд. С тези съображения и
Съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили
на подсъдимия К. да изпълни задълженията си и да плати издръжките на свои
нидходящи – децата А. и ********, след като е била осъдена да плаща такива
със Съдебен акт. Доказани са авторството на деянието, периодът и мястото на
извършването му – град Свиленград, област Хасково, където се дължат
действията за престиране на носимите парични задължения за издръжки
(престъплението за издръжка по чл. 183 от НК е с място на извършване -
местожителството на кредитора, по време на изпълнение на задължението за
плащане на паричната сума, предназначена за издръжка, съгласно
разпоредбата на чл. 68, б. „а” от ЗЗД).
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период,
изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната
издръжка на двете деца, считано от месец декември 2020 година до месец
юни 2022 година, включително, настъпил е и престъпният резултат по
отношение на кредиторите – децата А. и ********, действащи чрез законния
си представител и техен баща – родителят, упражняващ родителските права.
Забавата е за общо 19 месечни вноски за всяко едно от двете деца, които са
еднакви по размер – 160 лв., а общата сума на неплатените издръжки в
7

резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност общо 6
080 лв. Неизпълнението на посочените задължения - периодично, месечно е за
срок, надхвърлящ минимално изискуемия от закона - 2 месечни вноски, като
в случая непрестираните са 19 вноски, спрямо всяко едно от двете деца.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице
подсъдимият Д. И. К. е годен субект на престъплението. Създаването на деца
поражда отговорност за отглеждането им, част от която е изплащането на
издръжки при разделянето на родителите.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия К. и неизпълнението на
задължението й за издръжки е напълно съзнателно. Деянието е извършено с
цялостно изразени волеви и интелектуален моменти на умисъла, при
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците –
общественоопасни. Подсъдимият Д. К. е имала знание за дължимостта на
издръжките на своите деца – низходящи, с цел предоставяне на средства за
задоволяване на потребностите за физическото и духовното развитие на
децата, съгласно Съдебния акт за присъждането им, който й е бил известен,
знаела е и точния размер на тези издръжки, че се дължат ежемесечно, както и
периодът, за който не е внесла вноските, разбирала е и характера
(неотменимост и периодичност с месечно престиране на сума) на
задълженията си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото
им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е
предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат -
вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които са били
лишени децата й и по този начин лишава децата си от необходимите
материални средства, определени по съответния гражданскоправен ред, и тъй
като и последните са били предвиждани от нея – налице е прекият й умисъл
за извършване на престъплението. Обективната невъзможност за изпълнение
на задължението за издръжка, поради липсата на материални възможности за
това, няма за последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде
то съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно
е само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязъл в
сила Съдебен акт парично задължение (изискуемо и ликвидно) да заплаща
издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са без всякакво
правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение.
Ето защо Съдът не кредитира изложеното от адвокат Й. в пледоарията й
относно субективния елемент.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимият Д. И. К.
за виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият Д. И. К. е родена на ************ година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Българска гражданка е от
8

български произход. Живее в град *************************. Не е
омъжена. С основно образование е. Не е осъждана. Работи.
Констатираха се смекчаващи отговорността обстоятелства -
сравнително добрите характеристични данни, липса на изградени престъпни
навици, чистото съдебно минало, факта, че дължи издръжка и на друго дете,
декларираното желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите
суми за месечните издръжки на децата, както и трудовата ангажираност към
момента. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на подсъдимия К., доколкото възрастта от 28 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства също се установиха -
значителният брой неплатени вноски и то за две деца, многократно
надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на деянието,
което безспорно завишава обществената опасност с оглед продължителния
период на бездействието, довело в последица до ограничаване възможностите
за социално развитие на децата и до затруднения за другия родител да
покрива ежедневните им нужди, осигурявайки необходимите парични
средства тяхна издръжка.
Причини за извършване на деянието - незачитане задължението за
издържане на низходящ и на родителските задължения.
Мотиви и условия за извършване на престъплението, Съдът намира
в ниската правна култура на подсъдимия К., в слабите й морални устой и
липсата на родителска отговорност за физическото, духовно и материално
развитие на децата й.
Извършеното в хода на съдебното производство плащане
безспорно е предпоставка за приложимост на привилегирования състав на чл.
183, ал. 3 от НК. Условията за приложение разпоредбата на ал. 3 са четири и
са дадени кумулативно. Първо, деецът трябва да е изпълнил цялото си
задължение, т.е. да е заплатил на пострадалото лице всички месечни вноски,
които дължи. На второ място това трябва да е станало преди постановяване
на Присъдата от първата инстанция. Третото изискване на закона е да се
установи, че за нуждаещия се не са настъпили други вредни последици, което
означава, че неизпълнението на задължението за издръжка не трябва да е
поставило пострадалия в особено затруднено материално положение и накрая
- необходимо е деецът да не се е ползвал от привилегията по чл. 183, ал. 3 от
НК. В конкретния случай плащането по размер покрива целия период на
вмененото бездействие по отношение задължението за издръжка спрямо
децата А. и ********. В същото време, в хода на производството не се твърди
и не е доказано настъпване на други вредни последици за тях, което в
кумулативна връзка с изпълнението на задължението, налага извод за
9

приложимост на горецитираната най-благоприятна за дееца норма, която до
сега не е прилагана, видно от приложената и приета като доказателство
Справка за съдимост.
Предвид приетото от фактическа и правна страна, подсъдимият Д.
К. следва да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, в
което е обвинена - по чл. 183, ал. 1 от НК, но на същата не следва да се налага
наказание, тъй като са налице условията по чл. 183, ал. 3 от НК. По този
начин Съдът счита, че по отношение на подсъдимия К. ще бъдат постигнати
целите, както на специалната, така и на генералната превенция.
Привилегията за дееца установена в посочената разпоредба
допуска изключение от задължението Съдът да наложи съответстващото на
престъплението наказание. В случая условията за приложимостта й са налице
- преди постановяване на Присъдата от първата инстанция, деецът К. е
изпълнила задължението си спрямо ненавършилите пълнолетие деца и
липсват данни да са настъпили други вредни последици за тях. Съдът следва
да укаже на подсъдимия К., че тази разпоредба не се прилага повторно.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Д. К. следва да
бъде осъдена да заплати на Ю. М. Д. сумата от 400 лв. (съгласно направеното
в тази насока изявление от страна на адвокат К. и на частния обвинител Д.),
представляващи разноски за повереник в съдебната фаза на процеса.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
10

Номер на акта:	31
Дата:	29 декември 2022 г.
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200544
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 август 2022 г.

Присъда по дело №544/2022 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите