Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……………….,
гр. София, ………………….г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV "в”
състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл. Чолева гр. дело № 465 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
чл. 273 от ГПК.
Обжалва се решение
на СРС, 79 състав под № 523818 от 02.11.2018г.,
постановено по гр.дело № 22525/2018г., с което „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати
на „А.“ ЕООД , на основание чл.59,ал.1
от ЗЗД – сумата от 2 404,87лв. , представляваща обезщетение за ползването през периода
02.03.2017г. до 02.04.2018г. на съоражения за присъединяване – присъединителен
топлопровод с диаметър 76,1/ 140 съответна дължина по трасе 17 метра,
съораженията към него и абонатна станция, находящи се на адрес: гр.София, УПИ
6-163 от кв.58, местност“ Красно село- Плавателен канал“ , ул.“********, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /04.04.2018г./ -
до окончателното изплащане. Решението се
обжалва и в частта за разноските, които ответникът „Т.С.“ ЕАД е осъден да
заплати на ищеца „А.“ ЕООД съобразно изхода на спора по делото в размер на
646,20лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът- ответник „Т.С.“ ЕАД заявява искане за отмяна на обжалваното
решение като незаконосъобразно и неправилно. Възразява, че претенцията на ищеца
е неоснователна и уважаването й би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
Основава това възражение на твърдението за факта, че ищецът не е депозирал
необходимите документи пред него /ответника/ за изкупуване на съораженията в
по-кратки срокове, като счита, че при своевременно изпълнение на това
задължение от страна на ищеца той /ответникът/ би дължал сума много по-малка от
претендираната. Поддържа, че от ищеца не е спазена и процедурата за изискване
на оценка от независим оценител. Възразява, че ищецът не е собственик на
процесните съоражения. Позовава се на разпоредбата на пар.4,ал.4а от ДР на ЗЕ,
като твърди, че от ищеца не е отправяна покана. С изложените доводи
въззивникът- ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и
вместо него- постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „А.“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна по
доводи, подробно развити в писмения отговор , депозиран в срока по чл.263,ал.1
от ГПК. Заявява искане за присъждане на направените във въззивното производство
разноски по делото..
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт и като такава е допустима.
Съдът е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Исковата
претенция е уважена с обжалваното решение като основателна.
При
извършената проверка по реда на чл. 269,
предл. 1 ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен,
съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата
инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск, изведени при
правилно установени правно-релевантни факти по делото. Ето защо и на основание
чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция
и в отговор на доводите, заявени с въззивната жалба настоящият съдебен състав
приема следното:
С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждащи се от
доказване следните правно-релевантни факти, които се установяват и от събраните
писмени доказателства: Процесните съоражения са изградени със средства на ищеца
и след съгласуване с ответното топлопреносно предприятие, съораженията са
въведени в експлоатация с разрешение за ползване от 29.08.2005г., ответникът е
ползвал процесните съоражения през исковия период от време за целите на преноса
на топлинна енергия до други клиенти.
От доказателствата по делото се установява, че на 12.04.2005г- между
страните по делото е сключен договор , попадащ в приложното поле на чл.137,ал.2
от ЗЕ. С договора /чл.24/ ответникът е поел задължението да поеме прехвърлянето
на собствеността от страна на потребителя - ищцовото дружество върху изградените
съоражения при условията на разсрочено плащане за срок не повече от 8 години,
като до прехвърлянето на собствеността ищецът-потребител остава собственик
на съораженията. Безспорен е фактът, че процесните съоражения са изградени
е въведени в експлоатация. За исковия период от време /02.03.2017г. до
04.04.2018г./, който е последващ 8 годишния срок, установен с клаузата на чл.24
от горепосочения договор по чл.137,ал.2 от ЗЕ, сключен между страните и имащ
характер на предварителен договор в частта на тази договорна клауза, няма сключен договор за изкупуването на тези
съоражения от страна на ответното дружество. Няма спор между страните, че
съораженията са ползвани от ответника за пренос на топлинна енергия през
исковия период от време. При тази хипотеза,
ответникът дължи на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД обезщетение за
ползването, от което е било лишено ищцовото дружество- собственик на
съораженията през исковия период от време в размера, установен с приетото по
делото и неоспорено заключение на СТЕ от 2 404,87лв. Неоснователно е
възражението на ответника за забава на ищеца, в резултат на която разместването
на блага ответникът счита, че е обратно на твърдяното от ищеца, а именно- че
ответникът е обеднял за сметка на ищеца. Тази забава е основана на твърдението
за непредставени своевременно документи от ищеца, необходими за сключването на
договора за изкупуване. Това твърдение / възражение на ответника не е доказано
от ответника в съответствие с носената от него доказателствена тежест по
чл.154,ал.1 от ГПК. На последно място Напротив, опровергава се от ангажираните от ищеца
доказателства, от които е видно, че ответникът е бил канен двукратно от ищеца
да изпълни задължението си по чл.24 от горепосочения договор- като сключи
договор за изкупуване на процесните съоражения /покана, получена от ответника
на 06.06.2007г. и втора – получена на 29.05.2014г.- л.19 и л.20 от делото на
СРС, като с втората е заявено и искане за заплащане на цена за ползването/. Ответникът не представя доказателства в
отговор на тези писма на ищеца, /в които е отразено наличието на всички
изискуеми документи, удостоверено надлежно с подписи на представители на
ответника/, да е отправял ответни покани
за представяне на твърдяните като липсващи документи, необходими за сключване
на договора за изкупуване на съображенията.
Настоящият съдебен състав приема,
че не следва да бъде обсъждано като преклудирано, на основание чл.266,ал.1 от ЗЗД, заявеното за пръв път с въззивната жалба позоваване на приложението на
пар.4,т.4а от ДР на ЗЕ. Нещо повече , тази законова норма е материално-правна и
е влязла в сила от 08.05.2018г., като действа от този момент за в бъдеще,
поради което тя няма приложение /обратно действие/ по отношение на исковия период
от време 02.03.2017г. до 04.04.2018г.
Поради пълно съвпадане на изводите
на настоящата инстанция с тези на първата
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на
ищеца срещу него- оставена без уважение като неоснователна.
По разноските по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца
се дължат разноските направени от
него във въззивното производство в размер на 400,00лв.-адвокатско
възнаграждение.
Воден от
горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 79 състав под № 523818 от 02.11.2018г., постановено по гр.дело № 22525/2018г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да
заплати на „А.“ ЕООД сумата от 400,00лв.- разноски по делото за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.